Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2014 18:16 - След смъртта на близък, роднините трябва да се погрижат за много неща
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 15539 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ако при настъпването на смъртта сте били с него, затворете му очите, привържете челюстта му и сложете ръцете на гърдите му. Тялото трябва да се облече, но не бързайте да го отправите в моргата или в погребалното бюро. Там ще облекат тялото на покойника, и ще разкрасят лицето му, за да може смъртта да изглежда като сън, но вие искате ли това?

Ако можете направете всичко сами, за последен път. Ако ви е много трудно сами, то нека някой познат да подготви и облече покойника. А вие след това постойте при тялото, спомнете си за неговия и за съвместния ви живот. Помислете, поплачете. Помолете го да приготви място и за вас.

Църквата учи, че над тялото на покойния трябва да се прочете Канон за изход на душата, а след това колкото може по-дълго да се чете Псалтира.

Отишлият си от вас не е умрял, душата му е с вас и мисли за вас. Тя е близко и не й е все едно дали ще види тялото си замразено в сандъка на моргата или любимите си хора, молещи се около него. Децата също трябва непременно да видят умрелия и да се простят с него.

Вземете активно участие в изпълнението на всички формалности: попълване на различни документи, организация на погребението, известие във вестника и на приятелите, молби за панахиди и т.н.

В църквата целунете покойника за последно. Помолете да се отслужи панахида. Ковчегът трябва да бъде обикновен. Скъпият ковчег понякога служи за изкупление на вината на роднините. Ако има такова чувство, то трябва да бъде изкупено по друг начин - с участие в погребението, с молитви.

Покойният трябва да бъде положен в земята, а не да бъде изгарян. Огънят е символ на ада. Православната църква порицава изгарянето, тялото трябва да се върне в земята. Помогнете при носенето на ковчега и при спускането му в гроба. Хвърлете шепа пръст. Съветват да не се закрива с цветя земята на пресния гроб. Смъртта трябва да се приеме.

Ако по някаква причина се налага да се погребе близък човек без свещеник, вземете малко пръст от гроба и я занесете в църквата или просто на свещеника, за да я опее, а след това я върнете на гроба.

Погребението е последно прощаване, но то трябва да бъде и начало на преодоляване на скръбта. То трябва да направи смъртта реалност. Смъртта на близкия човек трябва да се приеме не само с главата. Това е трудно, но и изключително необходимо. Продължителната скръб е много тежка и вредна.

Погребенията - християнски или граждански - трябва да бъдат достойни изпращания с уважение към починалия и близките му. Има хора, лишени от всякаква духовност, които могат да превърнат в груба и унизителна процедура дори и тези последни изпращания на близкия човек.

 

image

В сборника "Русское возрождение" е поместена статия на Кирил Головин за това как са се прощавали с починали и как са ги погребвали през 1986 г. Статията е озаглавена "Непостидно и мирно"

Головин с болка пише, че на Запад все още съществуват външни условия за достойни смърт и погребение, но често не достигат вътрешни предпоставки. В Русия "положението на християните е трагично. За безбожниците няма проблеми – те погребват близките си по-лошо от езичниците и варварите".

В Русия по-голямата част от хората умират в болниците. Да се изповядат и причастяват преди смъртта си е трудно и невинаги възможно.

"Отнасят се с пренебрежение към правото за достойна кончина… Починал е. По-рано измивали тялото, обличали го и го оплаквали. Сега бързат и загърнато в чаршаф го отправят в моргата. Мъжете не свалят шапка, влачат го като торба, хвърлят го в камиона… В моргата му правят аутопсия…"

"Ако е починал вкъщи, тялото също се отправя към моргата. Така е най-лесно. Там знаят какво трябва да се прави. Не е нужно да го мият… да мислят… не трябва да се купуват цветя… да се чете Псалтира. В безбожната страна всичко това е станало обременително и ненужно… Погребението не е печален обред, а суетливо задължение, което изисква много грижи… не с катафалка, а с автобус на пълен ход".

