Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2014 21:00 - ИЗКУШЕНИЯТА НА ХРИСТОС
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1078 Коментари: 2 Гласове:
0



Матей 4:1-11

С Божията помощ и с особен страх тази вечер желая да спрем нашето внимание върху изкушенията на Господ Исус Христос. Колко трябва да бъдем благодарни на Бог, че в святото Му Слово ни се разкриват тайнствени моменти за съществуването, на които, ние дори не сме и подозирали. Животът на Божият Син тук на земята, беше осеян с много тръни, с много трудности, жестоки страдания и изкушения. Изкусителят придружаваше Господ Исус още от Неговото рождение, търсейки да Го погуби, и не Го остави до последният Му дъх на Голготският кръст. Тази картина, която имаме пред нас ни дава изобилна светлина за трудностите, за войната, която водеше Божият Син, за Неговата победа, както и за средствата, които Той употребяваше, за да побеждава.

Божият Син беше коронясан в реката Йордан. Когато небето се отвори, Той прие водно кръщение; прие и духовно кръщение. Той биде помазан чрез Святият Дух за Цар. Добре, но Този Цар трябваше да извоюва Своето Царство. То не Му се подари. Ето имаме началото на Неговото страдание. Имаме Неговата първа битка.

С идването на Исус Христос нахлу Божията любов на тази земя. Но тази Божия любов обяви война на всички злини, на всякакъв грях, на всяка злоба в човешките сърца и бяха необходими много сражения, за да се извоюва окончателната победа на Голготският кръст. Неговото кръщение го доведе до изпитанието, до изкушението. Това изкушение Му разкри духовните оръжия, с които Той си служеше. А тези духовни оръжия Му гарантираха победата. Трябваше да има изкушения. Когато една фабрика изработи нов модел кола, преди да бъде пусната на пазара, тя се подлага на изпитание. Пускат я с определена скорост срещу една стена, после с по-голяма скорост, с още по-голяма скорост, на преден ход, на заден. Колкото е по-голяма нейната издръжливост, толкова по-голяма е нейната стойност. Колкото по-голямо и страшно е изкушението, толкова по-велика и славна е победата.

Откакто бях студент в богословската семинария преди повече от 50 години, не мога да забравя нашият професор д-р Зомер. В края на всяка лекция, която преподаваше, той винаги ни даваше възможност да задаваме въпроси. И ето, ние разглеждахме изкушенията на Христос. Тогава зададох следния въпрос: „Как да разбираме изкушенията на Исус Христос? Можеше ли Исус да падне, да бъде толкова страшно изкушаван, щото да бъде победен? Той е вторият Адам. Първият Адам в рая падна при изкушението, при едно толкова малко изкушение. Имаше толкова много дървета в рая. Само едно беше забранено и той падна. Как беше с Исус? Сигурни ли сме, че Той непременно трябваше да победи, или имаше вероятността да бъде победен?” Професор Зомер отговори: „Драги братя,  това, което стана в пустинята с изкушенията на Исус Христос, не беше театър. На сцената в театъра артистите се карат, бият се, застрелват се, убиват се. Виждаме ги как падат мъртви на сцената. След малко, когато завесата падне, всички убити и всички ранени, живи и здрави се покланят пред публиката. Нищо не е действително. Изкушението на Христос беше една страшна действителност. Исус можеше да падне и затова, когато четем тези думи за изкушението на Исус Христос, трябва с трепет на душата да ги четем, защото от тук зависеше Спасението или гибелта на човечеството. Христос можеше да пропадне, но с Него пропадаше и Божият план, пропадаше възможността за нашето Спасение.” Тези думи на професора направиха дълбоко впечатление не само на  мен, но и на всички останали млади студенти. Ние, дълбоко замислени, споделяхме мислите си за всичко това.

