Корупция Видин :: Държавата си затваря очите за крупни злоупотреби във Видин.

От вестник Банкеръ, 03 декември 2005 г. бр. 48

Според официалната статистика кметовете в България се делят по няколко видими белега - големина на общината, икономическо състояние на общината, местоположение на общината, брой на населението.

Според манталитета на партийните лидери, без чиято благословия никой в България не може да стане градоначалник, кметовете се делят на три основни вида: послушен, много послушен и най-послушен.

В класацията на народа кметовете, които държат юздите на 262-те общини, са подредени по следните ключови показатели: народен човек (ходи разгърден посред зима и не се срамува да пие юнашки дори в кръчмата на автогарата), бурсук (студен и високомерен човек, който внимава с кой крак излиза от вкъщи и кого поздравява) и баровец (човек, който не се свени да демонстрира високия си жизнен стандарт и дружелюбно контактува с избирателите си, без да ги допуска прекалено близо до себе си и делата си).

Преди около година и четири месеца "Параграф 22" също отграничи няколко основни белега, по които може да бъде съставена уникална класация на българските градоначалници. За разлика от общоприетите стандарти тя няма да се казва "Топ 10", или "Топ 20", а... "Топ 10 000", "Топ 100 000" или "Топ милион". Думата "top" на английски означава "връх" ("на върха", "най-добрите").

И в нашия случай думата "Топ" означава "връх" ("на върха", "най-добрите"), но цифрите са с друго съдържание: "Най-много декари, продадени на безценица за една година"; "Най-голям подкуп, получен само за една услуга"; "Най-голям банков кредит, получен и похарчен незаконно"; "Най-високата цена, която е готов да плати един кмет за свободата си" и тъй нататък.

Един от най-категоричните и най-комплексни участници в бъдещата ни (все още) кметска класация е видинският градоначалник Иван Ценов. Той попадна в полезрението на "Параграф 22" на 9 юли 2004 г., когато правителствената Комисия за координация на работата по борбата с корупцията се изнесе във Видин, за да потушава тригодишната разправия между кмета Ценов и тогавашния областен управител Мартин Дончев (днес той е заместник областен управител на Видин), но не успя.

През изминалите почти 17 месеца оттогава "Параграф 22" няколко пъти писа за развитието на "хартиената война" между двамата. Нещо повече, заради публикацията "Българският кмет - реформатор или вещица" (бр. 28 от 17 юли 2004 г.) "Параграф 22" бе отличен в антикорупционния конкурс на "Коалиция 2000", чиито награди раздаде бившият посланик на САЩ в София - Н. П. Джеймс Пардю. Въпреки това ще припомним няколко ключови детайла от видинската общинарска драма, защото истинското й развитие все пак предстои.

Томахавката на войната
е изровена още в началото на 2002 година. До началото на 2004 г. "бойните действия" вървят в полза на кмета, но накрая Мартин Дончев прави стратегическа маневра: обобщава седем от нарушенията на Ценов в специален сигнал и го изпраща в правителствената Комисия за координация на работата по борбата с корупцията. На 9 април 2004 г. за проверка на данните в сигнала е съставена специална работна група. Четири месеца по-късно проверката приключва с деветстраничен доклад, който потвърждава изнесеното в сигнала на Дончев.

Това "четиво" става причина на 9 юли 2004 г. правосъдният министър Антон Станков да организира първото извънстолично заседание на антикорупционната комисия и да "вземе със себе си" видинските депутати в 39-ото Народно събрание Нина Чилова (НДСВ) и Михаил Миков ("Коалиция за България"), Ангел Илиев - прокурор във Върховната касационна прокуратура и шеф на отдел "Организирана престъпност и тероризъм", и представителите на всички национални медии, членуващи в Сдружение "Клуб - Журналисти срещу корупцията". Освен това за участие в заседанието на комисията са поканени още председателят и тримата заместник-председатели на Видинския общински съвет, цялото ръководство на РДВР-Видин и кметът Иван Ценов.

По време на заседанието докладът на проверяващия екип е прочетен пред всички, но в най-деликатно положение се озовава... върховният прокурор Ангел Илиев. Причината е, че Видинската окръжна прокуратура е била запозната със седемте общинарски зулума, описани във въпросния доклад, но не е направила абсолютно нищо за тяхното прекратяване.

