Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2008 16:37 - Разказ на Цеко Цеков за 'вилата' за мъчения
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1195 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.09.2008 10:33



Разказ на Цеко Цеков

 политзатворник и политемигрант, съучредител на НДЗПЧ

архивен запис на Румяна Узунова 

от адрес:  http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_Ts_tsekov.html

 

Цеко Цеков: Съществуването на човека от плът и кръв е трагично в комунистическото общество и той, човекът, може да разчита на един, по израза на Киркегор, “отчаян изход”. Едва ли някои от политическите врагове на социалистическата “държава и общество” в България, който е бил във „Вилата”, би могъл да каже къде се намира тя. Не бих могъл да кажа къде се намира тя и аз, въпреки усилията ми да разбера координатите на тази Голгота. Ще кажа само онова, което зная и което са ми разказвали страдалците и онова, за което следователите са намеквали с гордост като изобретение на комунистическата садистична система. Отвеждането на „непокорния политически враг” във „Вилата” се подсказва с ехидна калигулска усмивка и израз от рода: „Ще си спомниш всичко. Имаме средства и начини да те накараме да проговориш и да си спомниш всичко”. След като се стъмни добре, килията на ареста се отваря от двама надзиратели, които те извеждат през тъмното стълбище до т. нар. подземен гараж. От гаража те вкарат в камионетката, която представлява желязна килия, контейнер на колела. Металната врата на гаража се отваря и камионетката потегля за „Вилата”. Намиращият се в камионетката арестант не вижда нищо и не знае в каква посока пътува. В металния контейнер цари непрогледна тъмнина. Пътуването от ГСУ на ДС, „Развигор” №1, до „Вилата” е от 20 до 25 минути. А някои твърдят, че е 15 - 20 минути. Лично аз предполагам, че пътуването е 20 минути и то в посока към кв. Симеоново, Софийско, т.е. в посока хотел „Хемус” и кв. „Иван Вазов”. Пред двора на „Вилата” има вероятно голяма желязна врата, която се отваря с електромотор, тъй като се чува скърцане и шум, подобен на шума при релсовите порти. Чува се лай на кучета. Движението от портала на двора до „Вилата” е 2 - 3 минути. Т.е. разстоянието е около 300 - 400 метра. Дворът е голям и обрасъл с дървета. Не е осветен. Светлина има само във „Вилата”. Камионетката обръща пред двора на „Вилата”, така че /килията/ контейнера опира до стъпалата, т.е. на 2 метра от вратата на „Вилата”, на къщата. „Вилата” е малка двуетажна къща, със съвсем скромен вид. Тъй като дворът не е осветен, обрасъл е с дървета, а и къщата е малка, тя според мен, не се вижда от минувачите нито през деня, нито през нощта. След като се отвори вратата на камионетката от униформен старшина от ДС, арестантът се въвежда във „Вилата”. На първия етаж има две стаи. Първата е с размери около 9 кв.м., в нея има бюро, на което е поставена пишеща машина. Зад бюрото има стол с ядене на онзи, който те разпитва. Вероятно следовател, нов следовател, който досега арестантът не е виждал. Не го е виждал в ГСУ на ДС, от където го довеждат. Във втората стая - тя е по-голяма, около 16 - 20 кв.м, та в тази стая няма нищо друго освен две вертикални метални стойки, които са здраво захванати в циментовия под. Стойките са от дебела профилна стомана. На всяка стойка са заварени силно извити метални куки. Височината на вертикалните стойки е около 2 м. Това изобретение на комунистическия технически прогрес по нищо не се различава от стойките, които всеки е виждал в гимнастическите салони - онези стойки, които се използват за поставяне на щангата в удобна височина за съответното гимнастическо упражнение. Подът в стаята е циментов и винаги мокър. В тази стая се върши нечувана човешка инквизиция. Оня, който е бил във „Вилата”, след това в продължение на 2 седмици и повече не може