Постинг
15.09.2010 20:58 -
За старите дрехи и...засегнатото самолюбие
Днес обхаванат ог ентусиазъм направих чистка на гардероба си. Извадих всички закачалки и ги нахвърлях върху спалнята. После някак импулсивно ги разделих на две купчини: Нужни и за изхвърляне. Втората камара застрашително нарастваше с всяка минута. Първата остана почти символична.
Дрехи! Отворих си бира. Подредих няколко закачалки с костюми и ризи, и се загледах в ненужните.
Повечето от тях не са обличани с години. Всяка пролет се каня да ги изхвърля и все отлагам. Харесвам повечето. И сега сърцето ми се свива, но... натъпках ги в чувал и ги извърлих.
Можех да ги подаря, но щеше да е мъчително да ги виждам облечени на някого. Всеки парцал си има история и носи спомен.
Втора бира, усмивка и въздишка на облекчение. Няма ги! Край!
Ново начало. Ще си купя нови и ще запълня празнините.
Осъзнавам, че все пак това са само дрехи. Де да можеше да е така и със спомените и емоциите.
Някой от тях направо си плачат за прочистване.
Звуча малко сантиментално и дори философски, но Дявол го взел имам си причина. Сериозна при това.
Почти бях щастлив когато ме поляха сякаш с вряла вода.
Звънна ми приятел и ме покани "на чашка". С него не се виждаме често това лято и се зарадвах, че имаме свободно "полувреме".
Купих бутилка и пред вратата му, почти с пръст на звънеца чух познат смях. Вдървих се. Обля ме пот. Като тинейджър се метнах в асансьора надолу. Пред входа запалих цигара и му позвъних на мобилния.
" Ей, къде се губиш? И Яна е тук с новия си. Идвай вече, де!"
Яна!? Знаех, че е там. Чух я. С нея бяхме заедно четири години и се разделихме приятелски. Чуваме се често и си говорим за всичко. Мислех, че сме близки. И за новия знаех, но ето...
Решила е първо да го запознае с Цветан.
Заболя ме! Майната им на старите спомени.
Направих нова чистка. Този път " изчистих" бутилката от съдържание.
Поне за миг не искам да разсъждавам за нищо. За нищо!
Някой мигове трябва да бъдат заличени.
Живота трябва да започне начисто!
Дрехи! Отворих си бира. Подредих няколко закачалки с костюми и ризи, и се загледах в ненужните.
Повечето от тях не са обличани с години. Всяка пролет се каня да ги изхвърля и все отлагам. Харесвам повечето. И сега сърцето ми се свива, но... натъпках ги в чувал и ги извърлих.
Можех да ги подаря, но щеше да е мъчително да ги виждам облечени на някого. Всеки парцал си има история и носи спомен.
Втора бира, усмивка и въздишка на облекчение. Няма ги! Край!
Ново начало. Ще си купя нови и ще запълня празнините.
Осъзнавам, че все пак това са само дрехи. Де да можеше да е така и със спомените и емоциите.
Някой от тях направо си плачат за прочистване.
Звуча малко сантиментално и дори философски, но Дявол го взел имам си причина. Сериозна при това.
Почти бях щастлив когато ме поляха сякаш с вряла вода.
Звънна ми приятел и ме покани "на чашка". С него не се виждаме често това лято и се зарадвах, че имаме свободно "полувреме".
Купих бутилка и пред вратата му, почти с пръст на звънеца чух познат смях. Вдървих се. Обля ме пот. Като тинейджър се метнах в асансьора надолу. Пред входа запалих цигара и му позвъних на мобилния.
" Ей, къде се губиш? И Яна е тук с новия си. Идвай вече, де!"
Яна!? Знаех, че е там. Чух я. С нея бяхме заедно четири години и се разделихме приятелски. Чуваме се често и си говорим за всичко. Мислех, че сме близки. И за новия знаех, но ето...
Решила е първо да го запознае с Цветан.
Заболя ме! Майната им на старите спомени.
Направих нова чистка. Този път " изчистих" бутилката от съдържание.
Поне за миг не искам да разсъждавам за нищо. За нищо!
Някой мигове трябва да бъдат заличени.
Живота трябва да започне начисто!
Купи още едно шише! И ела да пресушим тарата! :-))))))))))
Добре написано.
Чудовището
цитирайДобре написано.
Чудовището
Поздрави!
цитирай
3.
анонимен -
delete
16.09.2010 09:33
16.09.2010 09:33
Винаги съм си мечтала за копче delete за такива кофти спомени и емоции :)))
цитирай4udovi6teto написа:
Купи още едно шише! И ела да пресушим тарата! :-))))))))))
Добре написано.
Чудовището
Добре написано.
Чудовището
само ако можех като теб да го пресъздам в рими.
Поздрави и на теб!
цитирайПоздрави и на теб!
анонимен написа:
Винаги съм си мечтала за копче delete за такива кофти спомени и емоции :)))