Има множество обосновани твърдения относно това, че езиковите доказателства имат малка стойност по ред причини, например голямата изменчивост на езиците, липсата на пряка за и задължителна връзка между език и етнос и т.н. Но ще е твърде странно за мен да търся смисъла на рисунките от пещерата Магура, без да имам разбиране относно нейното име. Възможни са няколко основни виждания:

• името е дадено на пещерата в такъв период, че няма връзка между името и някогашното предназначение на пещерата. В такъва случай, изследването е безсмислено;
• името носи смисъл, но към някакъв външен аспект на пещерата без отношение към нейното основно предназначение, имано предвид от създателите на рисунките;
• името носи смисъл именно във връзка с предназначението на пещерата, имано предвид от създателите на рисунките.

Да разгледаме първото предположение, при което името е дадено на пещерата просто така - низвестно на какво основание, но нямащо отношение към смисъла и съдържанието й. Основно възражение срещу това разбиране е, че пещерата никога не е била забравяна в своята история. Археологията е намерила следи от човешко присъствие в нея в целия период от преди 40 000 - 50 000 години до ден днешен, което означава, че нейните рисунки са били винаги известни. Затова основното й съдържание е било винаги познавано и няма как да е имало такова време, в което пещерата да е била именована без връзка с нейната същност, защото същността й е била винаги достъпна.

Името може да носи смисъл по отношение на някакъв външен признак, например това, че пещерата се намира вътре в хълм, в могила. Това е и тезата на академичната наука, според която името идва от румънския език, където маgura значи хълм, могила. Това е пример за именоване по външен признак. За съжаление, на мен не са ми известни данни дали цялата Рабишка могила, в която се намира пещерата Магура, се е казвала Магура, та това име с времето да е останало за пещерата, а първоначално да е било имано предвид за хълма. Ако е така, този факт би могъл съществено даизмени сегашното ми разбиране по въпроса.

Накрая идва тезата, че името се отнася именно до пещерата и то до нейния основен смисъл като хранилище на рисунките, т.е. на древна библиотека на най-съществените знания от онова време. 

ИМЕТО МАГУРА

Един от първите въпроси, които се породиха относно пещерата Магура и странните й рисунки, беше този за името. Вкиснах се първия път, когато чух обяснението, че то идва от румънския език. Тъй като първото ми осъзнаване за рисунките беше, че са свързани с магията, то да чета името Магура като произлизащо от магия беше съвсем естетвено и исках да е така, за да имам едно допълнително потвърждение, че там са записани магически познания. В онова време вярвах в Магура и нейните древни, велики знания и имах нужда от всевъзможни фактори, които да подкрепят вярата ми. Да мисля, че името Магура произлиза от корена на думата магия, за мен беше мотив да съм по-уверен в тезите си. Затова тезата, че името Магура произлиза просто от румънската дума за хълм, за мен беше източник на дискомфорт.

Днес вече е минало много време от тогава и нещата, които тогава бяха догадки и усещания, сега са доказателства и са подредени в смислен и нагледен ред. Например, пречертах изображенията и видях наистина и нагледно, че съм бил прав за космогонията, химическите елементи силите, духа, душата и т.н. Това означава, че вече знам, че рисунките от Магура описват магия и висши знания и затова нямам повече потребност да вярвам.

Сега мога да разгледам хипотезите за произхода и значението на името Магура далеч по-спокойно и непреднамерено.

1. Имената носят познаваемия смисъл на обектите и явленията

На първо място, да кажа защо толкова дълбая в името.

При изследването на обектите, местата и явленията за нас представлява действителна необходимост да проучим техните имена, още повече ако те са оригинални. Причината е, че нещата са кръщавани по такъв начин, че имената им да имат възможно най-голямо съотвествие с тяхната същност.

По-нататък предстои да се види, че думите в българския език действително съответстват на смисъла на обектите, местата и явленията. Такъв смисъл в имената и думите съществува и в другите езици, за които обаче не мога да твърдя това толкова категорично, тъй като не ги знам дотолкова, както знам родния си език, че да мога да направя подобно обобщение.

Необходимо е да се абстрахираме от съвременното явление, маркетинговите отдели на предприятията да измислят несъдържащи смисъл имена на продукти. Тази логика е неприложима за старите времена, когато не са съществували потребителски общества и не е имало такава борба за вниманието на потребителя, т.е. не е съществувала тази належаща потребност да се измислят безбройни имена, за да се обозначават все нови и нови продукти.

Имената и названията са най-прекия път към умозримата, разбираемата същност на обектите и явленията.

