В Старозагорския затвор
1976 г.

Закараха ме при началника на затвора и той ме пита: Ти политически ли си? А аз му отговорих: – "Е, не съм политически, но не съм и криминален"! След това ме вкараха в "Тежкия салон", където на част от килиите имаше табели:

осъдени за престъпления против Народна Република България

Вкараха ме в една такава килия и там, или заварих Илия Минев, или го докараха след мен, а по късно докараха и Ханс Алаксандър Клайн, – български гражданин от австрийско потекло. С бай Илия, когото дотогава не познавах, прекарахме в тази килия два месеца, а Ханс изкараха на работа по-рано.

Тежкият салон беше наказателно и изолационно отделение, подобно на седмо в софийския, но тук беше по-строго. Изкарваха ни до тоалетна, три пъти на ден, отделно, килия по килия, и докато още отивахме, нарочно започваха да викат да се прибираме. А трябваше да изплакнем със студена вода чинията за хранене; да изсипем и изплакнем "тоалетната кофа", да налеем вода за пиене, а и да ходим по нужда! Всичко ставаше на "тъгъдък", с много викане и заплахи! 
Всеки ден ни извеждаха и на каре, по един час, всички едновременно, като се движехме, по килии, на разстояние 5-6 метра. Само тогава можехме да се поогледаме и да видим какви други затворници имаше в нашия „салон“ (коридор), и евентуално крадешком да разменим некоя дума. От всички в тежкия салон, помня само Димитър Велков, за когото ще става дума и по-нататък.

От Илия Минев разбрах, че моя съпроцесник, – д-р Васил Пеев, е негов добър познат и приятел. И двамата били легионери и бяха изкарали доста години по затворите.

След 16 години затвор, бай Илия е бил освободен, някъде 1964 г. след което 10 години е бил изселен в село Божур, Разградско. А този път беше осъден на 6 години, "за клевети против Народната власт", по чл. 108, по повод реакцията му, против скалъпена "криминална присъда", че продавал произвеждани от него, към някаква кооперация, пластмасови копчета!? С тези присъди, срещнах бай Илия в старозагорския затвор, 1976 година.

Бай Илия разказа, как на два пъти, по време на предишния му затвор, са го изнасяли мъртъв, в книжен чувал, но и двата пъти се съживявал, "преди Циганина да го зарови"! –"Ето така", – казваше Бай Илия, – "сгъват те на две, и в чувалчето"! (А по разказ на Христо Цачев, в Белене, с брадва отсичали краката на недоубитите лагеристи, за да се поберат в чувалите")! Такава е била погребалната практика. Бай Илия казваше, че е прекарал в карцерите над 1300 дни!!

А Ханс беше кротък, приятен човек, и понеже каза че е австриец, го попитах: – "Ще се присъедини ли Австрия към Европейския съюз?", и той уверено отговори: –"Ще се присъедини"! А тогава, 76-та година, това не само че не бе сигурно, но този въпрос въобще не се и повдигаше, защото на Австрия не бе позволено да влиза в никакви съюзи. Все пак, Ханс излезе прав, защото само след десетина години, Австрия стана член на Европейския съюз!

Скоро изкараха Ханс на работа в първи "отряд", където бяха политическите, и в килията останахме само двамата с бай Илия. Радвах се че срещам стар, непречупен плитически затворник, от когото мога да науча много, но аз вече бях убеден привърженик на западната демокрация, въпреки всичките и недостатъци, и симпатизирах на БЗНС, а бай Илия беше преди всичко националист – легионер, и доста резервиран към запада, за което имаше основания.

Славяни или прабългари, – ненужен спор

С бай Илия често говорехме и спорехме за произхода на българите. Той, като легионер, не се съмняваше, че българи и прабългари, е едно и също, а аз считах и считам, че българите сме преди всичко славяни, – по език, по раса и по култура, а славяните по раса са арийци, както почти всички европейски народи! Затова веднъж попитах бай Илия: "Какви са били прабългарите по раса?" И той, като се позамисли, отговори: – "Те са си отделна раса"!?