Колко страшно нещо е изкушението ние виждаме от факта, че Господ Исус в Господната молитва изрича и думите: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.” О, Той много добре знаеше колко страшна и тежка е битката с изкушението. Къде стана то? В пустинята, в пълно уединение. Исус беше Сам-самичък. Въобще, Христос се бореше „самин”, както се казва в една хубава песен. В Гетсимания Той се опита да се опре на Своите трима любими ученици Яков, Петър и Йоан. „Елате при Мен, бъдете заедно с Мен, докато се моля в този тежък час на изпитание пред кръстните мъки и болки.” Но те и тримата заспаха. Нямаше на кого да се опре. А на Голготският кръст даже онези разбойници, които бяха приковани един от дясно Му, а друг от ляво Му, и те Го хулеха, и те Му се подиграваха, и те не Му съчувстваха, докато най-после единият промени поведението си.

Майка Му, любимият Му ученик Йоан, Мария Магдалена, Саломия ... Но те са настрана. Техните погледи можеха само да Го насърчават и нищо повече. Уединение. И още нещо – Той пости 40 денонощия. 40 денонощия Исус прекара в пост. Защо? Аз не знам. Словото Божие не ни казва защо. Може би трябваше да пречисти Своето тяло. И още – да даде на тялото Си най-голямата възможна слабост, за да няма никакви телесни, физически сили.

Има едно учение за лекуване на много вътрешни болести чрез глад. Пълен глад 40 дена. Това е мярката. Пълно изчистване на организма, но и пълно отслабване. Исус беше в пустинята със зверове и ангели, ни казва евангелист Марк. Зверовете са същества само с плът, ангелите са същества само с дух. Защо беше това? Не можем да кажем. Затова много неща в живота и в нашата вяра ние приемаме с едно тихо благоговение.

Първото изкушение: Идва дявола и Му казва: „Ако Си Божий Син ...” Думата „ако” е страшна дума; тя изразява дълбоко съмнение. „Ти сигурен ли си, че Си Божий Син?” В рая Сатана каза на Адам и Ева: „Наистина ли каза Бог ...” – съмнението. Първото нещо при всяко изкушение е да вложи дълбоко в душата на човека съмнение. Съмнението не е грях, но съмнението може да ни доведе до греха. Христос уважава съмнението. Когато Тома се съмняваше, Исус не го отблъсна, напротив, отиде при него. „Виж, виж Моите нозе, сложи ръка в ребрата Ми ...” Исус бърза да отстрани съмнението.

„Ако Си Божий Син ... Я опитай, опитай! Виж какви хубави камъни има. Щом Си Божий Син, Ти Си Бог, Ти Си Всемогъщ. Ти можеш да ги превърнеш в хлябове. Те ще са само за Теб, защото Си така гладен след този продължителен пост.”

Драги братя и сестри, през 1955 г. опитах и аз този продължителен пост. Постих не 40 дена, а 39. Моят пост не беше пълен пост, а всеки ден пиех по половин литър лимонов чай с малко мед. Но организмът имаше отвращение към храната. С труд, с насилие приемах този чай, защото знаех, че това е методът и трябва. Станах слаб, само кожа и кости. Това е и целта на поста – да се стопи всичката шлака, всичките отрови в организма. Но на 39-ят ден стана нещо страшно. Изведнъж изпитах вълчи глад. Само като виждах хляб зарочвах да треперя. И тогава разбрах какво иска да каже Словото. „Той пости 40 дена и най-после огладня.” Тази дума „огладня” не е поставена напразно. Това преживяване е било нещо страшно. И точно тогава се появява изкусителя: „Тези камъни ще станат на хубави хлябове! Ако Си Божий Син ... Ти чу, когато в реката Йордан Божият глас Ти каза: „Ти Си Моят възлюбен Син, в Когото благоволих.” Ти видя Святият Дух да слиза върху Тебе като гълъб. Дали пък всичко това не беше някаква халюцинация; нещо, което да Ти се е привидяло и счуло?Опитай! За да се убедиш, трябва да изпробваш това, което си чул и видял. Опитай го сега, за да си напълно сигурен.  Ако Бог е Твой Баща, защо Те е оставил така да гладуваш? Защо Те е забравил? Защо Те е отхвърлил?”

