Не на всички е известно, че световното еврейство, на 24 март 1933 г. обяви война на Германия. По късно, още шест други декларации били обявени. Затова, германското правителство е имало достатъчно основание, съгласно международните закони, да гледа на евреите като на врагове и да ги изолира, като враждебен елемент. 

Германската политика към евреите 
след началото на войната

Със започването на войната положението с отношението към евреите резко се променило. Не на всички е известно, но е исторически факт, че световното еврейство, на 24 март 1933 г. обяви война на Германия. По късно, още шест други декларации били обявени.

Затова, германското правителство е имало достатъчно основание, съгласно международните закони, да гледа на евреите като на врагове и да ги изолира, като враждебен елемент.

На 5 септември 1939 г. Хайм Вайцман, един от ционистките лидери, обяви война на Германия, от името на всички евреи, заявявайки, че евреите ще се борят в поддържка на Великобритания, и че Еврейското агентство е готово да приеме децата на бурите, за да принуди мъжкото население да се предаде (Явно се има предвид англо-бурската война, като част от Втората световна война). Повече от 20 хиляди са загинали, в резултат на тази акция, но никой не ги обвини в намерение да унищожат бурите като нация.

Интернирайки евреите от окупираните територии в Европа, Германците се опитаха да предотвратят безредици и враждебни действия. На 11 октомври 1942 г., например, Химлер съобщил на Мусолини, че Германската политика по отношение евреите е променена, по причини от военна безопасност. Той добавил, че хиляди евреи на окупираните територии, водят партизанска война, саботажи и шпионаж.

Съгласно официална сводка, дадена от Раймонд Артър Дейвис, кореспондент, който през цялата война се е намирал в Съветския съюз, около 35 000 евреи водели партизанска война във войската на Тито в Югославия. Поради това евреите били интернирани в гета и лагери, в Германия и Полша, като след март 1942 г. мнозинството от тях, започнали да ги изпращат в Полша. Затворените в гетата и концлагерите, използвали като работна сила в производството на военна продукция. Този проблем особено се изострил пред Хитлер, след провала на "блицкрика", когато германското ръководство било принудено да мобилизира всички ресурси за войната. Така, въпроса с принудителния труд на затворниците , а също и "остарбайтерите", се явява фундаментален, в опровержение на твърдението, че националистическа Германия, уж провеждала план за мсово унищожение на евреите. Това противоречи на елементарната логика, понеже би означавало безполезна загуба на човешки ресурси, които са били критично нужни за водене на изнурителната война. Съхранил се е стеногрсфски протокол от разговора между Хитлер и Хорти, проведен на 17 април 1943 г., който съдържа молба на Хитлер, (Хорти) да освободи сто хиляди евреи, за да ги задейства в проекта по разработката на нов изтребител. По това време бомбардировките над Германия значително се засилили (Reitlinger, "Die Endlosung", Berlin, 1956, стр. 478). Този разговор е проведен, когато уж унищожението на евреите е вървяло с пълен ход. Концлагерите по това време се превърнали в огромни промишлени комплекси, доставящи военна продукция на Германската армия, – фабриката за синтетичен каучук Буна, в лагера Берген-Белзен, И.Г. Фарбен в Освенцим, електротехническата фирмата Сименс в Равенсбруке. В много лагери за работата се заплащало със специални пари, с които е можело да се купува допълнителна храна. Германците са искали да получат максимална икономическа изгода от своята система от концлагери, което е в пълно противоречие с уж съществуващи планове за масово унищожение на намиращите се там хора. Специалнто управление на SS, Управлението за икономика и администрация,ръководено от Освалд Пол, работело за да превърне лагерите в големи индустриални комплекси.

