Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2017 23:36 - ЗА НЕАНАЛИТИЧНАТА СТРАТЕГИЯ ИЛИ КАКВО ЗНАЧИ НЕСИМЕТРИЧЕН ОТГОВОР НА ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 7080 Коментари: 2 Гласове:
-8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В началото на октомври 2002 г. в общовойсковата академия на Руската Федерация изнесе лекция командващият на американските войски в Европа, четиризвездният генерал (генерал-полковник) Монтгомери Мейгз. Лекцията е имала интересното заглавие “Отбрана на далечните рубежи” (виж книгата  на М.Калашников, Юрий Крупнов – „Оседлай молнию”. Из-в „Астрель”, Москва, 2003 г., стр. 01).

            Ген. Мейгз отстоява следните  възгледи :

        1.Всяка държава трябва да се стреми и да се подсигурява откъм опасности и заплахи колкото се може по-далеч от собствените си държавните си граници.

            2.В съвременната военна обстановка не трябва се да отделя тактиката от оперативните и стратегически сфери на военното изкуство.

           3.Главната цел на войната от нов тип е поразяване на съзнанието на противника.

               Какво може да се  каже по повдигнатите въпроси ?

            В една или друга форма те са известни от далечното минало, но за днешния ден ген. Мейгз ги свързва в един нов поглед за войната и военното изкуство наричан „неаналитична стратегия”.

            Ще отбележим, че видния руски специалист по стратегии Сергей Борисович Переслегин публикува през 1998 г. статията „Стратегия на чудото : въведение в теорията на неаналитичните операции” (виж пак цитираната книга но Калашников и Крупнов, стр. 51). За тази статия ще стане дума по-нататък. Сега да се върнем към ген. Мейгз.

            Далечните отбранителни рубежи са хубава работа, но те са по силите само на свръхдържави. Какви далечни рубежи може да си позволи България, когато от граница до граница са 500 км., което влиза в  максималната оперативна дълбочина. Виж, за СССР и за САЩ далечните рубежи бяха и са (за РФ) абсолютно съвременни и актуални.

            След края на Втората световна война СССР се беше обградил в западно направление с пояс съюзнически държави от Финландия до България. В южната дъга – Турция, Иран, Афганистан, Китай не всичко изглеждаше перфектно, като невралгичната точка беше Афганистан – родината на днешния планетарен тероризъм. Малко е известно, че инвазията на СССР в Афганистан беше извършена не поради маразматиците от Политбюро на КПСС, а на базата на абсолютно достоверна разузнавателна информация за предстоящо нахлуване на САЩ. Съветските войски навлязоха в Афганистан само няколко часа преди проектирания час „Х” за американската инвазия !

            Днес РФ е обхваната от Финландия до Китай от западните си врагове (проект „Анаконда”). Руските недоброжелатели са само на 400 км. от Москва, в близките околности на Смоленск, което не се беше случвало почти 400 години !

            Що се отнася до единството на тактика, оперативност и стратегия, те никога не са били тотално разделени, но днес, при политическото единство на света се предпочитат тактическите операции, с което се избягва ангажирането на противоборстващите страни в разрастващи се военни действия (преминаването на тактически инциденти в широкомащабна война). Доколко тактиката влияе на стратегията се вижда от военните действия в Сирия.

            До колкото има нещо наистина ново в постановките на ген. Мейгз това е акцентирането на новото разбиране за ЦЕЛ на военните действия. До скоро се смяташе, че войната завършва с пълното разгромяване на вражеската армия и пълното ликвидиране на военно-политическите и държавни структури на врага. Така стана с нацистка Германия. Така стана с Ирак и с Либия.Това е най-категоричната и сигурна победа. Но новите средства за воюване превръщат войната в изключително рискова авантюра, която може да приключи с унищожаването и на двете страни. Ето причината за търсене на нови критерии за победа.

