Предварително ви моля, не се сърдете. Искам да ви уко­рявам. Искам да ви укорявам за това, че сте се обърнали към езическите обичаи и вместо към Бога сте започнали да прибягвате към бесовете. Това не са само гръмки думи, а е самата истина!

Спомнете си как много от вас посрещнахте новата година и разсъдете сега трезво — прилича ли това на нещо християнско!? До полунощ да играят на карти и да раз­говарят за всякакви празни неща, а точно в полунощ, на гра­ницата на старата и новата година, да вземат чашите и да играят с тях — какво е това? И има ли тук някакъв смисъл? Бог — Владиката на времето и на нашия живот — ни е дал да изживеем една година и ни въвежда в друга. В мига на това преминаване какво подобава? - да въздигнем ръце към не­бето и да благодарим на Господа за даруваните досега ми­лости и да го помолим да продължи Своето благоволение и в бъдеще. Дали ще направите така всяко семейство поотдел­но, или ще се съберете няколко семейства заедно - но е бла­гословено така да се посреща новата година. А да играете с чашите - какъв смисъл има това? Нима животът ни е шега и времето е нещо непотребно? Ако е така, то, разбира се, не може по-добре да се посрещне новата година, освен с празнословие и танци. И така ще се даде тон на цялата година. Но нали вие самите не мислите така за времето и живота! Защо стана така? Прииска ви се да се повеселите? — но за веселие няма ли друго време, което не е знаменателно? А и веселието ви обикновено не е така неистово. Не, тук се е случило нещо друго! И какво е то? Ще кажете: станало е обичай. И аз ще потвърдя: станало е обичай, и ще добавя: обичай, съвсем не християнски, а езически, нечестив, богопротивен. А нали вие очаквате този миг като свещен и вземате чашите съвсем не с такива мисли, както в друго време, и се въртите не с този дух, както обикновено. Всичко това mравите като някакво свещенодействие. Да ви попитаме сега: на какъв Бог извършвате това свещенодействие?! На Христа Спасителя ли, Който ни е изкупил и е вкусвал жлъчка и оцет, на Когото ръцете и нозете са били приковани на Кръста за­ради нашето спасение?! - разбира се, че не. Какво общо, какво съгласие може да има между Христа и Велиара?Това не подобава в отношението към Господа, а — или към Бак­хус — езическия бог на пиянското веселие, или към Венера — богинята на нечистите плътски утешения. И това са ваши­те богове, нови Израилю! Тогава от тях и чакайте онова, което сте си пожелавали един на друг; а от истинския Бог няма какво да чакате, защото, когато Светата Църква Му се моле­ше да благослови новата година, вас ви нямаше в храма. Не ви останаха сили. Бяхте ги пренесли в жертва на езическите богове или на празните мечтания и съблазните на врага.

И сега какво? За какво ще послужат вашите благопожелания? Сякаш сте награбили в ръцете си всички блага и ги раздавате с щедра ръка - на един едно, на друг друго - без да се обърнете към истинския Бог?! Иначе това не може да се разбере, освен че сте разграбили Божията съкровищ­ница и се разпореждате с нея, както си искате, независимо от Бога, Всевластния Светоуправител, или че всичките ви сладки думи са детска шега. И така, от която и страна да погледнем този обичай, налага се да кажем: не възхвалявате добре Бога, вашата похвала не е добра. И не се оправда­вайте като казвате, че при това у вас не е имало богоотстъпнически мисли - та това е богоотстъпническо дело, а мисъл за Бога няма. Как да се нарече това, ако не богоотстъпничество? Не се оправдавайте, че не знаете откъде е дошъл този обичай. Как ще влезе той, ако не го приемете? - не му отваряйте и няма да влезе. Ето така един няма да го пусне, втори, трети. И толкова - при никого няма да влезе. Нека да ходи където си иска, и да не срами града ни, осветен от тол­кова светии.

Впрочем това е дело свършено. Не можеш да го вър­неш. Но вие ще зарадвате Господа и Неговите светии, ако, след като съзнаете нелекостта на извършеното, се разкаете и вземете решение да не се подчинявате повече на такива празни обичаи.

Тъжно беше да се чуе това, но още не беше преминала тази скръб, и се появи друга. Чух тези дни, че е пристигнала някаква ясновидка и всички започнали да се точат при нея в очакване да узнаят всички тайни и пътища на живота си: какво е било, какво е и особено - какво ще се случи. На­истина ли у вас няма дотолкова християнско разбиране, че да разберете неоснователността на надеждите си и нездравостта на обещанията на тази измамница? Та тя обещава, че ще даде отговор на всичко, за което я попиташ. Все едно тя твърди, че всичко знае. И вие дори не си спомнихте, че това не може да се каже за никой човек. Знае всичко само и един­ствено Бог и онзи, на когото Бог му открие. А на нея Бог ли й открива? - къде ти! На когото Бог му открива, той няма да започне да търгува с откровенията. И как може тогава напълно да се доверите на предсказанията й? Може нещо и да отгатне, но повече ще ви обърка и омотае с неясните си думи.