Най-фрапиращият пример в доклада е заемът за 1.6 млн. лв., който общината е взела от Първа източна международна банка (днес "Интернешънъл асет банк"). По принцип този акт е подплатен с Решение № 90 на Общинския съвет от 4 юни 2003 г., а кредитът е гарантиран с 22 общински недвижими имота. Няколко месеца по-рано, по предложение на кмета Ценов, те са деактувани от публична общинска собственост в частна общинска собственост. Решението на Общинския съвет обаче веднага е обжалвано от областния управител Дончев пред Видинския окръжен съд, който отменя деактуването като незаконосъобразно. Случаят стига до Върховния административен съд (ВАС), който на 22 юни 2004 г. потвърждава това присъждане. Междувременно обаче - още през 2003 г., кметът Иван Ценов и Общинският съвет теглят банковия кредит и го усвояват в нарушение на Закона за общинските бюджети и на Закона за административното производство.

Крайдунавските обвинители са останали безразлични към другите шест сигнала, описани в доклада на правителствената антикорупционна комисия. Те са свързани главно с нарушения на Закона за обществените поръчки и засягат съвсем "битови" неща: отчитане и осчетоводяване на несвършена работа; уреждането на свои хора с общински имоти на тънки цени (става дума за сдружение "Клуб - Приятели на Видин", начело на което е съпругата на г-н кмета Цеца Николова); осигуряване на безвъзмездни дарения от общинския фонд "Приватизация" (в полза на бившия заместник-кмет Лъчезар Николов и председателя на бившия Общински съвет Илия Раденковски) и т. н.

Всеки прокурор - със свое мнение
Освен чрез съда, в периода 2002-2003 г. областният управител на Видин Мартин Дончев прави опит да възпре общинарите и чрез държавното обвинение, но претърпява пълно поражение. Едва в началото на 2004 г. Дончев решава да "злоупотреби" с партийното си положение на губернатор от НДСВ и с помощта на тогавашния вицепремиер Пламен Панайотов успява да уведоми главния прокурор какви (не) ги вършат неговите подчинени във Видин.

Реакцията на Никола Филчев е светкавична: на 19 февруари той разпорежда на Видинската окръжна прокуратура "да изясни всички факти и обстоятелства и да извърши пълни и цялостни проверки по всички пунктове в сигнала на управителя на област Видин". Последвалите събития обаче по най-категоричен начин опровергават разпоредбата на чл.112 от Закона за съдебната власт, която гласи: "Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички на главния прокурор."

На 25 февруари 2004 г. окръжният прокурор на Видин Пролетка Велкова нарежда на трима свои подчинени - Кирилов, Влашев и Илиева, както и на видинския районен прокурор да изпълнят разпореждането на Никола Филчев. Три месеца по-късно - на 26 май 2004 г., Видинската окръжна прокуратура издава постановление № 155, с което категорично отказва да образува досъдебно производство срещу кмета Иван Ценов. Поради липса на извършено престъпление, разбира се.

Този прокурорски акт обаче дава основание на кмета да заведе дело за клевета срещу областния управител във Видинския районен съд за 50 000 лева. Мартин Дончев обаче също проявява характер и обжалва отказа на видинското окръжно обвинение пред Софийската апелативна прокуратура.

На 11 август 2004 г. прокурор Каролина Хлебарова издава постановление № 3447, което завършва с няколко недвусмислени изречения: "Отменям постановлението на Окръжна прокуратура - Видин от 26 май 2004 г., като необосновано и незаконосъобразно. Препис от постановлението на Апелативна прокуратура - София, да се изпрати на Окръжна прокуратура - Видин, за изпълнение на указанията в настоящия акт." Тоест - за образуване на следствено дело срещу кмета Иван Ценов.

Това постановление е обжалвано от шефката на видинското обвинение пред Върховната касационна прокуратура (ВКП), но за зла участ на кмета Ценов то не попада в "правилните" ръце. На 20 януари 2005 г. ВКП изцяло потвърждава становището на апелативната прокурорка Хлебарова и за втори път разпорежда на Видинската окръжна прокуратура да образува предварително производство по сигнала на областния управител Мартин Дончев.

Пет месеца и половина по-късно - на 6 юни 2005 г., Видинската окръжна прокуратура (този път в лицето на заместник окръжния прокурор М. Илиева) отново отказва да образува предварително производство срещу кмета Иван Ценов. Мартин Дончев отново обжалва отказа на окръжното обвинение пред Софийската апелативна прокуратура, която на 1 юли 2005 г. отново отменя отказа на видинските обвинители и им нарежда да образуват дело срещу Ценов.

