Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2012 18:25 - ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА(Първите митове и символи) - 4 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 14992 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 03.12.2021 13:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Към предишната 3 част - "Исторически сведения за древните българи - продължение":
atil.blog.bg/history/2012/01/17/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-istori.884232

image


Сред първите митове, които древните българи подарили на света бил мита за Мардукан-Карга
, който разрушил стената на дивите и върнал на хората Слънцето и живота.
Под формата за гарвана, донесъл на Земята топлината( "карга" по булгарски означава и гарван и мъжка врана, в славянобългарския го има като "гарга"), този мит се запазил дори при американските индианци.
Едно от имената на Карга малоазиатските булгар-тюрки дали на своя град Атряч( от там популярните днес названия - "Троя", "етруски") а другото - Мардукан - станало( под формата "Мордехей") разпространено име при евреите. Мита за това как жената на Мардукан, Чакчак, спасила един път Самара, като му направила жива вода - боза, също станал широко известен. Заради своето спасение Самар подарил на Чакчак пръстен със своя знак - свастиката( по булгарски - "субаш" и "сарман") - талисман-пазител и символ на потенцията и безсмъртието. Оттогава свастиката станала и символ на семейното щастие.Този знак винаги го извезвали на сватбенните кърпи. В чест на самата Чакчак, сватбенното блюдо при древните българи се наричало "чакчак", запазено е и до днес при волжките българи.

А българския мит за царството на Туран, което управлявала алп-биката, породил по целия свят легендите за някакво царство на жените-амазонки...

Доста популярни по света станали българските митове за алпа Бури. Вълка бил тотемно животно при българите и един от най-любимите духове на народа. Изображението на вълча глава украсявало знамето на древните българи, а мъжете се стараели да носят шапки от вълча кожа - "бурек"`( от "буре" - вълк) за късмет. Отначало кучето го наричали "емек" или "оймек" - "домашен вълк", а лъва - "улуг мак"("голям вълк").
Едва значително по-късно кучето получило названието "ет" а лъва - "арслан"( първоначално тази дума означавала "чудовище","дракон").
Бури бил добър алп. Древния мит за Казан разказва:

Веднъж убирите( така предците наричали примитивните маймуно-човеци от древността, считали ги за слуги на злите духове и техния вид впоследствие бил изтребен) напълно изтребили иделския род на елбирите(юнаците, богатири), които били главните защитници на всички останали по-слаби иделски родове. Оцелял само един елбир-младенец, сина на вожда на иделците. Наричали го Айсер - "Лунна светлина" или просто Айим - "Лунния", тъй като се родил през една лунна нощ. Победителите-людоеди решили да изядат момчето и го хвърлили в един котел-казан. Но алп Бури не допуснал неговата гибел. Той дал сили на смъртно ранената му майка и тя с последното си движение блъснала котела със сина си в реката. Реката по волята на Су-Анасъ отнесла котела в едно непроходимо блато. Там Су-Анасъ се превърнала на лебед( в други варианти на мита в патица,жерав) и отишла да повика мъжа си- алпа Бури. Вълка не можал сам да се добере до казана с детето и закарал в блатото един елен( казват, че в този елен бил духа на самия Самар). Елена донесъл момчето, и една вълчица по волята на Бури откърмила Айсера. После в памет на това почнали да го наричат Казан и Магула( син на Мага- Вълка), и Бурджан(Вълча душа) и Чингиз/Тангиз - Магис (Подобен на вълка) и Бюрули(Единствен син)...
Казан станал могъщ богатир и възобновил иделския род на елбирите, който почнали да го наричат още и бурджани(берендеи) и бирули и наубури - неври(новите вълци).


image

Попаднах на една стара карта, където са отбелязали присъствието на древните българи, не само като скити, сармати или алани, но и като неври(нови вълци) и будини...

Благодарение на алпа Бури, булгарите първи на земята овладели тайната на печенето на глина и леенето на метали, както свидетелства за това мита за юнака Аудан:

Веднъж злия див Тама Тархан, господаря на Подземния свят, похитил и отнесъл там жената на алпа Бури - Су Анасъ. Бури тръгнал да я търси и се заблудил в подземния лабиринт. Тогава на помощ му дошъл Аудан с приятелите си. Там в една дълбока пещера той убил злия див тама Тархан : богатира го ударил с тоягата(боздуган) си по най-слабото място - глинените крака на йорега с желязно туловище. Но огромното тяло на този джин задръстило изхода от подземния свят. За щастие, алп Бури бил там и пред очите на приятелите си със своя огнен поглед обгорил и разтопил тялото на йорега. С това Вълка показал и научил българите да пекат глина и да топят металите. А те му дали още едно име - Селътчи( други форми - Сельдже, Джелътчи) - Железара, Леяра.