Тук става същото, което е било през езическите време­на на прорицалищата. Жреците, питиите, самите идоли пред­сказвали. С каква сила се извършило това можете да съдите сами: когато някъде се появявал истински Христов раб, там предсказателите млъквали, и бесовете на глас се оплаквали от своите гонители и притеснители — християните. Когато се разпространило християнството, прорицалищата замлък­нали. А ето че сега, когато християнството е отслабнало, предсказателите отново започнаха да се появяват под разли­чен вид и да привличат към себе си лековерните и да посрам­ват името Христово в тях. Отначало те се появиха на Запад, а оттам дойдоха и при нас и вече събират дан от лековерните и суеверните. И щеше да е добре ако обръщането към тях беше само лековерие. — Но не, тук трябва да се види нещо повече. В това има измяна към християнската надежда. За­питай се: към кого всъщност се обръщаш ти и от кого очак­ваш помощ за себе си? - Ще кажеш: има тук някаква сила. - А нима не знаеш, че е една истинската сила — Божията сила, от която единствено можем и да очакваме всичко. Като се обръщаш сега към тази неизвестна сила, не отстъпваш ли от единствената истинска сила? Ако е така - накъде отстъп­ваш? - разбира се, към лъжливата сила, противоположна на истинската, или противна на Бога. Аз няма да ви обясня­вам състоянието на тези предсказатели. Според мен това е необикновено болезнено състояние, подложените на което, вследствие на разстройството си, отчасти сами виждат по- широко, отколкото ние, а отчасти или най-често - стават оръдие на лукавите духове. Бесовете използват тяхното бо­лезнено разстройство и чрез тях привличат към себе си сла­бите. А бесовете живеят отдавна и знаят много неща от ми­налото; те летят навсякъде и знаят какво и къде се върши сега, и го казват чрез тези свои оръдия. За бъдещето те не знаят, а само гадаят; но тъй като разказват вярно на пита­щите много неща от това, което е било и е сега, то на тях и вярват и за онова, което те казват за бъдещето, макар че почти никога не се сбъдва. Считам, че в това е и истинския източник на ясновидството. Съдете сега какво правите вие, като се обръщате към ясновидци? - откривате вярата си на бесовете. Това не са мои предположения. Спомнете си какво е станало във Филипи по време на проповедта на апостол Павел. Живеела там една слугиня,у която имало дух да пред­рича и която докарвала голяма печалба на господарите си (срв.: Деян. 16:16) като гадаела и предсказвала. Апостол Павел изгонил този дух, като казал в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излязъл в същия час. Тогава господарите й, като видели, че изчезнала надеж­дата им за печалба, подигнали гонение срещу свети апостол Павел и Сила, който бил с него. Ето от този род е и тази ясновидка, която сега ви примамва при себе си. В нея има дух да предрича. А целта й е да придобие голяма печалба за себе си или за онези, които са я довели. Вие нямате никаква полза от нея, само харчене на пари и оскверняване на души­те с приближаването им до бесовската сила и доверието им към нея. И като разгледахме това, принуден съм да ви кажа: не възхвалявате добре Бога! От една страна, обичаите ви са езически, от тях лъха на идолопоклонство, а от друга - направо се обръщате към бесовете. Какво е всъщност това? Да не би да сте се отрекли от Христовото име? Или отново се е възцарил князът на тъмнината, изгонен от Христа, нашия Бог? Та нали, ако бъде възкресен някой езичник и му се по­каже първо как посрещат при нас новата година, а после как всички отиват при питията - ясновидка, той няма да намери никаква разлика между това, което е при нас, и онова, което е било при тях. „Тук всичко е наше - би казал той - и ние така служихме на нашите богове — с веселие и пиянство исъщо така ходехме при своите предсказатели. Къде е тук Христос и къде са християните, кръстени в Христа, които тогава имаха преимущество пред нас?!“ и няма ли да са вер­ни думите му? - Разбира се, че са верни. Както по дрехите се разпознава например гражданинът, чиновникът и военният, така по обичаите, делата и надеждите се разпознава кой от коя вяра е. Щом вие допускате много такива неща, които не са свойствени на повярвалите в Господа и кръстените в Не­говото име, кой е виновен, ако някой се усъмни дали сте кръстени?

Говоря ви, за да огледа­те себе си и да отстраните от поведението си всичко, което лежи като черно петно върху светлата дреха, с която се об­лякохте в кръщението. Амин.

(из "Слова и проповеди")