Например, думата компютър произлиза от глагола изчислявам, и така показва същността на компютъра да извършва милиарди изчисления всяка секунда и на тази основа да прави онова, което искаме. В романските езици пък компютърът се нарича като цяло ordinateur, което значи изпълняващ заповеди, а това е също съществена особеност на компютрите. Часовникът пък очевидно се отнася към времето и часовете, които отмерва. Свещта се казва така, защото свети. На леглото се ляга, очилата са за очите, багрилото обагря, червилото черви, в поселището са се поселили хора, входът служи да вхождаме, изходът да изхождаме, резачката да режем и т.н.

Други думи са създадени по по-сложен начин чрез съчетаването на две или повече думи в една нова.

Да вземем думата телефон, която означава глас на далеч, което е същността на телефона. Тя е съставена от корените τῆλε (tele) и  φωνή (phone), които сами по себе си са завършени думи, значещи далеч и глас. Тези думи са гръцки по своя произход, а в настоящето ни са събрани ведно в думата телефон, за да опишат кратко и ясно неговата същност. Същото важи за думата автомобил, което означава самодвижещ се. Двата корена на думата са auto и mobil и значат сам и движещ се и са завършени думи сами по себе си. Хората са свързали двете думи в една нова, за да опишат най-важната същност на автомобила. При думата телевизор пък имаме смисъла виждане от далеч. И тук начинът на изграждане на думата е съвсем същият.

Ние пък имаме думата самолет, в която са вложени двата корена сам и летя. Светоусещане, в която имаме свят и усещане. Самосъзнание, себепознание, себеуважение, чуждопоклоничество и т.н. – би следвало логиката да е разбираема за всеки българин.

Докато едните думи са създадени съвсем наскоро във връзка с техническото развитие, с откриването на законите на света и изобретяването на конкретни пособия за тяхното използване, то други думи са създадени по-отдавна и на нас ни изглеждат като винаги съществували и затова е рядкост да се замисляме за техния строеж и смисъл – ние просто ги използваме, някак итуитивно знаейки смисъла им. Добре е всъщност, че разполагаме с новосъздадени думи под въздействието на новите открития и изобретения, за да можем лесно да си припомним и разберем, че думите се създават за възможно най-ясното представяне на същността на обектите и явленията.

Думите са имената на нещата и явленията и всъщност всички имена, включително и личните имат някакво значение, защото произлизат от съществителни имена. Затова качественото изследване на смисъла на магурските рисунки и култура е невъзможно без сериозно премисляне значението на името Магура, тъй като се очаква в него да е заложено съществено указание за действителното предназначение на пещерата в древността.

Смисъл съдържат не само съществителните, но и личните имена, повечето от които в древността са били съществителни, описващи различни професии, занаяти, умения, обществено положение, длъжности и т.н.

2. Основни хипотези за значението и произхода на името Магура

Съществуват, от моя гледна точка, седем основни виждания за това какво значи името Магура и от къде идва то:

• Името идва от румънския език, където думата magura означава хълм, могила, възвишение; 
• Анализ на корените МА-ГУРА;
• Анализ на корените МАГ-УР; 
• Анализ на корените МА-ГУР; 
• Обяснение по Робърт Морнингскай; 
• По подобие на думата могила; 
• Името няма смисъл, то просто е благозвучно.

Защо е интересно се разберат смисълът и произходът на името Магура? Най-вече, защото името очевидно няма корен в съвременния български език и видимо не произхожда от него. Освен това, не е известно пещерата да е имала друго име в миналото, което навежда на мисълта, че Магура е оригиналното име на пещерата и то произхожда от от някаква предходна култура. Това са все интересни теми за размисъл, защото дават възможността да се докоснем до трайна останка от неизвестна култура. Не на последно място, интересно е да се разбере какво значи това име, което разбиране може да ни помогне да изучим най-съществената за сега особеност на пещерата – нейните праисторически рисунки (макар изучаването вече да е в голяма степен направено, но името може да даде разбиране за това, как тези рисунки са влияли на световното развитие).

Хипотезата, според която името Магура идва от румънския език

На първо място е една съвсем очевидна хипотеза с оглед на това, че името Магура няма корен в българския език и следва да е заето от другаде. Предполагаемо е, че това заемане не може да е станало твърде отдавна, защото ние, българите живеем тук от много векове и за това време бихме могли и дори би трябвало да сме променили вече името с някакво разбираемо на нашия език име. По принцип един народ не търпи много дълго на своя торитория топоними с чужд произход. Затова трябва да се огледаме за съвременни народи и езици, които освен това да са разположени близко в географски смисъл, за да може да стане заемането.