            Ген. Мейгз определя, че поражението на противника е поражение на неговото съзнание. Ако е подавена неговата воля за борба, няма да му помогнат даже запазените интелектуални и физически възможности. Следователно, трябва да се напипват чувствителните места на противника и по тях да се нанасят удари. Губейки психологичната устойчивост и попадайки в шоково състояние, противникът става податлив на ефекта на „разпадане на фронта” последван от пълен разгром (на битов език това се нарича „масово бягство от фронта”). Такава победа има за нападателя и друго голямо преимущество – той превзема напълно запазена страна (държава) с всичките й богатства.

            И Франция на Наполеон и Германия на Хитлер бяха почти спечелили войната срещу Русия и СССР. Но ги подведе това “почти” – те не бяха подавили съзнанието на руския и съветски народ.

            Преминаването от традиционната военна „статистическа стратегия” към нови форми на воюване търсещи поражения на съзнанието на врага, се смята че дължим на нацисткия Вермахт. Негово е изобретението на „мълненосната война” (блицкрига), макар че елементи на блицкрига може да се открият и в дълбоката древност.

            „Статистическата стратегия” предписва при планиране на настъпление, настъпващите войски трябва да осигурят надмощие в жива сила и бойна техника над противника по посока на направлението на главния удар в съотношение 3 : 1, т.е. става дума за съкрушително количествено надмощие. Но историята показва, че това предписание не винаги гарантира победата.

На 11 октомври 331 пр.н.е. на голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен Иракски Кюрдистан), специално подготвена за действия на големи маси конница, Александър Македонски се среща с войските на персийския владетел цар Дарий.  Съотношението на силите е 7:1 в полза на Дарий и, като че ли, поражението на Александър е в „кърпа вързано”. Но разчитайки на изключителната устойчивост на тежковъоръжената си пехота, която поема първоначалния удар на огромната маса персийци, Александър със своята конница атакува десния фланг на Дарий и се устремява направо към слона на Дарий. Царят не издържа психологически натиска и преценявайки, че може да бъде пленен или убит, бързо напуска (бяга от) бойното поле. Виждайки бягащия си предводител персийската армия се разпръсва. Победата на Александър е пълна.

            Нещо подобно се случва и в началото на Втората световна война, когато Хитлер решава да атакува западните страни. Обединените сили на западните войски превъзхождат германската западна групировка в отношение 3:1. Но какво става ?

            През септември  1939 г. близо до немската граница съюзниците държаха 48 дивизии срещу 42 дивизии на  Третия  райх. Франските ВВС бяха по брой много повече от   немемската авиацию -  3,3 хиляди самолета  срещу 1,200. Западните полски съюзници имаха  мното по-съвременно оръжие, а френската имаше четвъртата в света по големина танкова армия («politikus.ru» - 4.09.2017 г.).  Но, за  следеващата една година стават сериозни изменения в дислокацията на германската армия, особено след победата над Полша. Западните държави наивно смятат, че тяхното превъзходство ще се запази при каквито и да са условия. И тук Вермахта ги изненадва – влиза в действие принципа на блицкрига според тактико-оперативнитее идеи на Наполеон –съсредоточване сили и средства по посока на главния удар с надеждата на поразяване на съзнанието на противниковите войски чрез мълниеносни победи.

          В първите часове на 5.06.1940 г. германските войски започват западната офанзива – общо 103 пехотни дивизии, 10 танкови, 7 моторизирани и 1 парашутна дивизия сведени в 3 армейски групи: група армии “А”, командвани от генерал фон Бок; група армии “Б”, командвана от генерал фон Рундщед; група армии “Ц”, командвана от генерал фон Леб - общо 2700 танка и 5638 самолета. Срещу тях съюзниците противопоставят 156 дивизии, 3 милиона души 3100 танка и 2448 самолета.

          За 40 дни бойни действия всичко свършва: на 14 май капитулира Холандия, на 28 май – Белгия, на 22 юни – Франция. Френската армия е напълно разгромена, 300 хилядния английски експедиционен корпус се спасява край Дюнкер само благодарение на знаменитата “стоп-заповед” на Хитлер (24.05.1940 г.), с която се забранява  нейното унищожаване. Съюзниците губят над 3 милиона души, от които: 170 000 убити, 450 000 ранени, 3 400 000 пленени. Такъв колосален разгром за толкова кратко време военната история не познава !

            От друга страна и с течение на времето, опитите на Великобритания и САЩ за психологическа атака срещу Германия и Япония се изродиха във въздушен тероризъм. Нито атомната бомбандировка на Хирошима и Нагазаки, нито бомбандировката на Дрезден, където нямаше никакви военни обекти, сломиха духъа на германския и японския народ за съпротива. Както и на българския народ от разрушаването на София въпреки заканите на Чърчил : “Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.” ( Sbatonиз българския нет – 6.12.2014 г.).

            Вече проличават слабостите на война чрез поразяване на съзнанието на  противника. Този подход може и има успех само срещу тези народи и етноси, при които в техния цивилизационен код, в тяхното обществено съзнание са изтрити всички възможности за оцеляване, за самосъхранение, за народностно достойнство и за стремежа към месианство. Нито германците, нито японците принадлежаха към този тип  етноси. Нещо повече. В японците се събуди духът на самураите и те отвърнаха на американците със самоубиствените  камикадзета, причинили доста главоболия на американците. Така ние се приближаваме към познатите схеми на тактическа, оперативна и стратегическа асиметрия. Асиметрията е част от новия тип войни, използващи принципите на асиметричност и на идиосинкретичност.

            Според ген. Мейгз, асиметричност е поражение на противника чрез действия по съвършено нов начин, докато идиосинкретичност е използване на нови и стари  средства за въоръжена борба по напълно необичаен начин, при който общите правила не се разпространяват върху тях. Единствено условие и в двата случая е, че при тези нови начини трябва да се постига по-голяма ефективност (т.е. загуби на неприятеля), отколкото при използване на методите на статистическата стратегия.

            Типичен случай на асиметричност е  съвременната външна политика на Руската Федерация :

            Ти на мен ми сваляш самолети, аз ти отговарям с ембарго на твоите домати.

            Ти на мен ми гониш спортистите от международни състезания, аз ти отговарям, като пращам моите спортисти да участват под неутрален флаг (анонимни спортисти).

            Ти не ми пускаш артистите на международни състезания, аз ти отговарям като не предавам тези състезания по телевизията.

            Ти ми налагаш санкции, аз ти отговарям със заместването на ембарговите стоки с мое производство.

            Ти правиш парад на НАТО в Киев (майката на руските градове) на 24.08.2017 г., аз ти отговарям с празни декларации, колко това е лошо и глупаво.

            Видно е впрочем, че подобна асиметричност е показна и неефикасна. Единственото ефикасно руско действие на Русия беше отговорат на американското гонене на руски дипломати и присвояване на дипломатическа собственост, когато Русия, макар и късно, отговори напълно симетрично.

            Идиосинкретичността е по-интересна като изява. Именно тя води своето начало от японските камикадзета. Но в съвременен вид е доведена до съвършенство от муджахедите на Ислямска държава. Те превърнаха самолетите в ракети, автомобилите  - в танкове, лодките – в торпеди, хората – в мини и гранати. Съчетавайки всичко това с пълното презрение към смъртта и нулева толерантност към човешкия живот, съвременният тероризъм  се разви като съвършено оръжие. Това позволи на малки групи от религиозно мотивирани и фанатични бойци успешно да воюват срещу неимоверно превъзхождащи ги редовни армии. Лишени от съвременни оръжия джихадистите включиха в боя оръжието на психиката.

         Неаналитичната стратегия остава единственото възможно при схватка на слабия със силния. Това е стратегията на непредсказуемото, на най-невероятните решения. Това е стратегия, която изисква от хората безгранична, фанатична вяра в победата и в особените състояния на съзнанието. Това е стратегия на борба на принципно обезличен организъм, каквото е армията с индивидуалната човешка активност, подкопаваща основите на съществуването на армиите. Подобен подход създава у противника образ на свят, в който той няма шанс да победи.

            С идиосинкретичност се отчита и най-новата българска военна история. Защото, какво друго освен идиосинкретичност е поведението на българските опълченци в най-критичния момент на защитата на Шипка, когато в боя заедно се бият „живи и умрели” ?!

