Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2019 23:50 - Герой на Плевенската епопея канонизиран за светец
Автор: pravoslavna Категория: История   
Прочетен: 616 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Герой на Плевенската епопея канонизиран за светец

Леонид Михайлович Чичагов (9.06.1856 г. – 11.12.1937 г.)

Леонид Михайлович Чичагов е човек с богата култура и разностранни таланти. Проповедник и богослов, писател, историк, художник и музикант, лекар, създал собствена система за лечение, той притежава енциклопедични знания, оставяйки след себе си много трудове по богословие, история и медицина. Чрез неговите трудове е прославен преподобният Серафим Саровски и канонизиран за светец.
Жизненият път на Леонид Михайлович Чичагов е необичаен и изключително интересен. Произхожда от известен дворянски род в Костромска губерния. Правнук е на адмирал В. Я. Чичагов (1726-1809), един от първите изследователи на Антарктика и близък до Екатерина ІІ; внук на П. В. Чичагов, морски министър на Русия и герой от Отечествената война 1812 година.

Леонид Михайлович Чичагов е роден през 1856 г. в семейството на полковника от артилерията Михаил Никифорович Чичагов. Като много свои предци той избира в началото на жизнения си път професията на военен. Учи в Първа Санкт Петербургска класическа гимназия, а в 1870 г. постъпва в Пажеския корпус. През 1875 г. е произведен в чин подпоручик. Служи в 7-а и 5-а конно-артилерийска бригади, откъдето е прикомандирован в 1-а на Н. В. батарея от Гвардейската Конно-артилерийска бригада на Преображенски полк.

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. Л. Чичагов е активен участник и историограф на събитията. Служи в 5-а батарея на Гвардейската Конно-артилерийска бригада, включена в Предния отряд на ген. Й. В. Гурко. Участва във форсирането на р. Дунав при Свищов, превземането на Никополската крепост и освобождаването на старата българска столица Търново. По време на блокадата на Плевен проявява изключителна смелост в бойните действия при Горни Дъбник и Телиш. В състава на отряда на ген. Й. В. Гурко участва в освобождаването на София и прехода през Балкана. Сражава се на Шипченските позиции и в боя за Филипопол в отряда на ген. Веляминов. Участва в похода на юг от Балкана, стига до Одрин и влиза в Сан Стефано на 12/24.02.1878 г. При действията в планински условия оръдията от батареята на Л. Чичагов поразяват турските позиции с математическа точност и ефективна стрелба.

За участието си в Руско-турската война 1877-1878 г. Л. Чичагов е награден с орден „Св. Ана” 4-а ст. с надпис „За храброст” (за отличие в сраженията при Горни Дъбник и Телиш на 12/24 и 16/28.10.1877 г.), орден „Св. Станислав” 3-а ст. с мечове и бант (за прехода през Балкана 13/25-19/31.12. 1877 г.), орден „Св. Ана” 3-а ст. с мечове и бант (за боевете при Филипопол на 3, 4 и 5.01.1878 г.), сабя с дарствен надпис от император Александър ІІ „За обсадата и превземането на Плевен 1877 г.”, където проявява изключителна храброст и воински умения, Светло-бронзов медал „В памет на войната 1877-1878 г.”. Самият ген. М. Д. Скобелев го вписва поименно в заповедите си по действащата армия, а Великият княз Николай Николаевич му връчва Георгиевски кръст за храброст. Събитията, свързани с Руско-турската война 1877-1878 г., Л. Чичагов описва в книгите си „Дневник на пребиваването на Царя Освободител в Дунавската армия 1877 г.”, „Описание на отделни воински подвизи”, „Разкази за офицера”.

image

Из спомените на Св. Серафим-Чичагов за Руско-турската война 1877-1878 г.

През 1879 г. Леонид Михайлович свързва живота си с Наталия Николаевна Дохтурова, потомка на героя от Отечествената война на Русия 1812 г. ген. Д. С. Дохтуров. От брака им се раждат четири деца – Вера, Наталия, Леонида и Екатерина.

Военната кариера на Л. М. Чичагов продължава да се развива успешно и в мирно време. Произведен в чин щабс-капитан от гвардията и високо оценен като специалист в областта на артилерията, през 1881 г. той участва в маневрите на френската армия, където е представен за награждаване с най-високия орден на Френската Република – Кавалерски кръст на Ордена на Почетния легион (1882). Военно-теоретичният труд „Френската артилерия през 1882 година”, издаден в момент, когато в Русия се извършва превъоръжаване на армията, е изключително полезен в теоретично и практическо отношение.

imageimage

Офицер от гвардейската артилерия Свещеник Л. М. Чичагов, 1894 г.