да се движи и сяда. До следователя в ГСУ на ДС го носят на гръб надзиратели. В стаята със стойките арестантът по заповед се съблича гол, както го е майка му родила. Проверява се всяка гънка по тялото - между пръстите на краката и ръцете, под мишниците, ушите, носа, устата, под езика между челюстите и обратната част, срамните части по тялото. Прави се същия обиск, който се прави при влизането в ареста на ГСУ на ДС в София, "Развигор" №1. След това арестантът сяда на циментовия под със свити в колената крака. Обхваща с двете ръце краката под колената така, че дланите да се допрат. При това положение ръцете се връзват в китките със здраво капроново въже. В сгънките на колената и над ръцете се вкарва тояга, т.е. нещо като гимнастическата тояга. При това положение арестантът е неподвижен, на милиционерски език – „застопорен”. Двама цивилни хващат тоягата от двете страни и повдигат арестанта на подходяща височина. Краищата на тоягата се поставя в извитите куки на стойките. Ако все пак височината не е подходяща за нанасяне на удари, то тя се коригира чрез повдигане или сваляне на арестанта. Ударите с палката се нанасят по ходилата на краката и тазобедрената част. Ударите с юмруци се нанасят в слабините, т.е. в бъбречната област. За ударите по таза арестантът се поставя на по-голяма височина. След като комунистическите главорези се изморят да бият, те свалят на мокрия циментов под арестанта. Ако се наложи, те освежават със студена вода. Като се посъвземеш и усетят признаци на живот в тебе, че признаците на живот се възвръщат, отново те вкарват в първата стая, т.е. в стаята за разпит и то… без да те развързват. Започва разпит. Питат те за неща, които и през ум не са ти минавали. За тероризъм, за подготовка на въоръжен бунт и какво ли не още. Мен ме разпитваха за озеленяването на железопътната гара в Пловдив. Затова как като миньор съм искал да изнеса и съм изнасял и укривал взрив, за да взривя Моста на дружбата при р. Дунав. И какво ли не друго! Неща, които и през ум не са ми минавали. Не съм и подозирал, че би могло такова нещо да се извърши. Не зная за кой път повторих, че дори не съм и чувал за нещата, за които ме питат, че не съм убивал дори мравка, че не позволявам на родителите си да колят и пиле за храна пред мен, но никой не те чува. Показват ти се предварително написани протоколи и какво ли не още. След отказ да признаеш онова, което не си помислил и не си и помислил някога да извършиш, отново те вкарват във втората стая, отново започва бой по описания вече начин. Слагат те на стойките. Бой, бой до припадък… След това те развързват, хвърлят те като куче в камионетката, нито жив, нито умрял. Може би там съм усетил екзистенциализма, защото наистина съм се намирал на границата между живота и смъртта. Закарват те в ДС. Хвърлят те в килията и след един-два дена на гръб те отнасят при следователя. Той, естествено, казва, че съжалява, че така се е получило. Казва, че е станало без негово знание… 
(6.03.89, ролка № 25)

 

              Коментар от Григор Симов:  Според описанието на Цеко, най- вероятно въпросната вила се е намирала в големия двор на школата на ДС в Симеоново (Американския колеж).  В тази школа 1972 - 73 г. работехме като затворници и добре помня, както вилите там, така и главния вход от към Симеоновско шосе, в близост до околовръстния път, откъдето всяка сутрин ни вкарваха с автобус, и вечер ни изкарваха обратно за Кремиковския затвор (или затворнически лагер)!  Именно заради тази ДС школа, а и заради една подобна “вила” в Панчарево, заедно с още двама души, 1975 г.  ни осъдиха за шпионаж с "вътрешни присъди", – на 12, 8 и 3 г. допълнителен затвор! 



Тагове:   разказ,   мъчения,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11470102
Постинги: 3541
Коментари: 6339
Гласове: 7213
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930