Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2008 22:04 - 'Класата', която 'с решаващата подкрепа' от запад, превърна страната ни в мафиотски вертеп! ('Срещу течението')
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2128 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 18.12.2008 21:53


Но това, което фатално преобърна предвижданята и попари моите, и на мнозинството българи, очакваня и надежди, бе напълно неочакваното и, на първ поглед, нелогично съюзяване на демократичния запад с най висшите кадри на БКП и ДС!  Затова точно тези кадри, днес съставляват т.н. "икономическа и политическа класа". Класата, която "с решаващата подкрепа" от запад, превърна страната ни в мафиотски вертеп!

... важното е да се знае, че както почти всичко в източна Европа, така и неотварянето архива на ДС, зависеше и зависи, най-вече от позицията на запада!  Да сте чули некой от Европейския съюз или САЩ, да настоява за отваряне на десарския архив или да иска декомунизация, и да критикува България в тази насока?! Едвали от запад ще чуем някога подобни критики ! А съдбата на този архив, в който се оглеждат 50 години от нашата история, и където са "запечатани" съдбите на стотици хиляди достойни български граждани, – е предрешена! Чака се само удобен случай за неговото реално или, по-точно, фиктивно изгаряне! И ако това наистина се случи, то ще е най-голямото престъпление на комунизма и на неговите могъщи западни създатели и покровители!

След 10-ти ноември...

През февруари се проведе първата "Национална конференция" на дружеството. В подготовката ъ не съм участвал, но името ми беше поставено на първо място в листата на предложените за избиране в новия управителен съвет. По време на конференцията, си дадох отвод. Не исках да съм в ръководството, поради много причини:

1 – Явно, вече нямаше да съм "между свои" в ръководството на дружеството.

2 – На самата конференция, а и преди това, вече се получаваха сериозни сблъсъци с Илия Минев и събраните около него хора, поради неудачното избиране на Румен Воденичаров, за председател.

3 – Нямах квартира в София и нямах средства, да се издържам.

4 – Наивно вярвах, че нещата в България, така или иначе, вече ще вървят към много по-добро!!

Към края на конференцията, споровете в залата на "Дома на киното", се усилваха. Затова, с Коста и Драго, излязохме в кафето. След малко дойде Воденичаров и ме помоли да ида да кажа нещо, защото конференцията може да се провали. Нямах желание да се изказвам, но Илия Минев, като главен аргумент против Воденичаров, твърдеше, че Воденичаров, – "Даже не е член на дружеството", – а бай Илия бе казвал това и за други членове, когато му ставаха неудобни!?

Така, покрай основателните аргументи, бай Илия Минев използваше и неистини, което за мен въобще не бе приемливо! Не обичам никакви неистини, особено по най-сериозни въпроси, и от сериозни хора, – затова влязох в залата и направих изказване за "Откритото писмо" и за събранието във вилата на Румен Воденичаров, в Панчарево, където заедно участваха, и Илия Минев, и Румен Воденичаров, и където никой не каза, че Воденичаров не е член на дружеството ! Там, аз за първ път видях Воденичаров, като домакин на събранието и уважаван участник, – избран и за говорител на дружеството! И както писах по-горе, за това събрание не бях и уведомен, а пристигнах "неканен", към неговия край!

Именно, на панчаревското събрание, Воденичаров бе легитимиран в дружеството!

На излизане от конференцията, Драгомир Цеков ми даде 20 долара, и се разплака от мъка, че бе преизбран Воденичаров! Чак тогава разбрах, колко сериозно е разочарованието му! В действителност, след десети ноември бях почти изолиран от ръководството на дружеството и не бях в течение за проблемите и конфликтите там! В контактите и преговорите с другите "неформални" организации, а след това и на "Кръглата маса", участваха Воденичаров, Драгомир Цеков и Костадин Георгиев. Вероятно така е решил Воденичаров, макар аз, като координатор на дружеството, да бях втори в ръководството, след председателя, и трябваше поне да знам, кой ще представлява дружеството във водещите се важни преговори!

Двадесетте долара, дошли незнам от къде, бяха единствената парична подкрепа, която съм получавал, освен дадените ми от моите приятели, преди 10-ти ноември, по време на обиколките за "откритото писмо", – от Савовски – 20, от Цачев – 20 и от бай Радослав – 40 лева! 
А тези пари наистина бяха "златни левове" за мен!

(За тези 20 долара, чак 2008 г. разбрах от моя приятел, американски гражданин, Веско Маринов, че той е дал тези 20 долара на Драгомир Цеков, а той ги е дал на мен.  Но Драго не си спомня случая, понеже на никой от нас тогава умът не е бил в парите!)

Още на следващия ден, след конференцията, при мен на село, дойдоха Драгомир Цеков и Костадин Георгиев, да ме агитират, да се обявим против проведената конференция. По принцип и аз не бях очарован, нито от състоянието в дружеството, нито от резултатите на конференцията, но не смятах че е нормално, вчера да сме участвали, а днес да се отречем от стореното. Според мен, всеки е трябвало да каже своите мнения и предложения, по време на самата конференция, а с тях двамата, седяхме през цялото време заедно, и не останах с впечатление, или поне не ми казаха открито, че са били против преизбирането на Воденичаров!

