Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2014 22:01 - Богът Слънце на древните българи и произход на Коледа
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 31396 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 21.04.2015 09:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Знаете ли откъде произлиза Коледа, най-древният религиозен празник на човечеството?

Коледа се празнува по нашите земи от незапомнени времена и винаги по време на зараждането на новото слънце в края на месец декември - 22 - 23 декември. Древните българи са смятали, че тогава слънцето се възражда за нов годишен кръг и са наричали Новото слънце Сурва.
Древните българи са почитали Сурва и са празнували неговото възраждане всяка зима в семейния празник, наричан Коледа, Колада, Коладев. Те са смятали, че слънцето всяка зима подкарва на ново колата на новата година с впрегнати в нея четирите коня на 4-те годишни сезона. Оттук и името на празника Коледа или Коладев т.е. Богът с Колата (Кола-Дев). Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
Даващият Бог Дев на древните българи намираме пренесен като Дао/Дал дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Дев, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

image

Древната българска духовност все още е много запазена и почитана в днешна Индия и от индийските мистици. Благодарение на мистици като Садгуру (
http://blog.ishafoun...-of-kula-gotra/), можем да върнем лентата назад и да проследим гениалното разбиране на живота и проникновение в неговите тайни от нашите древнобългарски предци, които са се разселили по цялата земя преди 4-5 хилядолетия.
Те са се движили с каруци и коне, на цели семейства и всяко семейство е имало своята каруца или още наричана кола. Постепенно кола е станала нарицателно име за едно семейство или племе с роднински връзки. Една кола хора е едно отделно древнобългарско семейство. Всяко семейство е имало освен общите богове или още Дави / Деви (Даващите сили), и свои семейни дави. Тези семейни богове древните българи наричали Коладави/Коладеви и ги боготворяли в специално построени семейни храмове, наричани Коладайвам.

Семейството е било много силно съхранявано и почитано от древните българи, а в семейните храмове Коладайвам се е създавала чрез молитви и специални духовни ритуали благотворна духовна енергия за цялото семейство за поколения напред. По този начин се е запазвала чиста генетичната връзка между българите. По мистичен начин се е влияело и на генетичните родови кодове с цел тяхното опазване от заболявания.
Днес това знание се е загубило и у нас, и в Индия, но отзвуци от него се пазят в индийскте храмове и в наши дни.
Именно от тези семейни богове Коладеви и семейни храмове Коладайвам е произлязъл и нашият празник Коледа, който ние българите пазим и до днес, макар и да сме загубили първоначалното му значение.

Навсякъде, където древните българи са се разселили в праисторическата епоха, те са занесли със себе си своите духовни празници и религиозни обичаи.
Ето защо не е чудно, че Коледа се е празнувала и от готите на запад, и от скитите на изток, като се е почитала и в германските племена, и в близкоизточните племена.
Дори старите еврейски синагоги имат мозайки, изобразяващи древнобългарския Бог на Слънцето, каращ колесница с четири коня.
image


В Гърция Бог Сурва се почита като Хелиос (Халиу или халата).

Днешна Сирия, основана от скитите българи също е получила името си Сурия от българската дума Сурва, съответно видоизменена от епохите и хората. Сурия е всъщност Страната на Слънцето, на Сурва.
Древните българи са занесли почитта към Сурва и празнуването на Коладев и в далечна Индия, и в още по-далечен Китай. Там българите са били наричани племето на Сурва, или още хората на светлината.

За присъствието на българите в Сирия говорят и многобройните исторически паметници, оставени там от нашите деди. Така например древният град Угарет (Угар), чиито останки и до днес са запазени край град Латакия, носи своето име от българската дума Угар - плодородно поле, като това значение в наименованието се е запазило и до днес в Сирия. Угар е чиста българска дума означаваща плодородно поле, плодородна почва. Град Угарет е на поне 6000 г. според историческите източници и дал началото на развитата близкоизточна култура, занесена там от древните българи.
image


Насладете се на най-старата записана мелодия - 1400 г. пр. хр. тя е намерена записана в Угарит, Сирия върху глинени таблетки с клинописно писмо.

Народите на областта са почитали древнобългарския бог на Аленото Слънце БаАл.
Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск. Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали.

Исус е потомък на тези високодуховни древни българи, тъй като той е от племето на арамейците, наследници на разселилите са в Близкия Изток древни българи.
Впрочем, папа Франциск сам потвърди наскоро в разговор с премиера на Израел Нетаняху, че Исус е говорил арамейски език и е бил арамеец! -
http://www.segabg.co...x-xg3I.facebook

Арамейците са всъщност преки наследници на канааните, едно от имената, с което били наричани древните българи при заселването си в Близкия изток. Канаани ще рече Планински (Кан) Хора; Канджии или просто каниите са били наричани древните българи, заселили се преди хилядолетия в Близкия изток.

