Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
16.07.2019 07:06 -
Как се е казвал връх Шипка преди да го прекръстят на св. Никола ?
Автор: marknatan
Категория: История
Прочетен: 1262 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2019 09:35
Прочетен: 1262 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 17.07.2019 09:35
Миналото лето изкачих връх Шипка. Обаче кво се оказа, такъв връх немало! Появиха се по телевизията двама коскоджамин ти професора и казаха, че такъв връх немало!? Е, верно не беха от Нов български, университета на Соросиадата, а от Великотърновския, но бяха на ясла при соросиадата. А аз си преброих стъпалата, като си му е реда. Като на връх Шипка беха. А това не било връх Шипка !? Тва да изкачиш връх Шипка и да не преброиш стъпалата е като да не знаеш, че българите са траки. Или, че братя Грим са дали приказката на българите. Срамота . Преди това българите не знаели да приказват. Ми никъф българин не си, ако не ги знаеш тези аксиоми. Тва да изкачиш връх Шипка и да не знаеш, че такъв връх нема, ми къф българин си тогава, а ? Срамота не, ами излагация.
Ама аз намерих и прабългарски надписи на кирилица на едно стъпало, / виж т IV гл 18 от ист Анарх / на връх Шипка, ама сега няма да ми признаят откритието, защото се оказа , че такъв връх нямало! А за такъв прабългарски предкирилски надпис в Делиормана отма дават професорска титла. Сигурно прабългарите са го донесли от блзкото ромейско кале, което , както ше раберете по- надолу е било на върха. Крали Марко град. Такъф им бил тертипа на прабългарите, да носят строителни матряли от римски градежи. Още проф Рашев доказа за науката прабългаристика, че така е построена голямата базилика в Плиска. Носели прабългарите антични материали от околните римски градове. А, разбрахте ли новината ? И Пловдив бил построен от прабългари . По същия тертип научено доказан от БАН за строителството прабългарите ! Под базиликата му намерили антична стела с езически надпис! Като под голямата базилика на Плиска ! Довлечен , значи от прабългарите . Ученото и е учено! Доказаха най-сетне , че и Пловдив е строен от прабългари.
прабългарски предкирилски надпис
Ама преди това и ми правиха сечено за прабългарския предкирилски надпис двамата професори, като доказаха,ч е такъв връх Шипка нямало!
Тва се опитваха да доказват професорите. Както знаете обаче , уважаеми зрители, на мен историята ми разкри тайните си. Ама такова нещо не ми е казвала! И веднага в страницата на фейсбука на Пламен Павлов, така се казва един от професорите коментирах историческата истина, да я знаят вече и професорите на соросиадата :
" Селището се нарича Шипка и оттам прохода е Шипченски. Епопеята е за Шипченския проход. Отбраняването е на Шипченския проход, станало е от различни коти .
Много неправилно сте подходили, съвсем не исторически, не изследвате историческите събития в тяхната съвкупност и динамика. Това, че едната кота се е наричала св Никола , а друга вр Шипка, е букваристика и няма нищо общо с иторическата истина и нейната динамика довела до налагането на върха Св Никола, тоже за Шипка, като страж и това не е дублиарне или както твърдите изкривяване на историческата истина, защото историческата истина е динамична, там точно се развива историята, славната епопея, а не е застиналост от преди Освободителната война, когато едната кота отбранявала Шипченския проход се е казвал св Никола .
" Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме" е казал пророчески Великия Левски и за епопеята по отбраната на Шипченския проход и на практика това е момента, историческият момент, който най-добре илюстрира изказаното от големия български гений. Да имало е някога един връх св Никола, но Историята го превърна в Шипка, това казионните историци не могат да го схванат, защото са обучавани в шаблоните за целесъобразност на доктрини на БАН."
фото : руска верстна карта https://kade.si/#bgt1878=13/2820455.39/5275215.48/0
За илюстрация имало ли е два върха Шипка, посочих и руска верстна карта снета от руско турските топографи по време на руско-турската война 1877-78 г, на която върхът за който те твърдят , че е Шипка, е обозначен , като " Самар чукар", а зад него е даден с турското си име Узун баир посоченият от Каниц, Марков крали град. Пред тях е посочена , като планина планината св. Никола. Руската карта изпозлва картата на Каниц от 1870-74 и изданието му за Дунавска България.