От това призлязла руската дума "железо".
Интересно съвпадение е че Железара наричали също и знаменития булгарски принц Джакин/Такин Тюрк - внука на царя Алмъш Джафара. По-късно рода на Джакина, който почнали да наричат Сельджук( т.е. рода на Железара), се сродил с заселилото се в Булгария семейство на огузкия хан и оглавил булгарските огузи. Един от Селджуците с отряд булгарски огузи бил изпратен по-късно на поход срещу саманидските огузи и след първите успехи се провъзгласил за вожд на средноазиатските огузи. Неговите потомци през 11 век създали самостоятелна Селджукска империя...
Но при цялата си доброта алп Бури бил и много страшен див. Със своя огнен поглед можел да изгори, да превърне в камък, да изплаши или умъртви крадците и прелюбодейците. Веднъж злите духове му откраднали едното око, затова в някои митове, той е наричан Едноокия.
Древнобългарските групи с преселници разпространили мита за Бури и Казан в Китай и Монголия( където на тяхна основа възникнали легендите за хунските царе и за Чингиз хан), в Индия ( където Магула се превърнал "Моголи" и "Маугли"), в Египет ( където Айсера-Магиса го превърнали в Озирис и Мойсей, а котела - в съндък и кошница), в Италия( където Магула се превърнал в Ромул и Рем - основателите на Рим) и в др. страни.

Много народи по света възприели имената и на други герои от древнобългарските митове.
Така, в древноиндийските религиозни химни - "Ведите"- се споменава едно от имената на Кубара - Яндърай( под формата "Индра"). Името на алп-бика Бан или Аби Армай(Рамай) се превърнало при късните афразийци(евреите) - в название на техния патриарх - Авраам, а на изток в Мала Азия - в названието на езерото Ван(от Бан) и областта Бан-Ант(Вананд). Между другото, думата "ант"( другите и форми са "нан", "хант", "шан") по булгарски означавало "планина", а тъй като планините били свещенни, то се кълнели в тях. Така думата "ант" почнала да означава за булгарите и "клетва".
Навсякъде където се заселвали български групи, се вкоренила думата "ант". В Америка ( планините Анди), в Испания ( от българското название "Ант-улус"- Планинска област, произлязло "Андалусия"), на Урал ( от "Ант" или "Хант" - Среден Урал и името на неговите жители "ханти") и т.н.
Древнобългарския мит за това, как алп-бика Су Анасъ спасила веднъж племето на елбирите, възприели италиянците,казахстанските угри-башкортите и средновековните дунавски българи. В този мит се разказвало следното:

След възстановяването рода на елбирите от Казан, враговете отново се опитали изненадващо да ги нападнат. Но Су Анасъ заповядала на ято гъски( по друга версия - жерави) да закрещят зад гърба на неприятеля, и злодеите, приемайки крясъка на птиците за боен вик на воините, панически побягнали.

Сега читателя се сеща защо гъските спасили Рим, жеравите пък, лагера на Аспарух под Царевец, а българите нарекли едно от най-красивите езера в Европа - Балатон( от Балатен)...
От тогава благодарните елбири, а след това и всички българи почнали да използват името на своята спасителка - "Уран" в качеството на боен вик.
А от това дошло днешното "Ура".
Бил заимстван в Европа и булгарския мит за остров Креш-Борцовия(Крит). На този остров при случай на смърт на някой алп, се събирали другите алпи и организирали, в планината, покрай траурния флаг - алама, поменални двубои. Древните гърци възприели не само названието на състезанието край аламата( под формата "олим - пийски игри"), но и името на остров Креш( под формата "Крит").
Част от балканските древни българи влязла в състава на древногръцката народност и дори запазили своите древнобългарски имена и названия: "аспар" - суровите( под формата "спартанци"), "маг идан" - вълча яма ( под формата "Македония") и т.н. Древнобългарската дума "аспар" влязла също в името на вожда на римските роби - Спартак и на българския цар от седми век - Аспарух.