Според Хигинс канааните почитали Бога Слънце като Бог Ал (Ал-Ален, Яркосветещ е отново българска дума, водеща към древнобългарската духовност като най-старата човешка духовност). Древните българи по нашите земи още преди разселването си по света също са го наричали Бог Ал или просто Бал Ази (Слънчевият Аз - Вътрешната светлинна същност на всичко). Днес БалАзи е известен като тракийският Бог на светлината Белис.
image

Бал
съществува и в наименованието на най-голямата ни планина - Балканът. Планината на Бога Слънце БалАзи е Балканът. С годините и епохите, както и с отдалечаването на народа ни от най-древните си духовни традиции Бал постепенно е загубило своето оригинално значение на Бога Слънце и е станало единствено синоним на велик, голям.

Интересното е, че Бог Ал се среща и в Свещените книги на юдеи и мюсюлмани. В Свещените книги на евреите се говори за Бог Ал, който неправилно е преведен като Ел в английските преводи (Разбулената Изида, Елена Блаватска). Ал е оригиналното название и на мюсюлманския Бог - Алла (от Ала, Ален).

Бог Ал, Бал Ази е доказателството, че всички днешни световни религии са произлезли от една единствена древна духовност - първоначалната божествена духовност на древните българи, първите човеци на Земята, чедата на Бога.

Не само това, но и много географски названия на градове, племена, лични имена носят в себе си името на Бог Ал / Бал.

Като:
- град Пловдив със старото си българско име Пълдин, което е всъщност БалДен (Божи Ден), чието произношение е постепенно повлияно от вековете на елинизиране на града от многобройните нашественици по българските земи.
- село Балей в северозападна България
- древнобългарското тракийско племе Три Бали със значение Трибожие, населявало Северозпадна България
- град Балчик
- град Белоградчик (Балоградчик)
- Созопол - Аполония или просто Абалония, градът на Бог Ал
- древнобългарското тракийско племе Алани - ведическо племе
- древнобългарското племе Пелазги (БалАзги)
- древнобългарското племе Назили (нашили) -НАзили, хората на небесния Аз, населили днешна Турция в най-дълбоката древност.
- БогАзкой, столицата на хетите, наследниците на назилите
image

- БогАзкар - град във Финландия
- остров Бали, Индонезия - И на остров Бали, както и нас се почита ТриБожието Брама, Вишну, Сива (съгласно Веда Словена и Ведите, изречени на български език и запаметили древнобългарската духовност).Езикът на Балийците се характеризира и до днес с типично българските звуци ч,ш,щ,ц, ъ и така нат. И за балийците, както и за древните българи е характерен така наречения впоследствие анимизъм - вяра в одухотворената Природа, която дедите ни са наричали Ма, Мадара и др.

- На езика Бали / Пали е говорил и Буда (Будният) наследник на българските племена, заселили се в Индия, а и по целия свят след потопа в Черно море през 5500 год.

А знаете ли, че и името на град Рим (Ром), а впоследствие и на създадената от него Римска империя е с български произход!?
Рим носи името си от древното название на река Тибър, протичаща през него, която е била наричана Румен, т.е. ален, старобългарско име в чест на Бог Ал (древнобългарския Бог Ален, Бог Слънце)!

На Бог Ал е кръстена и Албания със значение Ал-бания - синовете на Ал, древнобългарския Бог Слънце. При преселението на българите в Близкия изток думата Син е преминала постепенно в Бин (ед.ч.), Бания (мн.ч.), тъй като за местното население там е било трудно да произнася характерните за българския език с, з, ч и така нат.
По-късно близкоизточните мюсюлмани, превзели Албания, й дали името Албания - Синовете на Ал.

Бог Ал е и гръцкият бог Аполон - А-бал-он, със значение на Бога на светлината. Аполон е постепенното преозвучаване на древнобългарския Бог Бал-аз / Белис в Аполон (АБалОн).
Защото елините не само са траките, те са Древните българи, почитателите на Бог Ален, Бог на Аленото Слънце, Бог Ал или просто Бал. Древнобългарския Бог Слънце наричан Ален, Сурва, Бал, БалАз (Белис, Аполон) и така нат. е в основата на всички велики древни цивилизации, всички до една основани от древните българи. Град Солун е градът на Аленото слънце САлен -ики (От Ален даден град).
Богът Слънце Ал е дал наименованието и на древнобългарското племе Алани, което по/късно е започнало да бъде произнасяно елини в южните древнобългарски земи на днешна Гърция. Самите земи са станали Алада/Елада, дадени от Бог Ален - Ал на древните българи.
Елада и Елинизмът на древните българи са известни с почитанието си на Бога Слънце, който от Ален е станал Бог АлАз, където Аз е едно от наименованията на Върховния бог на човека, неговата вътрешна същност! АлАз постепенно е станало Елаз или Хелиос, така, както Бог Слънце е наричан до днес в Гърция.


Българско е и името на Александър Македонски. Древното оригинално име е АлИсканДар и то все още се произнася по този начин в Близкия изток. АлИсканДар означава Дар, поискан от Бога на Аленото Слънце Ал!