Драги братя и сестри, изобилието и лишението са добра почва за изкушенията. Онзи, който има изобилно всичко казва: „Защо ми е Бог, аз имам всичко. Нямам нужда от Него.” Този, който няма казва: „Къде е Бог? Защо не дойде да ми помогне?” И в двата случая човек е склонен да бъде изкушаван. Но ако Исус беше направил камъните на хлябове, сигурно тези хлябове щяха да се превърнат на камъни в стомаха Му.  Не може човек да си служи с Божии средства за лични цели. Вие не сте ли чували в душата си един глас да ви казва: „Ти Божие чадо ли си? Наистина ли си Божие чадо? Ако си Божие чадо, къде ти е радостта? Защо страдаш така? Я виж тези, които не вярват в Бога, те са по-добре от теб. Не е ли по-добре да оставиш Бога и да слугуваш на тялото. Сигурно ще бъдеш по-добре като негов слуга. Къде е Твоят Бог? С какво ти помага Бог? С какво си по-добре, изоставен сам-самичък? Кой ти съчувства? Кой ти помага? На кого можеш да се опреш?” Когато ви връхлетят такива гласове, спомнете си за Господ Исус, сам-самичък в пустинята, гладен и заобиколен от камъни и пясък. Сам и нищо повече. Но Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще бъде жив човек!” Има и нещо повече от хляба – Божието Слово. А Божието Слово ми дава увереността, че Бог се грижи за мене, защото Той вече е намерил начин да ме нахрани; Той е намерил начин да ме утеши; Той е намерил начин да ме изтръгне от лапите на отчаянието и злото, и така аз ще Го прославя. Да ходя заедно с Него. Христос победи като пророк , разкривайки бъдещето на онзи, който в изпитание напълно уповава на Божиите обещания.

Второто изкушение: Дяволът завежда Христос и Го поставя на крилото на храма – висока стена. „Я погледни надолу!” А долу – повече от милион души гъмжат на този празник – Пасхата. „Всички те чакат. Знаят, че когато дойде Божият Пратеник Месия, Той ще слезе право от Небето. Скочи долу. Писано е: „Ангелите ще те вземат на своите ръце, за да не удариш ногата Си о камък.” Славолюбието. Славолюбието ... Повече срам ... При първото изкушение Христос победи Своята нужда от задоволяване на човешките си потребности. Сега дяволът Му казва: „Слава! Искаш ли слава?Веднага можеш да я имаш. Кой се сеща за Теб там в пустинята? Кой Ти обръща внимание? Ти Си Божий син. Хайде да приемем, че Си Божий Син.  Но защо тогава Си в пустинята? Трябва милионите хора там долу да те прославят. Трябва да бъдеш признат от всички; народът Те очаква. Само Си представи как ще реагират когато изведнъж скочиш между тях и всички широко отворят очи. С „Ура!” ще Те посрещнат! Каква сензация ще бъдеш Ти! Всички ще коленичат пред Тебе. Защо трябва да ходиш от село на село и от град на град, за да проповядваш? Те самички ще дойдат при Тебе. Няма нужда Ти да обикаляш и да ги търсиш. Те Теб ще намерят. Те ще Те приемат.”

Нахалството не е вяра. Христос беше изкушаван да употреби Своята божествена власт за прослава на Самия Себе Си по един Свой начин, по Свой си път.

Един брат разказваше: „Бях сред една група хора и им казах: „Аз съм вярващ човек. Дайте ми два грама сублимат (силна отрова, живачен двухлорид – бел ред.). Аз ще го изпия и няма да умра.” Те му отговорили: „Ти, ако си луд, ние не искаме да се съгласим с твоя глупав ум!” Следователно, Сатана мислеше, че Исус ще се хвърли от стената на храма, вярвайки, че няма да строши крака Си. Христос не прие този начин да се прослави. Не го прие, защото той не беше за слава на Бога.

Драги братя и сестри, много пъти ние бъркаме. Помня една сестра, вече покойница, коята разказваше следното: „Моят син нещо се разболя и аз помолих братята и сестрите да се молят за неговото изцеление. И тогава сестра Пулева  - съпруга на моят предшевственик брат Пулев – каза: „Ще се молим за изцелението на твоят син, но ще кажем: „Ако е Божията воля!” „Не, моят син трябва да оздравее. Ние няма да питаме за Божията воля!” Молихме се без да питаме за Божията воля, и за очудване на всички моят син оздравя. Той беше изключително болен, но оздравя. Обаче му остана недостатък. Той много се сърдеше, беше непокорен и злобен, и веднъж аз му казах: „Ох, вече си ми дотегнал!” А той се обърна и ми отговори: „Мамо, когато Бог искаше да ме вземе, ти се натрапи на Бога и Бог ме остави. Сега ще ме търпиш!” Какво можех да му отговоря?”