Съвременна топография на записания Самар чукар, който соросиадат миналото лето твърдеше, че се наричал Шипка
и карта на боевете на която Самар чукар е нарече Шипка минало лето от соросиадата в опита им да подменят историята на народа си или дори прекръстеният от соросиадата на Шипка връх е Марко крали град ! Както и да е и двата са топографиранимот каниц и нито един от тях не е Шипка
"На картата " "Карта части Балканскаго полуострова обнимающей весь театръ войны 1877-1878 г." , това което твърдите, че се е казвало връх Шипка е Самар чукар, т.е няма два върха Шипка, а съвсем правилно народът величае котата при св Никола с Орлово гнездо за Шипка вследствие на ролята му за отбраната на прохода носещ името Шипченски, и от там епопеята се превърна в Шипченската и Историята превърна върха при Орлово гнездо във връх Шипка."
Каниц е картографа на практика картогарфирал България по модерните стандарти и изправил грешките и недоразуменията на опиталите се преди него. За това как той е наименовал западния дял на Стара планина дял " Св. Никола" , което демонстрира как е станало и наименоването от него на централния дял планина св Никола е писал той самият в изданията си които ше покажем накратко . Както сам Каниц посочва, че и най-добрите карти дотогава са представяли дори териториите в близот до р Дунав с големи заблуждения и той цитира картогарфите които са водещи дотогава и на които стъпва и той картите на Киперт, Шеда, Ами Буе, като подчертава ,ч е редом с несъответсвията в тях не са иотбелязвани имена на проходи и върхове.
Каниц съставя и картографира България и изправя много от битуващите грешки на посочените картогарфи и с право се гордее, за кръстник на западниия дял на Стара планина наложен от него, като дял " св Никола" , име несъществуващо , дотогава сред местното населени наричащо го Загора или както пише той, цитат от руското издание : " гольiя висотьi Балкана св Никола известньiя въ народе под именем Загора " . Каниц същой изяснява, че името на дела е дадено от името на прохода св Никола . . Когато се опитал да намери и да извърши преход по Балкана св Никола той не могъл да го открие дори на картата на Киперт, а на тази на Шеда това било забутано село, на погрешно място. " " Когда я задумал пройтис по Балкана св Никола я не нашел его совсем у Киперта ( 1864 ), у полковника же Шеда он значился как фиктивное пограничное селение в Сербия"
По разпространено в цяла Сърбия мнение на прохода св Никола, трябвало да се намира манастир на името на светеца, а той намерил там вместо манастир огромен караул с пощенска станция. То се оказало на същото място описано отБланки, Voyage en Bulgarie , 1841 , като място осеяно с могили и гробове на убити . За 35 години означенията на могилите изчезнали, а кръстовете били свалени с изключение на един, известен, като кръста на св Никола.
"Ето тот самьi крест от которого по предание получил имя горньi проход св Никола"
Още в първта си екскурзи той прави картогарфски открития, които нанася в настощщето си издание , като пише за тях :
"Они бьiли занесеньi мною на карту и названьiх имемен их главнаго ущеля " Балкана святаго Никола , окрещеннаго уже Кипертом в 1871 году ети названием. Област Балкана святаго Николая бъвшая в 1864 совершено неизвестна .. "
Въпреки, че е наричан от народа Загора, от картографите въпреки, че подчертават разликата в названията се налага турското название Балкан и целия западен дял фриволно е ннаречен в 1871 г от Киперт св Никола , дотам, че в последствие хората вярват, че на прохода имало манастир на името на светеца!
Прави чест на Каниц, че се опитва да наложи и за име на полустрова Илирир, п-ов Илирик, аккто той сам го нарича, но за радост на траките е избрано подчертаното от него майчино име Балкан, въпреки назоваването на населенеито на Балкана Стара планина, или Загора.