Бумерангът на губернатора
Докато Дончев чака копието от постановлението на Софийската апелативна прокуратура (САП) на работното си място, кметът Ценов получава своя екземпляр "на ръка" - от деловодството на САП, и го отнася във Върховната касационна прокуратура (ВКП). За разлика от предишния път, сега той "уцелва" правилния човек, връчва му жалбата си срещу постановлението на Софийската апелативна прокуратура и се прибира в родния град.

Оттук нататък тълкуването и прилагането на законите за решаването на кризата между Дончев и Ценов става съвсем... относително.

В началото на юли 2005 г. Видинският районен съд оправдава бившия областен управител, а сега заместник областен управител Мартин Дончев по делото за клевета, образувано по исковата молба на кмета Иван Ценов още през май 2004 година. Градоначалникът естествено обжалва това решение пред Видинския окръжен съд, който насрочва първото заседание по второинстанционното дело за 15 ноември.

На 18 юли 2005 г. прокурор Николай Соларов от ВКП най-после сбъдва мечтата на кмета Иван Ценов и отказва да образува дело срещу него. В постановлението си, което кой знае защо е напуснало деловодството на ВКП без изходящ номер, прокурор Соларов обявява, че кметът и общинският съвет не са нарушили никакви закони, с което уж слага край на войната между Дончев и Ценов.

Нищо подобно. На 15 ноември сутринта, непосредствено преди началото на делото за клевета във Видинския окръжен съд, стана ясно, че единият от магистратите в тричленния състав - Люлин Лозанов, си е направил отвод. но вместо да отложи заседанието, за да може заместникът на Лозанов да се запознае с материалите, председателят на състава Виолетка Сиракова даде ход на делото и го... засекрети. С мотива, че ищецът и ответникът били публични личности и медиите щели да ги компрометират при отразяването на процеса.

В интерес на истината, единственото "чуждо тяло" в залата беше екипът на "Параграф 22", който тутакси прие решението на съдия Сиракова като комплимент и нито за миг не съжали, че ще изтърве шоуто. Просто защото то не се състоя, въпреки че залата остана заключена близо... четири часа.

Следващото заседание по делото е насрочено за 19 декември. Какво ще се случи тогава? "Параграф 22" научи, че видинските окръжни съдии не са разпоредили да се събират нови доказателства за вината на Мартин Дончев, а старите (според решението на Видинския районен съд) изобщо не доказват, че през 2004 г. областният управител е оклеветил кмета и му е нанесъл нематериални щети за 50 000 лева.

Всъщност, каквото и да бъде решението на 19 декември, със сигурност войната между носителите на местната и на държавната власт във Видин няма да приключи скоро. По простата причина, че общинската "попара" не само е дробена в продължение на шест години, но от ден на ден става все по-гореща.

Иван Рачев

Поредни безумия и корупция в Община Видин. Започналото строителство пред музея във Видин и поставянето на плочките, изцяло противоречи на компетентни стоители. Да не говорим за стоителството на шадравана. ДНСК Видин продължава да мълчи, отностно компетентността на строителната фирма. Аз като обикновен гражданин и некомпетентен в това отношение , съм възмутен от поставяните там фигурални плочки и тяхното подреждане и там където има място се запълват с жълта пръст. Такива злоупотреби има и на много други обекти които са предоставени на някъкви строителни фирми фантоми , некомпетентни в строително отношение, това е безумие и моля ако има отговорни институции, моля да го проверят, относно документация, и дали се спазва проекта на въпросния обект.

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

ОТКРИТО ПИСМО
от
Любомир Тодоров Терзиев -
митнически служител, уволнен заради защита
на държавните интереси на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,