Леонид Михайлович Чичагов

Участник в най-важните сражения, произведен на бойното поле в чин „поручик”, награден с високи военни отличия, Л. М. Чичагов вписва достойно името си в летописа на бойните действия със своята храброст и разпоредителност. Но не героиката на войната, описана в „Дневник на пребиваването на Царя-Освободител в Дунавската армия 1877 г.” и в историко-литературните му съчинения, е основна тема за размисъл на младия офицер. Темата за духовния смисъл на живота и смъртта, която го вълнува още като дете, когато преждевременно умира баща му, изниква пред него открито с цялата си острота по време на войната като тема за нравствения смисъл на страданието и саможертвата, разкриваща се чрез воинския героизъм и дълга към ближния и става основно начало в религиозната философия на бъдещия светец. Опитът от бойното поле и съпричастността към физическите страдания на ранените войни провокират интереса на Л. Чичагов към нетрадиционната медицина. Негова заслуга е разработената и изпитана на практика система за лечение с лекарствени растения, описана в двутомния труд „Медицински беседи”.

Като ктитор на Сергиевския на руската артилерия събор в Санкт Петербург (31 октомври 1881 г.) щабс-капитан Л. М. Чичагов работи за възстановяването и превръщането му отново в действащ храм на артилерията, като едновременно с това развива активна духовно-просветителска дейност. Още като офицер Л. Чичагов усъвършенства знанията си по богословие и се превръща в енциклопедически образован богослов с авторитет, който с времето ще бъде признат от цялата Руска Православна Църква.

Военната кариера не го удовлетворява, въпреки че е награден с над 14 руски и чужди военни отличия, сред които са: Орден „Св. Станислав” 2-а ст. „За отлична усърдна и ревностна служба” (1881); Българските ордени „Св. Александър” 2-а и 3-а ст. „За граждански заслуги” (1883); Черногорски орден „Княз Даниил I”, 4-а степен (1882); Румънски железен кръст; Тъмно-бронзов медал на Александровска лента в памет на Св. Короноване на Техни Императорски Величества в Успенския събор на 15 май 1883 г.; Орден „Св. Ана” 2-а ст. „За отлична усърдна служба” (1884); Сребърен медал на Андреевска лента в памет на Св. Короноване на Техни Императорски Величества на 14 май 1896 г.; Гръцки орден „Христос Спасител” 2-а степен; Орден „Св. Ана” 1-а ст. „За организация на епархиалния живот в Орловска епархия (1908).

През 1891 г. полковник Л. Чичагов се оттегля от военна служба и заминава със семейството си за Москва, за да се подготви за ръкополагане. На 26 февруари 1893 г. е посветен в сан дякон. Служението си започва в Кремълската синодална църква „Дванадесетте апостоли”. След няколко месеца възобновява службата в храма, за което получава първата си награда като свещеник. Тук основава Общество на Белия кръст, което да помага на децата на офицери. През 1895 г. е избран за духовен наставник на военнослужещите от артилерийското ведомство на Московски военен окръг. С присъщата за него енергия се заема с реставрацията на храма „Св. Николай”, където предстои да служи. Църквата принадлежи на Румянцевския музей и 30 години не е отваряла врати. Заслуга на отец Леонид е не само възстановяването на храма, но и вътрешната украса, към която добавя собственоръчно рисувани стенописи. В Московския храм „Пророк Илия” образите на Спасителя с бяла плащеница и на преподобния Серафим Саровски също са зографисани от него.

imageimage

Икона „Преподобният Серафим Саровски, Икона „Спасителят в бял хитон“,

молещ се върху камък“, рисувана от владика Серафим Чичагов

рисувана от митрополит Серафим Чичагов

На 14 август 1898 г. отец Леонид приема монашеството в Троицко-Сергиевската Лавра с името Серафим – в чест на преподобния Серафим Саровски, покровител на Чичагови и на когото посвещава най-значимия труд на живота си – „Летопис на Серафимо-Дивеевския манастир”, претърпял две издания (1896 и 1903 г.), който съдържа подробно описание на създаването на манастира в Дивеево – „четвъртото място на пребиваване на Божията Майка на земята”. Тази книга по отношение на събрания материал и в сравнение с известните трудове на други автори най-достоверно отразява събитията, свързани с основаването и историята на манастирите в Саров и Дивеево, житието на основателката на манастира майка Александра и живота на преподобния Серафим и неговите близки. По това време отец Серафим пише и две жития – на своя покровител и на преподобния Евфимий – Суздалският чудотворец във връзка с отбелязването на 500 години от смъртта му.

През годините владика Серафим служи на много места в Русия: в Москва, Троицко-Сергиевата Лавра, Суздал, Новий Йерусалим, Сухуми, Орел, Кишинев, Твер, С. Петербург. Във всички поверени му епархии той се заема с възстановяването на разрушените храмове и манастири, възражда духовния живот, смело излиза на борба срещу революционните безредици, сектанството и разкола от всякакъв характер.