Не е нужно много търсене, защото намираме правдоподобно и съвсем логично обяснение в румънския език, където думата magura означава хълм, могила и възвишение. Действително, пещерата Магура се намира вътре в самотно възвишение в Дунавската равнина, което възвишение наистина представлява хълм, а и могила. Понеже пещерата се намира сравнително близо до границата ни с Румъния и поради исторически особености като Влашкото кралство от Средновековието и влашкото население в близките до реката части на равнината, става почти напълно очевидно и закономерно името на пещерата да идва от румънския език.

С оглед на тези факти и очевидности, така даденото обяснение е било съвършено задоволително за много дълъг период от време и не е било подлагано на въпроси още повече, че човек сам проумява логиката му.

В това обяснение, обаче, възникват няколко пукнатини, ако то се разгледа по-внимателно.

На първо място, думата magura няма корен в румънския език и е много чудно как тази дума може да е част от един език, в който няма как и от къде да възникне.

На второ място, думата magura е излязла от употреба в румънския език, където за хълм и възвишение се използва думата deal, а за могила думата е movilă. Самите румънци твърдят за думата magura, че е архаична и не се използва в разговорния език. В Румъния думата magura е останала единствено като топоним, вярно – наистина много разпространен. Там стотици места носят това име и то основно хълмове и могили. Но ние знаем, че топонимите могат да се наследяват, което допълнително обяснява защо този топоним няма корен в езика.

На трето място, хипотезата за произхода от румънския език не обяснява защо същият топоним и име, дори като лично, се срещат в Централна и Западна Европа, в Албания и Македония, в Сърбия, в Бангладеш, в Япония, Северна Африка. Нима румънският фолклор и култура са повлияли половината свят още във времена, когато този фолклор и култура не са съществували?

Това, очевидно, е невъзможно и е потребно да се намери друго обяснение, при което румънците са наследили думата и името.

Има и предположение, че името Магура всъщност иде не от румънския език, а от латинския. Така е нормално името да е наследено при румънците, чиито език е също романски като латинския. Известно е също, че земите на Балканите, Централна и Западна Европа и Северна Африка са били владение на Римската империя. С това става разбираемо разпространенето на топонима по тези места.

Това е едно доразвитие на румъноезичния произход на името Магура и е пренасяне на тази теза към по-стари времена, за да се избегне неудобството от липсата на корен в румънския език.

Корен на думата Магура липсва, обаче, и в латинския език.

Очевидна става необходимостта да се търси все по-назад във времето.

За да се илюстрира по-добре това твърдение, следва да се дадат конкретни извадки от румънския език, поради това, че румънската територия е съседна на България и, че там съществува думата magura като име на множество местноти и обекти.Т.е. това е задължително, защото най-силното подозрение пада именно върху румънския език.

Един от източниците, които проверих, е Dictionar ortografic al limbii romane [Правописен речник на думите в румънския език], част от поредицата Biblioteca scolarului [Библиотека на ученика] на издателство LETERA. Речникът съдържа около 22 000 думи. В негло липсват думата магура и нейните производни.

Това може да се види нагледно от извадката от речника, където след думата magnolie следва думата mahmudea, т.е. няма дори помен от дума, подобна на magura.

Тук може да се направи предположението, че при цели около 22 000 думи в речника, липсата на думата magura говори за нейната изключително слаба и рядка употреба в румънския език, което съвпада с информацията от румънски граждани, живеещи ежедневно в Румъния и запознати наистина добре с особеностите на езика, че думата е вън от употреба и представлява архаична останка в езика.

Следва информация от огромния онлайн тълковен речник на румънския език, намиращ се на адрес http://www.vocabular.ro/. В него думата magura е вписана със значението на отделен хълм, възвишение в равнина. Дадена е и производната дума magurica, която значи хълмче.


Тук е показана извадка от въпросния речник, където виждаме близките по  построение и звучене думи, сред които трябва да се търси произхода на думата magura в вумънския език: maguiata, magula, magule, maguleala, maguli, magulicios, magulit, magulitor, magulitura, magupie, magura, magurele, maguica.

- maguata – не се намира превод на думата нито на думата mguiete, с която тя е свързана;

- magula – думата не може да бъде намерена с превод, но е налична като фамилно име;

- magule – скули, изпъкналостта на раменете;

- maguleala – актът на ласкателство; дума или жест на ласкателство; ласкателство,мистификация (maguli + наставката eala);

- maguli – лаская; измамвам; a maguli – обиждам; примамка, ласка, съблазън, комфорт, лъжа, измама и т.н.;

- magulicios - прилагателно;

- maguliri – форма на глагола лаская;

- magulit – поласкан;

- magulitor – ласкател;

- magulitura – ласкателство;

- magupie – нещо, свързано с фурна, пекарна;

- magura – изолиран хълм, възвишение в равнина, планина, могила;

- magurele – няма превод; използва се като име;

- mugur - пъпка (на цвят);

- magurica – хълмче – умалително на magura;



Вижда, се че тези думи не са корени на думата magura, но изглежда са нейни производни, което ще бъде обяснено.