Пиша до двама Ви това открито писмо, след като още от средата на 2005 г. получавате мои сигнали за състоянието на митническата ни система.
Г-н Станишев, тези сигнали Вие ги получихте още преди конгреса на БСП
в Пловдив и доколкото съм запознат с изнесения от Вас там доклад, в частта му за корупцията в митническата система сте използвали част и от моята информация. Още тогава в Пловдив, Вие се заканвахте да реорганизирате митниците и да покажете нулева толерантност към корумпираните митнически ръководители и служители. За съжаление, вече доста време откак ръководите настоящото правителство, нищо подобно не се случва. Напротив - колкото по-прозрачно ясна става неефективната работата на екипа на сегашния Директор на Агенция “Митници” Асен Асенов, толкова той и доверените му лица се чувстват все по-уверени в своята недосегаемост. Колкото по-многобройни стават скандалите в българските митници, толкова повече на техният директор Асен Асенов се дава възможност да замазва водещите към тях следи.
Ще Ви посоча, че крайно негативни оценки за състоянието на борбата с организираната престъпност и корумпираната ни митническа система са изразени в:
1. Доклади и анализи на български и международни организации ;
2. Изказвания на висши дипломатически представители акредитирани в Репуб- лика България;
3. Доклад на “Инспекторат на Министерството на финансите” изготвен във връзка с проверка по мои сигнали;
4. Резултати от проверки и доклади на МВР;
5. Категоричната оценка на комисията за борба с корупцията при НС на РБ;
6. Доклади и оценки на отговорни представители на ЕС.
Господин Станишев, от кого още чакате отрицателна оценка, за да предприемете някакви оздравителни действия спрямо ръководената от г-н Асен Асенов и скърцаща отвсякъде митническа администрация?
Или над него е разперен широк тристранен политически чадър?!
Може ли да се обясни по друг начин бездействието Ви, при положение, че от месеци на бюрата Ви стоят доклади, в които са изнесени следните факти:
1. Неефективна борба с организираната контрабанда и митническите измами:
-според анализи и оценки на производители и търговци, около 30% от петролните продукти, 40% от алкохола, 30 % от цигарите и други акцизни про-
дукти на пазара са контрабандни. Щетите са бюджета – неизброими! Кои хора на властта – министри, зам.-министри и шефове на агенции и партийни функционери са заинтересовани това да продължи?
-1086 камиона с циментово карго през ГКПП Малко Търново.
-стотиците камиони на Пилето, преминали през Кулата и Калотина.
-митническите измами с китайското и турското карго, което се обмитява на цени десетки пъти по ниски от пазарните.
-каналите за фиктивен износ на Митница Свиленград с участие и на митнически служители.
-подправянето на придружителни товарни списъци на Митница Пловдив.
-изчезването от регистрите на митническата информационна система БИМИС на влизащи в страната камиони със странни товари.
Г-н Асенов тези дни се хвали, че за 2006 г. ръководената от него администрация е образувала 15 235 административно-наказателни преписки. По навик, обаче, пропуска да навлезе в детайли и факти. Например, че две трети от тези преписки са за маловажни административни нарушения, каквито са закъсненията от транзит. При представянето на стоките във вътрешното митническо учреждение с няколкодневно закъснение минималните глоби се налагат паралелно с обмитяването. В администрирането на тези маловажни нарушения доброволно участват самите нарушители, които внасят на депозит сумата на определената им глоба. А що се отнася до останалата една трета от нарушенията, които г-н Асенов определя като носещи висока степен на обществена опасност, крайно време е българската общественост да узнае фанатично укриваната истина за тях. Събираемостта на сумите по наложените с административно-наказателни постановления глоби и санкции ежегодно не надвишава 25 на сто. Останалите приблизително 75 процента се разпиляват между отменените от съда наказателни постановления и наказателните постановления в процес на обжалване. Точно тази тъжна истина се крие зад петнадесеттте хиляди административно-наказателни преписки, което число извадено от контекстта на анализа и произнесено самоцелно от директора на митниците направо звучи гордо.
2.Огромни загуби за държавата в резултат на действия или бездейст-