През Юни 90 г., сменихме Воденичаров, но това не помогна, дружеството да се съвземе. А аз, още веднага след десети ноември, наивно считах и казвах, че времето на дружеството е минало, понеже то изпълни своята роля, а "сега" идва времето на партиите!

Първите демократични вестници

През зимата на 1990 г. излезе първият опозиционен вестник "Свободен народ". Още първия брой на вестника, разлепих на видно място, на автогарата в гр. Трън. Скоро след него започнаха да излизат "Демокрация" и "Народно земеделско знаме", но както в началото, така и години по-късно, тези вестници, на практика не се разпространяваха извън София. Затова се налагаше да ги купувам чак от там, но няколко пъти пътувах до София, специално за вестник и се връщах с празни ръце! Въпреки това, неколко месеца редовно разлепвах всеки попаднал ми нов брой на поне един от опозиционните вестници. Поддържах "стенвестника", на стената на автогарата, чак до първите избори, когато комунистите добиха кураж и ми забраниха, под предлог, за чистотата на стената!

Неразпространението на вестниците ни и незаинтересоваността на ръководителите на СДС, бяха ясен знак за неискраната им и фалшива опозиционност. А за да не си помисли некой, че те "не са знаели", – уверявам, че лично аз (за първи и единствен път), срещнах председателя на СДС, Жельо Желев, по време на конференцията на "Независимото дружество", когато бяха излезли вече неколко броя на в. "Демокрация", и му обърнах внимание за този проблем, като поисках да се заделят и изпращат по неколко, или поне един вестник, за всеки общински координационен съвет на СДС, но той нито обърна внимание, нито ми отговори. А ако неможеха да подсигурят нормалното разпространение, то организирането на алтернативно разпространение, не беше никакъв проблем, понеже и без това, хиляди ентусиасти пътуваха до София, за митинги, за контакти и за съвети по организационни въпроси! Така че, оправдание за първите ръководители на СДС, няма!

В началото на 91 година, за неколко месеца, бях член на "временната общинска управа" в гр. Трън. Трябваше да се създадат и селски (кметски) временни управи, за което, реално, нямаше никакви правила. Увещавах неколко души в селото ни, некой да се кандидатира за "председател на временната управа", но никой не се съгласи. И като неможах никого да увещая, – организирах подписка с предложение до общината, аз да съм председател на временната управа, в моето село Парамун. Подписаха се повече от две трети, от стотината ни жители. Така, след много "консултации", а по-точно, спорове, между общинските ръководства на СДС и БСП, бях назначен за селски кмет (председател на временната управа), на мястото на кметувалия вече 17 години, наш съселянин – комунист!

Недописаната история на "дружеството"

Надявам се, историята на "Независимото дружество за защита правата на човека в България", да се допише, след като се съпоставят спомените на главните участници, и след като публично се проучи архивът на ДС за "Независимото дружество"! А пълната картина ще се изясни, когато "излязат на светло" разработките на "Държавна сигурност" и за останалите неформални сдружения, и за първите година на "демокрацията"! Чак тогава ще се види, че всички "демократични лидери", или почти цялата, т.н. "политическа класа", всъщност са тайни офицери или, най-малкото, доносници на ДС, или са от други служби и отдели на БКП !

Казано ясно, – комунистическата "Държавна сигурност" беше и продължава да е истинският кадровик, – и на основните "демократични" партии и организации, и на "организираната престъпност"! И именно затова, вече е почти сигурно, че архивите на ДС няма да бъдат отворени, и то, главно по вина на СДС !

А че ДС е кадровик на СДС, осъзнах още в началото на 90-та година, но като добронамерен човек, очаквах, че с подкрепата на запада, нещата у нас постепенно ще се изясняват, изчистват и развиват към много по-добро, и за народа, и за държавата ни!

Но това, което фатално преобърна предвижданята, и попари моите, и на мнозинството българи, очакваня и надежди, бе, напълно неочакваното, и на първ поглед, нелогично съюзяване на демократичния запад, с най висшите кадри на БКП и ДС ! Ето защо, точно тези кадри, днес съставляват т.н. "икономическа и политическа класа". Класата, която "с решаващата подкрепа" от запад, превърна страната ни в мафиотски вертеп!

По време на затворническите години, чувствахме и знаехме, че комунизмът всячески се подкрепя от влиятелни западни "кръгове", но че тези задкулисни "кръгове", отдвана са господари на света, и че освен създатели, продължават да са и върховни господари на комунизма, – се убедих категорично, чак през деветдесетте години!

Накрая, все пак съм убеден, че "Независимото дружество за защита правата на човека", изпълни своята "прометейска" мисия, и да се допуска, че при онези условия е можело и много повече, едва ли е реалистично!

А за самозалепващата се емблема на дружеството, от есента на 1988 г., след 10-ти ноември, Бранков каза, че той я е направил във Виена !?