Не по-малко известна на света е символиката свързана с митовете за Аудан и Иджик. Според един от тези митове, първият бял шаман -"боян", ръководещ моленията на хората към Небето-Тангра бил алп Аудан. Кул Гали разказва за възникването на обряда - поклонение на Тангра:

По-рано хората не знаели истината за своя произход, но Аудан им казал, как се появил на света човешкия род, благодарение на Твореца. Оттогава хората почнали да благодарят на Тангра. За тази цел всяка година през месец юни(сега Св. Дух също е през юни...) те се качвали на високата планина Тайга. Склоновете и били покрити с гора, а на върха бил направен жертвенник от камък( "уфа" или "тагил"). Там растяла "бой казън(каен)" - свещенна бреза. Шествието в планината го водел боян Аудан с копие-жезъл в ръка. Край свещенната бреза се палели очистителни огньове и се принасяли жертви на Тангра - бял кон - иджик(аджак,азак) и агнета. По време на молението хората под ръководството на бояна три пъти обикаляли свещенната бреза(сега на Великден три пъти се обикаля черквата). Сина на Аудан, Джам, по време на шествието и молението водел жертвенния кон, покрит с красива наметка, затова получил после името Иджик. След това самия той почнал да ръководи моленията. Когато хората решили да изберат Джам-Иджика за император(каган,кан), то на тази планина те го вдигнали върху покривалото на иджика три пъти и го пронесли три пъти около свещенната бреза. После му връчили знака на царската власт - бунчук - т.е. свръзка от опашката на жертвенния кон- иджика, прикрепена към копието-жезъл. Считало се ,че сам Тангра наредил да бъде връчен този бунчук, и Хурса го доставил от Небето на Земята.


image



Да видим тук част от историята на тризъбеца, който стоял върху бунчука...

1- знак на изделии эпохи бронзы;
2- хетты;
3- Вавилон;
4- герб Рюриковичей;
5- Северный Кавказ, 1 тыс. до х э.;
6- Центральный Кавказ, вторая половина 2 тыс. до х. э.



Някои казвали, че "знака на Искандер"- тризъбеца - символизира бунчука и че названието "тамгата на Искандер" този символ получил по-късно.
А "знака на Тангра" или, по-точно, знака символизиращ покорноста към Тангра - шестоъгълната звезда - хората обяснявали така: горния триъгълник- това е волята на Твореца, а долния - това е покорния към волята на Твореца каган със своя народ. Шесткратното преминаване около свещенната бреза символизирало този знак.
"Учпочмаки" ("Триъгълници",курабии, днес има нафора в църквите вместо тях) това българско кулинарно произведение било отначало, жертвенна храна по време на тенгрианските обряди. Днес все още се приготвя от волжките българи.
Всички тези символи древните българи ги разнесли на огромното пространство от Индия и Палестина до Германия и Италия.

image
Съвременна възтановка на бунчук


Свастиката станала свещен знак за индийците, шестоъгълната звезда - герб на Израел, а бунчука - знак на властта на италиянския Дуче( под названието "фашио" - свръзка, на полските и украинските гетмани, на атаманите на руските казаци. От "фашио" излязла думата фашизъм.
А национал-социалистите си избрали за знак свастиката.
Но който и където да е използвал или да използва древнобългарската символика, тя завинаги ще си остане на българския народ.
След приемането на исляма "знака за покорност към Тангра"- шестолъчката, станал за волжките българи един от символите на мюсюлманството и се изобразявал по оградите, стените и минаретата на храмовете. Върху надгробните камъни, върху някои монети и украшения.

image

Българска монета от средновековието(Волжка България)


Равностранния кръст и петолъчката намерили приложение в християнството и комунизма. Полумесецът - друг старинен булгарски символ, който украсявал върха на дръжките на знамената от незапомнени времена и който е елемент от герба на царския род Дуло - станал най-известният символ на исляма.
Моленията към Небето-Тангра се наричали Мен Тейре.