Прабългарите, сигурно не са били отделна раса, но по-важното е, че ние българите, по раса, по език и по култура, сме неразделна част от останалите европейски народи! Срамуването от славянството, и търсенето на някаква друга идентичност, в друга раса, е смешно и крайно жалко! Убеден съм, че който априори приема, че сме преки наследници на прабългарите, се води само от името, бълагри – прабългари, а не от фактите и реалностите!

Разбира се, доста време преди това, се бях интересувал и размишлявал, търсейки следи от прабългарите, в особеностите на езика ни, или във външния ни вид, но се убедих, че не сме нито тюрки, нито татари, нито хуни, нито угро-фини! А освен това, нали казват че има "Волжски българи", и добре се знаят, техният език и раса, и който иска, нека направи нужното сравнение! Но привържениците на "прабългаризма" имат толкова "хлъзгави" аргументи, че ако им докажеш, че българите не са тюрки, – те казват че са хуни, но понеже е очевидно че не сме монголоиди, то сме били иранци. А когато и това предположение увисне, – тогава, или се започва отначало, или, както каза бай Илия, – били сме отделна раса!?

Та нали в първите български писмени "произведения", от 10-ти век, не само няма нито една тюркска или друга "съмнителна" дума, но и самите автори, с гордост наблягат, че става въпрос за славянски народ и славянски език!

А между другото, и до днес в Трънско, а вероятно и в цяла западна България, на Бъдни вечер, с кратък символичен ритуал, все още се почита и един от славянските ни Богове – Джерман! Пред вратата на къщата се изнася храна и се призовава Джерман, със следните думи: – "Йла Джйрмане да вечйрамо! Йла сегб да вечйрамо, а пусле цйлу гудин учи да ти не виджэйемо"! (За да не донася градушка) А при наближаващ буреносен облак, ние пастирчетата, и всички на полето, викахме: – "Пренйси га Джйрмане (да пренесе бурята на друго място)!"

За позицията ми по този въпрос, допринасяше и съображението, за бъдещо сближаване с република Македония! А с абсурдната теза, за хуни, татари и тюрки, е нереалистично да очакваме разбиране и сближаване с братята ни в Македония, с които сме разделени по чужда воля. А трябва да се има предвид и това, че манията по прабългарите и по шатрите, бе официална политика в последните години на комунизма. А тогава всичко се вършеше целенасочено и нямаше нищо случайно! Целта е била, и е, – отчуждаване и разединяване на арийските народи!

! (Послепис от 2008 год: А сега, благодарение възможностите за информация от интернет (виж трудовете на Ганчо Ценов, с цитатите на старите летописци; древните български песни –„Веда Словена; написаната (издълбана) на десетки дъсчици „Влескнига“), се оказва и доказва, че славяни, скити, хуни, българи, траки, – са почти един и същ народ, и са говорели славянски езици! И най важното, – живеели са на „Балканите“, още от предисторическо време! Този народ гърците са ниричали Пеласги (беласци?) или Пелгари (Българи). Разликите в названията идват от особеностите на гръцкото произношение и от правилата им за писане.  Същото се отнася и за титлата Кнез, Княз или Конез, която на гръцки се изписва, – Канес!  И само от тази неправилна гръцка транскрибция, "великите ни историци" – масони, въвеждат чуждите названия: Кан, или Хан!
Прословутото славянско или българско нахлуване на Балканите, и боевете на българите със, или в рамките на Византийската империя (Провинция България, Илирия и т.н.), са били освободителни войни, против Римската, а впоследствие, – Византийска империя. От четвърти век, насам, според писанията на „хронистите“, славяните владеят целия полуостров, между Дунав, Адриатика, Коринт и Босфора (стените на Константинопол), и открито заявяват, че имат право на бащината си земя! И това им твърдение, тогава никой не е оспорвал. Та всъщност, онази част от славяните, скитите, хуните или българите, които са били отстъпили бащината си земя, по време на римските завоевания, на „Балканите“, – използвайки отслабването и разделянето на Римската империя, започнали с бой да се завръщат по бащините си земи и да прогонват гърците, населили се в градовете ни! А в края на 19-ти век, масонски, поръчкови историци, за да донагласят фалшификацията си, преместват местообитанията и войните на българите, от „Балканите“ в Кавказ и Азия. За което им твърдение няма никакви източници, понеже, старите и древните летописци са наричали „Кавказ“, една от балканските планини, – най вероятно – Рила.

