Постинг
29.05.2019 12:26 -
Под липите
Там някога под сухите клони,
на липи,кестени и тополи,
в късната ноемврийска есен
ти ми тананикаше весела песен.
Закачени бяхме като балони,
като аннгели нежни без ореоли,
две души греещи ,като слънца,
две сърца пълни с топлина.
Там сред праха и мъглите,
долавяхме шепота на липите,
те ни намигаха закачливо,
говореха за любовта боязливо,
а времето бързо върти стрелките,
превърна ни в обикновена отметка,
завъртя ни житейската тъпа ролетка,
платихме скъпо своята сметка.
Днес са там тополите и липите,
те отново сбъдват на някой мечтите,
чуват шепоти стари,затихнали и нови,
за истински първи любови.
Вече на ходим под липите,нито вън
плуваме в сухо корито без дънно
от прозореца гледаме пролетта,
тя ни връща към младостта.
Няма коментари
