Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2020 20:32 - Най-лошото на комунизма е това, което идва след него
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 2267 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 19.09.2020 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Мили приятели, наблюдавам че все още има хора, които продължават да изпитват носталгична привързаност към отминалия комунизъм с аргументите и умозренията че в сравнение със сегашната разруха, преди е било по-добре положението. В такъв случай, налага се да напомня концепцията, че

най-лошото на комунизма е това, което идва след него
.

Това че някои хора оценяват съвременната ситуация като по-лоша в сравнение с преди, не е повод да възхваляваме миналия режим, а е повод да проследим хронологичната последователност на причинно-следствената връзка в историята и така можем да установим че тогава (в споменатото минало) са се засаждали пороците и порочните практики сред обществото, а сега им берем реколтата! Лошите последици на които сме свидетели сега са отзвук на посятите семена тогава, по времето на обичания от някои съотечественици тоталитарен режим (процесите се разгръщат в дълги времеви периоди).

Тъй като привържениците често възхваляват безплатното образование, здравеопазване и осигурена работа тогава, искам да припомня че тези безплатни неща всъщност излизат много скъпо, често изтръгвайки душата в замяна. В безплатното висше образование от соц-а се е изучавал абсолютен информационен боклук като теория на комунизма и как е протекло поредното заседание на КП, задължително (не само че не искам такива безплатни услуги, ами и да ми плащат - няма да ги приема). Официалната медицина е далеч от истината и далеч от лечителството. А изтъкваната подсигурена от държавния апарат работа тогава е била сигурна само ако сервилно обслужва партийния интерес и доктрина. Честно да ви кажа, нито образованието, нито медицината, нито службите им ми се струват достойни, напротив - били са политически обременени (разбирайте - покварени), хората са били силно индоктринирани и институционализирани и всичко е било заквасено в духа на върлия материализъм и безбожие. Тогава е бил развъдникът на човешките пороци като внедряването на атеизма и налагането на управляващата партия като новата религия за всички, раболепието, сервилността, чиновническото нищоправене и губене на време, разчитането че властващата сила (системата) всичко е предвидила, за всичко е помислила вместо самият човек.

И до ден днешен, пост-комунистическото общество (което е било увредено, облъчено от тази идеология и мироглед) не може да надскочи капана на създадената илюзия да се вярва че системата, държавата ще се погрижи за всичко важно, ще реши всички въпроси, а от хората се изисква единствено да се впишат покорно в тази система и да се държат здраво за нея, без да бъдат съзнателни.
Така например, институционализирането на хората се вижда в това че те действително вярват че образованието е функция на държавата и са съгласни то да бъде определяно по форма, смисъл и съдържание от чиновници, не от самите семейства, преки участници в този процес и политически независими просветители! Институционализирането се вижда и в повърхностното отношение към религията, което се свежда до спазване на общоприетите ритуали в църквите при нулева промяна в личен план като дълбок вътрешен процес, жертвоготовност, работа и лично извървян път към Бога, за Бога. ...

Няма да продължавам да изреждам "хубостите" на онова време, не че не е имало и нещо добро, да, имало е, но тогава злото е било в зародиш и е набирало сила за да мутира в това, което виждаме днес. А то се вижда че уповаването на системата и вярването че някой вместо теб ще вземе правилното решение е много пагубно.


Ако има нещо добро в това социално зло (комунизма на XXв.), то то се състои в това че новото поколение иска да бъде антипод на това, което е било тогава. Ако старото поколение е раболепно по отношение на идеологически наложени авторитети, то ние имаме смелостта да отхвърлим тези авторитети, нещо повече - имаме куража и визията да вървим по свой път, възлагайки отговорността на своите плещи. Младото поколение иска да прави информиран, осъзнат личен избор, а това означава съзнателен отказ от вредните шаблони от миналото и намиране на творческо ново решение. И колкото и да ококорват очи, да роптаят и негодуват някои (то е защото ги е страх да посрещнат Промяната, искат да задържат старото), в друго време живеем сега. Тези, които улавят благотворните импулси на настоящето време, вървят напред в еволюцията си.



Юлия Радойкова




Гласувай:
4



1. dobrodan - Госпожо Радойкова,
20.09.2020 11:39
бог също проповядва комунизъм, ако се замислите по-дълбочко.
Така че са еднакво вредни и двете вери.
Точно колкото съществува комунизъм, точно толкова съществува и бог.
Целта е прозаична - всички са равни, но някои пак да бъдат по-равни от другите.
цитирай
2. radoykova - Отговор до Добродан
21.09.2020 10:39
Добро-дан, това ли е доброто, което оставяш след посещението си в блога ми?
Името ти съдържа "добро". Замисли се кой е източникът на всичко добро, най-светло, най-прекрасно, благородно, морално, истинно, даряващо любов и свобода? Кой е този център, коя е тази сила?