Освен показаното дотук, трябва да се потърсят и възможните корени на думата magura  в румънския език, сред които трябва да са думи като mag, gura и ura или техни близки подобия.

Ето какво казва същият тълковен речник на думите в румънския език относно думата mag:

MAG – свещеник в някои древни източни народи; учен, философ, астролог, магьосник; Трите влъхви, които отиват да се поклонят на Исус при неговото раждане; предвестник;

Следва тълкувание с друг източник:

В древността – свещеник в източните народи; лице, което предсказва бъдещето; учен човек, който знае всичко, философ; човек, който прави магии, магьосник;

Прави впечатление второто описание на мага, което значително контрастира с това в тълкования речник на думите в българския език.

Маг – 1. древноперсийски, мидийски или халдейски жрец, който се занимавал и с астрология; 2. Вълшебник, чародей, магьосник.

Виждаме една много по-бедно разбиране при българите за това, какво е маг, отколкото при румънците, което навярно показва закърняване и загуба на традиции и знания на територията на България. Това също добре съответства на факта, че на българска територия има едва няколко топонима Магура, докато на територията на Румъния те изобилстват. По някаква историческа причина, която е породила културни последствия, определени стари познания и традиции са се запазили много по-добре на север от Дунав, докато те са били значително изгубени на юг от реката.

MAGA – макар, все пак;

GURA – уста;

UR – грозен, с отблъскваща външност, антипатичен; което поражда антипатия;

URA – ура, изразяване на вълнение, ентусиазъм, одобрение; чувство на агресия към някого;

Дотук в румънския език пряко се среща думата magura със значение на хълм, могила. Като се имат предвид особеностите на рисунките от пещерата, това обяснение е недостатъчно задоволително, тъй като рисунките разкриват една цялостна, задълбочена и на високо равнище философия. Би следвало името на пещерата да се отнася не просто до това, че се намира в хълм, а до най-същественото, което пази в себе си – праисторическите рисунки със записаните в тях познания. Още повече, че пещерата е била посещавана почти непрекъснато през своята история, включително през последните две хилядолетия, заради което рисунките са били почти постоянно известни. Затова съществува една необходимост името на пещерата да не произлиза просто от това, че се намира в хълм, а да се отнася до смисъла на праисторическите изображения.

Намерените подобни думи в румънския език е възможно да имат отношение към смисъла на думата magura, както и към името Магура поради подобното си построение и звучене.

Думата magule, която значи скули и изпъкналотисте на раменете, очевидно има отношение към значението хълм, възвишение, защото скулите и изпъкналостите на раменета са вид хълмове – те са възвишения спямо околните части на тялото.

Думата mugur пък означава пъпка на цвят, което е също вид възвишение на фона на околността.

Глаголът maguli  и неговите производни, които са изброени по-горе и имащи значение на лаская, съблазнявам, мамя, заблуждавам, лъжа – очевидно нямат никакво отношение към смисъла хълм, възвишение. Остава въпросът, дали този глагол може да има отношение към пещерата Магура. Съществува някаква възможност да има връзка, тъй като праисторическите рисунки се отнасят до древни познания, които са в основата на магията и биха могли да се ползват включително за илюзии, заблуди, фокуси и измами, т.е за създаването на един илюзорен свят и представи. Същото би могло да се отнася и до ласкателството. Всички тези действия по ласкателство, измама, заблуда са насочени към психиката на човека, което е в голяма степен работа на магията, стремяща се да въздейства върху мисленето и поведението на хората. Това е чародействието.

Думата mag има чужд произход в румънския език, макар там представата за нейното значение да е особено богата. След това е налична думата ur, със значение на противен, антипатичен, отблъскващ. Ако се предположи, че това са корените на думата magur, то се получава значението mag-ur ПРОТИВЕН (ВРАЖДЕБЕН) МАГ, което няма никаква връзка със значението хълм, възвишение, но пък може да се отнесе към предполагаемите магове, които са учили от праисторическите рисунки. Тези магове може да са били с нещо отвратителни за местното население, например, с употребата на знанията и уменията за издевателства, т.е. за чародейства.