Авторът пише, че в Русия всичко това е в резултат на неофициална забрана. Така е нужно на властите. Там е признато, че смъртта е край.

"Бащата няма да отиде на гробището. Близките стоят разстроени около изкопания гроб и не знаят с каква молитва да спуснат в него покойника. Гробищарите – сприхави скубачи – без смущение подканват… пушат, ругаейки се лениво помежду си".

Най-просто, разбира се е кремирането, поощрявано от властите. Над пепелта молитвата не се ражда. Няма гроб, кръст… удобно е… и над скъпия гроб не трябва да се проливат сълзи, защото над урната те кой знае защо не се появяват""

"Траур почти не се носи - да се забрави по-скоро". След това тъжно описание Головин свършва статията си с фразата: "Но все още има и християнски семейства" А в последно време те стават все повече. Особено много са младите хора, които искат по-достойно да се простят с умрелите и вземат участие в църковните изпращания и погребения (През 1988 г. в списанието "Новый мир" е поместена повест от Сергей Коледин "Смиреното гробище". Авторът рисува картини на погребения, които са по-нерадостни и мрачни, отколкото тези на Головин).

 

image

Може да се надяваме, че с промените в обществения живот много неща ще се променят към по-добро.

След погребението завръщането в опустелия дом може да бъде много мъчително. Самота. Животът изглежда пуст. Иска ти се да избягаш от всичко и да се скриеш в себе си. Можеш да се облекчиш с молитви и мисли затова, че смъртта е само преход и че вие отново ще се срещнете. Освен това всички имат приятели, които биха могли да споделят мъката им в този момент.

Евреите имат добър обичай. След погребението, от време на време, у роднините на починалия се събират приятели и ги подбуждат да си спомнят и да разкажат за него. Мнозина не разговарят – слушат, а ако роднините не искат да разказват – не настояват. Просто стоят мълчаливо, така също е хубаво.

Спомените също понякога могат да бъдат уместни. До този момент скърбящият се е уединявал, а сега се завръща към живот в обществото.

Не е хубаво болката да се притъпява с лекарства, тя трябва да се изживее. Неизживяната скръб преминава по-навътре.

Починалият не бива да се превръща във фетиш, да се пазят вещите му, дрехите му и пр. Трябва да му се позволи да умре. Това не е безразличие и егоизъм. Починалият не е нужно да се забравя, напротив, неговата светла памет трябва да се пази до края на дните, но трябва да се живее без депресии, без постоянния "горчив ден", да се съхрани живота с останалите. Съвсем не е нужно да се забравя. Траурът има смисъл - има задължения и по отношение на умрелия. Това е важно и опечаления е по-добре да скърби открито.

Посещавайте гробището. На гроба поставете кръст, а не някакъв си езически символ. На гробищата от само себе си идват мисли за преходността на живота и за духовния смисъл на смъртта, които успокояват в някаква степен.

От време на време викайте свещеник за да отслужва панахида, особено на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден, а след това на всяка годишнина от смъртта.

 

Молитви

Ако се молите сутрин или вечер, споменавайте вашите умрели роднини.

Виж също:
Православен молитвослов:
Молитви За покойници :: За покойни родители и сродници :: За самоубийци

Архиепископ Антоний Женевски пише: "Душата на починалия не може и не би могла в другия свят да се промени коренно и да започне нов живот, който съвършено да се отличава от живота й на земята… За нейното изменение й е необходима помощ отвън".

Душата може да съучаства в нашите молитви за нея, може и е длъжна де се моли заедно с нас. Това й помага да се очисти и да ускори своето развитие. Тя може да се моли и за нас – живите.

Отец Сергий Булгаков пише: "Молитвите са действени, умрелите се нуждаят от нашите молитви".

Може би, вие не вярвате в действеността на молитвите за умрелите? Но помислете затова, че тя им е нужна и те я чакат, докато вие тук се съмнявате.