В смутното време "биш калпак, българите почнали да принасят в жертва по време на Мен Тайре седем юноши, а после и седем девойки - от седем рода. Народа мислел, че с тези жертви щи умилостиви Тангра и междуособиците ще спрат. Едва при цар Буртас през 7 век пр.н.е. междуособиците стихнали и българите спрели да принасят човешки жертви.

 
image

Накрая още един Тризъбец от платото Наска, Ю. Америка


Към следващата 4 част - "Първите митове и символи":
atil.blog.bg/history/2012/01/20/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pyrvit.886479



На русском:

Среди тех мифов, которые булгары подарили миру, был миф о Мардукане-Карге, разрушившем стену дивов и вернувшем людям солнце, тепло и жизнь. В форме легенды о вороне, принесшем Земле тепло (а «карга» по-булгарски значит и «грач», и «ворон»), этот миф сохранился даже у индейцев Америки. Одно из имен алпа Карги малоазиатские булгары-тюрки дали своему городу Атрячу (отсюда - «Троя», «этруски»), а другое - Мардукан - стало (в форме «Мордехай») именем у евреев. Миф о том, как жена Мардукана Чакчак спасла однажды Самара, сделав для него живую воду - бузу, стал также широко известен. За свое спасение Самар подарил Чакчак перстень со своим знаком - свастикой (свастика по-булгарски - «субаш» или «сарман») - оберегом и символом потенции и бессмертия. С той поры свастика стала и символом семейного счастья, и этот знак обязательно вышивался ма булгарских свадебных полотенцах. В честь самой Чакчак свадебное блюдо булгар было названо «чакчак».
А булгарский миф о царстве Туран, которым управляла алп-бика, породил во всем мире легенды о некоем царстве женщин-амазонок...

Весьма популярными в мире стали булгарские мифы об алпе Бури. Волк был тотемным животным булгар и одним из самых могущественных и любимых народом духов. Изображение волчьей головы украшало знамя булгар, а мужчины-булгары старались носить В качестве оберега шапку из волчьей шкуры- «бурек» (от «буре» - "волк"). Интересно, что собаку булгары первоначально называли «эмек» или «оймек» - «домашний волк», а льва - «улуг мак» («большой волк»). Только значительно позднее собака получила название «эт», а лев - «арслан» (первоначально это слово у булгар означало «чудовище», «дракон»).
Алп Бури-Барыс был добрым алпом. Булгарский миф о Газане гласит, что однажды убыры (так булгары называли человекообразных обезьян) полностью истребили идельский род эльбиров (богатырей), бывших главными защитниками всех прочих более слабых идольских родов. Уцелел только один эльбир-младенец, сын вождя идельцев. Его звали Айсэр - «Лунный Свет» или просто Айим - «Лунный», так как он родился в лунную ночь. Победители-людоеды решили съесть мальчика и бросили его в котел - газан (казан).
Но алп Бури не допустил гибели младенца. Он придал сил смертельно раненной матери ребенка, и она последним своим движением столкнула котел с сыном в реку. Река же по воле Су Анасы отнесла газан к большому и непроходимому болоту. Здесь Су Анасы обернулась лебедем (в других вариантах мифа - гусем, журавлем) и позвала на помощь своего мужа - алпа Бури. Волк не смог сам пробраться к котлу с ребенком, поэтому загнал в болото оленя или лося (говорят, в облике парнокопытного был дух Самар) и велел ему достать младенца. Олень принес мальчика, и одна волчица по воле Бури выкормила Айсэра, которого стали называть в память об этом и Газаном, и Магулы (сын Мага-Волка), и Бурджан (Волчья Душа), и Чингиз (Тингиз) - Магис (Подобный Волку), и Бирулы (Единственный Сын)..,
Газан стал могучим богатырем и возобновил идельский род эльбиров, который стали называть еще и бурджаном (берендеем), и бйрулы, и наубури - невры (новыми волками).

