записани в 19-ти век, в западните Родопи и източна Македония, от учителя Гологанов, и издадени от Стефан Веркович в Белград и Русия, под наслов:  “Веда словена“
 
"Преселение на народа, от край земя, на Дунав"

(В сборника "Веда Словена", тази песен я има в много варианти, според различните певци)

Оригиналния текст (в оранжево) е копиран от сайт: 
http://ziezi.net/veda1/


("Читайска крале", е водачът на арийците 
– славяни, връщащи се от Пенджаб – Индия)

(оригинален текст)                                        (съвременен "език"  – Г. Симов
Камяну, мари Камяну!                                       Камяно, мари Камяно,
Вчера си ми хабар дойде утъ долна земя      вчера ми хабер дойде от долната земя
Утъ долна земя презморна,                             от долната земя презморска.
Сиву голабче ми донесе бяла книга                Сиво гълъбче ми донесе бяла книга, 
Бяла книга, църну писму;                                  бялa книга, черно писмо;
Крила си голабче трепна,                                С крила си гълъбче трепна,
Та си ми пудаде бяла книга,                           та ми подаде бяла книга.
Бяла книга си напява:                                      Бяла книга си напява (пише):
Ой ти кралю, Дунавска кралю                         Ой ти кралю, Дунавска кралю!
Утре рану тъкмешъ да са тъкмишъ,              Утре рано подготовка да правиш,
Да дучакашъ млада краля Читайска.             Да дочакаш млада краля Китайска.
Той си е ойскя путръгналъ,                            Той си е войска повдигнал (повел),
Сасъ сите земни крале ке се бия;                  Със всички земни крале ще се бие;
Земя иска да си разшири.                                Земята исак да си разшири.
Негува земя мощне са е наплодила;              Неговата земя много се наплодила;
Села си му честумъ стуятъ,                          Селата са му много на гъсто
Ляха мясту и селу гуляму!                             Леха място, а село голямо!
Нитъ урачи иматъ що да уратъ.                   Нито орачи има що да орат,
Нитъ волове паша да пасатъ.                        Нито волове паша да си пасат.
Тоя молъба, кралю, Вишну Бога си услуше, Твойта молба, кралю, Вишна Бог я чу
Презъ тоя земя читайска краля да помине, През твойта земя, китайския крал да мине
Тоя земя запустена да зауре,                        Твойта земя запустяла да изоре,
Той диви люде да укроти!                               Твои диви хора (народ) да укроти
Лу негу мощне харну да дучакашъ,               Та него много добре да дочакаш,
Немой нящу зло да му чинишъ.                      Недей нещо зло да му направиш,
Така си книга, Камяну, напява,                      Така си книгата, Камяно, напява, 
Та си са чудумъ чуде що да праве                Ти си се чудом чудя, какво да правя
Що да праве що да сторе:                               Що да прави, що да стори:
Да ли харну да гу дочакамъ,                            Дали добре да го дочакам, 
Или силна ойскя да си събера,                        Или силна войска да събера
Да не си плени моя дива земя.                        Да не си завземе мойта дива земя. 
Поболе, кралю, ойскя да съберешъ,               По добре, кралю, войска да събереш
Та не харну да си гу дучакашъ,                       А не добре да го дочакаш
Чи ке ти земе сита земя.                                  Че яе ти вземе цялата земя.
Още рече Камяна не отрече,                          Още щом Камяна рече, не отрече,
Хабер си кралю дойде,                                     Хабер си на краля дойде,
Чи е навървилъ читайска краля                     Че е тръгна китайския крал
Презъ тоя земя Харапска,                               През тащ земя Арабска
Презъ това моря гуляму;                                 През това море голямо;
Лю утъ да си замине,                                        От дето да си мине,
Сита земя пупленява;                                      Цялата земя пленява
Що е младу та църну заробюва.                     Що е младо и черно, заробва.
Робинки си църни ръки кършетъ,                    Робинки си черни ръце кършат,
Църни ръки кършетъ сълзи ронетъ,              Черни ръце крршат, сълзи ронят,
Чи си тяхна земя уставетъ,                            Че си тяхна земя оставят,
Утъ майка си са дялба раздилатъ;                  От майка си се дялба разделят;
Я що бяше тяхна краля, хми зборува:            А що им беше краля, им говори:
Ми, девойки мои робинки, плачете,                Девойки, мои робинки, не плачете,
Немой църни ръки кършете!                            Черни ръце не кършете!
Язъ ке си вазе откарамъ на земя родувита,  Аз ще ви откарам на земя плодородна,
Ел" не знаятъ люде да я работетъ;                  Дет" незнаят хората да я обработват;
Вия тяхъ ке си научите;                                    Вие тях ще научите,
Какъ са земя работи,                                         Как се земята обработва,
Та ке бидете тяхни господари;                        Та ще сте им техни господари,
Я кога умрете, каку Богове ке ве иматъ,        А кога унрете, зато Богове ще ви имат,
Оти ги сте научили,                                          Че сте ги научили,
Какъ да си пуста земя работетъ,                     Как да си пустата земя работят,
Рожба млогу да си ражда.                                 Рожба много да си ражда.
Робинки какъ ми чуха, сълзи си бършетъ,      Робинки като чуха, сълзи си бършат,
На краля си са поклонъ поклониха,                 На краля се поклон поклониха,
Поклонъ са поклониха и гу с" фалба фалятъ, Поклон се поклониха и го с хвалба хвалят,
Оти иска да научи диви люде,                          Че иска да научи диви хора,
Какъ си са земя работи.                                    Как се земята работи.
Лю утъ де си заминоватъ, кралю,                    От дето да минава кралят,
