- Съжалявам мила! В колата са били двама от твоите приятели.Мисля, че имената им бяха Боряна и Пачо.
Нина изпищя, скочи и тръгна на някъде, а аз тръгнах след нея.Догоних я, беше паднала точно до пътят. От коленете и течеше кръв.Не плачеше, просто седеше и се взираше в дърветата.
Петър, който също бе дотичал след мен я хвана под мишниците и я повдигна.Заведохме я във вилата и седнахме на верандата.
- Видяхте ли го ? Дебнеше зад дърветата и се смееше. – прошепна Нина.
- Кой ? – попита брат ми и ме погледна учудено.
- Превидяло и се е! – отвърнах вместо нея. – А къде са Ванко и Мони ? – попитах Петър.
- Отидоха в болницата заедно с линейката.Мони се държи, но Ванко .... – не довърши.
- Какво за Ванко ? – почти изкрещя Нина и в този момент разбрах, че новата ми приятелка не изпитва само приятелски чувства към Ванко. Но едва ли сега беше момента да си споделяме такива неща.
- Нищо му няма ! Мисля, че изпадна в нервна криза.Утре ще дойдат да съберат палатката и приберат багажа си. – поясни Петър. – Момиче, ти добре ли си ? – обърна се той отново към Нина.
- Ще се оправи! – казах му, но не бях много сигурна.
Брат ми стана и влезе вътре . След малко се върна и подаде на Нина едно хапче и чаша вода.
- Вземи, ще те успокои. – каза той.
Нина мълчаливо го взе и изпи.Остана загледана в мрака.С Петър я наблюдавахме известно време, после той ми направи знак.
- Нина хайде да те заведа да си полегнеш малко.
След, като заведох и настаних приятелката си в стаята ми се върнах при брат ми. Изглежда на Петър не му се пиеше вино, защото си беше взел бира, вечерта беше гореща и реших и аз да мина на бира.Отидох до хладилника и замръзнах.На него с червени букви беше написано : „ ВЪЗМЕЗДИЕ! „ . Стоях загледана в разкривените букви и не знаех какво да направя.
- Поли идваш ли ? – стресна ме гласът на брат ми.
Не можех да си отворя, гърлото ми беше пресъхнало.
- Какво става ? Помислих, че си си легнала.Чакам те от половин час. – каза зад гърбът ми Петър.
- От половин час ли ? – попитах и го изгледах недоумяващо. Значи съм стояла половин час пред хладилника.Бързо възвърнах самообладание.
- Замислих се и съм се отнесла нещо. – отвърнах с пресипнал глас.
- Много ти се насъбра. – каза той. Бутна ме леко, отвори хладилника и взе две бири. – Идваш ли ? Трябва да поговорим.
Казах едва чуто „Да „ и вперих поглед в белият хладилник.От надписа нямаше и следа.