Има много свидетелства за това, че умрели се явяват на живи в съня им или във видения и просят да се помолят за тях. Има разкази и в житията на светците и в наше време, говорещи за това, че душата на починалия след молитвите и църковните служби е придобила покой.

Св. Теофан Затворник умеел да успокоява не само умиращите, но и техните роднини. На майка, неотдавна погребала дъщеря се, той писал:

"Милостта Божия да бъде с вас. Плачете, плачете. В това няма нищо неестествено и укорно. Странно би било, ако майката не поплаче за смъртта на дъщеря си. Но и в това трябва да има мярка: не се измъчвайте и не забравяйте тези знания за смъртта и умрелите, които ни дава християнството.

Умряла е. Но не тя е умряла, а нейното тяло; а тя е жива и живее така, както и ние, само че в друго битие. Тя и при вас идва и ви гледа. И се чуди, че вие плачете и се терзаете, когато на нея й е хубаво. Това битие е по-висше от нашето. Ако бихте могли да поговорите очи в очи с нея и да я помолите отново да влезе в тялото си, тя не би се съгласила за нищо на света… Поплачете си. Само, че не много… Бог да ви благослови и утеши!"

А на съпруга на умираща си сестра пише:

"… Каквото Бог е отсъдил, на това трябва да се покоряваме… На вашата жена й е нужна помощ. Затова трябва да насочите цялото си внимание и цялата си любов към умиращата. Аз мисля, че най-достоверният показател за вашата любов към починалата ще бъде, ако Вие от минутата на изхода на нейната душа се потопите в молитва за нея в новото й състояние и новите й неочаквани нужди. Започнете да се молите непрестанно на Бога за нея, особено в продължение на шест седмици и по-нататък… не забравяйте за това – ето това е любов! А да се страда и тъгува прекалено няма много смисъл".

 

image

Молейки се за умрелите, ние казваме: "Упокой, Господи, душу раба Твоего". А вярвайки, че с наша помощ може да се моли душата на умрелия, ние произнасяме и други думи: "Упокой, Господи, душу усопшего раба твоего, нами Тебе молящегося". Ето още две кратки молитви за починали: "Со святыми упокой, Христе, душу раба Твоего (рабы Твоея), идеже несть болезнь, ни печаль, ни воздыхание, но жизнь бесконечная".

Виж също:
Православен молитвослов: Молитви За покойници :: За покойни родители и сродници :: За самоубийци

"Едина чистая и непорочная Дево, Бога без семени рождшая, моли спастися души его".

Човек би могъл да се моли и със свои думи. Отците на Църквата съветват: "…Старайте се да се молите задълбочено, искрено, със свои думи… просто си мисли за починалия, това ще помогне и на него и на вас… беседвайте с него в името Божие…:

Молитвите за умрелите са особено действени, когато се произнасят в църквите по време на Божествена литургия. Вие подавате просфора за упокоение на душите и с нея – записка с имената на тези, за които просите свещеника да се помоли.

От подадените просфори свещеникът изрязва частици, всипва ги в св. чаша и се моли за упокой на поменатите. Това е най-значимото, което можете да направите за вашите скъпи покойници.

Християнството учи: "Душите на светците, праведниците и на обичащите ни умрели роднини се молят за нас, както и ние за тях. Общението в молитва между живи и мъртви никога не се прекъсва". Просете умрелия да приготви място и за вас. Съхранявайте любовта си към него. Както животът е вечен, така е вечна и любовта. "Любовта никога не отпада", - учи апостол Павел. "Любовта, заедно с душата, преминава след смъртта, в царството на любовта, където без любов нищо не може да бъде".

Протойерей Путятин пише: "Свързаните със съюза на любовта Бог няма да разлъчи. Бог е безпределна любов. Нима, научавайки ни тук да се обичаме помежду си, Бог след смъртта ще ни отлъчи от тази любов?"

За да помогнем на душите на починалите, Църквата съветва не само да се молим, но и да правим добро в тяхно име.




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632750
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031