СДС — подставена организация

Като член на "Независимото дружество за защита правата на човека", а от началото на 1990 г., и на БЗНС "Никола Петков", участвах в създаването и на общинската организация на СДС в гр.Трън. Бях активен член, до началото на 95 г., когато СДС се преобразув в партия. Лично аз, с голяма надежда очаквах това да стане, понеже функционирането на СДС, като съюз на партии и организации, казано на жаргон, – си беше "чиста порнография".

Ако в една община, например, се създадеше силна демократична организация, и тя представлява общинския КС на СДС, то небеше проблем за "заинтересовани" наши противници, чрез подставени хора, да регистрират в София, още две други партии или организации. По този начин веднага си осигуряваха мнозинство и спъваха работата на общинския СДС. Така се процедираше през цялото време, докато СДС беше съюз от партии и организации! (Вижте "Секретните указания на БСП, от 1991 г.!)

Но след преобразуването в партия, вместо да се превърне в стабилна демократична организация, – СДС стана още по-зависим от комунистите и техните интереси.  Точно тогава, по примера от София, мутрите, и мутренските отношения в СДС, навлязоха и в провинцията, и стана достатъчно ясно, че на такива като мен, мястото вече не е в СДС !

Чашата окончателно преля, когато правителството и парламентарното мнозинство на ОДС, не спази собствения си закон и не само че не отвори архива на ДС, но и не допусна, на мен и на мнозинството като мен, да прегледаме досиетата си! И това бе последният "пробен камък", или "лакмусът", с който непогрешимо се доказа, че всичките ни "демократични лидери" и депутати, са подставени лица на половинвековните ни поробители ! По-красноречиво доказателство за фалшивата им демократичност, – от отношението им към архива на комунистическата "Държавна сигурност", – няма! Всичко останало, е демагогия и политически театър!

Така че, огромният проблем, за ролята на Държавна сигурност, от преди десети ноември, та и до сега, – ще си остане в сферата на спекулациите, докато реално не се отворят архивите! Но за това, все още няма, и едва ли ще има, политическа воля, въпреки демагогските пози на "добре познати лица", – особено преди избори! А липсата на такава воля, доказва че БКП и ДС, имат пълен контрол над целия "политически елит", и над държавата ни, въобще!

В тази връзка, всички, които "пеят", че било късно да се отваря архивът; че там нямало нищо интересно; че бил прочистен; че е фалшифициран; или пък че щяло да се навреди на националната ни сигурност; — всички те, ако не са глупци, са "вълци в овчи кожи"!

Но важното е да се знае, че както почти всичко в източна Европа, така и неотварянето архива на ДС, зависеше и зависи, най-вече от позицията на запада!  Да сте чули некой от Европейския съюз или САЩ, да настоява за отваряне на десарския архив или да иска декомунизация, и да критикува България в тази насока?! Едвали от запад ще чуем някога подобни критики ! А съдбата на този архив, в който се оглеждат 50 години от нашата история, и където са "запечатани" съдбите на стотици хиляди най-достойни български граждани, – е предрешена! Чака се само удобен случай за неговото реално или, по-точно, фиктивно изгаряне! И ако това наистина се случи, то ще е най-голямото престъпление на комунизма и на неговите могъщи западни създатели и покровители!

А когато 1995 г., приключваше кметския ми мандат, не се кандидатирах за следващите избори. Но с идеята, да имам известни приходи и свободно време, за да мога да напиша спомените си от затвора и от "дружеството", започнах "бизнес" като едноличен търговец, и след около година, вече държех три съвсем скромни "магазина", в моето село и в гр. Трън. Всичко това започнах без никакъв капитал, а само с незначителни лични средства.

Но есента на 96 г., олигархията предизвика невиждана до тогава в България, инфлация, и само за 4 – 5 месеца, левът се обезцени 50-кратно! Аз, уж "преживях" инфлацията, но вече едва успявах да подържам "бизнеса" си, като плащах само минимална заплата на моите продавачи. Тъкмо вече бях уредил всички необходими документации: – договори; лицензи; санитарни и пожарни разрешителни, – когато, без да ме предупредят, ме голобиха за липса на касови апарати, което до тогава при нас не се изискваше. Така, поради липса на средства, едва успях да задържа само крайпътния мизерен селски магазин, на разклона за нашето село Парамун.

По време на подписката и пресконференцията, която проведох в началото на 2001 г., похарчих около 500 лева. Купих и един стар компютър за около 200 лева, но всичко това бе от "оборота" на последния ми магазин. Така, пролетта на 2001 г., след 5 години "търговия", затворих и този магазина, и останах само с неколко крави.

Сега вече имам доста повече крави, но не съм по-добре, и не се отказвам, само поради любовта към животните и към земеделската идея, макар да ми е пределно ясно, че присъдата над независимите селски стопани, – отдавна е произнесена и вече е почти изпълнена!