– За истинската българска история и за ядрото на арийските народи, – славяните, – търсете в интернет: "Кроватова България"; "Книга Велеса"; "Веда словена" – древни родопски народни песни и предания от предисторическо време; и най-важното, – нищо друго може да не прочетете, но най-внимателно прочетете и препрочитайте извадките от "тайните протоколи", поместени в края на тази книга, както и извадките от „Тората“ и изказванята на Албърт Пайк, Дълес и Рабинович!)
................... 

Предложих на бай Илия, за да няма излишни спорове и разделения, – да оставим този въпрос, да се решава в бъдеще от науката, но той отказа! А когато стана дума за "трънския" диалект, бай Илия каза, че диалектите са извращение на литературния език! Но понеже тези въпроси мен много живо ме занимаваха и ми беше ясно, че диалектите са от хилядолетия, а литературните езици са възникнали от диалектите, както е станало и с българския, през 19-ти век. Така че, диалектите няма как да са "извращения на литературния език"?

Още от ученическите години, се интересувах откъде идва "членуването", което е основната отлика на българския език, от останалите славянски езици, и дали това не е под влияние на прабългарския? И чак много по-късно, в Старозагорския затвор осъзнах, че членовете (вкл. в македонския и родопския говор), – всъщност са чисто славянски местоимения, и че 90 % са еднакви със съответните местоимения в съвременните, сръбски и хърватски езици!

Много преди срещата ми с бай Илия, знаех, че крайният (егоцентричен) национализъм може да е вреден и за собствената нация, а с подобна позиция, бай Илия, все едно приемаше, че говорещте диалекти в България, не са българи !?

И днес, много хора и български институции, се чудят защо българи от западните покрайнини в днешна Сърбия, и в Македония, се отчуждават от България? Вероятно една от причините е, игнорирането на местния им "говор"! Да, "трънският" говор е близък със сръбския, и това е съвсем естествено (та нима трябва да е близък с татарския), но в Трънско, няма нито един човек, който да се съмнява, че е българин. 
В тази връзка, крайно деструктивно бе тоталното отричане на издадените или подготвяни за издаване, – в Западните покрайнини, – "Шопски", а в Гърция, – "Помашки" (Родопски), речници!

Наистина, може целите за издаването им, да не са по нашия вкус, но нали в края на краищата, става дума за български диалекти и за български думи, събрани в тези речници. А нямаше ли да е много по-добре, ако всеки българин още от училище знаеше поне по неколко изречения от основните ни диалекти, за да има елементарна представа, а не, както се е случвало и се случва, невежи хора да казват за македонския говор, че е сръбски, и за македонците, че са сърби! И после се възмущават, защо наши сънародници се отчуждават от нас.

Тук ще цитирам родения и израсъл в южноморавския град Враня, сръбски генерал Михич, главен участник в преврата и убийството на Крал Милан и кралица Драга:

– "Във Враня имаше три махали, – турска, сръбска и българска, но българската беше по-голяма от турската и сръбската, взети заедно. А аз бях от сръбската махала."

След преврата, генерал Димитър Михаилов (Михич,) се преселил в гр.Трън; тук създал семейство и оставил потомство. А горния цитат многократно ми е "декламирал", неговият вече покоен внук, известен български скулптор, – много честен и добродушен човек, – Димитър Тодоров Димитров.

По-късно в "разряда", бай Илия пак се ядоса, като казах полу на шега, че "Както вървят нещата, след време, нациите вероятно ще изчезнат или ще трябва да се направят резервати"! А той каза ядосан: – "Червената боржоазия ни държи по затворите, а синята буржоазия, ще ни държи в резервати!"

