Явление и преживяване

 

     До каква степен един човек е опознал истината, се определя от неговите преживявания, от интензивността на тези преживявания, – а не от явленията, които ги предизвикват.

     Макар този факт да е тъй прост и лесно разбираем, малцина го разбират истински.

     Повсеместно разпространено е едно прекомерно надценяване на феномена, докато способността за вътрешно преживяване в повечето случаи е до такава степен залиняла, че за да бъде поне временно пробудена, се нуждае от сензационни събития и нечувани външни дразнители.

     Кой тогава би могъл да се учудва, че предизвиканите по този начин "преживявания" си остават на равнището на така накърнената способност да се преживява?!

     "Преживяното" е само повърхностна пяна, понеже липсва способността да се проникне по-надълбоко в явлението, въпреки усилията то да бъде разголено докрай с помощта на скалпела и изследвано под микроскоп чак до най-фините му фибри.

 

     Дори да установим с най-точни изследователски методи физическите характеристики на дадено явление, едно нещо все пак си остава завинаги непознаваемо по този начин: – "душата" на явлението, – а тя може да се опознае само ако способността да се преживява се развие дотолкова, че да реагира и на "дразнители", които изобщо не се възприемат от физическите сетива.

     За постигането на такова познание е съвършено без значение дали сме направили най-подробен "разрез" на явлението, или го оставяме да ни въздействува в своята ненакърнена цялост, без да го разлагаме на съставните му части с помощта на някакъв механизъм, пък бил той и механизмът на мисълта.

 

     Дълбочината и значимостта на преживяването съвсем не се определят от размаха и механичната интензивност, с които се възприема дадено явление!

     Празничните илюминации могат да заслепят окото и да завършат с невероятен шум и пукотевица, – но мъничката светулка през една лятна нощ в гората може да стане повод за много по-дълбоко преживяване, отколкото са способни да предизвикат у нас главозамайващите фокуси на пиротехниката...

     Така стоят нещата с всяко явление, независимо дали го "възприемаме" със зрението, слуха или кое да е друго физическо сетиво!

     Без съмнение стърчащите в небесата планински върхове или дивият грохот на връхлитащите морски талази могат да станат причина за дълбоко и разтърсващо душата преживяване, но и най-дребното и уж незначително нещо може да бъде преживяно от нас по необикновено силен начин.

 

     Безброй хора – и то съвсем не от най-студените душевно – все очакват някакво нечувано изживяване, което да ги разтърси до най-съкровените им дълбини, – и тъй като горещият им копнеж се оказва безсилен да предизвика такова преживяване, те се впускат трескаво да преследват явление след явление, в плен на илюзията, че непременно ще постигнат жадуваното преживяване, стига само да открият онова необикновено явление, което да слиса душата им със своя размах.

     В края на краищата нито едно чудо на природата не остава непознато за тях и всички континенти им разкриват един по един тайните си, ала копнежът на душата им продължава да е все така неутолен.

     Други търсят великото осъществление в сферите на изкуството, на науката или на абстрактното мислене, – трети пък, особено в наше време, очакват спасение единствено от "чудесата на техниката", ако не са сред жертвите на една самохипноза, провъзгласила "сензационните" спортни постижения и гъдела на отчаяно смелата игра на живот и смърт за така горещо жадуваното преживяване.

     Никой не си дава сметка, че всички мимолетни вълнения, създадени по този начин, – все едно дали идват от висотите или от низините на света на явленията, – са само упойка и заблуда за собствената му душа, настояваща както и досега на правото си да бъде ощастливена от преживяване, което да ѝ позволи да осъзнае самата себе си.

     Всеки може да открие предостатъчно поводи за подобно преживяване в непосредственото си обкръжение, а съумее ли да ги намери, ламтежът към далечното и непознатото ще му се стори глупав, а в нервния гъдел, възхваляван от другите като "преживяване", ще съзре само един съмнителен сурогат на истински преживяното.

 

     Впрочем – както вече бе казано в началото – необходима предпоставка за истинското преживяване е способността да се изживява.

     Тази способност присъствува латентно у всеки човек, но за да може да я използва, той трябва да я развие до определена степен в себе си, а такова развитие е невъзможно без непрекъснато упражняване.

     Преживяването изисква пълна концентрация: – изисква настройване на цялата воля за възприемане върху един-единствен обект и постоянна готовност за незабавно "съсредоточаване" под въздействието на съответния импулс.

     А който все гледа как да се "разсее", няма никога да развие способността си за преживяване!

     Ненаситен като токсикоман, той се хвърля от явление към явление, за да осъзнае в най-добрия случай чак в края на живота си, че всичко, с което се е занимавал, е било "суета", и така да завърши дните си в горчиво разочарование. – 

 

     Преживяването освен това не бива никога да се търси, – на него не бива да се гледа и като на празничен подарък.

     Истинското преживяване идва винаги ненадейно и до него се стига най-лесно сред живота на всекидневието.

     Срещаме го ненадейно по пътища, по които не сме тръгнали, за да търсим преживяване, – а потеглим ли след голяма подготовка и много очаквания, в края на краищата непременно ще се завърнем у дома с празнота и дълбока печал в сърцето... 

     Това важи с особена сила за всяко преживяване, което може да свидетелствува за света на субстанциалния Дух.