вия на ръководената от г-н Асен Асенов висша ръководна администрация на Агенция “Митници”, изразяващи се в средно-месечна загуба над 115 млн. лв. от несъбран ДДС. Данъчната основа за изчисление на ДДС на внасяните стоки е сбор от митническата обалагаема стойност + събрани мита + акциз. За пример ще дам месец ноември 2006 г., където митническата облагаема стойност /МОС/ е 3 323 300 000лв., събраните мита са 46 553 794лв. и акциза при внос - 39 472 847 лв. Сборът на тези три стойности /данъчна основа за изчисление на ДДС/ е 3 409 626 000 лв., които умножени по 20-процентната ДДС ставка дават дължимата сума на данъка. Дължимата сума на ДДС се изчислява на 680 925 328лв., а г-н Асенов бодро рапортува, че е събрал 558 063 405лв., което озночава, че държавната хазна е ощетена със ...123 888 923 лв само за месец ноември! Статистиката сочи, че за единадесетте месеци на 2006 г. /януари – декември/ бюджетът на Република България е изгубил 1 млрд. 274 млн. лева от безстопанствеността и занижения управленски контрол в митниците. За цялата година загубата ще доближи милиард и половина лева. Навярко българският народ и българската държава са много богати - какво е за тях годишна загуба на 1 милиард и половина? Данните са напълно коректни, взети са от отчетите на НСИ и Агенция ”Митници” и всеки може да ги провери. И за да отклони общественото внимание от нелицеприятните данни, г-н Асенов отново експонира твърдян от него 30-процентен ръст на приходите от внос през 2006 г. За това, че са внесени стоки за 6 милиарда и половина лева повече, отколкото през 2005 г. – липсва коментар! А финансистите и икономическите коментатори отдавна предупреждават, че повишените приходи от внос се дължат изцяло на нарастващите обеми на вноса, акцизни ставки и международни цени на горивата и суровините. Това се потвърждава от ежемесечно публикуваните анализи на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет. В последния бюлетин на министерството се съдържа следният извод: „Основният фактор, който продължава да влияе върху изпълнението на косвените данъци, е ръстът на вноса в страната. Освен ръста на вноса, фактори за нарастване на постъпленията от косвени данъци са високата цена на суровия петрол и на цветните метали, както и увеличените количества внесени горива (с 28 % повече за сметка на местното производство) и увеличените ставки на акциза през 2006 г.” За тези номинално нараснали приходи митническата администрация няма никакъв принос, точно така както не следва да бъде винена отсега нататък за очаквания срив в приходите поради отпадане на над 60 процента от вносните потоци в резултат на българското членство в Европейския съюз.
Дори когато досега в някои месеци е било налице минимално изпреварване на ръста на приходите от внос пред ръста на обема на вноса, не може да се говори за повишена събираемост, ако не се отчита стоковата структура на българския импорт. Разширяващата се диспропорция между големия дял и ръст на осигуряващите високи приходи вносни стоки като енергоносителите (облагат се едновременно с високи мита, акцизи и ДДС), от една страна, и малкия дял и ръст на осигуряващите ниски постъпления импортни артикули, от друга страна, изцяло премахва незначителна разлика между ръста на митническите приходи и ръста на обема на вноса в редките случаи, когато такава разлика съществува.
Какво от това, че няма пари за здравеопазване, за образование, за пенсии и заплати, за ремонт на разнебитената ни пътна инфраструктура, за какво ли не?! Били необходими 57 млн. за армията, нямало пари за магистрала ”Тракия”...
Ако към посочените загуби от приблизително 1.5 млрд. лв. от несъбран при внос ДДС прибавим загуби от възстановяване на ДДС вследствие на фиктивен износ в приблизителен размер на около 800 млн. лв., плюс около 600 млн. лв. загуби от митнически измами и контрабанда, цифрите на загубите в резултат на действията или бездействията на ръководената от г-н Асен Асенов митническа администрация набъбва до внушителната сума от 3 млрд. лева.
ТРИ МИЛИАРДА ЛЕВА ЗАГУБИ ГОДИШНО!!!
И това е само за 2006 г., когато уж е засилен контролът! Г-н Асенов и приближените му са на власт вече 5 години...Дори темпото да е било същото - 5 год. Х 3 млрд. ЛЕВА = 15 МИЛИАРДА ЛЕВА!!!
При Вальо Топлото се говори за 7 млн. лева, а тук за 15 милиарда лева. Колко беше външния ни дълг? Браво на тоз герой! Дали не трябва да му бъде връчено някакво високо държавно отличие или по-особена униформа?
Какво, ако не политически чадър и информационно затъмнение прик-
риват някому угодната /но не и за държавата и народа/ дейност на кликата
на несменяемия директор Асен Асенов?