На основата на показаното дотук наистина изглежда убедително, че името Магура идва от румънския език поради наличието на множество подони по смисъл и построени думи. Проблемът е, че в румънския възможните корени и сродните на magura думи са с разнородно значение. Например, смислите хълм и лаская, мамя нямат общо помежду си, както би било в българския, например, с думите проход, преход, прохождам. В същото време mag със значение на човек, който знае всичко, и magura със значение на хълм нямат общо помежду си. Mag-ur, който би бил отвратителен маг, също няма общо с magura, което значи хълм. В същото време mag-ur има смислова връзка с maguli, което значи лаская, мамя, заблуждавам.

Цялата тази неразбория може да се обясни с външен произход на тези корени и думи. Ако пещерата Магура е била важен просветителски център в много дълбока древност, то самата Рабишка могила (хълмът, в който се намира пещерата) може да се е превърнала в нарицателно за хълм, т.е. за магура (magura), която дума по-късно е преминала в могила.

Затова в румънския пряката и първа дума е magura и тя е архаична – наследена от неизвестен (за сега) източник, който е нетипичен за румънския език. Затова думата magura има производните Magurele, което е фамилно име и име на населени места, и magurica, което е умалително на magura. Има също производните mugur (пъпка), magule (бузи) и maguli (лаская, съблазнявам, лъжа, мамя). Това значи, че в някакво минало думата magura е била възприета в румънския език под въздействие на силни фактори и на нейна основа дори са създадени производни. Обаче думата magura никак не е била естествена част от езика, защото не произлиза от негови корени, което и обяснява защо с времето тя е била изоставена.

Хипотезата, според която значението и произходът на името могат да се обяснят с анализа на сричките МА-ГУРА

Анализирането на името по срички изглежда добър подход, защото се предполага, че в много далечното минало записите са правени чрез идеограми – изображения, които носят едновременно цял набор от смисли. По-късно тези идеограми са получили и изговаряне под формата на срички, които пък още по-късно са се редуцирали до отделни букви. Буквите пък са наследили образа си от идеограмите си, а звученето си – от въпросните срички. Така е имало времена, когато отделните срички са имали комплексно значение като на цели думи. Известно е също, че в древните езици наистина сричките са имали пълноценно значение на думи и по-сложните думи са се образували от съчетаване на срички. Тогава има смисъл да се провери дали сричките в името Магура ще се окажат смислени на някой древен език, както и цялото име.

МА е корена на думата МАйка в едно огромно множество от езици по света. По-конкретно в шумерския език МА (Умма) е богинята на ума. Интересно е, че в Магура има триединно изображения на Богинята-майка, която в единия си аспект е представена като богинята на ума, просветителката и учителката на човечеството, което е важно съвпадение.

ГУРА би могло да се прочете по аналогия с ГУРУ, което значи учител. ГУРА би могла да бъде учителка, т.е. в женски род. Отново същото съвпадение с рисунките, които представят единия аспект на Богинята-майка като учител. Гуру също значи майстор, наставник, който в латинския език е magister.

МА-ГУРА при този прочит следва да е Богинята на ума – Учителката, което в пълна степен съответства на това, което самите рисунки казват.

Някои допълнителни особености са, че учителят най-вече се свързва с устното излагане на учението. В румънския език думата gura значи уста. В българския пък е съществувала традиция умелите хора да се наричат УСТА, което ще рече, че са учители, наставници, майстори.

Хипотезата, според която значението и произходът на името могат да се обяснят с анализа на сричките МАГ-УР

В съвременния свят думата МАГ произлиза от персийския език, където означава обучен, умел и способен човек. От този корен произлиза думата магьосник, който очевидно владее някакви знания и умения, позволяващи му да извършва своите магии. От същия корен произлиза и думата магистър, което значи учител, наставник, майстор – все съществителни, които предполагат образованост, умелост и способност.

Съществува дори възможност българският глагол МОГА да произлиза също от думата МАГ, тъй като има подобно построение и свързан смисъл, защото за да можеш, трябва да си запознат, умел и способен. В руския език пък глаголът е Я МОГУ, което фонетично се чете наистина много подобно на думата МАГ.

Самата дума МАГ навярно произлиза от думата МА, която беше спомената по-горе и която значи богинята на ума. Естествено е познанията, уменията и способностите да произлизат от богинята на ума и затова нейното име да е в техния корен. Например, елинската богиня Хеката е била повелителката на познанията и уменията и към нея е трябвало да се обръщат всички, които са искали да се научат на нещо. По-късно ще се види, че триединната Хеката произлиза от много по-ранната триединна Богиня-майка от Магура, която има съвършено същите епитети и особености, т.е. това е една и съща богиня. Единият от аспектите на Богинята-майка от Магура е Учителката и от нея произлиза всяко познание и умение.