Благодаря алпу Бури булгары первыми на земле овладели секретом обжига глины и выплавки металлов, как об этом свидетельствует миф о богатыре Аудане. Однажды злой див Тама Тархан, бывший владыкой подземного мира, похитил и унес в глубокое подземелье жену алпа Бури - Су Анасы. Бури отправился за ней и заблудился в подземном лабиринте. Тогда на выручку алпов отправился Аудан с друзьями и убил в глубокой пещере злого дива Тама Тархана: богатырь ударил палицей по самому слабому месту железнотелого йорега - глиняным коленям. Но огромная туша этого джинна завалила выход из подземного мира. К счастью, алп Бури набрел тут на друзей и своим огненным взглядом обжег и расплавил тело йорега. Этим Волк научил булгар обжигать глину и выплавлять металлы, а булгары дали Бури еще одно имя - Селытчы (другие формы этого имени - Сельдже, Джелытчы) - Плавильщик (от булгарского «се-лыт» или «джелыт» - «плавка металла»; от него же произошло русское слово «железо».
Интересно, что Плавильщиком звали .также и знаменитого булгарского принца Джакына (Такина) Тюрка - внука царя Алмыша Джафара. Позднее род Джакына, который стали называть Сельджук (то есть род Плавильщика), породнился с поселившейся в Булгарии семьей огузского хана и возглавил булгарских огузов. Один из Сельджуков с отрядом булгарских огузов был еще позднее направлен булгарским правителем Талибом Мумином в поход на саманид-ских огузов и после первых успехов провозгласил себя вождем среднеазиатских огузов, а его потомки в XI в. создали самостоятельную Сельджукскую империю...
Но при всей своей доброте алп Бури был еще и очень грозным дивом. Своим огненным взглядом он мог сжечь, превратить в камень, испугать и умертвить воров и прелюбодеев. Однажды у алпа Бури злые дивы украли один глаз, поэтому этот див в некоторых мифах выступает одноглазым.
Булгарские группы распространили мифы о Бури и Газане на Алтае, в Китае, Монголии (где на их основе возникли легенды о гуннских царях и о Чингиз-хане), в Индии (где имя Магулы превратилось в «Моголы», «Маугли»), в Египте (где Айсэра-Магиса переделали в Осириса и Моисея, а котел - в сундук и корзинку), в Италии (где Магулы превратился в Ромула и Рема - основателей Рима) ив др. странах.

Восприняли многие народы мира имена и других героев булгарских мифов. Так, в древнеиндийских религиозных гимнах - «Ведах» - упоминается одно из имен Кубара - Яндырай (в форме «Индра»). Имя алгт-бики Бан или Аби Армай (Рамай) превратилось у поздних афразийцев (евреев) в название их патриарха - Авраама, а на востоке Малой Азии - в название озера Ван (от Бан) и области Бан-Ант (Вананд). Кстати, слово «ант» (другие формы - «кан», «хант», «шан») по-булгарски значило «гора», а так как горы были священными, то клялись ими. Так слово «ант» стало значить у булгар и «клятва». Везде, где поселялись группы булгар, укоренилось слово «ант»: в Америке (горы Анды), в Испании (от булгарского названия Испании «Ант улус» - «Горная область» - произошло название «Андалузия»), на Урале (от булгарского «Ант» или «Хант» - «Средний Урал» - произошло название его жителей - «ханты») и т. д. Булгарский миф о том, как алп-бика Су Анасы спасла однажды племя эльбиров, восприняли итальянцы и казахстанские угры.- ..башкорты.

В этом мифе говорилось следующее. После возобновления рода эльбиров Газаном враг вновь попытался неожиданно напасть на них. Но Су Анасы велела стае гусей (по другой версии - журавлей) закричать за спиной неприятеля, и злодеи, приняв крик птиц за клич воинов, обратились в паническое бегство. Теперь читатель догадается, почему гуси и Рим спасли, а булгары назвали одно из красивейших озер Европы Балатоном (от Балатэн)... Стой норы благодарные эльбиры, а затем и все булгары стали использовать имя своей спасительницы - «Уран» - в качестве боевого клича. А уж от «уран» образовался клич «ура».

Был заимствован в Европе и булгарский миф об острове Крэш - Борцовском. На этом острове в случае гибели алпа собирались другие алиы и устраивали на горе, возле траурного флага-алама поминальные поединки. Древние греки восприняли не только название состязаний у алама (в форме «Олимпийские игры»), но и название острова Крэш (в форме «Крит»). Часть балканских булгар вошла в состав древнегреческой народности и даже сохранила свои булгар-ркие названия: «аспар» - «суровые» (в форме «спартанцы»), «маг-идан» - «волчья яма» (в форме «Македония») и т. д. Булгарское слово «аспар» стало также именем вождя римских рабов Спартака и булгарского царя VII в, Аспаруха.