Драги братя и сестри, опасно е, когато ние на всяка цена искаме да наложим своето мнение. Вижте, дявола казва, цитирам Псалом 91:11-12: „Той ще заповяда на ангелите Си да те вземат на ръцете си, но САМО като ходиш по Неговия – по Божият път, и като си положил любовта си в Него.” Но последното, дяволът не спомена. Той цитира Божието Слово, но осакатено. Когато ходиш по Божият път, тогава Той ще те носи на крилата Си, но когато ходиш по своя път, не можеш да очакваш Божията помощ. Не е чудно, че врачки и баячки поставят пред себе си икони, свещи, стихове от Библията, но осакатени. Така например може да се каже: „Всичко е ваше.” Така казва апостола, но продължава: „А вие сте Христови.” Това нещо не се споменава. Защо? Аз мога да открадна. Нали всичко е наше. И мога да се явя пред Исус Христос. Мога ли да се явя с кражба пред Господ Исус?

Казва се в книгата Еклесиаст: „Весели се младежо в младостта си – не цитирам точно - върши всичко, което пожелаеш в сърцето си.”, обаче след това следва друго нещо: „Но помни, че след всичко това идва съд.” Тази последна мисъл се забравя. Така Божието Слово се цитира осакатено.

И днес много хора казват: „Мир на земята!” Но ангерите казаха: „Слава на Бога във висините!” Мир на земята ще има тогава, когато ние прославим Бога. Иначе откъде ще дойде този мир, щом ние не сме готови да прославим Бога. И Христос каза: „Вярно е, но е писано пак: „Да не изпитваш Господа Твоя Бог.”, т.е. да не употребяваш Неговите святи средства за своя лична облага и слава. Не може чистото да се употребява за тържеството на нечистото. Не може Божието име да послужи за възхвала на човек. Бог не дава славата си на никого. Христос побеждава като свещеник, Той свещенодейства.

Третото изкушение: тогава дяволът Го завежда при една много висока планина и оттам Му показва всички земни царства и тяхната слава. „Ти си дошъл да бъдеш Господар на земята. Ето царствата, бъди Цар, бъди господар. Има два пътя. Пътя за Голгота; пътя през Гетсимания за Голгота. Има обаче един по-лесен път и начин. Това аз ще ти покажа, ако паднеш и ми се поклониш. Изведнъж ще станеш пълен Господар на земята. Защо да страдаш? Защо да Те хулят; защо да Те бият и унижават? Ти Си Божий Син. Запази Си славата и величието. Само едно искам от Тебе – да ми се поклониш.”

Славата, властта ... Веднъж говорих с едно илце, което в миналото е разполагало с неограничена власт. Ако има нещо хубаво, нещо приятно, то е да имаш власт, да заповядваш на всички и те да ти се подчиняват. Властта е примка за много хора на земята, както беше и за Исус Христос. Не можем да кажем, че това не беше изкушение. Това беше огромно изкушение. Колко хора на тази земя са се провалили, понеже са търсили власт в малък или голям размер.

„Ето тези милиони хора ще бъдат Твои роби. Ето, тези царства ще бъдат Твои богатства, те ще са Твое разположение. Те очакват Своя повелител. Бъди Ти този повелител! Ще владееш!” Но Исус отговаря с възмущение: „Махни се от Мен, Сатана! Не искам да говоря повече по този въпрос.” И какво стана? Христос пое по Своя път към Голгота. Христос избра тежкият път, трудният път. Светът е Божий. Сатана лъже, като казва: „Всичко е мое.” Негови са грешните хора, неговите поданици, които доброволно му подават ръцете си, за да ги окове във веригите си. Обаче Господар е Бог. „Господня е земята и което изпълва вселената, и всички, които живеят на нея.”