            Неаналитичната операция е най-ефикасния, но и най-непредсказуем начин за преобразуване на военното пространство. Тя е квинтесенцията на „стратегията на риска”. Но, в края на краищата, изходът от всяка голяма война се определя от аналитичната стратегия (скритост, внезапност, маневреност, прегрупиране, устойчивост, резерви). С нищо не помогнаха на Германия и Япония отделни изяви на неаналитичната стратегия, като започнем от фанатичния дух на двата народа, минем през японските камикадзета и използването на зенитни оръдия от германците срещу английските войски в Северна Азия. В края на войната дори деца се биеха срещу Червената армия.

             Най-голямото военно престъпление на  съвременния тероризъм в неговото увлечение към неаналитичната стратегия, е привличането за терористични операции на ДЕЦА – това е пряко наследство от нацизма, както и самоубийствените атентати са наследство от японския милитаризъм (използването на камиони като оръжие идва пак от японците. Те използват камиони наблъскани с експлозиви в опитите им да спират танковете на Червената армия в легендарното сражение при реката Халхин Хол).

             Всичко може да се прости и разбере при терористите, но използването на деца - НЕ ! И ако има нещо, което ще ликвидира тероризма, а това е неизбежно, ще бъдат подобни извращения и крайности, които излизат извън всякакви стратегии.

            „Ислямистите от групировката „Боку  харам” използват все повече деца, предимно момичета, като „човешки бомби” в Североизточна Нигерия, Това съобщи в Женева Детския фонд на ООН УНИЦЕФ. Според изнесените данни,  от началото на годината броят деца, послужили за „живи бомби” се е увеличил почти четири пъти в сравнение с 2016 г. От януари като камикадзета са използвани 83 деца” (в. „Труд” – 23.08.2017 г.).

            Случва се и обратното – когато деца отказват да се присъединят към джихадистите.В сирийския град Алепо джихадистите извършват показен разтрел на 15-годишното момче Мохамад Кат заради една единсвено изречение : „Дори пророка Мухамед да слезе от небето, няма да ме накара да стана вярващ”. Никакви молби на майката не помогнали („Военное обозрение” – 11.06.2013).

            Научните биологични основания на неаналитичната стратегия са порожени от руския учен Сергей Борисович Переслегин, който през 1998 г. написва статията „Стратегия на чудото : увод в теорията на неаналитичните операции”. Переслегин оперира с осемконтурния модел на човешкото съзнание на американския психолог Тимъти Франсис Лиъри.

            Лиъри разделя елементите и потенциала на човешкото съзнание на осем вериги, четири от които се намират в лявото мозъчно полукълбо, и четири – в дясното:

          1.верига на био-оцеляването – тип мозък появил се преди 2 – 3 милиарда години, база за поведение тип „приближаване към хубаво, бягане от лошо“. Може да се активира с морфин или опиум.

         2.верига на емоциите – на около 500 млн. години, база за отношения тип доминация, подчинение, сътрудничество. Може да се активира с алкохол

         3.верига на символно мислене – на около 4 – 5 млн. години – база за създаване на човешки артефакти и концептуално мислене. Стимуланти като кафе, чай, кокаин, амфетамини.

        4.социално-сексуалната верига – база за предаване на племенно – етническа информация от поколение на поколение, база за понятието „време“. Лиъри не може да посочи съответстващия наркотик, според по-късни последователи може да е екстази.

        5.невро-соматичната верига – на около 4000 години, появява се в първите аристократични класи. Сексуално удоволствие и окултизъм. Активиращ наркотик – марихуана (THC).

       6.невро-електрическата верига – на около 2500 години. Активиране чрез псилоцибинови гъби, мескалин. Нервната система спира да се идентифицира със света и осъзнава, че е нервна система. Според Лиъри тази верига ще позволи   контактите с други форми на живот, когато започнат пътуванията из дълбокия Космос.

      7.невро-генетичната верига – получаване на сигнали на ниво ДНК – РНК. Спомени от предишни прераждания, усещане за безсмъртие. Отворен достъп до „колективното несъзнавано“ на Карл Густав Юнг или „филогенетичното несъзнавано“ на Станислав Гроф. Активира се с ЛСД.