Разбираемо е персийската дума МАГ да произлиза от шумерската дума МА (Умма) поради наследяване, което се дължи на обитаването на същия ареал и споделянето на подобни философии и религии.

Сричката УР идва от шумерския език, където значи място, а също и град като място за човешко поселение и дейност. Затова първите градове са носели имената Ур, Урук, Нипур и Шурупак – все с настоятелно присъствие на сричката УР.

Като знаем това, лесно осъзнаваме, че МАГ-УР значи Мястото на умелите, Градът на способните и други в същия дух, т.е. училището, школата, университетът. Това е съществително, отнасящо се до функциите на пещерата като просветителски център.

МАГ – умел, обучен, способен

УР - място

В днешно време често се греши и пещерата се нарича Магурата, което е членувано от Магура. Но съществува възможност Магура да е членувано от Магур и по-точно от магур (с малка буква, защото е съществително). Така магурът е древна школа, произвеждаща магове, т.е. умели, образовани и способни хора. Това е съвършено разбираемо, тъй като самите рисунки разкриват система от познания, която може да се преподава и усвоява.

В потвърждение на тази хипотеза има и други факти. Например, в България няма лично име Магура, докато то се среща по другите места, където има и топоними Магура. Какво значи това? Никой не кръщава децата си Училище, Полиция, Община, Съдилище и т.н., защото знае, че това са институции, а не лични имена. Ако един народ има някаква памет, макар и вече подсъзнателна, че това всъщност е институция, той няма да ползва името за лично. Това ще може да прави друг народ, който няма такава памет.

Тогава, ето каква е логиката: топонимът Магура е концентриран основно на Балканите, защото това са най-близките територии на Магурската школа и затова в тях тя е упражнявала най-силно влияние, което обяснява най-високата концентрация на топонима. С отдалечаване от Балканите честотата на топонима плавно намалява, което съвпада с предполагаемия модел на плавно намаляване на влиянието поради нарастването на разстоянието, но пък със същото отдалечаване се увеличава честотата на името като лично.

Хипотезата, според която значението и произходът на името могат да се обяснят с анализа на сричките МА-ГУР

Тук Ма (Умма) отново е шумерската богиня на ума, а ГУР е шумерската дума, значеща род, потомство. МА-ГУР-ът е потомството на богинята на има, т.е. това са хората.

Оригиналното име на Ноевия ковчег е МАГУР и идва от шумерския език. Става понятно, че оцеляването на човека е оцеляването на потомството на ума. Има логика пещерата да се казва Магура, защото изглежда според рисунките, че създаването им е опит за спасяването на древни познания, което е вид Ноев ковчег на човечеството, но не в телесен смисъл.

От друга страна, има логика да се казва Магура, защото рисунките разказват за това, че Богинята-майка в аспекта й на Учител вселява ума в човешкото тяло и тяка създава човека, т.е. създава своя род на ума. Тук също се наблюдава потвърждение.

Обяснение по Робърт Морнингскай

Робърт Морнингскай е индианец, който твърди, че до него са достигнали разказите на негови съплеменници за срещата им с извънземно, което те лекували в пустинята след катастрофата на неговият космически кораб. Това извънземно им разкрило човешката история, според която хората сме създадени от Имеприята Орион, управлявана от Царицата-майка, която имала и смисъл на Богинята-майка. Поради това всички човешки езици съдържат в най-дълбокия си корен следи от орионския език.

Робърт Морнингскай е изследвал подобията в множество човешки езици и с помощта на корените, предадени от извънземното е определил орионските следи. Според него, МА значи Богинята-майка в нейния раждащ аспект, а УР като наставка значи първият от всички и най-важният по ранг. Така МА-УР на орионски значи Първата, изначалната майка, която е родила всичко.

Много интересно по няколко причини.

На първо място, според рисунките от Магура, Богинята-майка е родила всичко и особено хората и преди нея няма никаква жена и женственост, която да роди нещо, т.е. тя е първата и най-важна по ранг. Очевидно, една от нейните титли е МА-ГУРА или МА-ГУР, което има връзка с орионската дума МА.

На второ място, Богинята-майка в Магура взема един лъч на Слънцето и от него прави женския аспект на духа и така после създава жената. Всички женски фигури в Магура имат точно конфигурацията на съзвездието Орион и най-вече имат „колан“, т.е. хоризонтална черта през кръста, която ги отличава от мъжките фигури.

Интересно е, че точно жените в Магура са създадени от Богинята-майка, тъй като в Империята Орион женското начало е доминантното и там се насърчават и „създават“ в обществен смисъл жените.