Тъкмо се бях понаучил да ползвам компютъра и бях записал неколко отделни заглавия от тази книга, когато, само три месеца след като ги бях купил, монитора и компютъра ми, се повредиха (2001 г.). И чак след още две години, в началото на 2003 г. успях да заделя нови 200 лева и да купя друг стар компютър. Тогава фактически започнах да пиша спомените си, и 2004 г. бяха готови, но ми трябваше скенер, за да преснимам и приложа по-важните документи и снимки.

Мина още една година, и купих едно евтино "многофункционално устройство", но все пак се оказа, че по технически причини няма да мога да приложа сканираните документи, и се наложи да ги препиша. Но скенерът свърши работа поне за неколкото снимки.

Последната причина за забавяне разпространението на "спомените и заключенията" ми е, че нямам интернт, а нямам и приятели с интернет. Но поне използвах забавянето, та да допълня и поизгладя недодялания, на много места, текст.

И чак сега, спокойно мога да споделя, че през последните 15 години, сериозно се опасявах, да не се случи така, че да не успея да напиша спомените си, но слава Богу, мисля че успях, та борбите и страданията ни по затворите, да не останат, никому неизвестни, и с това, почти напразни!

  ІІІ част  

(от книгата „Срещу течението“)

СДС не отвори архива на ДС !

1990 – 2001 г.

Непобедимата идея за човешки правдини

Веднага, след като пролетта на 91 г. станах председател на временната управа (кмет) в нашето село, – на кметската пишеща машина, – във връзка с публикуваните, две години преди това, клеветнически статии срещу дружеството, – написах, до вестниците "Дума" и "Време" (бившите, – "Работническо дело" и "Пиринско дело"), следното "обръщение":

Непобедимата идея за човешки правдини

Преди две години, февруари 89 г. за гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев, от "Независимото дружество за защита правата на човека", се заговори по всички западни радиостанции. Интелектуалци от България и чужбина, открито и решително се обявиха в защита на гладуващите, и най-вече за връщане архива на поета Манолов, ограбен му от служители на ДС.

В защита на активистите от "дружеството", се ангажираха международни организации и правителствени ръководители от запад !

Точно тогава, комунистическата "машина" у нас, – виждайки че ще загуби тоталния контрол над обществото, ако допусне да хване корен "непобедимата идея за човешки правдини, – даде ход на дирижирана клеветническа кампания срещу дружеството и неговото ръководство !

Надявам се че днес, бившите пропагандни средства на БКП, – "Работническо дело" и "Априлско дело", – са вече наистина СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ и няма да е проблем да се публикува кратко разяснение, на страниците на днешните им наследници, – "Дума" и "Време".

Не става дума за опровержение, защото авторите на статията във в. "Дело", – "КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България", от 7. 02. 89 г. бяха надминали всички граници в оклеветяването на първите организирани застъпници за човешки права в България !

Какво всъщност се случи преди две години, в началото на 89-та година ?

На 11. 01. 89 г. ръководството на дружеството трябваше да се събере в дома на Петър Манолов в Пловдив, за да обсъди и приеме устава на дружеството. Всички пристигнали в този ден, обаче, бяхме арестувани!

Благодарение на незабавните международни протести и предстоящото посещение в България, на Франсоа Митеран, – само след три дни, бяхме "освободени". Освободиха ни от ареста, с условие да не напускаме местоживеенето си, 1 месец. За мен този срок, в последствие, бе продължен с още 1 месец.

По предваритвлна уговорка, всички ние от ръководството на дружеството, трябваше да обявим гладна стачка, ако евентуално ни задържат. По време на тридневния ни арест, а и след това, бяхме напълно изолирани един от друг, и дълго време неможахме да научим, че Манолов и Минев са продължили гладните стачки и след ареста. Вероятно най изолиран бях аз, понеже живея на село и нямам телефон, а милицията от трънското МВР, денонощно дежуреше около къщата ни, за да са сигурни че няма да мога да се срещна с никого.

На 2. 02. 89 г. при мен в гр. Трън, където току що, принудително бях започнал работа, дойдоха двама журналисти с касетофон, и настоятелно искаха да ме интервюират. Отказах, макар че нямах нищо за криене, защото знаех(ме) че интервюто ще е само повод, да се публикуват клеветнически статии срещу дружеството. Но след като ми обещаха, че ще ми предоставят касета със записа на интервюто, а и без това неможех да им попреча да напишат каквото си искат, оправдавайки се с отказа ми да говоря, – аз приех !

По време на интервюто, продължило около час, единият от журналистите, така се престараваше да защищава тоталитарния комунистически режим, че от него едвам успявах да взема думата. С особено раздразнение реагира, когато споменах, че нашето дружество е "правозащитна организация". "Другарят" изглежда бе убеден, че само ДС, към която явно принадлежеше, е такава организация !

Само неколко дни, след полу-насилственото интервю, на 7. 02. 89 г. във в. "Работническо дело", цъфна, почти на цяла страница –

"КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България"

Предчувствията ни, за предстоящо оклеветяване, се сбъднаха.

По команда, тази неподписана статия, бе "обсъждана" в партийните организации и "трудовите колективи", из цяла България ! Във вестниците организирано се публикуваха писма на "възмутени граждани" !