      8.невро-атомичната верига – база за „астрални проекции“, „излизания от тялото“, контакти с „извънземни“ или „вселенски разум“. Преживявания, сходни с тези, документирани от Джон Лили и Карлос Кастанеда. Ограниченията на пространството, времето и скоростта на светлината отпадат. Високи дози ЛСД помагат да се доближи това усещане (по данни от Уикипедия).

            Първите четири вериги на човешкото съзнание (1-4) са най-старите и са базови. Те отговарят за запазване на постиженията на миналото човешко развитие и съхраняват същностите на развитието. Всеки човек притежава тези вериги.

            Но има хора, чиято психика притежава и втори голям кръг от вериги (5-8), в който старите същности не само се съхраняват, но и се „разопаковат” същностите на бъдещето. Тук психически високоразвития човек може и в бъдещето да погледне и да огледа още неизучените сили на Вселената и тяхното взаимодействие.

            Втори голям кръг не притежават всички хора, тъй като неговото функциониране не е очевидно. Висшите етажи на психиката –нелокалния квантов кръг и кръгът за метапрограмиране отговарят за връзката с цялата Вселена.

            По-особенна е ролята на петата верига – невросоматичнната верига, която  работи на равнището на социума в наши дни и отговаря за интуитивните пробиви на същности (интуитивни прозрения) като открива вратата на безумния „тунел на Реалността”. Във военното дело мисленето на равнището на петата верига може да „види” победата, средствата чрез които тя може да бъде постигната и какви чудеса трябват за това.

            Шестата верига е невро-електическата или неврогенетическата. Ако всичко до тук засяга личността (индивидиума), шестата верига включва в работа колективния мозък на целия социум. Това е несъзнателното колективно. Това е равнището на боговете и демоните, равнище на представите и на други информационни обекти.

            Проява на информационния натиск на шестата верига е във вълнообразното редуване на „щастливи” и „нещастни” серии от събития. Планирането на неаналитичната операция може да доведе до успех ако попадне в благоприятна полоса на щастлива серия. Тогава настъпва събитието „предварително преодоляване на обстоятелствата”, което се предава с известния афоризъм „на безумците винаги им върви”.

            Във военното дело става въпрос за лична гениалност на военния пълководец, който реконструира „пространството на войната” на базата на интуитивно получени знаци и символи и дори просто – някакви само нему разбираеми, намеци (за повече подробности по изложената проблематика виж пак книгата на В.Калашников и Ю.Крупнов, стр. 62-67).

             Ако обобщим, теорията на неаналитичните операции свързва видимите конкретни действия на командира-единоначалник с подсъзнателното, мистичното, гениалното и нестандартното. Във военния бит се говори по-просто : „Този началник много разбира и много може. Той е голяма работа !” или по-просто : „ТОЯ си знае работата”. Трудно е да се каже, дали неаналитичната операция, така както е описана по същество, е нещо извънредно, нетипично и особено. Във военната професия, както и във всяка друга, има личности, които много дълбоко я владеят, много дълбоко я разбират и много талантливо я прилагат. Но изцяло да се надяваме на гениалността и на възможностите на неаналитичните операции не бива.

            Във военната история има пример с един наистина гениален пълководец, използващ умело и ефикасно неаналитичните методи – Наполеон Бонапарт. Той постигна впечатляващи успехи, но срещата му на бойното поле с фелдмаршал Кутузов, ярък привърженик на „аналитичната стратегия”, на „статистическата стратегия”, доведоха руските войски в Париж, а Наполеон – на остров „Света Елена”. В края на краищата, съюзниците и главно – Червената армия, спечелиха Втората световна война с класическата статистическа стратегия.

            Така или иначе, неаналитичния подход е обоснован по наследството на вчерашния ден, на вчерашния начин на воюване. Проблематично е, как той може да бъде пренесен в бъдещето. Защото бъдещата война, ако настъпи, ще бъде съвсем друга война. Това ще бъде война на роботи, двубой между хора работещи в кабинети и воюващи с компютър, клавиатюра и мишка. И оръжията ще бъдат съвсем други : биологично, тектонично, климатично, да не говорим за атомното в нов аранжимент. С други думи, това ще бъде научна война.

