Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.08.2019 22:00 -
Жега
Жарък летен ден. От онези, в които сякаш сърцето ти ще се запали и ще изгори. Дето навън след десет часа е рисково да се покажеш, излезеш, пазаруваш, та камо ли да продаваш на открито.
Термометърът показва над четиресет градуса на сянка. Продавачката в магазина за пластмасови изделия - кофи, корита, столове и други артикули бе сякаш в безтегловност. Главоболие още от сутринта не я пускаше. Сякаш главата и пулсираше ...Там... там...там... Нямаше климатик. Отвън ни навес , ни сянка от дръвче... Мараня - убийствена ! И мухи - нахални, брутални, кацаха по ръцете, краката. Тя ги удряше с палка за лев. Но те още по упорито, избегнали смъртта я лазеха и щипеха.
- Дали ще оцелея, дали? - мислеше Ана, така се казваше тя. Безпаричие! И трябваше да работи, за по двеста лева на месец, без осигуровки, без нищо. Нямаше избор! Иначе трябваше да оцеляват с инвалидната пенсия на майка си. А тя мизерна, само сто и двайсет лева. Ток ли да плаща а бе изключила дори хладиник - фризер за икономия, храна ли да купи. Добре поне, че майка и взимаше енергийни помощи от социалното, та поне отоплението бе осигурено.
- Това живот ли е ? - говореше тихо на себе си тя - Зимата да стоиш до минус петнайсет. А сега - лятото да изгаряш в този ад. Сякаш и времето се измени. Няма пролет, няма есен! От сандалети минаваш на боти, ботуши. И дъжд не вали с месеци. А после поройни дъждове, реките от коритата излизат ,язовирите прелеят и цели села наводнят, затрият. Но има и по зле от мен! Поне покрив ихляб за деня имам. И не съм потънала в заеми, та по -бедна и от просяка да съм.
Погледна към небето а то ни едно облаче се не вижда. Само въздуха трепти и от жегата пулсира. По новините бяха предали, че на този ден ще достигне до земята огромен къс - плазма от слънцето. Ще има опасни изригвания и да се внимава.
Внезапно Ана се сепна! Някаква старица - слаба, висока, костелива, без чадър, само по забрадка я питаше нещо. Тя я изгледа като призрак, мираж, като онези от пустинята. Напрегна мисълта си да разбере какво иска, какво търси тази жена. Дали бе реалност а не видение.
В това време клиентката с висок енергичен глас я попита:
- Госпожице, търся да купя кофи. Но да бъдят от здрава пластмаса - български. Не от онези вносните, дето и седмица няма и се пукнат. Аз съм вдовица, на години съм - продължаваше старицата - Сама живея, децата ми в София. Там работят.Семейства имат. Децата си гледат. А аз зимнина да приготвя от дворчето - за тях, за мен, всичко си гледам и правя. Та като дойдат есента, да си напълнят багажника на колата. Да ме споменават зимъс за трудът ми. Сега само ще ги разгледам, ще ми обясниш каква пласТмаса са, кои са най-добрите. И след ден с количката ми на колелца, ще дойда да си купя.
Ана гледаше клиентката и се молеше. Дано по - бързо си отиде. Нямаше сили да обяснява. Ушите и бучаха, тила я стягаше "- Ще умра, ей сега!. Не издържам, не мога повече! Какво иска тази жена за Бога, какво? " - Не, тя нямаше да си отиде. Анна познаваше тези самотни жилави старици. Те търсеха раздумка, общуване. Но тя нямаше сили а беше само на трийсет. Сякаш живота я бе изцедил, бе взел силата и тя вече бе инвалид.
Старицата, не получила отговор на нито един свой въпрос продължаваше:
- Да ти разкажа каква лютеница правя. Вкусна! В магазина такава не продават. Сега ще ти дам рецептата и ти да си направиш такава Взимаш чушки - месести от онази "куртовската капия" и я опичаш на огън с дърва. Тенекията трябва да бъде дебела, та да не изгорят. После белиш и смилаш доматите, морковите и печен патладжан...
Ана знаеше вече, няма да оцелее. Ще умре тук и сега. Представи си майка си ,с черна забрадка как ридае, как се сбогува с нея. Колко надежди имаше за нея. Беше все първа в училище. Все най- добрата, с медал завърши средното си образование. Майка и мечтаеше да я изучи за висше, да я ожени, внуци да гледа...
Затвори очи и се унесе! И чудо - стана и леко, сякаш полетя. И нямаше жега и нямаше студ. Лек морски бриз я галеше по лицето, мириса на окосена трева я упои. Душата и сякаш запя и нямаше грижи, нямаше окови. Тя бе горе, там където имаше справедливост, спокойствие, мир. Слушаше божествена музика и всичко край нея бе бяло, чисто, красиво. И бе щастлива, както в детството, когато всичко бе безгрижие, радост.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
художник - Радина Петрова
Термометърът показва над четиресет градуса на сянка. Продавачката в магазина за пластмасови изделия - кофи, корита, столове и други артикули бе сякаш в безтегловност. Главоболие още от сутринта не я пускаше. Сякаш главата и пулсираше ...Там... там...там... Нямаше климатик. Отвън ни навес , ни сянка от дръвче... Мараня - убийствена ! И мухи - нахални, брутални, кацаха по ръцете, краката. Тя ги удряше с палка за лев. Но те още по упорито, избегнали смъртта я лазеха и щипеха.
- Дали ще оцелея, дали? - мислеше Ана, така се казваше тя. Безпаричие! И трябваше да работи, за по двеста лева на месец, без осигуровки, без нищо. Нямаше избор! Иначе трябваше да оцеляват с инвалидната пенсия на майка си. А тя мизерна, само сто и двайсет лева. Ток ли да плаща а бе изключила дори хладиник - фризер за икономия, храна ли да купи. Добре поне, че майка и взимаше енергийни помощи от социалното, та поне отоплението бе осигурено.