Македония е име на земя в нашето българско минало, не на страна, нито на нация. Македония означава МакяДан/ия, т.е. Майка Дана земя, земя дадена от Богинята Майка на Плодородието на древните българи. Македония е българско наименование на древнобългарска земя, от чиито чеда е произлязъл и Александър македонски.
 

У нас почитанието на Бога Слънце е на много хиляди години - скалните рисунки в пещерата Магура са на поне 7000 години и ясно показват преклонение пред Бога Слънце, в чиято чест са се играли танци, пеели са се песни, извършвали са се духовни ритуали на винопреливане и изгаряне на билки.
image
Великден, както и Коледа, има своите корени още в древните времена на първите хора - българите. Пролетта се е празнувала винаги в края март по време на слънчевото равноденствие. Тогава се е почитала богинята на Зората и възраждането на природата за нов живот. Днес възраждането е превърнато във възкресение.
Яйцето също е било използвано като символ на плодородието и възраждащата се приорда още от най-древни времена. Според Енциклопедия Британика древните египтяни и персийци са боядисвали яйца като символ на слънцето и на Зорницата, носещи обновлението и новия живот.
А Древен Египет и Персия са основани от древните българи. Дори името на Персия е българско и идва от българската дума "парса" в значение на данък, задължително плащане. Известно е, че Персия е била данъчна държава, обединяваща отделни автономни царства, които били задължени данъчно на централната власт.

Не само Бога Слънце Ал / Сурва е бил почитан от първите хора на Земята, българите, но и небето и небесната му светлина. Най-старата българска дума за небе е НъБа със значение на На Бога (Ба е най-старата дума за Бог със значение Отец, Създател - нека не забравяме, че древните българи са били Божиите чеда, просветлени хора, които са пазили връзката си със Създателя си!) Нъба постепенно се е изменило в Небе в съвременния български език.
НъБа е занесено от древните българи като понятие за небето по цялата земя, като там постепенно се е превърнало само в Нъ, Анъ. Така например Богът на небето на Месопотамия е Анъ.

У нас с името на небето е кръстена най-голямата ни и най-древна река - Дунав. Първоначалното име на Дунав е Данеб със значение Дан-Небе/Нъба, Даден от небето. Река Дунав със значение Даден от небето потвърждава моето виждане, че тази е една от реките на Едем, Библейския рай, който Бог е създал на Земята. Интересното е, че и другите славянски реки са с тази етимология - Данестър (Днестър), Данепър (Днепър).

Древните българи са считали водата за една от основните енергии, създали материалния свят и са я наричали Данъ (дадена от Нъ, небето). Те са смятали, че водата е по-стара от земята и се е намирала във вселената преди създаването на земята. Едва наскоро съвременните учени откриха това, което древните българи са знаели - че водата на нашата планета идва директно от водата на вселената, където тя съществува в газообразна форма. И че водата, която изпълва моретата и океаните на Земята е по-стара от самата планета. Защото Водата е Първична енергия, от която се образува материята. Тази първична Вода древните българи са обожествявали, като са я наричали Богинята на Първичната Вода Данъ. И днес в Хиндуизма, най-старата действаща и до днес духовност, произлязла директно от древнобългарската духовност на Ведите, се почита Богинята Данъ на Първичната вселенска Вода.

Древните българи са наричали и човешките души дадени от небето, т.е. от Бога. За това свидетелстват няколко добре запазени български лични имена - нека не забравяме, че наименованията са най-трудно податливи на видоизменяне и носят най-древния отпечатък от българската история.
- Ана – Небе – това име се среща практически по целия свят, включително и в Китай и Корея;
- Атанас - Ат (от) Ан (анъ, небе) Ас (аз - душа, божи човек)
и производните: Атанаска, Анастас, Анастасия, Ангел (Небесен на земята) и други.

Интересен факт е, че и в древен Египет са използвали съчетанието Атан като окончание наличните имена. Така например цялото име на Нефертити според запазените древноегипетски писания е НавароВаро-Атан, което ще рече в превод на съвременен език - Небесната душа на Плодоносната. Сестрите на Нефертити също са били наричани МаритАтан, и така нат. с окончание Атан - Небесна душа.

Във ведически санскрит, който е произлязъл от българския език, Атан е преминало в Ата със значение небесна душа.

Благодарение на нашия, българския език можем да проникнем в най-древните и дългоскривани от погледа ни тайни на човешката история. Българският език е неущожимата канава, върху която е избродирана историята на човечеството от неговото първоначалие. Българският език е езикът, от който са възникнали всички останали човешки езици при разселението на българите по света след потопа в Черно море преди хилядолетия. 
Българският език е и езикът свидетелство за неразривната и изконна бръзка между Бога и Човека, Неговото чедо. Самото наименование Българи означава Хората на Бога Ален, на Бога Слънце Б-Ал-гари.
   
 



Гласувай:
7


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 3015827
Постинги: 432
Коментари: 592
Гласове: 1379
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031