Не бях изненадан от безпределните лъжи в статията, и от злобните коментари в писмата на възмутените "другари". В тези статии няма нищо друго верно, освен имената на избраните жертви от ръководството на дружеството, – Илия Минев, Григор Симов, Едуард Генов и Петър Манолов ! Явната цел бе: – безогледна дискредитация на самата идея за организирано правозащитно движение в България!

Наскоро след като си прочетох скроената ми криминална биография в "Дело", бях удостоен лично с подобна статия в тогавашния софийски областен вестик "Априлско дело", от 28. 02. 89 г. под заглавие, "Трънският месия". Този път се изненадах, защото освен вече публикуваните в "Дело" клеветнически свободни съчинения, се цитираха и някои мои, почти неподправени изречения от интервюто. Статията бе подписана от Драгомир Пенчовски и Енчо Цветков.

Всъщност аз считах и считам, че трябваше да се публикува само оригиналният текст от записа на интервюто, което би било най-доброто опровержение и морално обвинение към организаторите на онази клеветническа кампания. За щастие, сега, – може би благодарение и на нашето дружество, – може да се говори и пише всичко, но все пак, много по-важно е, кой какво е казал тогава ! Затова ще настоявам, въпросните журналисти "да си спомнят" къде е касетата със записа (а тя несъмнено е в ДС), и макар с двегодишно закъснение, да ми предоставят обещания презапис !

Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването и укриването на документи, какъвто е и тази касета, – немога, и мисля че не би трябвало да се прощава !!! 
– 1991г.  м. Март,  с. Парамун, Трънско, Григор Симов

С това изложение, посетих редакциите на двата вестника, но те отказаха да публикуват каквото и да е, под предлог, че вече не били същите вестници, понеже си бяха сменили имената!?

Есента на 91 г., на проведените избори, спечелих кметското место в селото ни. Кандидатирах се, не защото имах амбиция, а само за да покажа на все още страхуващите се и невярващи съселяни, че комунистите могат да бъдат победени. А за да илюстрирам страхъ у хората, тогава, преди изборите 91 г., ще цитирам само следното изречение, казано ми от моя съселянин, Съма "Гемето", за предстоящото гласуване: – "Тъя пэт че се престрбшимо"! (или, – "Този път ще се престрашим" – да гласуваме за СДС)!? А това значи, че на първите избори, доста хора "не са се престрашили", което личеше и от резултата !

А след като СДС спечели изборите, – декември 91г., по аналогия на писмото от 86-та г., написах ново, "открито писмо – апел":

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

"О т к р и т о  п и с м о   а п е л"

Уважаеми Господа, най-висши ръководители на Република България: Есента на 86 г. шестима българи – радетели за човешки права, подписахме и изпратихме "Открито писмо – апел" – за човешки права, до "Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа". Като автор на това писмо и като един от подписалите го, ви моля, сега когато няма никакви пречки за това, да се разпоредите, – всички документи и факти относно "писмото" да се разсекретят и да станат достояние на всеки заинтересован гражданин!

Моля Господин Министъра на "Външните работи" да спомогне да се изясни – каква е била позицията на българския представител на "Виенската конференция", след като там е било прочетено нашето "Открито писмо"!

Моля Господин Министъра на "Вътрешните работи" да бъдат събрани и разсекретени всички документи и факти за преследването ни, от органите на ДС, след изпращането на въпросното писмо!

Моля нашия достоен Прзидент, Господин Жельо Желев, ако е възможно, да прояви лична заинтересованост във връзка с настоящия ми апел, тъй като отдавна се поставят въпроси, – "Кои, и с какви подбуди и цели, създадоха или възродиха, демократичната опозиция в България". А групата българи – дългогодишни политически затворници – изпратили откритото писмо, и година по-късно, – януари 88, – създали "Независимото дружество за защите правата на човека в България", бяха съществен елемент от новосъздадената опозиция!

"В Р Е М Е Е" * да започне да се отговаря на многото въпроси, оставали до сега без еднозначен и категоричен отговор!

Господа министри от първото демократично българско правителство: като осъждан 6 пъти по политически причини; прекарал в затворите 13 г., и накрая, заради "откритото писмо", – интерниран в Добруджа, – изразявам пред вас, жизнената си заинтересованост за съдбата на досиетата, и в частност, за моето!

Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването на документи за нашата история, според мен, е непростимо ! Считам, че всяка помисъл за унищожаване на досиетата, е най-тежък грях спрямо жертвите и спрямо историята на България !

Настоявам пред вас, моето досие, на политически затворник и незаконно преследван български гражданин, – да се разсекрети, като се вземат мерки, нито лист от него да не изчезне!

Уверен съм, че този е начинът, много въпроси да намерят своя отговор, а съмненията и колебанията да намалеят!

24. 12. 91 г. С най-голямо уважение : Григор Симов Божилов с. Парамун общ. Трън

* "В Р Е М Е   Е !" – Тогава имаше такъв предизборен плакат на СДС

 

Това "открито писмо", предадох в редакцията на в. "Демокрация", на политическия редактор, – Невен Копанданова (по късно – главен редактор!). След седмица отидох отново, и Копанданова ми върна текста, с обяснението, че "неможе да им послужи"!?

