Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2008 18:00 - Интерниране заради 'Откритото писмо – Апел' за човешки права
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2411 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2008 18:56


Като минаха два месеца, следователят каза, че нямало да ме съдят, но ме изселват в село Кайнарджа, Силистренско, за три години, а след като изтекат трите години, щели отново да ми продължат срока!

До там щяха да ме карат "по етапен ред". По етапен ред се “карат” затворници за дело в друг град, и пътуването се нарича “делегация”. Когато затворници се местят за друг затвор, се нарича “превод”, и също става по етапен ред. По същия ред се превозват и изселвани.

За тази цел има пригодени специални арести (етапни отделения), на всяка възлова гара. Арестантите се съпровождат и охраняват от специални части към транспортна милиция. Във всяко етапно, арестантите обикновено преспиват и на следващия ден се поемат от друга милиционерска “бригада” .

По моя маршрут за силистренско, пренощувах, незнам за кой път, в софийското етапно. По изключение, софийското етапно отделение се помещава в Софийския затвор, защото старото етапно на софийската гара бе разрушено, когато започна строежът на новата гара, 1970 – 71г., а ново не бе строено.

Следващите етапни през които преминах и преспах са: Мездра, Плевен, Горна Оряховица, Русе и следствения арест в Силистра. От етапния арест, до гарата и обратно, арестантите се придвижват пеша, с белезници по двама. Качват се в едно от първите купета на първия вагон и в купето обикновено свалят белезниците.

При това пътуване, още в софийското етапно разбрах, че за наща подписка са съобщили по “западните радиостанции” и са чели писмото ни! Вероятно в плевенското етапно, се срещнах с български турци изселени в Белене, във връзка с “възродителния процес”. От тях също чух, че са слушали по късовълновите радиостанции за “Откритото писмо – апел” и “Декларацията за присъединяване”.

Един, от изселените турци, запита: – "Каква може да е причината за този Възродителен процес", – и аз му казах моето убеждение, че идеята и заповедта за насилственото преименуване на турците в България, е дошла от Съветския съюз и най-вероятно е репетиция за подобна акция в съветска средна Азия! (Предполагах, още, но не го казах, че се целеше и "отваряне на незарастваща рана" в отношенията ни с турското малцинство в България, както и трайно влошаване на отношенията ни с Турция, – за да бъде България още по-зависима от СССР!). В това съм уверен и сега!

В групата конвоирани беше и един брадат журналист от в. Отечествен фронт, когото изселваха за неплатена издържка, ако добре си спомням.

В село Кайнарджа, силистренско, ме докараха на 30 март 87г. и веднага обявиха община Кайнарджа за “гранична зона”. Поставиха контролен пункт на “входа” на общината и пропускаха външни хора, само с “открит лист”! Граничната зона в общината бе отменена след около 3 месеца, а няма съмнение, че "граничната зона" бе обявена заради мен.

Настаниха ме в една необитавана стара частна къщичка близо до центъра на селото, за която щях да плащам наем. Преди това ме уведомиха, че нямам право да напускам селото, а жилището немога да напускам вечер от 21 – до 7 ч., сутрин. Трябваше и да се подписвам в общината, сутрин и вечер в точно определен час. За всяко закъснение да се подпиша, повече от 5 минути, глобата беше до 200 лева (и веднъж ме глобиха 50 лева!). Разбира се, можех да откажа да се подписвам, въпреки заплахите със затвор, но в такъв случай нетрябваше да работя, за да няма откъде да ми отдържат глобите. Така е правел неколко години преди мен, в същото село, Володя Наков, когото, уж заради неспазване на режима и писмени протести до различни инстанции, вкарали в затвора и наскоро след това, по жесток начин, го убили, в Пазарджишкия затвор!

Неколко месеца се подписвах само сутрин и вечер, но веднъж ме извикаха в милицията, десарите от Силистра, и ми дадоха да прочета, дълга заповед, с която ме наказваха да се подписвам и на обед, в 12 ч, т.е. по три пъти на ден. В заповедта се цитираха много причини за наказанието: Бил съм извеждал хора през граница (?), бил съм против политиката на БКП и съм я саботирал, и много други, в този дух. В заповедта се намекваше и, че вече съм имал психични отклонения, понеже съм бил "кукал" от покрива на семепречиствателната станция, но ми бе ясно накъде бият!

За мен, единствено приемливо поведение бе, да работя и да съм материално независим. А нямах никакво намерение да бягам от изселването, което иначе не би било проблем за мен. Назначиха ме на работа като монтьор в зърнопречиствателна площадка – склад, край селото. Веднага писах на родителите си в село Парамун, да ми изпратят с колет транзисторния ми приемник “Селена”, за да мога да слушам западните радиостанции. Така, някъде през м. Май, чух в един от ежедневните “редакционни коментари на радио Гласът на Америка”, посветен специално на нашия случай, в който се цитираше нашата подписка, и че Илия Минев, по този повод е държан под домашен арест, а аз съм изселен в село Кайнарджа!