- Това живот ли е ? - говореше тихо на себе си тя - Зимата да стоиш до минус петнайсет. А сега - лятото да изгаряш в този ад. Сякаш и времето се измени. Няма пролет, няма есен! От сандалети минаваш на боти, ботуши. И дъжд не вали с месеци. А после поройни дъждове, реките от коритата излизат ,язовирите прелеят и цели села наводнят, затрият. Но има и по зле от мен! Поне покрив ихляб за деня имам. И не съм потънала в заеми, та по -бедна и от просяка да съм.
Погледна към небето а то ни едно облаче се не вижда. Само въздуха трепти и от жегата пулсира. По новините бяха предали, че на този ден ще достигне до земята огромен къс - плазма от слънцето. Ще има опасни изригвания и да се внимава.
Внезапно Ана се сепна! Някаква старица - слаба, висока, костелива, без чадър, само по забрадка я питаше нещо. Тя я изгледа като призрак, мираж, като онези от пустинята. Напрегна мисълта си да разбере какво иска, какво търси тази жена. Дали бе реалност а не видение.
В това време клиентката с висок енергичен глас я попита:
- Госпожице, търся да купя кофи. Но да бъдят от здрава пластмаса - български. Не от онези вносните, дето и седмица няма и се пукнат. Аз съм вдовица, на години съм - продължаваше старицата - Сама живея, децата ми в София. Там работят.Семейства имат. Децата си гледат. А аз зимнина да приготвя от дворчето - за тях, за мен, всичко си гледам и правя. Та като дойдат есента, да си напълнят багажника на колата. Да ме споменават зимъс за трудът ми. Сега само ще ги разгледам, ще ми обясниш каква пласТмаса са, кои са най-добрите. И след ден с количката ми на колелца, ще дойда да си купя.
Ана гледаше клиентката и се молеше. Дано по - бързо си отиде. Нямаше сили да обяснява. Ушите и бучаха, тила я стягаше "- Ще умра, ей сега!. Не издържам, не мога повече! Какво иска тази жена за Бога, какво? " - Не, тя нямаше да си отиде. Анна познаваше тези самотни жилави старици. Те търсеха раздумка, общуване. Но тя нямаше сили а беше само на трийсет. Сякаш живота я бе изцедил, бе взел силата и тя вече бе инвалид.
Старицата, не получила отговор на нито един свой въпрос продължаваше:
- Да ти разкажа каква лютеница правя. Вкусна! В магазина такава не продават. Сега ще ти дам рецептата и ти да си направиш такава Взимаш чушки - месести от онази "куртовската капия" и я опичаш на огън с дърва. Тенекията трябва да бъде дебела, та да не изгорят. После белиш и смилаш доматите, морковите и печен патладжан...
Ана знаеше вече, няма да оцелее. Ще умре тук и сега. Представи си майка си ,с черна забрадка как ридае, как се сбогува с нея. Колко надежди имаше за нея. Беше все първа в училище. Все най- добрата, с медал завърши средното си образование. Майка и мечтаеше да я изучи за висше, да я ожени, внуци да гледа...
Затвори очи и се унесе! И чудо - стана и леко, сякаш полетя. И нямаше жега и нямаше студ. Лек морски бриз я галеше по лицето, мириса на окосена трева я упои. Душата и сякаш запя и нямаше грижи, нямаше окови. Тя бе горе, там където имаше справедливост, спокойствие, мир. Слушаше божествена музика и всичко край нея бе бяло, чисто, красиво. И бе щастлива, както в детството, когато всичко бе безгрижие, радост.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
художник - Радина Петрова
Джулия определено умееш да разказваш красиво и живо, но... Тази история не се връзва.
Ако конфликта остане така между "добрата и бедна баба" и "доброто и бедно момиче" това вече не е разказ, а по-скоро грешка или клюка.
цитирайАко конфликта остане така между "добрата и бедна баба" и "доброто и бедно момиче" това вече не е разказ, а по-скоро грешка или клюка.
Пиша за неща който са ме докоснали. Те са от днешния ден. И искрено се радвам че ти не ги познаваш!
Джу
цитирайДжу
Всички, които пишем "художествени", "лични" или "популяризаторски" текстове пишем от и за днешният ден, дори действието да се развива в миналото или в бъдещето. Изключение от това правило може би е само поезията. ;)
Да, всичко се случва в живота!
И това което си описала, и това което не си описала.
Джу, не критикувах стилът ти на писане или текста,
напротив мисля, че думите ти са красиви и увлекателни.
Коментирах, за да ти споделя, че според мен не е естествено конфликта в разказа да е между „добрите герои“. Може би съм скучен традиционалист, но... Надали е случайно, че в традиционните приказки, разкази и романи – без значение дали са по „действителен случай“ или са „измислица“, обичайно конфликта е между „доброто и злото“ или е в резултат от „глупост, грешка, гордост или предразсъдък.
цитирайДа, всичко се случва в живота!
И това което си описала, и това което не си описала.
Джу, не критикувах стилът ти на писане или текста,
напротив мисля, че думите ти са красиви и увлекателни.
Коментирах, за да ти споделя, че според мен не е естествено конфликта в разказа да е между „добрите герои“. Може би съм скучен традиционалист, но... Надали е случайно, че в традиционните приказки, разкази и романи – без значение дали са по „действителен случай“ или са „измислица“, обичайно конфликта е между „доброто и злото“ или е в резултат от „глупост, грешка, гордост или предразсъдък.
Благодаря приятелю!
Джу
цитирайДжу
Търсене
За този блог
Гласове: 61495
Блогрол
1. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" втора част
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално