Прочетен: 1396 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2014 15:29
...Като всички царства и то си имало кръвожадна ламя, дето живеела в горите околовръст и дето ядяла девственици... Един ден и на нашето царство господарство му свършили девствениците и дошъл редът на царската щерка... То, пак добре, че царят имал щерка, а не синове, че тогаз щяло хептен да му се сгрози хавата на туй царство...
Сцена последна:
...Вратата се отвори и в стаята на красивата принцеса, дето беше девственица влезе рицарят - принц. Той беше победителят в Кастинга : „Да спасим принцесата на всяка цена!”... Красавицата плачаше на леглото си и, виждайки го, се разплака още повече...
- Ох, горкана аз, горкана аз! Утре ще ме дадат на Ламятааа! - хлипайки, съобщи тя на рицаря страшната развръзка.
- Всяка година ламята иска да изяжда най-умната и най-красивата девственица от града. Това съм аз! Че съм умна, умна съм, ама защо съм и толкова красива, м?...
(Бай дъ уей, Ламята никога не била предявявала претенции към умствения багаж или външния облик на храната си, ама нейсе... Самочувствието принцесино беше триж по-върло от глада на Ламята...)
- Ще те спася! - смело възкликна рицарят. („...на всяка цена...” продължаваше да му звучи много яко...)
- Ще убиеш Ламята?! Ах, юначенцето ми то!!!
- Мммм... може... Ама има много по-лесен начин! - отговорил принцът - рицар, току посягайки да разкопчава копчетата на гащите си...
- Ох... Мъже! Да не съм вече девствена... Хм. Баси логиката! А друг начин няма ли? - смутено попита принцесата.
- Мога да ти счупя носа и няма да си най-красивата, примерно... Саа, виж... Избирай...
Принцесата въздъхна и започна да се съблича…
Румен Донкин, 07.09.2014
Поменик на отровите, с които ни тровят
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)