... дали защото вече се простих със смешните амбиции и илюзии
да събера живота си във стих, той – късичка връвчица, се изхлузи,
не ми остана време да греша в най-главното – да съм добро човече,
да пазя – чиста! – своята душа, без лоша мисъл да заспивам вечер,
да дишам с обич всеки идещ миг със простичката радост на осъден,

от паметния свой родилен вик мечтах до днеска по-добри да бъдем,
да се събуждам – тих като дете! – към мама ококорило очички,
така заслизах вече към стоте – със обичта на Господа към всички,
в бездънен мрак, из утринни роси да бъде! – както Бог ни го е писал –
тя! – само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл.

22 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.