Особено забележителен е факта, че даже по време на войната, германците продължавали политиката за еврейска емиграция. Меморандумът на Лютер, министерския секретар в Министерството на външните работи, от август 1942 г., показва, че той е водил три разговора с правителството на Франция. Циркуляр от 15 август 1940 г. показва, че детаилите на германския план са били разработени от Айхман, – понеже плана е подписан от неговия асистент Даннекер. Да разработи план за преселение на Мадагаскар, било поръчано на Айхман, за което Деннекер събирал данни във Френското колониално управление (Рейтлингер, Окончателното реяение, стр. 77). Съгласно програмата, предложена на 15 август, Интер-Европейската Банка ще осигури финансиране на емиграцията на 4 милиона евреи. Меморандумът на Лютер от 1942 г. показва, че Хайдрих е получил одобрението на Химлер, за този план, преди края на август, и че той е изпратил този план на Гьоринг. Преводачът на Хитлер, Шмит, пише в своите мемоари, че Хитлер казал на Мусолини, още в средата на юни, – "на Мадагаскар скоро ще има еврейска държава" (Преводачът на Хитлер, Лондон, 1951 г. стр. 178).

Въпреки че французите прекратили преговорите за Мадагаскар през декември 1940 г., Поляков, Директорът на центъра за еврейска документация в Париж, признава, че Германците, с не по-малка активност продължили да работят по този план и Айхман бил зает с него през цялата 1941 г. След това, обаче, този план бил признат за неизпълним, главно предвид войната със Съветския съюз, и на 10 февруари 1942 г. съобщили на Министерството на външните работи на Германия, че този план се отлага. Това решение, изпратено от асистента Лютер Радемахер, ясно демонстрира, че изразът "окончателно решение" означава само емиграция на евреите, а транспортирането им в източните гета и концлагери, като Освенцим, представлява само резервен план за изселването им от Германия. В директивата е написано: Войната със Съветския съюз даде възможност да се използват други територии за окончателното решение (на еврейския въпрос).

Затова фюрерът ршил да евакуира евреите, не на Мадагаскар, а на изток. Така, Мадагаскар повече няма да бъде разглеждан, по отношение "окончателното решение" (Райтлингер, стр. 79). Детайлите за тази евакуация се решавали, месец преди това, на конференцията във Ванзее (край Берлин). Райтлингер и Поляков направили напълно необосновано заключение, че щом Мдагаскарският план е бил отложен, германците задължително ще е трябвало да се заемат с унищожението на евреите. На 7 март 1942 г., по малко от месец след меморандума до Министерството на външните работи, Гьобелс написал меморандум в полза на Мадагаскарския план, като "окончателно решение на еврейския въпрос" (Манвел Франк, д-р Гьобелс, Лондон 1960, стр. 165). А по това време той одобрил плана за концентрация на евреите на изток. По-късната кореспонденция на Гьобелс, също говори за депортацията на изток (в Полша) и подчертава необходимостта от принудителен труд. След като е приета политиката за депортиране на изток, използването на евреите като работна сила, станало основна част от тази операция. Съвършено е очевидно, че терминът "окончателно решение", се е употребявал, както за Мадагаскар, така и за източните територии, и че е означавал само депортация.

Даже чак и през март 1944 г., Германия била съгласна да разреши емиграцията на милион евреи. За това разказва Александър Вайсберг, известен еврейски учен, изгонен от СССР, по време на сталинските чистки. той прекарал войната в Краков и даже не е бил интерниран. В своята книга "Историята на Джоел Бранд", Кьолн, 1956 г. Вайсберг пише, че по лично разпореждане на Химлер, Айхман изпратил унгарския еврейски лидер Бранд, намиращ се в Будапеща, в Истамбул, с предложение към съюзниците да организират заминаване на милион евреи от териториите под германски контрол. Доста поразителен факт, понеже ако се вярва на тези, които разпространяват легендата за масовото унищожение, по това време едва ли в Европа ще са останали един милион евреи.

Германците са разбирали, че транспортирането на такова количество хора, много ще усложни за тях, воденето на войната, но били готови на това, в замяна на 10 хиляди товарни камиона, които биха използвали изключително на руския фронт. Този план приключил без резултат, понеже англичаните решили, че Брандт е германски агент, и го затворили в затвора в Каиро, а пресата нарекла този план, нацистки трик. Чърчил казал на Хайм Вайцман, че предложението на Бранд е неприемливо, понеже би означавало предателство към руските им съюзници. Същият този Чърчил, който нарекъл отношението на германците към унгарските евреи, най ужасното престъпление в историята.

Та можем ли да си представим, че германците са унищожавали евреите, ако са предлагали такива планове?

 следва!