Какво иска Слави Трифонов? (Това е по-меката формулировка на въпроса, защото в махалата биха използвали традиционното „Абе, за какво се бори тоя?“)
Продължавам да се питам кой му шепне в ухото, кой го нахъсва и го ръчка да хаби енергия и време за този референдум.
Ситуацията е изключително елементарна и много ясна. Затова става все по-странно шоуто на Слави (не онова, официалното всяка вечер), разигравано около парламента. Той дори се кани да го прави верижно – всеки ден – протест, или каквато друга формулировка му измислят Сценаристите.
Отдавна на гражданина Трифонов най-вероятно му е обяснена процедурата, по която преминава постреферендумният период. Тя не се дискутира, тъй като е разписана точно и черно на бяло в Закона.
А именно… Тъй като всенародното допитване – дори инжектирано със стимуланта „президентски избори“, не успя да мине бариерата, правеща задължителни поставените въпроси, то по силата на Закона отива в парламента, където народните представители трябва да решат, гласувайки също елементарно – „за“, „против“, „въздържал се“.
Никъде не е разписано, че в тази ситуация депутатите са длъжни да одобрят въпросите от допитването, още по-малко – сроковете, в които това да се случи. Затова действията, предприемани от Слави и сие, могат да се третират като уличен натиск и манипулиране на депутатите.
Още нещо. Трифонов изтъква напоително факта, че 2,5 милиона българи са подкрепили въпросите от референдума. Само че зад депутатите, които той притиска, стоят близо 3 милиона граждани, изпратили петте партии в парламента.
Така че шоуменът да го дава по-кротко. И да не прави намеци за случващото се в Скопие, защото някои служби биха могли да го изтълкуват като отправяне на заплахи.
И пак малко цифри – 2,5 милиона „да“-та за референдума срещу 4,5 милиона „против“ и „въздържал се“. Това е.
Като прибавим и факта колко опасности крие типа мажоритарна система, предлагана от инициаторите на референдума, то и на столичните гарги става ясно безсмислието на организираните протести и бдения, търкащи жълтите павета около Царя с коня.
Заинатил се е обаче Слави и упорства. Използва тежки думи, говори за самозабравяне (чие обаче), за морал и закони (по-горе описахме законовата процедура), срамувал се, имал гражданска позиция и права. Уви, в тази ситуация и от негова уста те звучат като клишета – изтъркани, злоупотребени, егоистични.
Тръби, че България не е нормална държава. Но нима, в този момент и той не допринася това да е факт?
Затова още веднъж се налага да питаме – Какво иска Слави Трифонов?
Държавата на Слави, в която шоумени прав...
Имаме шанс да променим нещо...
многоо кратко, журналистическо..
но, пък...така тъпо...
Поздрави!