Но менее известная в мире символика связана с мифами об Аудане и Иджике. Согласно одному мифу, первым белым шаманом - «бояном», руководившим молениями людей Небу-Тангре был алп Аудан. Кул Гали так рассказывает о возникновении обряда поклонения Тангре. Раньше люди не знали истины о своем происхождении, но Аудан поведал им о том, как род человеческий появился на свет благодаря Творцу. С той поры люди стали .благодарить Тангру. Для этого они в июне каждого года поднимались на высокую гору Тайга. Склоны ее были покрыты лесом, а на вершине был устроен жертвенник из камней («уфа» или «Тагил») и росла бой казын (каен) - священная береза. Возглавлял шествие людей на гору боян Аудан с копьем-посохом в руках. Возле бой казын разжигались очистительные костры и приносились в жертву Тангре белый конь - иджик (аджак, азак) и ягнята. Во время самого моления люди, руководимые бояном, три раза проходили вокруг священной березы. Сын Аудана Джам вел на моление жертвенного . коня, покрытого красивым покрывалом, почему и получил имя Иджик. Потом Иджик сам стал руководить молениями. Когда люди решили избрать Джама-Иджика на этой горе императором (каганом, кано.м), то они подняли его на покрывале иджика и три раза пронесли вокруг священной березы, после чего вручили ему знак царской
власти - бунчук - то есть прядь волос из хвоста иджика, привязанную к копью-посоху. Считалось, что сам Тангра повелел вручить ему этот бунчук, и Хурса доставил его с Неба на землю. Некоторые полагают, что «Знак Искандера» - Лч - означает бунчук и что название «тамга Искандера» этот символ получил позднее. А «знак Тангры» или, точнее, знак покорности Тангре - шестиугольную звезду - люди расшифровывали так: верхний треугольник - это Воля Творца, а нижний треугольник - это покорный Воле Творца каган со своим народом. Шестиразовое прохождение вокруг священной березы как раз изображало этот знак. «Учпочма-ки» («треугольники^), которые приготовляются булгарами, были вначале жертвенной пищей на обрядах моления Тангре.

Все эти символы вместе с группами булгар разнеслись на огромном пространстве от Индии и Палестины до Германии и Италии. Свастика стала священным знаком индийцев, шестиконечная звезда - гербом Израиля, а бунчук - знаком власти итальянского дуче (под названием «фашио» - пучок, связка), польских и украинских гетманов, турецких предводителей, атаманов русских казаков. От «фашио» происходит слово «фашизм». Кроме «фашио» национал-социалисты избрали своим знаком и свастику. Но кто бы и как бы ни использовал булгарскую символику, она всегда будет с булгарским народом. После принятия ислама «знак покорности Тангре» стал для булгар одним из символов мусульманства и изображался на оградах, стенах и минаретах мечетей, на намогильных камнях, на некоторых монетах и царских украшениях.

Полумесяц - другой старинный булгарский символ, украшавший навершия древков булгарских знамен с незапамятных времен и бывший одним из элементов знака булгарского царского рода Дуло - «Тамги Искандера» - стал наиболее известным символом ислама.
Моления Небу-Тангре назывались Мэн Тэйрэ. В смутное время «биш калпаю» булгары стали приносить в жертву на Мэн Тэйрэ вначале семь юношей, а затем - семь девушек - от семи родов. Народ полагал, что за принесение в жертву людей Тангра прекратит кровавые междоусобицы. Через 14 тысяч лет, при Буртасе, усобицы стихли и булгары перестали приносить в жертву людей.


стр. 65 - 69


Следва продължение





Гласувай:
8



1. анонимен - Древните българи нямат нищо общо с ...
28.01.2012 00:09
Древните българи нямат нищо общо с тюрките! Нима приличаме на татари или монголи?!
цитирай
2. atil - Въпреки, че е неграмотен коментара ...
28.01.2012 00:29
Въпреки,че е неграмотен коментара а твърдението невярно пускам го нарочно.Има и други такива назад в блога.Скоро ще има научна конференция за древната история и там на професионално ниво ще се разискват глупости и ще се лансират уйдурми и жалки за българската памет и чест, лъжливи марксистки теории..Та какво тук толкова някакъв си коментар.
Отговарям: Татарите и монголите не са тюрки и никога няма да бъдат!
Общото на древните българи с днешните и вчерашните тюрки е поне това че са говорили на един език!
Колкото за приличането на тоя или оня ,нека всички четящи си отговорят на този въпрос - Днес когато ние тук говорим на славянски - на кои от славянските народи по-точно приличаме? Без да броим сърбите и власите,защото както казва българския летописец ,преводач на Манасиевата хроника - " всички те са едно(с българите)".
цитирай
3. анонимен - Привет вам Родичи от поволжских булгар
29.01.2012 09:33
Очень хорошо, что не забываете свои корни! Наш народ в последнее время обозвали нехорошим словом - "татары". Но мы - БУЛГАРЫ!!! И добиваемся возврата своего родного имени. Благодаря таким сайтам молодёжь узнаёт о своём происхождении. Спасибо за Вашу работу!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649835
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031