Не исках да спорим и не му го казах, но имах предвид, прогресивно увеличаващите се контакти и обмен между народите, и ако не бе се ядосал, щях да му посоча: – "колко, и в колко насоки, на самия него е повлияло следването му във Франция и Германия, и колко неща, самият той е "привнесъл" в България", от чужбина! Този процес никой неможе да спре, но той е естествен и сравнително бавен. А иначе, и аз съм категорично против, целенасочено да се пришпорват тези процеси, и насилствено да се налага изкуствена унификация на света, както се прави сега! В тази връзка, ще спомена, че чак около 1980 г., за първи път чух от радиоточката в затвора, – по радио София, да излъчват песен на Бийтълс, а днес отвсякъде звучи английска музика, все едно че други народи, езици и култури няма! Несъмнено, това се прави целенасочено и даже още по-нагло, отколкото преди се налагаше, руският език и "съветската култура"!? И най отвратителното е, че това го вършеха и го вършат, – едни и същи хора, кадри на една и съща Партия !

Веднъж, бай Илия ме попита: – "Кой, според тебе, е най-великият българин"? Отговорих, че за мен, най-велик е Левски. А той каза: – За нас, легионерите, най велики българи, са трима: – Аспарух, Паисий и Раковски!

Бай Илия често цитираше виждането на националистите, които казвали: – "Индивиде, ти си нищо, – нацията е всичко"! А за демократите, – индивида, бил всичко!

Разбира се, това са две крайности, а "истината", и тук, е по средата! Но според мен, държавата се създава за да служи на хората, а не обратно, както предпочитат националистите.

Друга причина за резервите ми към национализма е, че в крайното му разбиране, национализмът се свежда само до "измамно себевъзвеличаване и самозалъгване". Освен това, национализмът, в днешния му вид е формулиран от масоните, след френската революция, за да обслужва тогавашните им цели! За този национализъм, нацията и държавата са идентични и всички народи в една държава, представлявали „една нация“!?)

(Тогава наивно вярвах, че всеки нормален политик, и всяка нормална власт, – с изключение на комунистическата, – държат сметка за националните интереси. Но неколко години след десети ноември, се видя, че нашите правителства, под чужда диктовка, работят против националните ни интереси. Освен това, разбрах, че България е обградена от доста националистически настроени държави, което създава сериозен дисбаланс, във вреда на България, понеже нашият народ е много по-добронамерен и доверчив към всички.

Трябва да се знае, че неколкото поредни вълни на антитурски кампании в България, и по време на комунизма, и през 1990, и през 2006 г., съвсем не произхождат от българския народ, а са политика на комунистите, и по същество, са анти български и анти национални. Тези изкуствени, но изкусно провеждани, псевдонационалистически кампании, имат и ще имат дългосрочни вредни последствия за България! А иначе, за България е крайно нужен, един разумен национализъм, за поддържане на някакъв междунационален баланс на Балканите, но комунистите, само имитират, и с това, умишлено компрометират национализма, както вече компрометираха демокрацията!)

Някъде по това време съобщиха че е починал Мао Цзе Дун! Тогава Китай, "благодарение на комунизма и културната революция", беше страшно изостанала страна, въпреки милиардното си население. По този повод направих за себе си заключението, че "за сега комунистчески Китай не представлява опасност, но ако възприеме някаква по-рационална икономическа система, а запази комунистическата диктатура, ще стане много опасен за света"!

Това което тогава допусках като вероятност, за китайската икономическа система, – вече е факт, но засега Китай още не е опасен, и дано не стане! Съдейки обаче по източноевропейския опит, предполагам, че светът ще има огромни проблеми с китайската комунистическата мафия, която неизбежно ще се се развие от неестествената китайска политико-икономическа система! (Впрочеем, днес съм напълно убеден, че комунистическите власти и държави са били и винаги са, под контрола на своите задокеански господари, макар за неосведомените, това да изглежда "пълен абсурд"!) 
(Продължава в – "В първи отряд на Старозагорския затвор")