Подобна е и ситуацията с картографирането на прохода Шипка и Шипченския "Балкан". На приложената карта 1870-74 на Каниц издадена 1880 г северната част на Стара планина е обозначена, като Шипка Балкан. Посочен е и Марко кралски баир ( град в книгата б.а) с височина 1207 на картата и 1208 в книгата, а най вискота точка над Марко крал гради е обозначена , като Шипка пасс ( проход) . По ирония на съдбата на Крали Марко бил направил преграда с която защитил нападщите траки от Тракия !
Със св. Никола е озбозначена планината от южния склон и около Мъглиж и така е записано и в книгата Планината св Никола.
Картата на Каниц от 1870-74 издадена 1880 г
от книгата с посочената св Никола планина
Като се има предвид, че книгата е публикувана след Освобобдението, натъртването и изпозлването на новта топонимия св. Никола намира своето обяснение по посочения от по ранните му изследвания генезис за налагането на новата топонимия и възприемането и от местните туземци. Та случая с топонима Балкан на траките е достатъче! Но ето, че от Соросиадата решиха да подменят и връх Шипка или да изистят грешната политическа визуализация, която носи този връх в сердцето на българите и България на българите.
карта приложение от книгата
Потвърждение за това намираме и в картата издадена, като неразделна , част от книгата , в която планината св Никола липсва, Шипка балкан и проход Шипка 1318 m
са си там, със Schipka Boghas , но не и политически коректното св Никола , възникнало след руско турската война, нещо практически невъзможно в условията на турското присъствие, при положение, че през прохода преминават двама султани и пътя се разширява и прави специално за тях и огромната им свита, и както казва Каниц за всяка веш на султана е имало кон да я носи и съответната прислуга От спомените които предава канци населнеито помни Крали Марко, но не и св Никола. Описан е и Курвин връх отсреща, но без легендата за него как цар калоян хванал жина си в изневяра с имп. Балдуин, на него направил главата му на чаша, а нея заточуил на върха. каниц споменава и друг един Курвин град в западните части на българското землише , днес все още нелокалозиран. Там пък последният български цар заточил жена си и придворните и. Помнте ли как Ви разказах легендата за последния бг цар и как хванал жена си отмъкната от турците след лов? Питал я, направиха ли ти нещо , тя казала не но сестар и я издала, че е имало чичо доктор. Е, аз я зазидах в една пещера с царското съкровище, но царят бил великодушен и я затворил в Курвин град с придворните и и оставил Крали Марко , Филип Маджарин и Черен Арап да ги пазят.
Сега за тая курвенска рабта назначават професори от соросиадата .
Ама аз намерих и прабългарски надписи на кирилица на едно стъпало, / виж т IV гл 18 от ист Анарх / на връх Шипка, ама сега няма да ми признаят откритието, защото се оказа , че такъв връх нямало! А за такъв прабългарски предкирилски надпис в Делиормана отма дават професорска титла. Сигурно прабългарите са го донесли от блзкото ромейско кале, което , както ше раберете по- надолу е било на върха. Крали Марко град. Такъф им бил тертипа на прабългарите, да носят строителни матряли от римски градежи. Още проф Рашев доказа за науката прабългаристика, че така е построена голямата базилика в Плиска. Носели прабългарите антични материали от околните римски градове. А, разбрахте ли новината ? И Пловдив бил построен от прабългари . По същия тертип научено доказан от БАН за строителството прабългарите ! Под базиликата му намерили антична стела с езически надпис! Като под голямата базилика на Плиска ! Довлечен , значи от прабългарите . Ученото и е учено! Доказаха най-сетне , че и Пловдив е строен от прабългари.
прабългарски предкирилски надпис
Ама преди това и ми правиха сечено за прабългарския предкирилски надпис двамата професори, като доказаха,ч е такъв връх Шипка нямало!
Тва се опитваха да доказват професорите. Както знаете обаче , уважаеми зрители, на мен историята ми разкри тайните си. Ама такова нещо не ми е казвала! И веднага в страницата на фейсбука на Пламен Павлов, така се казва един от професорите коментирах историческата истина, да я знаят вече и професорите на соросиадата :
" Селището се нарича Шипка и оттам прохода е Шипченски. Епопеята е за Шипченския проход. Отбраняването е на Шипченския проход, станало е от различни коти .