            Но днес, в условията на преформатиране на военното пространство от глобалната терористична опасност, изясняване на основите на неаналитичната стратегия, така любима на терористите, е насъщна и животоспасяваща операция.

            Очевидно е, на терор не може да се отговори с терор, т.е. симетрично. Но за другите отговори е нужно наличие на силна държавническа воля,  дълбоко разбиране на световните процеси и реална военна сила. В момента тези предпоставки не са налице !

            След серията терористични актове в Испания (средата на август 2017 г.), политиците отново призоваха, европейските народи да се сплотят, защитавайки своя начин на живот, в това число и толерантността ??? Както се вижда, напълно асиметричен отговор.

            В тази асиметричност попадат и абсолютните вербални недомислия на римския първосвещенник. На 20.08.2017 г. Папата отправи призив към европейските народи и политици. Той призова страните да увеличат приветливостта и гостоприемството за емигрантите и да прекратят колективните изселвания, защото те (емигрантите) имат достойнство и право за защита. Призивът на Папата достигна върховете на човешката мисъл и направо се докосна до Бога като твъреше, че „принципът за осигуряване на достойнство на всеки човек задължават европейските народи да поставят приоритета на личната безопасност  пред националната безопасност” („cont.ws” – 22.08.2017 г.).  Какви върхове на асиметричната стратегия !

            След такива глупости неминуемо възниква съмнението, че „зад всички тези еднакви терористични актове стоят американски и европейски специални служби, които провокират дребни и не толкова кървави инциденти, за да държат гражданите на европейските държави в постоянно напрежение и да създават образ на враг, така нужен за мобилизация на обществата” (Николай Стариков-„zavtra.ru”–22.08.2017 г.).

            Колкото за официалната заплаха на муджахедите, че те могат за 5 дни да сглобят атомна бомба, тя изразява пълното отсъствие у терористите на реално и асиметрично аналитично мислене и съществена илюзия за собствената си реалност. За всеки непредубеден гражданин е ясно, че никаква атомна бомба, пък била тя и микро-микро малка, терористите и да сглобят (което е проблематично), няма да я използват в Европа, защото това ще бъде не само техния мълниеносен край, но и края на Исляма и на ислямистите. 

            Съвременните терористи имат психологическо предимство срещу общности поразени от несъстоятелни и себепогубващи митове, легенди и цивилизационни предразсъдъци, които може да се окажат фатални за човечеството като цяло. Отговорност за тази отвратителна и мрачна картина на днешния свят носят напълно определени сили и структури, от които политици и държавници са само видимата част от  „айсберга”. Но точно те ще понесат последиците от неговото неизбежно разпадане. Преди много, много години Конфуций е учил : „Постъпвай с другите така, както би искал те да постъпват с теб”.В продължение на хиляди години тази максима е повтаряна по целия Изток, докато не става западен принцип. Изглежда много умно, но по същност е пълна глупост и тъпотия. Подобни глупости е имало и има много, например библийската „око за око, зъб за зъб”, която преведена на конфуциански език звучи като :”постъпвай с другите така, както те са постъпвали с теб”. В полето на народната справедливост тези две крайни максими се обединяват във великия принцип на народното отношение : „постъпвай с другите така, както са си го заслужили !”. С други думи и без никаква „асиметричност”  и „индиосинкретичност” : НИЩО НЯМА ДА ЗАБРАВИМ И НА НИКОГО НЯМА ДА ПРОСТИМ ! 




Гласувай:
7



1. planinitenabulgaria - Прочетох внимателно статията Ви, през ума ми мна мисълта, че старостта е хладна треска.
13.09.2017 15:43
Внезапно в главата ми влетя прекрасната съветска народна песен, където една девочка пее:

Я на крыше поебнулась,
сорок градусов мороз.
Пизда вся обледенилось,
гуй похож на Дед Мороз...
цитирай
2. minusgurl - Да се поставят минуси на напомпани ...
13.09.2017 16:14
Да се поставят минуси на напомпани постинги е добро дело.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950782
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031