По правилата на абсурд негоден

да обясни туй вечно повторение,

или по силата на някакъв закон природен

диктуващ вечното движение,

с топлина от слънцето заета,

през облаци дори и спуснати пердета,

утрото отново носи

ежедневни купища въпроси,

позабравената вчерашна надежда,

ново вдъхновение и път,

за който никой никога не знае

докъде отвежда.

Неосъзнат и вечен ритуал

всеки дом повтаря –

желания живот в съня си пресъздал

в утрото прозорец  към реалния отваря,

за да поеме сякаш глътка кислород,

необходима за поредния житейски епизод.

А днес прозорец никой не отвори.

Едва ли някой би могъл да отговори

коя е точната причина,

че утрото дойде и бързо си замина.

Пищят автомобилните аларми

и ничий сън не сепват.

Панелките приличат на казарми

и все така укрепват

в човешките духовни светове

естетика от сиви цветове.

Дали черта е на човешката природа,

или е днеска нещо сбъркан кода

в съвременниците и в обществото

та гледат се взаимно през стъклото

с равнодушни и различни, диоптрични очила

и не намират нищо странно във това.

Като хотел използват своя дом,

за нощ, за две преспят,

а сутрин пият си кафето набегом

и пак забързано за някъде летят.

Залостени дори

балконските прозорци и врати

не са надеждната преграда

да се опази, без да страда,

оцелелият съвременник до днес

от безпардонния технически прогрес –

отрови, газове и стрес.

И ако някъде прозорец е отворен,

затуй крадец е отговорен,

че там нощес е влизал,

а след това припряно се изнизал.