На излизане от редакцията, случайно се срещнахме с главния редактор Волен Сидеров, и понеже се познавахме от "дружеството", той за втори път настоя, на следващия ден да поговорим в неговия кабинет. Използвах случая и подадох на Сидеров, върнатото ми от Копанданова "писмо", за да го прочете и утре да си каже мнението.

"Утре", отидох в уречения час, пред кабинета на главния редактор, но се оказа, че след като бе прочел "писмото", Сидеров, "вече не ме познаваше"! Излиза и влиза неколко пъти, покрай мен, от кабинета си и като видя че продължавам да чакам, каза на секретарката, че днес няма да е тук, и замина нанякъде!

Свидетел на случая е бившият активист на дружеството, Иван Петров, от Плевен.

От този опит във в. "Демокрация", нагледно се убедих, че на този етап, няма да има смисъл да предлагам писмото си за публикъване на друго място! А защо Сидеров и редакцията на "Демокрация", реагираха така? Естествено, защото са служители на ДС!

И затова настоявам за отваряне архива на ДС, но и защото в архивите и досиетата е по-голямата част от биографията ми, и не бих желал тя да се изгуби или в бъдеще да се манипулира, а и много от данните съдържащи се там, несъмнено имат историческа стойност!

(Вижте на стр. 125 на книгата „Срещу течението“, защо трябва да се отвори архивът на "ДС"!)

Кому е нужна България без българи?
(По повод споменаването на Волен Сидеров)

Към избуялите напоследък в България, "ДС" националисти, се отнасям силно резервирано, защото, нито комунистическата "ДС", нито преименуваните ъ "служби", на днешната мафиотска олигархия, могат да са национални! А най-изявените националисти, днес, са "Атака", но и тя явно е десарска организация, както и повечето основни партии у нас, като целта на създаването ъ е, да обира протестния вот на крайно разочарованите избиратели и да ги насочва в глухата линия на омраза срещу турците и исляма. И веднага трябва да "кажа", че сатанизирането на мюсулманите, налива вода само в "мелницата на разложението и унищожението"! През тази мелница са минали, или предстои да бъда "прекарани", всички народи и автентични култури, докато оцелелите не бъдат превърнати в умаломощена, безлична и безволева маса! Затова, всички добронамерени хора и всички автентични религии, вкл. мюсулманската и еврейската, следва взаимно да се уважават и да се подкрепят, защото, много повече е общото между нас, отколкото онова, което ни разделя! Особена сега, когато от доста години е подета мръсна пропаганда против исляма, и се води злодейска война, уж против "световния тероризъм", а всъщност, против свободата на всички ни! – В тази война, наемниците – окупатори, са наричани "рейнджъри – доброволци", а защитниците на домашни огнища, – "терористи, свързани с Ал Кайда" !? Разделянето и насъскването ни, на верска основа, е тактика на световната мафия на еврейските банкери и техните тайни нечестиви организации!

А конкретно за България, основният ни национален проблем, в сравнение с който, почти всички други, освен нравствените, се обезсмислят, – е, че при крайно негативната демогафска тенденция, и с приспивния лозунг, – "В България всички са българи", – освен всичко друго, само след 20 години България ще е циганска държава! Затова е важно да се знае, че понятията, "нация" и "национализъм", умишлено се замъгляват, а е съвсем естествено и логично, че единствено българите могат да са българска нация; – другото е абсурд !

Трябва ясно да разграничаваме понятията: българин и български гражданин, и само в по-широк смисъл, нацията е сбор от всички народности и малцинства населяващи една стран! Затова народностите в България трябва да се назоват с истинските им имена, и да се каже и пише ясно, – кой какъв е по народност, – според произхода му, а не според "самоопределението", защото самоопределение може да има само в конкретна спорна ситуация!

Според наложените ни днешни закони, примерно аз, мога да се "самоопределя" и запиша "китаец", но това ще е само смешно и абсурдно! Да, смешно и абсурдно е, но тези закони и тази политика, ни се налагат целенасочено, именно, за да разводнят и затрият нациите!

Фаворизирането и подстрекаването на некои малцинства, и поставянето им над закона, като циганите в България, е дело на една световна нечестива сила, която най-малко се е загрижила за циганите, но целта ъ е, унищожаване на европейските арийски нации, от които, българите са неразделна част! А постигне ли целта си, "нечистата сила", още по-безпроблемно ще се справи и с циганите. Не че циганите са по-прости, – напротив, по-хитри са от българите, но са по незаинтересовани за утршния ден. В тази връзка, вмъквам извадка от протокол 17 на "нечестивите", която се отнася за религиите, но важи и за нациите: Само години ни делят от момента на пълното унищожение на християнската религия. А що се отнася до другите религии, – ще срещнем още по-малко трудности да се справим с тях"!