Какво още Ви е нужно г-н Министър председател, какво Ви спира да направите някои “резки движения”, както сте обсъждали на партийните Ви заседания? С какво плавната политика е по-добра, при положение, че по същество стимулира контрабандата, измамите, корупцията и в резултат – ограбването на държавата ни и оголяването на народа ни? Кучетата прегракнаха от лай, а контрабандните кервани така и не спряха! Говори се, че сега каналите се препродават на нови господари...
Мнозина знаят, че това състояние на митническата администрация
на Република България е резултат от дейността на лобитата във високите етажи на властта на хората, контролиращи контрабандните канали за петролни продукти, алкохол, цигари и други акцизни стоки. Това са поддръжниците, крепителите и истинските работодатели на Асен Асенов. В различни медии се твърди, че тези хора имат свободен достъп до Вас, господин Премиер и дали Вие обръщате внимание именно на тях, а не на докладите, които са адресирани до Вас. Иска ми се да греша, но в противен случай Вие бихте взел реални мерки, вместо с желязно мълчание да отминавате всякакви критики в тази насока. Ако по някаква причина не се впечатлявате от личното ми мнение, защо подминавате с пренебрежение десетките анализи и публикации на наши водещи финансисти и журналисти, на световните и европейски институции от правителствения, неправителствения и надправителствения сектор?
Въпреки скандалите покрай висшите митнически началници като Боряна Емилова, Снежина Ангелова, Димитър Толев, Павел Тонев, Иван Праматаров, Красимир Демирев, Иван Кожухаров, Маргарита Пецанова, убитата Шинка Манова и десетки други служители на по-ниско ниво, които ясно показват в чия услуга е насочена кадровата работа на г-н Асенов, на него му се дава трибуна да отчита илюзорни успехи с манипулирана статистика и никой не му търси отговорност за допуснатите щети и загуби. Загубите на ДДС, акциз и от контрабанда са забранена тема в митниците, за тях се говори само в условно наклонение - нещо ще се направи, но не се знае какво, кога, как и с кого.
Може би и заради това, въпреки, че Вие и г-н Румен Петков сте имали
съответни разговори с Емил Димитров /Ревизоро/, се отказахте под натиска на споменатите по-горе контрабандни лобита да го назначите за директор на Агенция “Митници”? Вие знаехте, че той ще разбута изградените контрабандни и кадрови схеми, а това означаваше загуби за хората и партиите, контролиращи преразпределението на тези огромни парични потоци. В техен интерес и висши чиновници заплашиха с оставка - трудно се разбирали с Ревизоро. Да, така е – контрабандистите и корупционерите също не се разбираха с него. Като че се избира човек за леглото, а не за работа в полза на държавата.За съжаление и Вие замълчахте, но пък кой ли убива кокошка, която му снася златни яйца?
Питам се как бихте се почувствали Вие на мое място, ако като хора, милеещи за държавата си, бяхте подали сигнали до съответните органи и след извършена проверка ви бяха отговорили, че всичко се потвърждава? От името на Инспектората при МФ ми изказаха благодарност. Зам.-министър Георги Кадиев също потвърди, че изнесеното отговаря на истината, но ми зададе странния въпрос: ”Какво ме мотивира да застана на ваша страна?” Явно защитата на държавните интереси не е достатъчна мотивация за доверителя на г-н Румен Овчаров. Благодарност ми бе изказана и от името на Министъра на финансите в лицето на началничката на кабинета му, но и тя от името на министъра отказа да застанат на моя страна, въпреки аргументите ми.
Как бихте се почувствали, ако в кабинета на висш държавник вие говорите
за организиране на система от мероприятия за допълнителни приходи в бюджета на държавата си в размер на 600-800 млн.лева и Ви се показва, че държавата не ги иска тези пари в бюджета си? В същото време отвън учителите стачкуваха за увеличение на заплатите, за което бяха нужни 37 млн. лв., и им се казваше, че няма пари?! Ала кой ти гледа народа?!
Има ли злоупотреба със служебно положение, ако след като сигналите Ви за загуби в държавата се потвърждават, срещу Вас се изправя, за да Ви смачка, корумпираната държавна машина! Явно е верен “държавническият” лозунг: ”Ние ще накажем всеки, който дръзне да покаже, че работим неефективно!” На думи те подкрепят, а на практика те унищожават.
