Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2020 10:38 - Мексиканските мистерии на злото
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1895 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 29.02.2020 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 18септември 1916 в Дорнах (CC 171 „Вътрешни импулси в развитието на човечеството. Гьоте и кризата на ХIX век“)

Преди откриването на Америка в западното полукълбо съществували мистерии от най-различен вид и с определени учения, които били следвани от широка маса привърженици. Но като единна сила, на която се подчинявало всичко, която всички следвали, бил почитан един подобен на призрак дух, потомък на Великия Дух на Атлантида. Той обаче постепенно придобил ариманичен характер, тъй като искал да действа с всички сили, които в Атлантида били правомерни или дори още там били ариманизирани. Така искал да действа той. 

Когато атлантът говорел за своя Велик Дух, той изразявал това, както вече сме загатвали, с една дума, звучаща подобно на запазената в Китай дума ‘тао’. И една ариманична карикатура, един ариманичен противник на Великия Дух Тао, който обаче бил сроден с него, действал така, че можел да стане видим само за атавистичното визионерско виждане. Но на хората, които били във връзка с широко разпространените мистерии на този дух, той се явявал винаги, когато те  търсели контакт с него, така че да могат да възприемат неговите указания и заповеди. Този дух наричали с име, което звучи приблизително като Таотл1. Този Таотл значи бил ариманичен вариант на Великия Дух, едно мощно същество, което не слизало до физическа инкарнация.

Мнозина били посвещавани в мистериите на Таотл. Но посвещението носело ариманичен характерзащото то имало една определена цел – така да втвърди и механизира целия земен живота също и земния живот на човека, че над него да бъде създадена една особена луциферична планета, за която вече се спомена по различен начин в тези лекции, така че душите на хората да бъдат изтискани, изведени на нея.

Това, което ариманичните сили опитали да направят в Римската епоха по начина, изложен вчера, е само слаб следатлантски отзвук на онова, което трябвало да бъде постигнато с ужасяващите похвати на магията в много по-голям мащаб от хората, намиращи се под ръководството на Таотл.  

Може да се каже, че те се стремели към всеобщо земно царство на смъртта, целящо да убие всяка самостоятелност, всяко вътредушевно движение. В мистериите на Таотл трябвало да бъдат придобити силите, правещи хората способни да създадат такова механизирано земно царство. За целта преди всички трябвало да се познават великите космически тайни, всички тайни, отнасящи се до това, което действа и живее във Вселената и проявява действията си в земното битие. Тази мъдрост от космоса присъства във всички добри и лоши мистерии, защото истината по принцип е винаги е една и съща. Важното е по какъв начин се получава тя, дали се използва за добро или за лошо.

Посветените на Таотл скривали грижливо истината от космоса, която сама по себе си не е лоша и дори съдържа свещени тайни. Тя не била съобщавана на човек, който не бил посветен по начина на Таотл. Тоест, било важно някой да е посветен по правилния начин; едва тогава му се съобщавало като учение какво представляват тайните на космоса. Важно било тези тайни да се получат чрез инициация в едно определено настроение на душата, в такова настоение, че човекът да усети в себе си склонност, симпатия да използва тези тайни на Земята за изграждане на това механично, втвърдено царство на смъртта. Така трябвало да бъдат получавани тайните.

И те били получавани по особен начин – мъдростта не била съобщавана на никого, ако преди това той не бил убивал по определен начин. При първото убийство му били съобщавани само определени тайни, едва при следващи убийства му били съобщавани други, по-висши тайни. Но убийствата трябвало да бъдат извършени при определени условия.