Много неправилно сте подходили, съвсем не исторически, не изследвате историческите събития в тяхната съвкупност и динамика. Това, че едната кота се е наричала св Никола , а друга вр Шипка, е букваристика и няма нищо общо с иторическата истина и нейната динамика довела до налагането на върха Св Никола, тоже за Шипка, като страж и това не е дублиарне или както твърдите изкривяване на историческата истина, защото историческата истина е динамична, там точно се развива историята, славната епопея, а не е застиналост от преди Освободителната война, когато едната кота отбранявала Шипченския проход се е казвал св Никола .
" Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме" е казал пророчески Великия Левски и за епопеята по отбраната на Шипченския проход и на практика това е момента, историческият момент, който най-добре илюстрира изказаното от големия български гений. Да имало е някога един връх св Никола, но Историята го превърна в Шипка, това казионните историци не могат да го схванат, защото са обучавани в шаблоните за целесъобразност на доктрини на БАН."
фото : руска верстна карта https://kade.si/#bgt1878=13/2820455.39/5275215.48/0
За илюстрация имало ли е два върха Шипка, посочих и руска верстна карта снета от руско турските топографи по време на руско-турската война 1877-78 г, на която върхът за който те твърдят , че е Шипка, е обозначен , като " Самар чукар", а зад него е даден с турското си име Узун баир посоченият от Каниц, Марков крали град. Пред тях е посочена , като планина планината св. Никола. Руската карта изпозлва картата на Каниц от 1870-74 и изданието му за Дунавска България.
Съвременна топография на записания Самар чукар, който соросиадат миналото лето твърдеше, че се наричал Шипка
и карта на боевете на която Самар чукар е нарече Шипка минало лето от соросиадата в опита им да подменят историята на народа си или дори прекръстеният от соросиадата на Шипка връх е Марко крали град ! Както и да е и двата са топографиранимот каниц и нито един от тях не е Шипка
"На картата " "Карта части Балканскаго полуострова обнимающей весь театръ войны 1877-1878 г." , това което твърдите, че се е казвало връх Шипка е Самар чукар, т.е няма два върха Шипка, а съвсем правилно народът величае котата при св Никола с Орлово гнездо за Шипка вследствие на ролята му за отбраната на прохода носещ името Шипченски, и от там епопеята се превърна в Шипченската и Историята превърна върха при Орлово гнездо във връх Шипка."
Каниц е картографа на практика картогарфирал България по модерните стандарти и изправил грешките и недоразуменията на опиталите се преди него. За това как той е наименовал западния дял на Стара планина дял " Св. Никола" , което демонстрира как е станало и наименоването от него на централния дял планина св Никола е писал той самият в изданията си които ше покажем накратко . Както сам Каниц посочва, че и най-добрите карти дотогава са представяли дори териториите в близот до р Дунав с големи заблуждения и той цитира картогарфите които са водещи дотогава и на които стъпва и той картите на Киперт, Шеда, Ами Буе, като подчертава ,ч е редом с несъответсвията в тях не са иотбелязвани имена на проходи и върхове.
Каниц съставя и картографира България и изправя много от битуващите грешки на посочените картогарфи и с право се гордее, за кръстник на западниия дял на Стара планина наложен от него, като дял " св Никола" , име несъществуващо , дотогава сред местното населени наричащо го Загора или както пише той, цитат от руското издание : " гольiя висотьi Балкана св Никола известньiя въ народе под именем Загора " . Каниц същой изяснява, че името на дела е дадено от името на прохода св Никола . . Когато се опитал да намери и да извърши преход по Балкана св Никола той не могъл да го открие дори на картата на Киперт, а на тази на Шеда това било забутано село, на погрешно място. " " Когда я задумал пройтис по Балкана св Никола я не нашел его совсем у Киперта ( 1864 ), у полковника же Шеда он значился как фиктивное пограничное селение в Сербия"
По разпространено в цяла Сърбия мнение на прохода св Никола, трябвало да се намира манастир на името на светеца, а той намерил там вместо манастир огромен караул с пощенска станция. То се оказало на същото място описано отБланки, Voyage en Bulgarie , 1841 , като място осеяно с могили и гробове на убити . За 35 години означенията на могилите изчезнали, а кръстовете били свалени с изключение на един, известен, като кръста на св Никола.