Как бихте се почувствали, ако 11 години след като сте подали сигнал за щети и загуби, което е било и причината да бъдете уволнен, прокуратурата Ви изпрати писмо, с което потвърждава, че наистина има загуби за 16 650 000$ от 333 неприключени ТИР карнета, но не може да се търси наказателна отговорност, защото докато разследвали и пишели отговора, документите били унищожени? Може би и за сегашните ми сигнали до Вас, след години ще получа уведомителни писма, че вина има, но виновни – не, заради изтекла давност. Забавянето на разследването с цел да изтекат всякакви давностни срокове е стара, изпитана схема. Такъв срок, благодарение на близките си връзки с Пловдивската апелативна прокуратура чака и г-н Димитър Толев, чиито неправомерни действия във връзка с цигарената афера в Пловдив 1997 г. имат за последица щета за държавата от над 7 млн. долара. Вместо да му бъде потърсена отговорност за тези щети, той беше издигнат за зам.директор на митниците! Така е при разследващите, те могат да разкриват, но и да зариват, могат да вървят в правилната посока, но може и да се отклонят от нея, могат да копаят дълбоко или да я карат повърхностно.
Постоянна практика в нашата държава е на ръководни постове да се поставят и
издигат компрометирани и поради това - лесно манипулируеми кадри. Те крадат, делят, предават нагоре и мълчат, защото знаят колко са изцапани. Но по-добре изцапан и пазен, отколкото чист и преследван! Така излиза. Като българин, аз се срамувах от лъжите на българския директор на митниците, които той хладнокръвно изричаше пред привикалите го на изслушване депутати от комисията за борба срещу корупцията в края на миналата година.
Асен Асенов заблуждаваше парламентаристите анти-мафиоти, че не бил информиран за водено наказателно производство срещу издигнатата от него за началник на Митница-София Маргарита Пецанова. Същата тази госпожа Пецанова, която той 2 години подред не я отстранява временно от служба, както го задължава законът, когато срещу държавен служител са повдигнати обвинения за длъжностни престъпления. Асенов дори отказва най-демонстративно да изпълни нареждането на софийската прокуратура да отстрани разследваната за злоупотреби в размер на 10 милиона лева Маргарита Пецанова.
Асен Асенов заблуждаваше парламентаристите анти-мафиоти, че нямало данни за извършени злоупотреби от издигнатият от него за директор на Регионалното митническо управление в Пловдив – Павел Тонев. Същият този господин Тонев, който приема и подписва с намаление от 70 на сто банкова гаранция в полза на „Тойота Тиксим” ЕООД – Пазарджик, чийто управител на пловдивския офис по това време е собствената му съпруга Ваня Тонева. Основни нормативни изисквания за предоставянето на такава преференция не са изпълнени, но кое в пловдивското управление е наред, та г-н Тонев да се формализира и с банковите гаранции. По същото време се вихрят далавери с турско и китайско карго, заради които близката на Павел Тонев шефка на сектор „Внос” Елка Бабева и нейните подчинени Валери Хрисимов и Маргарита Нешева ги разследват в ОСлС-Пловдив. Според разследващите е установено по безспорен начин, че са обмитени чрез фалшифициране на официални документи 28 тира контрабандно карго. Нанасяни са корекции с химикал и са забелвани с коректор фактурите и товарните списъци на обмитяваните стоки, с което са занижавани техните количества и цени. И тримата не са отстранени от заеманите от тях длъжности, продължават да работят въпреки воденото наказателно производство и изискванията на ЗДСл. Дори се похвалили пред колеги, че следствието срещу тях щяло да бъде прекратено според договорка с влиятелни пловдивски прокурори.
Асен Асенов заблуждаваше народните представители, че на Калотина се обмитявало „пренебрежимо” малко количество от турското карго. Да поясня за неинформираните, че в структурата на общия внос на стоки в България, делът на турското карго възлиза на 1.7%. Оказва се, че в митницата на кумеца на Директора, скандално известния Иван Кожухаров, се обмитяват 1.5% и за всички останали митници остава „огромната цифра” от ...0.2%. През миналата година в тази митница е концентриран вносът на товари, влезли и през други гранични учреждения, но главно през Капитан Андреево, като за насочването им към „правилната митница” активно бяха използвани мобилните групи. Защо ли именно към Калотина са отправяни тъкмо стоките с най-висок корупционен потенциал?! Това не бе отречено дори и от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” Франк Фъргюсън, който заяви пред медиите, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват.
Уважаеми господин Станишев, и аз като много български граждани очаквах от Вас да изпълнявате предизборните си обещания, а не да сме свидетели на троен клиентилизъм. Очаквах, че ще тръгнете на поход срещу корумпираните представители на висшата държавна администрация, както ни убеждавахте. Впрочем, за същото Ви призовават Европейският съюз и международните финансови институции.

С уважение:
Любомир Тодоров Терзиев