Не желая да влизам в безплодни полемики и спорове на тема "съществува ли Бог?", още повече че това не е темата на публикацията! Предупреждавам, че богохулни коментари ще бъдат изтривани, твоят е на границата, ще го оставя само заради обективността и правото на ближния да се изкаже свободно. Бог до толкова възлюби чадата си, че ни даде свободата да правим личен избор, да се изявяваме, както сами решим!

Пожелавам ти доброто да работи през теб!

Прости, Господи, поругаването на Името Ти, на Делата Ти!
Помогни ни достойни да бъдем за Тебе!
цитирай
3. dobrodan - Доброто в мен е добронамереността към хората.
21.09.2020 11:45
Разбира се, тя също е в определени граници. Определям си ги аз, не някой друг.
Няма център и няма сила извън човешкото съзнание.
Бог, който допуска зло, не е добър бог.
Злото определено е по-силно от бога.
Що за бог е този?
Добре е, че не знаете. Ако знаехте, щеше да Ви прилошее......
цитирай
4. radoykova - двата полюса на едно махало, което разкъсва идейният живот на личността
16.06.2022 20:00
Kаква картина наблюдавам?
Ако човек не желае да слуша/чете информационни източници от евро-атлантическия либерален свят, неизбежно се натъква на консервативно настроените, които обаче проповядват марксизъм! Аз съм стъписана, защото това, че категорично не съм от първите, не означа, че ще отида в отбора на вторите (в което се опитват да убедят аудиторията)! Либерализъм - консерватизъм (марксизъм) - това са двата полюса на едно махало, което разкъсва идейният живот на личността. Това е амплитудата от Луцифер към Ариман и обратно (където те си партнират), при което Христос отсъства напълно, а човек се мята от единия полюс към другия, докато се предаде в своята неизбежна безизходица и провал на възгледите и реализацията им по смисъл, стойност и прозорливост. Опасявам се че колкото е коварен единият полюс, толкова и другият.
По ирония на съдбата, често ми се налага да слушам пропаганда в полза на добрият „социализъм“ от миналото. Разбирам, че някои хора на възраст над 40г. изпитват носталгия по своята младост, когато са били заварили последните изтичащи години на социализма в България и имат своите субективни доводи да харесват това време, поради някои блага, удобства, които тогава за тях са били налични, а сега, от 30+ г. насам отсъстват, т.е. според техният аршин, сега положението е много по-зле. Само че, тези изброени блага са в материални измерения, в духовно отношение, този режим е бил съкрушителен за духа и душата. Днес, например, ние свободно можем да четем духовна литература и да я разпространяваме, докато по онова „хубаво“ време, тази дейност е била строго наказуема и забранена. За мен това благо, което тогава е било отнето от хората е твърде ценно, не бих пренебрегнала с тази човешка свобода!
Но да се върна на изброяваните доводи колко хубав бил комунизмът от миналото (на фона на днешното никакво настояще). Добре, да си изреждат тези любими доводи, обаче!!! - има една червена линия, която не бива да бъде пресичана и тя е паметта на жертвите и мъчениците на този режим! Ако човек (и общественик), който е застъпник на посочения политически строй, в своята пристрастна оценка омаловажи саможертвата и мъченичеството на пострадалите, тогава навлизаме в областта на потулване на правдата и дори поругаване на делото на тези хора (вече починали и неспособни да защитят своята жизнена позиция), дело, което в повечето случаи е било чисто, достойно, възвишено и идеалистично. Ако въпросният оратор посочи, че жертвите на комунизма са били такива поради техни волни прищявки „да носят дънки и да слушат Бийтълс“, то това е опетняване на светлата им памет, незачитане на техния героизъм. Не, жертвите на комунистическия режим не са станали такива поради толкова нищожни капризи, те не са били толкова низши и жалки в стоите копнежи и стремежи, това са били благородни, светли личности, идеалисти, които са страдали за бъдещето на родината си, защото с душата си и чрез целият си вътрешен потенциал (ум, проницателност, просветеност и пр.) в дълбочина са разбирали за пагубните, гнилостни процеси, които са се разгръщали в условията на този мракобесен, тоталитарен режим, на който били живи очевидци и в този случай техен морален дълг е било да се възпротивят, каквото и да им коства това, защото така повелява ходът на еволюцията на човешкото съзнание! Техният път, а съответно и техният велик принос е бил да се противопоставят идейно, духовно и на дела като по този начин са способствали за напредъка на обществото. Тези идеалисти са жертвали много от себе си за да извървят този тежък, неблагодарен, страдалчески път, да се борят за ценности и идеали, да бъдат верни на себе си (и пред Бога), да устоят до край, каквото и да им коства това!

Затова искрената ми молба е да не бъде поругавана, опетнявана паметта на репресираните и загиналите от комунистическата червена власт хора!

Горките хора, неразбрани и угнетени по свое време, неразбрани и след смъртта си, в невъзможност да огласят свободно възгледите си за какво са живеели, и за какво са се борили и жертвали, но високият им идеал не е загубен, той живее в душите на техни потомци, сподвижници, братя и сестри по дух, разбиращи и знаещи добри человеци по цялото земно кълбо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 267766
Постинги: 177
Коментари: 318
Гласове: 380