Фактът, че имената и съдбите ни са известни на запад, ни даваше известна сигурност.

Основната ни цел бе постигната. За България вече се говореше, но формалното сформиране на правозащитна група или организация, се забави с моето интерниране. Това стана така, защото повечето от подписалите писмото, не се познаваха или все още нямаха връзка помежду си. До тогава само аз познавах всички, и всичките, повече или по-малко, ми имаха доверие.

Малко отклонение във връзка с 
"Възродителния процес"

Неколко дни ме боля зъб, но в Кайнарджа, по това време, нямаше зъболекар. Настоях пред кврталния милиционер, и той ме "заведе" на зъболекар в Силистра. На връщане се качихме в някакъв ученически автобус. Повечето деца явно бяха турчета и на задните седалки си говореха на турски. Една учителка бе дочула, че се говори турски и извика на шофьора: Спирай, спирай! Автобуса спря а учителката отиде нервно към задните седалки и се развика: Защо говорите турски? Кой говори турски? Децата се свиха и несмееха да се обадят. Учителката им повика още малко, прибра се напред и автобусът потегли. Питам се само, дали наистина така строго се е съблюдавала тази заповед, да не се говори на турски, или по-вероятно, заради милиционера в автобуса (квартален началник на Кайнарджа, който ме охраняваше), учителите са решили да се застраховат!?

Докато бях изселен, есента на 87г. при мен дойде Стефан Савовски. С него споделих да каже на нашите приятели да не спират до тук и да предприемат по нататъшни действия, – според възможностите! А условията явно вече бяха сравнително благоприятни!

Между другото, есента на 86-та г., в София, бай Стефан Савовски ми каза, че се срещал с някакви хора, – предсказатели ли, астролози ли, – незнам, защото въобще не го взех насериозно и не му обърнах внимание (но сега вече съм убеден, че са били масони!), – и те казали, че след две години, комунизмът ще падне!? Това ми прозвуча като: "Туркия ке падне", от "Под игото", и на шега го попитах: – "Къде? В България ли?" – Защото ако бе казал за конкретна страна, по-щях да допусна че може да има нещо в това предсказание (или "план"?)! – "Не бе, комунизма ще падне, – и в Съюза! – Така казаха"., – повтори Савовски! А след като бях интерниран, същото бе казал и на семейството на брат ми Борис, и понеже и те не го приели на сериозно, им казал: – "Ще видите!"

В Кайнарджа, два пъти ме посещава и приятелката на Иван Янков, Златка, от Кърджали, която живееше с него в гр. Априлци, където той бе изселен.

Със Златка споделихме за вероятността да ни изгонят от България, и аз казах за себе си, че вече се съмнявам дали трябва да напускам България, когато се усеща, че у нас все повече ще има възможности за полулегална борба за човешки права! Бях получил и писмо от Иван Янков, в което между другото ми пишеше: "В скоро време, теб ще те изтеглят на запад"!

В Кайнарджа при мен идва неколко пъти и моя съпроцесник по делото ни за “шпионаж”, Христо Угринов, който отдавна бе изселен в с. Ножарево, Силистренско. Угринов идваше нощно време, защото бягаше нелегално от Ножарево. С него веднъж дойде и един турчин, – Кадир, от с. Главеница, Силистренско, който ходеше много трудно, понеже явно страдаше от т.н. "множествена склероза". Той ми подари малко тефтерче, което още пазя. Веднъж ме посети и Христо Цачев.

Получавах писма и картички, от политическите приятели: Цеко Кръстев, Илия Минев, Ангел Грънчаров и Цачев. А една картичка, просто невероятно за тогава, дойде чак от Германия, от д-р Николай Попов!? Получавах и анонимни картички, като след 10-ти Ноември разбрах, че ги е пращал Гочо Халачев, от с. Пясъчево, Хасковско. От Любо Собаджиев, получих само празен плик, а съдържанието бе прибрано от ДС.

На тази снимка от онова време, 
са: Иван Янков, Златка, Ангел Грънчаров и Любо Собаджиев (Снимката неможах да прехвърля в този блог!)

Заплатата ми бе 170 лева и понеже неколко пъти пращах или давах по некой лев, на закъсали политически приятели, затова без обяснения, ми намалиха заплатата, на 100 лева.

Слушах редовно предаванята на западните радиостанции, а По Би Би Си, пускаха често запис на едно прекрасно инструментално изпълнение на "Шуми Марица". Щом пуснеха записа, веднага усилвах докрай, големия си транзисторен приемник, "Селена"! За съжаление и сега все още практически е забранен старият български химн, а записа от Би Би Си, не съм чул никога повече!