Още в древноарийския епос "Махабхарата", създаден преди хиляди години, е написано: "При добра управа, народът се увеличава"! А днес, ниската раждаемост, е характерна за целия "запад", включително и за бившите комунистически страни, което е достатъчно показателно! И няма как да е другояче, щом в целия, уж, християнски запад, вместо почитане на морала, семейството и Бога, т.е. – нравствените ценности, – "злите сили" натрапват безверие, алчност, насилие, егоизъм, арогантност, разврат и поругаване на всичко свято!

А за проблемите с турското малцинство, трябва добре да се знае, че първопричината, и тук е в "еврейското масонство" и в неговия главен проводник в България, – ДПС, а не в турците. Проблемът с българските турци, преднамерено бе създаден, по времето на комунизма, – с насилственото им "преименуване", а скоро след това, през 1990 г., комунистите отново подеха антитурска и анти ислямска, псевдонационалистическа кампания, чиято цел бе, да се притъпи демократичният ентусиазъм и той да бъде насочен в "глуха линия"! Но и сега, 2006 г., по подобен сценарий, и със същите кадри, – разочарованието пак бе насочено в антитурската посока, а истинските проблеми: – ограбванетона и мафиотизирането на България, и безнравствените войни в Ирак и Авганистан, – останаха на заден план! По този начин, умишлено се компрометира и национализмът, както вече бе компрометирана демокрацията Затова, на изборите за президент, комунистът Първанов, спечели две трети от гласовете, – за недоумение и "ужас" на всеки, що годе разумен човек!? А бе ясно, че избирателите на БСП, плюс турците и циганите, са две-трети от галсуващите в България, и че анти турската кампания, само мобилизира турците, помага на ДПС и гарантира победата на Комунистите!

Нямам съмнение, че масонската върхушка на висшите военни в република Турция, – неизменно властваща там, още от времето на Ататюрк), – вилнее и у нас ! Тази турска масонска върхушка, има по-висок ранг, в световната масонска йерархия, в сравнение с масоните в България, затова, България е подчинена на турските масони, както доскоро бе подчинена и на сръбските! Затова Ахмед Доган има прекомерна власт и най-вероятно, той е масонският "Генерал Губернатор" за България! Но всеки, който се постави в услуга на дявола, – един ден, непременно получава, "дяволска отплата"! А мюсулманите в България, е добре да знаят, че турските политически водачи, са толкова мюсулмани, колкото нашият президент Първанов е християнин!

Така че, ако не се има предвид първопричината, – световното еврейско масонство, – е все едно, да се бие самарът, вместо магарето! Затова, всеки който сочи българските турци, за главен проблем на България, ако не е глупак, е съзнателен манипулатор!

Законът за достъп до документите
на бившата "Държавна сигурност" 
(съкратено – З Д Д Б Д С)

През 1990-та година, бях писал молба до МВР, да ми се даде документ, че съм бил изселен по политически причини, в периода 1987-88 г. и бях вече забравил за тази молба, когато 92 г., изненадващо получих отговор, на типова бележка, със изх. № 7344 / 04.05. 1992г. В бележката бе попълнено само името ми, и името на с. Кайнарджа, и със стандартен текст, с който се отговаря на всички еднакво, ме известяват: че в архивите и фондовете на МВР не се установиха данни за обстоятепствата по чл. 2, за които се предвижда еднократно обезщетение(!?)

По това време на власт бе СДС, а министър на вътрешните работи, – Соколов. Молбата ми, да получа документ за изселването, не бе във връзка с обезщетенията, понеже имах предостатъчен стаж в затвора, – 13 години, а обезщетения се плащаха само за около 2 години затвор, и който е "лежал" повече, – "да не е лежал"! Цинизмът на тази бележка е в друго: – Аз, "до вчера" бях изселен, заради застъпването ми за човешки права, а "днешната демократична" власт, ми отговаря: – "Не се установиха данни ..."! А печатите от адресната регистрация в паспорта ми, още показваха, кога съм бил изселен в с. Кайнарджа, и кога съм отписан!

Значи, – тогава ми отговарят, – "Не се установиха данни ..." , – а по-късно, 1998 г., когато поисках да видя досието си, – ми отговориха, че "нямам досие", а вместо това, подробно цитират, – кога, къде и защо съм бил изселен, и даже, че: "Изселването ми влияело добре и съм се бил поправил, та затова ме освободили"!?

А истината е, че ме освободиха под натиск от запад, и в директна връзка с посещението тогава в България, на американския зам. Държавен секретар по човешките права, Уайтхед !

А когато, Август 1997 г. в народното събрание започна разглеждането на проектозакона за достъп до документите на бившата държавна сигурност, или т.н. "закон за досиетата", – понеже сериозно се съмнявах в искренните намерения на "демократичното мнозинство", – още същата сутрин застанах до Народното събрание, със следния плакат:

ГОСПОДА ДЕПУТАТИ
ОТВОРЕТЕ АРХИВА
 НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ НА БКП, – "ДС"
ТАМ СА КОРЕНИТЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ;
НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КУКЛОВОДИ !