Този, който трябвало да бъде убит, бил поставян на нещо като платформа, издигната така, че от всички страни да се достигне по няколко стъпала до един вид катафалка с изпъкнала повърхност. Когато слагали върху нея завързан човека, който трябвало да бъде убит, гърбът му се извивал силно и му разрязвали стомаха. Това ставало с един разрез, за който бил обучен съответният човек, който трябвало да бъде посветен. Този начин на убийство предизвиквал определени чувства, събуждащи усещания, които можели да направят възможно мъдростта, съобщавана по-късно на съответния човек, да бъде използвана по споменатия начин. Изрязаният стомах бил принасян със специална церемония в жертва на бога Таотл. 
                       image

В резултат на това посвещаваните в тези мистерии живеели със специфични намерения, за които Ви разказах. Това предизвиквало определена посока на чувствата. Когато посвещаваните придобивали зрялост по този път на инициация, им разказвали за какво ставало въпрос; те узнавали какво взаимодействие настъпвало между убития и посвещавания. Този, когото убивали, трябвало да бъде подготвен, така че с душата си да се устреми към луциферичното царство, а посвещаваният трябвало да получи мъдрост за това как да преобрази земния свят, така че душите да бъдат изгонени от него. Благодарение на това, че между убития и посветения – не убиец, а посветен -  се създавала връзка, за посветения ставало възможно да бъде взет от другата душа, тоест сам да може да напусне земята в подходящия момент.

Това несъмнено били мистерии от най-възмутително естество, съответстващи на един мироглед, който в пълния смисъл на думата може да се нарече ариманичен. По такъв начин на Земята трябвало да бъдат създадени определени усещания. Разбира се, нейната еволюция не би могла да продължи, ако на една голяма част от площта й би умряла напълно човечността. Затова и хуманното чувство не изчезнало съвсем от тези области и на отделни места били основани други мистерии, които трябвало да противодействат на ексцесиите на първите. В тези мистерии живеело същество, която не слизало до въплъщение в тяло, но можело да бъде възприемано от хора с атавистично ясновидство, ако те били добре подготвени в неговите мистерии. Името на това същество било Тецкатлипока. Така наричали съществото, което по своето естество било сходно на бога Яхве, макар че принадлежало към много по-ниска йерархия. В западното полукълбо то противодействало на тези отвратителни мистерии, за които говорихме.

Учението на Тецкатлипока много скоро излязло извън мистериите и се разпространило екзотерично, така че в тази част на света то било възможно най-екзотеричното, докато учението на Таотл било най-езотеричното, защото достъпът до него ставал именно по описания начин.

Но ариманичните сили се опитали – сега говоря така, както разсъждава Ариман – да “спасят” човечеството от бога Тецкатлипока. Затова на него в западното полукълбо бил противопоставен друг бог, който много приличал на духа, описан от Гьоте като Мефистофел. Този дух се родеел с Мефистофел и бил наричан с име, звучащо като Кетсалкоатл. Кетсалкоатл бил подобен на Мефистофел, който се изявявал много повече душевно. Този дух Кетсалкоатл, който също никога не се инкарнирал, имал за свой символ нещо подобно на това, което в източното полукълбо бил жезълът на Меркурий. В западното полукълбо с помощта на магически сили той можел да поразява с болести онези, които искал да погуби, за да ги освободи от сравнително добрия бог Тецкатлипока. Чрез такива неща тук се подготвяли ударите, които постепенно ариманичните сили трябвало да нанесат в света на човешките страсти.

Но в даден момент станало така, че в днешната Централна Америка се родило едно същество, което си било поставило определена задача в рамките на тази култура. Древните жители на Мексико свързвали живота на това същество с един определен мироглед. Те разказвали, че то се родило като син на една дева, която заченала непорочно от свръхсетивни сили, от едно крилато и пернато същество, дошло от небето. Когато човек изследва нещата с окултните средства, които има на разположение, вижда как това същество, на което древните мексиканци приписвали раждане от дева, стигнало до 33годишна възраст, като било родено приблизително в първата година на Новата ера. Ето какво показва окултното изследване на фактите. Това същество си поставило една определена задача.