През август 1899 г. отец Серафим, с издигането си в сан архимандрит, е назначен за настоятел на Суздалския Спасо-Ефимовски манастир и благочинен при манастирите на Владимирска епархия. В този период той се посвещава изцяло на организацията по прославата на преподобния Серафим Саровски по настояване на императора, с неговото благоволение и подкрепа.

imageНа 29 януари 1903 г. Светият Синод на тържествена церемония обявява преподобния Серафим Саровски за светец, а архимандрит Серафим получава скъпоценна митра лично от Николай ІІ.

image

Архимандрит Серафим – Л. М. Чичагов Митрополит Серафим – Л. М. Чичагов

На 28 април 1905 г. в Успенския събор на Московския Кремъл архимандрит Серафим е ръкоположен за епископ Сухумски. През 1907 г. е избран за член на Синода, а на следващата година е преместен към Кишиневската катедра, където продължава да работи усилено за възстановяването на църковно-епархийския живот. Дейността му получава висока оценка от Светия Синод и от император Николай ІІ. През 1912 г. е издигнат в архиепископ. В периода 1916-1918 г. е изборен член на Държавния съвет и Комисията за народно просвещение и на Поместния събор на Руската Православна църква 1917-1918 г. През 1917 г. като монархист е уволнен от служба в Тверската архиерейска катедра и след събора получава назначение във Варшава. Поради сложната политическа обстановка не успява да замине и остава в Москва, където служи в различни храмове. През 1921 г. е изпратен на заточение за две години в Архангелска област. Двадесет години след канонизацията на преподобния Серафим Саровски е обвинен за организирането на тържествата през 1903 г. и през 1924 г. отново е арестуван.

От 1928 г. служи като митрополит в Ленинградската епархия и е свидетел на първото масово закриване на епархийски храмове. Последната му служба е на 24 октомври 1933 г. в Спаско-Преображенския събор. След уволнението живее в Москва. Отделя голямо внимание на църковното пеене и композира църковна музика. През 1999 г. за първи път се изпълняват публично пиеси от неговия „Музикален дневник”. Негови произведения звучат в концертните зали на Москва в началото на 2000-а година в изпълнение на пианиста А. А. Егоров, родственик на разстреляния в Бутово Юрий Александрович Олсуфьев – един от най-известните експерти по древно-руска култура, изкуство и реставрация.
През целия си живот митрополит Серафим се занимава с благотворителност. Още като бъдещ военен е съпричастен към пострадалите по време на военна служба, затова учредява благотворително общество, което да ги подпомага до получаването на пенсия. Грижи се и за децата-сираци, чиито родители загиват във войните. По време на Руско-Японската война с неговата благословия е организиран санитарен влак, а той лично се ангажира със събирането на пожертвувания. В периода на Първата световна война участва в мероприятия за подпомагане на бежанците и снабдяване на болниците и санитарните влакове, призовавайки епархийските свещеници да встъпят в редовете на военното духовенство, а цивилните – да постъпят на военна служба. Отдавайки голямо значение на възраждането на епархийския живот, той счита за необходимо чрез епархийските съвети да се организират училища, библиотеки и столови.

Митрополит Серафим е арестуван в късната есен на 1937 година и по обвинение в „контрареволюционна монархическа агитация” е разстрелян на 11 декември 1937 г. на полигона в Бутово, край Москва. При ареста са иззети трудовете му, много ръкописи, музикални произведения, книги и икони. На 84 години и в тежко здравословно състояние митрополит Серафим не губи сила на духа. Пророческите му думи, че православната църква ще бъде възстановена и християнството ще възтържествува, се сбъдват.

Реабилитиран е на 10 ноември 1988 г.

imageimage

Канонизирането на Икона на Св. свщмчк. Серафим

свщмчк. митрополит Серафим

в храма „Христос Спасител“

През 1997 година Архиерейският събор на Руската православна църква го канонизира за светец новомъченик.

Преподобният Серафим е дълбоко почитан от цялата фамилия Чичагови. Неговият път следват дъщерите му Вера, Наталия и Леонида. Варвара Василевна Черная – внучка на митрополит Серафим, е доктор на науките, професор по органична химия, почетен член на няколко световни академии на науките и автор на едни от първите космически разработки, сред които е скафандарът на Юрий Гагарин, с който той обикаля за първи път земята на борда на космическия кораб „Восток”. Варвара Василевна също следва пътя на своя дядо. Тя е първата монахиня на възстановения през 1994 г. след 72-годишно разорение Новодевически манастир и негова първа игуменка с името Серафима.

И може би, защото във Вселената няма нищо случайно, в година 2016, когато се навършват 160 години от рождението на митрополит Серафим (Чичагов) със светско име Леонид Чичагов, той отново е в България с духовното си присъствие като воин на вярата и човеколюбието, завещани от духовния покровител на фамилия Чичагови Св. Серафим Саровски – частица от чиито мощи е дарена от Руската на Българската православна църкви и изложена в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София на 2 януари 2016 г. – денят, в който Църквата почита паметта на Св. Серафим Саровски.

Емилия ЗОРНИШКА,
Директор на Регионален
военноисторически музей – Плевен

Бележки:
Зорнишка, Е. Героят на Плевенската епопея 1877 г. Леонид Михайлович Чичагов канонизиран за светец. – В: Плевен и Плевенски край. Минало, традиции, духовност ІІ. Сборник материали от научна конференция – 6 ноември 2015 г., Плевен. Плевен, 2016, с. 140-150.
Зорнишка, Е. Герой на Плевенската епопея канонизиран за светец. Посоки, № 47, 10.03.2011

Източник: http://osvobojdenieto.bg/?p=1326



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71157
Постинги: 72
Коментари: 9
Гласове: 91
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031