Тук също има пълно съвпадение, както по име, така и по разказа на рисунките.

Още по-любопитно става, като се знае боиграфията на Робърт Морнингскай, който след множество лекции в САЩ изчезва за дълъг период от езотеричната сцена, през който по негови думи пребивава в Европа, където е посветен от специално братство, свързано с пещерите, което пази знанията на Богинята-майка от Орион, а пък Магура е именно пещера, която пази същото знание и с която предполагаемо е свързано тайно братство, четящо рисунките като примитивни при техния очевиден символизъм, с цел да попречи на разбирането на действителния им смисъл.

Хипотезата, според която смисълът на името Магура е разбираем по подобие с думата могила

Думите МАГУРА и МОГИЛА имат едно и също построение, като построението на една дума се задава от структурните букви, които са съгласните. Р и Л са две букви, които могат с времето и мястото да преминават от една в друга и това е добре известно в езикознанието.

МАГУРА

МОГИЛА

Не е само това, но Магура е пещера в могилоподобен хълм. Вътре в Магура има специална галерия, в която се помещават рисунките и така тя представлява светилище. В същото време, вътре в могилите има кухина, заета от свещено място. Подобието е не само по име, но и по конструкция и смисъл, което е достатъчно доказателство, че магура и могила са две почти еднакви неща.

Тук е любопитно, че думата магура е разпространена на север от река Дунав, докато думата могила е разпространена на юг от река Дунав, причината за което следва да се изясни и навярно се корени в някакво по-старо разделение на диалектите и/или етносите.

По-същественото тук е, че практически имаме магура и от двете страни, т.е. самата пещера Магура е в центъра на най-масовото изобщо разпределение на топонима и думата магура, представена и във варианта могила. Настрани, с нарастването на разстоянието, концентрацията намалява, което говори за това, че пещерата Магура е действителният център, който е повлиял да има изобщо разпространение на думата и името Магура.

Още по-странно е, че Магура се намира в средата на Балканския полуостров, който съдържа най-голямата концентрация на топонима Магура – веднъж в Румъния като магура, и веднъж в България като могила.

Биха могли да се направят две цивилизационни предположения.

Според първото, Магура, нейната философия и познания идват от по-ранна култура и цивилизация, която е влияела на целия свят и затова срещаме подобия или еднаквости на името Магура по целия свят и то по отношение на подобни смисли и философии.

Според второто предположение, Магура в зародиша си е самата пещера и нейната околност, която с времето и заради особено важните познания, които разпространява, повлиява народи по целия свят. Това се доказва от неравномерното разпределение на топонимите, които са най-мощно концентрирани в най-голяма близост до пещерата.

Всъщност тази теза потвърждава първото допускане, че името Магура идва от румънския език по следния начин: името се е запазило на територията на днешна Румъния, като е било наследено в този си вид още преди хилядолетия и е било предавано през народите и културите, които са я населявали; с времето думата магура се е променила на юг от Дунав по вид и по смисъл до думата могила; затова видимо името на пещерата идва от румънския език, но всъщност то идва и в румънския, и в българския от предходен източник.

Хипотезата, според която името Магура не означава нищо, а се харесва просто заради благозвучието му

Очевидно, тази хипотеза не притежава друга стойност, освен като едно задължително допускане, без което едно изследване би изглеждало тенденциозно и преднамерено.

Ако Магура не значеше нищо, то не би било възможно в различни части на света да има имена Магура, които се отнасят до подобни неща. Този факт показва, че Магура има ясен и категоричен смисъл, който въпреки хилядите години се е запазил сходен в различните части на света.


След като имах тези систематизирани хипотези, се заех да търся по-обстойно и задълбочено къде по света се намира името Магура. Нанесох над 50 местоположения на името, като с различни цветове показвам дали става дума за топоним, населено място, фирма. Червените са населените места и топонимите. Със сигурност знам, че тези не са всички, защото съм срещал Магура в Япония и Индия, а засега още не съм ги намерил в картата.

Покрай това търсене, от време на време опитвах да търся и тълковни речници на различните езици, за да търся в техните списъци думи магура и нейни подобия, но не намерих подходящи тълковни речници за всеки език. Обаче намерих следните:

В езиците унгарски, френски, сръбски, словенски, албански, английски, руски - не намерих корени и подобия на магура.



Турски:

- magara - пещера;
- magaza - склад, магазин;
- magdur - огорчен, обиден;
- magrug - горд, гордея.

Азербейджански:

- ura - ура, веселие, настроение, радост;
- ur - Ур;
- gur - силен, висок, шумен;
- gura - съседен;
- magar - пещера, пещерен;
- magara - пещерен;
- magaza - мазе, склад;
- magul - по-малко.