Застанах край работния вход на събранието, но скоро ме изгониха (явно, по настояване на пернишкия депутат от СДС – Пресолски). Гонеха ме отвсякъде, докато не застанах край паметника "Цар освободител", срещу Народното събрание. Там стоях с плаката, всеки работен ден, в продължение на седмица, докато закона бе приет!

Но закона се прие в крайно окастрен вид, като в него се гарантираше, че няма да се разкрият имената на никого от служителите на ДС, които са продължили да служат във вече преименуваната "НСС". Също и онези, които по някаква причина са напуснали "държавна сигурност", но отново се върнат на служба, – се гарантираше че няма да бъдат разкрити работните им досиета! Това означаваше, че никой служител от бившата ДС, няма да бъде разкрит, но уж, поне щяха да дадат право на преследваните от ДС, да прегледат досиетата си.

"Да, ама не"! Оказа се че и това е само поредна измама!

На 1 септември, 97 г., както бе по закона, подадох заявление в МВР, с искане да ми се разреши да прегледам досието си, и изчаках едномесечния срок. Минаха не един, а три месеца, но отговор не получавах.

След като и от министъра на вътрешните работи, не получих отговор, – на 13. 01. 98 г. отидох в София и писмено уведомих кмета, Софиянски, че от 19. 01. 98 г., възнамерявам да стоя с плакат пред министерския съвет, в продължение на един месец.

А на 16 януари, 98 г., неколко стари членове на "дружеството", вкл. и Илия Минев, проведохме среща по случай десет години от учередяването на дружеството. На тази среща предложих, и всички се съгласиха, да подпишем следната декларация, адресирана до главните държавни институции и до средствата за информация:

ДЕКЛАРАЦИЯ

От членове на "Независимото дружество за защита правата на човека", 
по случай 10 години от учередяването му

Господа: Долуподписаните членове на НДЗПЧ в България, ДЕКЛАРИРАМЕ нашето настоятелно искане, най-после, осем години след 10 ноември, 89 г., да се разсекретят архивите на бившата Държавна сигурност, имащи връзка с нашето дружество, а така също и досиетата на всеки един от нас. Същевременно изразяваме възмущението си, че онези от нас, които подадоха молби, още на 1 септември, все още нямат отговор!

Прилагаме копие от оригинала на декларацията, с подписите на членовете на НДЗПЧ в България. София, 16. 01. 98 г.

Пръв подписа декларацията, Николай Галев, но поради грешки в текста, се наложи да я препиша, а Галев вече си бе заминал и затова неговото име не е на декларацията.

Тази декларация, заедно с Петрана Стоева, разнесохме до упоменатите инстанции, като изисквахме и входящи номера. (Петрана Стоева, и по късно, по време на протестите ми с плакат из София, ми оказваше неоценима помощ!)

Между другото, повечето изложения и декларации, се налагаше да давам за преписване, в офиси за компютърен набор на текст, защото нямах компютър, а там винаги преписваха текстовете с много грешки. Затова, макар че междувременно биваха размножени, на следващия ден се налагаше да се преписват наново, този път с други досадни грешки! Тези материали трябваше пак да се размножават, и за всичко това плащах и губех много време.

На 19 януари, отидох с плаката си, в центъра на София и там пред бившия партиен дом заварих група мирно протестиращи, затова, че държавата не им е изплатила заплатите заработени в чужбина. Те, като ме видяха с моя плакат, се зарадваха и ме извикаха при тях. Аз обаче, трябваше да отида до общината за резултата от подадената от мен молба за разрешение за протеста ми с плакат. Затова побих плаката си до техните и отидох до общината за да си получа разрешението, но там ми връчиха забранителна заповед!  (продължава)



Тагове:   вертеп,   Мафиотски,


Гласувай:
0



1. silentfuture - Малцинствата са чуждо влияние
10.08.2013 14:15
Всички чужденци в България са проблем на българите.Възродителният процес беше просто подготовка за отцепването на части от България във връзка с бъдещата ислямска дъга свързваща Албания с Турция.Отделно хазарите вкарват всякакви черни,араби и цигани в Европа за да задушат и асимилират бялата раса.Процесите в България са просто част от процесите в Европа,Русия,Северна Америка и те не са изолирани.Разликата е,че се подпомагат циганите и останалото турско население,стандартът на живот на Балканите е твърде нисък за негри и араби емигранти,с изключение на изкуствената държава с фалшива история Гърция и то предимно в Атина.
Обикновените хора чужденци в България не са виновни,че не са българи и няма да станат такива.Те просто трябва да си отидат в родните страни.Расизмът и ксенофобията сами по себе си са нещо лошо,но това е имунната система на един народ и една държава.Затова и борбата срещу тях е дори словесна-пропагандна,съдебна и дори физическа.Международните хазари-комунисти знаят,че революционните маси в едно общество не е мнозинството,но малцинствата-чужденци,педерасти,криминални престъпници и всичко ненормално.Затова подкрепата за тях е силна и постоянна.А нормалните сме расисти,ксенофоби,"фашисти".
За да се ориентираш кое е най-нормално в днешното общество виж кой и какво са най-оплювани по медиите и филмовата индустрия.Там е истината.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28317590
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031