В същото време в Централна Америка живеел човек, който още с раждането си бил предопределен да бъде висш посветен на Таотл. Още в предните си земни инкарнации той бил получил посвещение по описания начин поради това, че многократно бил повтарял процедурата изрязване на стомах, придобивайки постепенно висши земно-свръхземни знания. Това бил един от най-великите магове, ако не и най-великият черен маг, стъпвал някога по земята и усвоил най-висшите тайни, които могат да бъдат научени по този начин. Когато наближила 30 г. сл. Хр., той бил поставен пред това да вземе важно решение -  чрез продължаваща инициация да стане толкова могъщ като отделна човешка индивидуалност, за да узнае най-важните тайни, чрез които да даде на следващата човешка земна еволюция такъв тласък, та човечеството в четвъртата и петата следатлантска епоха да бъде доведено до помрачено състояние и да се осъществи онова, към което се стремели ариманичните сили за тези епохи.

Тогава между него и съществото, за което разказвали, че било родено от дева, започнала борба, за която изследването показва, че продължила три години. Съществото, родено от дева, имало име, което ако го произнесем на нашия език, би звучало като Вицлипуцли2. Вицлипуцли следователно бил човешко същество. В сравнение с всички други същества, който се носели като призраци и можели да бъдат видени само с помощта на атавистичното ясновидство, този Вицлипуцли благодарение на раждането си от дева наистина станал човек. Тригодишната борба свършила с това, че Вицлипуцли успял да разпъне на кръст великия маг и така не само да унищожи тялото, но и да прикове душата му, така че тя да се окаже безсилна и знанието, което този могъщ маг на Таотл притежавал, да бъде обезсилено, убито. По такъв начин Вицлипуцли придобил способността да спечели пак за земния живот всички души, които вече били получили по описания начин подтик да последват Луцифер и да напуснат Земята. Чрез победата над черния маг той вложил в тях отново потребност от земен живот, от следваща инкарнация. 

Така в онези области престанало да съществува онова, което иначе би продължило да живее, ако мистериите на Таотл бяха дали плодове. Но в етерния свят сякаш е още живо онова, което останало от силите, от наклонностите, съществуващи в някогашните мистерии. Всички тези сили продължават да съществуват подсетивно и те спадат към онова, за което Ви казах, че би могло да се види, ако в духовния живот можеше да се запали парче хартия, както над кратера на Солфатара – то съществува сякаш под вулканичната повърхност на обикновения живот. Тъй че във всичко, което формира петата следатлантска културна епоха, по отношение на душевното развитие на хората от една страна се намесва това, което идва от вдъхновителя на Чингис хан, а от друга – онова, което продължава да действа като призрак от събитията, станали в западното полукълбо, които по времето, когато европейците открили Америка, съществували само като слаб отзвук. Но дори и историята знае вече, че много европейци, достигнали до американската, до мексиканската земя, били убивани от тамошното жречество, което вече било в упадък и макар да не било толкова лошо като старото, продължавало да разрязва стомаси. Тези хора почитали във Вицлипуцли едно слънчево същество, родено от дева по начина, за който, ако нещата се изследват по окултен начин, се установява, че е било неизвестният съвременник на Мистерията на Голгота в западното полукълбо.

1 На това място в книгата има следната бележка: За външните сведения за ацтеките и техните обичаи, както и за имената на техните божества Рудолф Щайнер е използвал труда на Чарлс Уилям Хекеторн “Тайни общества, тайни съюзи и тайни учения (Лайпциг, 1900). В първата си част “Древни мистерии” книгата съдържа и глава за мексиканските и перуанските мистерии. Оттам е и споменатата от Щайнер подробност, че жреците са разрязвали стомаха на жертвите, което на различни места се критикува, защото не съответствало на историческите сведения. Също и транскрипцията на имената на божествата при по-късните изследователи е различна. Трябва обаче да се има предвид, че за Щайнер са били важни не толкова обичаите на намиращите се в упадък ацтеки, които са описани предимно в специализираната литература, колкото подосновите им, намиращи се в предисторическите и митологичните времена.

Според по-нова версия името на съществото е Уицилопочтли.

 

  



Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823991
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031