     За земния човек Духовното е постижимо не в земното явление, а в преживяването, но то на свой ред се нуждае от подтика на форми и събития, принадлежащи към света на явленията, тъй като Духовното всъщност е вътрешен проявен свят и само по този начин може да се обхване в дълбочината на душата. –

     Човек трябва обаче постоянно да е нащрек, когато външното, достъпно за земните сетива явление се стреми да се натрапи като вестител от света на чистия Дух, понеже по-редки от диаманти в крайморските пясъци са онези силови констелации, които позволяват Духовното да въздействува върху земните сетива като явление, а и сред милионите човешки същества, населяващи земята по всяко време, броят на хората, способни да възприемат подобен феномен, е толкова малък, че те биха могли спокойно да се съберат в една тясна стаичка. –

     А когато някой успее да преживее дълбоко в душата си макар и един-единствен път нещо духовно, той не очаква вече то да му се разкрие в явленията на външния свят, защото този вид откровение дарява такова щастие на преживелия го, че го подвежда да гледа на външния свят като на празна илюзия, когато го съпоставя с вътрешно почувствуваната сияйна Действителност. –

 

     Ако признаваме за глупаво да се вярва, че сме опознали "из основи" света на външните явления, понеже ни се е удало да направим достъпни за сетивата си неговите най-малки частици, постарали сме се да разкрием взаимодействията между тях и така да изградим в мисълта си някакво подобие, чрез което си въобразяваме, че сме "постигнали" този свят, – то несравнимо по-голяма глупост е да настояваме светът на Духа да се прояви по такъв начин в света на видимите явления и да заключим с детинско своенравие, че щом не можем да го открием по този именно начин, значи той остава недостижим и за всеки друг вид търсене.

     Не по-малко глупаво е да се иска съществуването на духовни сили да бъде доказвано чрез достъпни за земните сетива явления.

     Който е все така в плен на криволичещите лабиринти на мисловния свят, си остава безкрайно далеч от всяка истинска представа за естеството и структурата на "субстанциалния Дух". Той е дори склонен да отъждествява вечния, субстанциален Дух с онази част от света на мисълта, чието съществуване е почувствувал – макар да не я е още опознал, – доколкото тази част лежи извън границите на държащия го в своя плен лабиринт!

 

     Мнозина са подочули, че светът на субстанциалния Дух се разкрива само чрез преживяване и си въобразяват, че отдавна вече познават това преживяване, идентифицирайки го с усещанията, породени от мозъчното им мислене.

     Ала преживяването, за което говоря тук, няма нищо общо с мисленето, и светът на истинския, действителен Дух се извисява далеч над всички чудеса на света на мисълта! –

     Както всяка област на човешкото познание се разкрива единствено пред изпълнилия необходимите за това условия, така и човек, който използва всяка възможност в света на външните явления, за да упражнява непрекъснато способността си за вътрешни преживявания, ще стигне постепенно до такава степен на развитие, че явлението ще му послужи като подтик за преживяването, способно да му разкрие света на субстанциалния Дух.

     Единствено като вътрешно преживяване на собствената си душа ще може той да схване този свят: – светът, който се намира отвъд сетивата и отвъд мисълта! –

     Едва тогава и явлението ще му разкрие вътрешната си същина, на която то е нещо като отразено про-явление...

     Едва тогава преживяващият ще може да разтълкува и своето собствено съществувание, за да може всичко, което е тънело досега в мрак, да просияе във вечна Светлина! – – –




– – – – – – –
Източник: "Пътепоказатели"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов

Добър анализ! Не, че виждам нещо лошо в това да се търсят нови "дразнители" и усещания, с тях изследваме границите си. Но за пълното преживяване/оценяване на даден дразнител - обект, ситуация или сетивно възприятие, е необходимо съответното ниво на разширяване на съзнанието. Отвъд петте ни сетива, имаме още, точно както отвъд думите има тишина, съдържаща в себе си всичко. Търсенето е част от голямата игра, наречена живот и само когато сме търсили достатъчно дълго, за да сме готови да спрем, започваме да намираме. Край, плеснах се през пръстите, да не ставам досадна. Поздрави!

Това не е анализ. Анализ имаме, когато нещо се извежда чрез мислене. А тук става въпрос за предаване чрез думи на непосредствен опит, на истинско преживяване, на нещата, каквито наистина са.
Авторът, чиито книги публикувам тук, е вестител от най-вътрешното Лоно на чистия Дух. Духовното му учение, за което той е бил духовно задължен да остави като наследство на хората на тази земя в писмен вид, е помесетно в 32 книги. След като се запознах с цялото учение, в мен не останаха въпроси без отговори относно Пътя и относно този, който води по него. Бях лишен от съмненията и заблудите си, без да получавам нови такива. Бях така оголен от истината в това учение, че всичко, което ми остана, беше разбирането колко малко воля всъщност имам истински да търся... Но това е ценно разбиране...
Да се търсят нови външни дразнители и усещания определено не е съвместимо с духовното търсене. При този, който търси духовно, може да дойдат нови външни усещания и той ги преживява (при това доста по-пълно), но не ги търси.
И... не си досадна.

Безкрайно полезна е Духовната работа, която си се заел да вършиш с чисто сърце и ясно съзнание!
Чест и почитания за твоите усилия, приятелю! Нека Божията Любов, Мъдрост и Истина винаги са с теб в благородните дела на живота ти!

Честно казано, правя това със страх пред Бога, и защо това е така, можеш да разбереш от следващата публикация.
Моля се Бог да ми даде смирение и думите на Неговия вестител да светят от този блог само и единствено за доброто на всички, които ги четат.