А сега, една шега от Кайнарджа: Председател на местния АПК (местният феодал), беше "другарят" Вълчев, и щом се чуеше да блее агне (беее...), местните хора казваха: 
― "Няма, б, няма, бй! Другарят Вълчев знбе кого да изяде"!

Една година след изселването ми, чух от радиото, че моите приятели са учередили – "Независимо дружество за защита правата на човека в България"! По този повод изселиха и Едуард Генов, в с. Михалково, в Родопите. Затова бе изселен и Иван Янков.

Някъде по това време, в Лондон започваше "Европейски информационен форум", в рамките на "Съвещанието за сигурност и сътрудничество е Европа". Написах едно кратко обръщение до "Форума", но нямаше как да го изпратя. Точно тогава при мен пак дойде Угринов, и обеща да занесе "писмото" в Германското посолство. Бях вече забравил за това обръщение, но намерих запазената кратка чернова, която тук преписвам:

ДО “ИНФОРМАЦИОННИЯ ФОРУМ” В ЛОНДОН

Уважаеми представители:

В настъпващия век на информацията, правителство, което поддържа информационни завеси, обрича себе си и своя народ, на застой и упадък!

За българските граждани, все още, единствен алтернативен източник на информация, са западните късовълнови радиостанции. Особено значима роля между тях, изпълнява българската секция на “Радио свободна Европа”, която, след прекратяването на заглушаването ъ, се превръща все повече в – истинска българска радиостанция !

Уважаеми представители: У нас, в България, сме все още толкова далеч от свободното движение на идеи и информация, колкото и преди "Хелзинки"! Затова се надяваме, “Информационният форум” в Лондон, да завърши с такива споразумения, които да доведат до действителното вдигане на “желязната завеса” и до деня, когато вече няма да имаме нужда от радио “Свободна Европа!

Не вярвам моето обръщение до "Информационния Форум" да е получено (макар че, след десети ноември, Угринов потвърди, че го е предал в Западногерманското посолство. Но още на по-следващата вечер, в предаване на "Дойче Веле", германският канцлер, в свое изказване, все едно че цитираше първото изречение от моето писмо! Но това сигурно бе съвпадение.

(Всичко което пиша е абсолютно верно и искрено, защото това е и моята цел, но само в това "обръщение", до Информационния форум, съм си позволил, "по целесъобразност", да направя малка "четка", или, "да дам рамо", на радио Свободна Европа! А в действителност, доста по-малко слушах това радио, в сравнение с другите, понеже по-лошо и по-трудно се приемаше.)

Внезапно освобождаване от изселването

Веднъж, както обикновено, се прибирах от работа, към стопанския двор, извън селото, където живеех, и на асвалта видях ударено от кола куче, на което бяха счупени двата предни крака. Неможех да го оставя така. Занесох го в двора на стопанството и дълго време се мъчих да му фиксирам и превържа краката, със слаба надежда да зарастнат! Докато го носех, мислех за "добрините" и, че неможе да няма последствия от тях!

На другия ден след обед, ме извика кварталният милиционер и със заповеднически тон, ми "нареди", веднага да издавам каквото съм получил като работник в АПК-то, и още утре да се явя в МВР гр. Трън! Стана ми смешно, че вместо да кажат, че ме освобождават от изселването, те се стараят и това да изглежда като заповед! А между другото, бригадира ни, от зърнопречиствателната полощадка, ми прошушна, че мен и другите като мен, щели да ни съберат и да ни закарат някъде, за да ни избият! Това може действително да е говорено, но най-вероятно е било "тактически слух", за пред местните хора, за да не изглежда освобождаването ми, като отстъпление на властта!

А докато бях в Кайнарджа, когато някой ме попита или когато станеше дума за мен или за политика, винаги говорех каквото мислех! Хората там бяха кротки и добродушни, но малко страхливи и наплашени. Може би, понеже говорех открито за себе си и за политиката, некои от тях и до края не повярваха, че съм изселен, а казваха: – "Ти сигурно си от Държавна сигурност. И друг път са ни пращали такива хора, уж изселени, а те ни следели, кой какво краде от стопанството и кой какво говори"!

Издадох каквото трябваше, приготвих си багажа и на сутринта занесох кучето в двора на склада за зърно, като помолих колегите да му дават поне вода .

А както писах по-горе, Иван Янков ми бе писал, около 6 месеца преди това, че до края на годината, мен щели да ме изтеглят на запад, а той бил подал молба за изходна виза. 

(Следващото заглавие е: "Международен паспорт" .
Цялата книга, в PDF формат, можете да свалите от линк в постинга "Срещу течението") 



Тагове:   писмо,   Откритото,


Гласувай:
0



1. aleksiev - Цялата книга е много вдъхновяваща!
13.01.2013 21:54
Цялата книга е много вдъхновяваща!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315617
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031