Сичку имъ са диву гляда;                                  Всички гледат и се чудят (Всички  диви  ги гледат).
Дойдоха си вейке ду той бялъ Дунавъ.            Дойдоха вече до бял Дунав,
Краля си вели ютговори:                                   Краля Дунавски, вели говори:
Неке можетъ мои бялъ Дунавъ да заминатъ; Неще може моя бял Дунав да минат.
Дунавъ са е мощне харну размързналъ;          Дунав се е добре размързнал,
Та и бялъ Дунавъ да заминатъ,                        Та и бял Дунав да преминат,
Язъ си събрах силна ойскя,                                Аз си събрах силна войска,
Не хми давамъ да дойдатъ на моя земя.          Не им давам на моя земя да дойдат.
Читайска краля си стои на край бялъ Дунавъ, Китайския крал стои на край бял Дунав,
Та са чудумъ чуди що да прави,                        и се чудом чуди, що да прави,
Що да прави какъ да си Дунавъ замине?          що да прави, как да си Дунав премине,
Та да иде на родувита земя.                              та на плодородна земя да отиде.
На ойскя си вели ютговори:                                На войска си вели гоори:
Сяки пу куляна да си падне,                              Всеки на колене да падне,
Куледу Богу молба да са моли,                          На Коледа Бога молба да се моли,
Да си прати вятрувита Самувила;                    да си прати ветровита Самовила,
Тя да си задуя силанъ вятаръ,                          та да задуха силен вятър,
Дуръ да си пумързне ду бялъ Дунавъ,              додето Дунав замързне,
Пу нег" кату пу суху да си заминатъ.                по него, като по сухо да минат.
Сите паждатъ пу куляна на земя-та,                Всички падат на колене на земята,
Куледу Богу си са молба молятъ,                      на Коледа Бога молба да се молят
Да си прати вятрувита Самувила.                    Да си прати ветровита Самовила.
Тя да си задуя силанъ вятаръ,                         Тя да си задуха силен вятър,
Дур да си пумързне ду бялъ Дунавъ,                Докато замързне белят Дунав,
Пу нег" кату пу суху да си заминатъ                 по него кат по сухо да преминат.
Та си имъ Куледу Богу молба услише;              Та си им Коледа Бог молбата чу;
Си прати ду негова вятрувита Самувила,        и си прати неговата ветровита Самовила
Та си заду силанъ вятаръ,                                 Та си задуха силе нвятър,
Дуръ си пумързна ду бялъ Дунавъ,                   Докато замързна белият Дунав,
Та си ойскя пу негу кату пу суху замина;         Та си войската кат" по сухо мина;
С" тяхъ си замина и вятрувита Самувила,       С тях премина и вятровита Самовила,
Да имъ на ойскя-та, помогне,                             на войската помогне,
Да си надвиетъ на Дунавска краля.                   Да си надвият Дунавския крал.
Утъ Богъ нашла Камяна девойка,                       От Бога да си го намери Камяна девойка,
Що си приучи Дунавска краля,                           що си приучи Дунавския крал,
Да събере ду негува силна ойскя,                      да събере неговата силна войска,
Да си ценкъ устори сасъ Читайска краля.         Двубой да си устрои със Китайския крал;
Та си услише Камяна девойка,                           Та си послуша Камяна девойка,
Що си бяше негува биларка;                               що си беше негова болярка,
Та нехтя глава да си пуведе,                             Та нещя глава да си наведе,
Ам" си събра ду негува силна ойскя,                  Но си събра неговта силна войска,
Та ми утиде на край бялъ Дунавъ,                    Та си отиде на край бял Дунав,
На край бялъ Дунавъ на широку поля,              На край бял Дунав, на широко поле,
Да са сасъ Читайска краля ценкъ удари,           Да се със китайския крал в двубой удари,
Немой земя да му земе.                                      Да не му земята земе.
Та си заду вятрувита Самувила                       Та си задуха вртровита Самовила,
Хемъ и топалъ, хемъ и студанъ вятаръ;          хем топъл, хем студен вятър.
Що бяше на читайска ойскя, топлу си дуеше,  на Китайската войска, топлу духаше,
Я на Дунавска ойскя студну си дуеше,              а на Дунавска войска, студено духаше,
Дуръ са сита ойскя замързна,                            дорде се цялата войска замързна,
Та си станаха кату дарве изсъхнали!               Та станаха кат дървета изсъхнали!
Та си земя загуби Дунавска краля.                   Та си земя загуби Дунавския крал,
Я що бяше Камяна девойка,                               а дето бе Камяна девойка,
Какъ ми чу чи са Читайци земя убзели,             как чу че са китайци земята превзели,
Та са е земя заселила утъ тяхни млади,           та се е земята заселила от тяхните младежи
Тие села направили сите диви заробили,          те села направили, всички диви заробили,
Та ги научили какъ да си земя работетъ,          та ги научили как земята да си работят,
Утъ желба са фърлила фафъ бялъ Дунавъ,    – от жал се хвърлила в бял Дунав,
Та си са удави млада зелена;                              та се удави млада и зелена,
Немой Читайска краля да я мъчи,                       да не би китайския крал да я мъчи,
Чи си тя била кралева биларка.                           Че е била кралева болярка.
Това стори Читайска краля!                                Това стори Китайския крал!
Утъ тога е устаналу                                             От тогаз е останало
Тая пясна да са пяе.                                             Тая песен да се пее.
Утъ Бога здраве, утъ меня пясна.                       От Бога здраве, от мене песен.



Славянските Веди са се състояли от следните книги:

Ясна книга – свята книга с празнични песни
Земица     –  описания на земите 
Звезница  – звездобройска и астроложска книга
Ратина      – книга с бойните песни
Петица – петокнижие, с песни за Боговете и Богините