Древен персийски:

- magh - великолепен;
- mogh - жрец;
- megh - мъдрец.

Украински:

- магура - висока планина.

Словашки:

- magura - хълм, възвишение.

Оказа се, че на изток от нас думата magura има подобната дума magar / magara със значението на пещера. Фактът е великолепен с оглед на това, че Магура действително е пещера.

Основната теза на академизма до сега е, че magura идва от румънския, където значи хълм, но Магура е повече пещера, отколкото хълм.

Дотук се показа едно странно разпределение на смислите.

На север, северозапад и североизток, или най-общо обозначено на север и то в близкия ареал на България, смислите на думата магура клонят силно към хълм, могила, възвишение, като обаче в украинския магура вече е висока планина. По всичко личи, че царството на този прочит е територията на Румъния, където има значителен брой подони думи все със значението на изпъкналости на фона на околния терен. Освен това, другите държави, където магура значи възвишение, са все в близкия ареал на Румъния и може да се приеме, че именно румънската територия е първоизточникът на този смисъл на думата.

На изток от България подобието на думата е magar / magara, което в турския и азербеджанския значи пещера. Така виждаме друг клон на значението на думата.

Накрая имаме югоизточен клон, в който намираме корена маг със значението на жрец, посветен човек и корена ur със значението на място. Там също имаме и думата magur със значение на голяма товарна лодка и на първото изобщо название на Ноевия ковчег. От този клон произлиза западният клон, където имаме думите mage, magus със значение на умел, посветен човек.
Виждаме три клона, всеки от които носи по един от смислите на пещерата Магура поотделно.
Магура е де

Пещерата Магура е пресечната точка на трите смислови клона и по всакаква логика е техния корен.
Ако на едно място имаме пълната логика, пълния смисъл, то това място е произходът.
Когато някъде имаме само частичен смисъл, то това е производно.
Така че, единствено и само в пещерата Магура намираме пресечната точка на трите смислови клона. На север, в Румъния се е запазил смисълът на възвишение, който е бил предаден в нейните съседни територии - тези на Словакия и Украйна.
На изток се е запазил смисълът на пещера, а на югоизток - смисълът на познанието.
Тук искам да направя едни допълнителни тълкувания.
На първо място е видимата връзка на мага и пещерата. Ако маговете са ползвали пещерите, то те са имали голямо предимство, защото малко хора са се осмелявали да влизат там и да ги смущават - така те са били добре защитени. Това е една от възможните причини на изток пещера да значи magara, защото основно пещерите са били ползвани от маговете. Но в тези езици magara няма корен, както при нас пещера има за корен думата пещ, която е и смислово свързана. Значи, как може една дума да възникне в някой един, без да има корен там? Ами не може - тя е внесена. Логиката е такава, че тези езици имат думата magara по някаква заемка, която е била толкова силна и убедителна, че се е наложила.

След това, в румънския думата magura няма корен. Логиката е същата - думата е заета и нейна основа са създадени няколкото смислово свързани производни думи:
- mugur - пъпка, което е също вид възвишение;
- magule - скули, изпъкналостта на рамото;
- maguli - лаская, лъжа, мамя, съблазнаявам - все действия отнасящи се до въздействие върху човешката психика, което е предмет на магьосничеството, на чародейството.
След това в румънския имаме наставката ur, която значи противен, отвратителен. Та се замислих за румънския прочит на mag-ur като отвратителен маг, противен маг. Това е възможно с оглед на предположението, че маговете вероятно са били едновременно обаятелни, но и много страшни фигури които са можели много да навредят.
Още много може да мисли по въпроса, но основният извод се вижда добре - първа от всички е била пещерата Магура с това си име, а едва по-късно пълният му смисъл бива забравен и остават само отделни аспекти в отделните езици.

Възможно е в следващите години да набера още много данни, които да подкрепят изложеното дотук или да го изменят.
Но за сега моята теза е подкрепена - пещерата Магура се е оказала първоначалната библиотека знания в някакъв етап и затова е имала огромно въздействие върху хората наоколо. Пещерата е имала това или много подобно име още тогава, но заради многото изминало време е започнало забравяне.
В една посока се е запазила една част от смисъла, в друга част - друга част от първоначалното значение на Магура.

за Маг и Аура......

Честно казано, не съм се сещал за това.
Ето тук пълната статия относно името:
https://magnaaura.wordpress.com/2014/12/05/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0-%D1%86%D0%B8/
Не можах да я побера в блог.бг и затова я написах докрай в другия блог.