Драги братя и сестри, това, което се случи в пустинята, тези изкушения са както за Господ Исус Христос, така и за нас. Когато евангелист Матей е започнал да пише своето Евангелие, тогава са започнали и гоненията на Християните. Какво е било тяхното престъпление? Навсякъде е имало издигнати статуи на римският император и християните е трябвало да коленичат, и да се покланят пред тях. Те, разбира се, отказват. Това коленичене се наричало „проскинеза”. Същата дума се употребява и когато се говори за изкушението на Исуса. И когато първите християни са четяли евангелието на гръцки език, както е в оригинала, те са знаели, че това, което се е искало от Исус Христос, се иска и от тях. Но както Христос отказал да приеме проскинеза-та –падането на колене пред  дявола, така и християните отказвали да се покланят пред образа на императора. Изкушенията – те идват при нас.

Драги братя и сестри, когато бях в болницата, моите колеги по стая говореха за много неща. Те все ме караха: „Кажи ни нещо; разкажи ни нещо.” И аз спокойно можех да им кажа. Стана въпрос и за изкушението. Те подхвърлиха: „И ние искаме да водим по-чист живот, но има много изкушения на земята.” Отговорих: „Вижте, вие търсите изкушенията. Вие ги желаете. Вие ожидате за тях, не се оправдавайте с тях.”

Светският човек е окован в оковите на греха. Търси съблазън, търси да греши, да извърши престъпление, да открадне, да излъже, търси да блудства. Тази е неговата храна. Не се оправдавайте с изкушенията! Напротив, когато те дойдат, вие показвайте, че имате гръбнак, като ги побеждавате. Изкушението не се натрапва, не ни помага, то стои и хлопа. Христос също така стои и хлопа на нашите сърдечни двери. Изкушението хлопа на задната вратичка, понеже оттам влиза неконтролирано влияние, а тъкмо такова нещо ние ожидаме. А през главния вход се влиза по официален начин. При изкушението се изисква да кажем една от двете думи: „Да” или „Не”! Кратки думи, но искат пълно обмисляне. „Да” или „Не”! Щом кажем „Да” на изкушението, то влиза в живота ни. Щом кажем „Не”, имаме правото да стоим  далече от него.

Щом като кажа на Господ Исус „Да”, той влиза в душата ми с вечния живот. Щом като Му кажа „Не”, Той остава вън, а аз оставам далеч от Неговото влияние. С други думи, ключът за спасението и Божията любов, както и за изкушението, и за гибелта на душата, е в твоята ръка.  Ти отключваш, ти заключваш. Ти казваш „Да”, ти казваш „Не”.

Драги братя и сестри, нека това да бъде нашето желание – да бъдем победители. Да ходим в този свят с вдигнати чела, като победители. Не с наведени глави, не прегърбени, пренатоварени с престъпления и грехове, които ни смазват.

Ти имал ли си изкушения? Вярвам, че да. Изкушението търси твоето най-слабо място. Пази се там, където си най-слаб. Оттам ще дойде то. Ти знаеш къде си най-слаб. Трябва много да се молиш Бог да ти дава нова духовна сила всеки ден. Но всяка победа, която ти извоюваш с Неговата сила, те прави Божие чадо, влива желязна кръв в сърцето ти и те прави да живееш живот, подобен на този на Господ Исус Христос още тук, на земята. Какъв ще бъде във вечността, това можем само да предусещаме и да благодарим на Бога, че ни е дал правото да бъдем Негови чада. Амин!

Пастор Симеон Попов

3 януари 1982 г.

 

 




Гласувай:
0



1. mihala - уважаеми
15.07.2014 22:01
Моли се много преди да предприемеш тази стъпка на писане, защото както може да е за добро, така и за изкушение.С изпитанието Исус Христос доказа,че е Бог, защото човек не би могъл да издържи.С уважение за старанието.
цитирай
2. rozasaronova888 - Blagodarya
16.07.2014 21:40
She mu predam dumite vi kogato doide i moyat red da ida na nebeto i go sre6tna tam
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692956
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031