"Ето тот самьi крест от которого по предание получил имя горньi проход св Никола"
Още в първта си екскурзи той прави картогарфски открития, които нанася в настощщето си издание , като пише за тях :
"Они бьiли занесеньi мною на карту и названьiх имемен их главнаго ущеля " Балкана святаго Никола , окрещеннаго уже Кипертом в 1871 году ети названием. Област Балкана святаго Николая бъвшая в 1864 совершено неизвестна .. "
Въпреки, че е наричан от народа Загора, от картографите въпреки, че подчертават разликата в названията се налага турското название Балкан и целия западен дял фриволно е ннаречен в 1871 г от Киперт св Никола , дотам, че в последствие хората вярват, че на прохода имало манастир на името на светеца!
Прави чест на Каниц, че се опитва да наложи и за име на полустрова Илирир, п-ов Илирик, аккто той сам го нарича, но за радост на траките е избрано подчертаното от него майчино име Балкан, въпреки назоваването на населенеито на Балкана Стара планина, или Загора.
Подобна е и ситуацията с картографирането на прохода Шипка и Шипченския "Балкан". На приложената карта 1870-74 на Каниц издадена 1880 г северната част на Стара планина е обозначена, като Шипка Балкан. Посочен е и Марко кралски баир ( град в книгата б.а) с височина 1207 на картата и 1208 в книгата, а най вискота точка над Марко крал гради е обозначена , като Шипка пасс ( проход) . По ирония на съдбата на Крали Марко бил направил преграда с която защитил нападщите траки от Тракия !
Със св. Никола е озбозначена планината от южния склон и около Мъглиж и така е записано и в книгата Планината св Никола.
Картата на Каниц от 1870-74 издадена 1880 г
от книгата с посочената св Никола планина
Като се има предвид, че книгата е публикувана след Освобобдението, натъртването и изпозлването на новта топонимия св. Никола намира своето обяснение по посочения от по ранните му изследвания генезис за налагането на новата топонимия и възприемането и от местните туземци. Та случая с топонима Балкан на траките е достатъче! Но ето, че от Соросиадата решиха да подменят и връх Шипка или да изистят грешната политическа визуализация, която носи този връх в сердцето на българите и България на българите.
карта приложение от книгата
Потвърждение за това намираме и в картата издадена, като неразделна , част от книгата , в която планината св Никола липсва, Шипка балкан и проход Шипка 1318 m
са си там, със Schipka Boghas , но не и политически коректното св Никола , възникнало след руско турската война, нещо практически невъзможно в условията на турското присъствие, при положение, че през прохода преминават двама султани и пътя се разширява и прави специално за тях и огромната им свита, и както казва Каниц за всяка веш на султана е имало кон да я носи и съответната прислуга От спомените които предава канци населнеито помни Крали Марко, но не и св Никола. Описан е и Курвин връх отсреща, но без легендата за него как цар калоян хванал жина си в изневяра с имп. Балдуин, на него направил главата му на чаша, а нея заточуил на върха. каниц споменава и друг един Курвин град в западните части на българското землише , днес все още нелокалозиран. Там пък последният български цар заточил жена си и придворните и. Помнте ли как Ви разказах легендата за последния бг цар и как хванал жена си отмъкната от турците след лов? Питал я, направиха ли ти нещо , тя казала не но сестар и я издала, че е имало чичо доктор. Е, аз я зазидах в една пещера с царското съкровище, но царят бил великодушен и я затворил в Курвин град с придворните и и оставил Крали Марко , Филип Маджарин и Черен Арап да ги пазят.
Сега за тая курвенска рабта назначават професори от соросиадата .
Римските пътища в България и съвремените...
Етимологията на името Дионисий
Сит на гладен не вярва-реплика
Етимологията на името Дионисий
Сит на гладен не вярва-реплика
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене