На 30 – 31 октомври, 99 г., от "Дружество ГРАЖДАНИН – Център за изследване на антикомунистическата съпротива и на дисидентството в България", ни поканиха на "Международна конференция и кръгла маса, на тема:  "РЕЧНИК НА ДИСИДЕНТИТЕ"!   От българска страна, главен представител, домакин и организатор, бе Михаил Неделчев.  За пряко участие в дискусиите на "кръглата маса", освен други, бяха поканени, Любо Собаджиев и Ганчо Савов, а останалите бяхме само слушатели. 

             Шефът на тази инициатива (финансирана от САЩ), един поляк, между другото каза, че те не се интересували, кой е бил от "ДС" и кой не!?  Което ще рече, че искаха да узаконят агентите, представяли се за "дисиденти", – и явно целяха да ги подредят на първите места в проектирания речник!?   Разбира се, нямаше да имам нищо против, ако служители от ДС, са участвали в опозиционните групи, и искрено са се е стремяли да променят тогавашния режим, но без да скриват своето минало.   А друг е въпроса, какво се разбира под натрапеното ни от запад, определение, – "дисиденти"!?

             И понеже към края на конференцията се видя, че вероятността да ми дадат думата, да кажа неколко изречения по този въпрос, е минимална, – Собаджиев предложи, да ми отстъпи правото си да се изкаже пред конференцията!   Но организаторите така усукаха дневния ред, че не дадоха думата, нито на Собаджиев, нито на Ганчо Савов!   Но все пак, милостиво разрешиха, който има да каже нещо, – да го даде в писмен вид!   Затова се наложи да седна и на коляно да напиша това което исках да кажа, но неуспях да допиша и редактирам краткото си изложение и се наложи да им го предам по-късно, чрез Ганчо Савов, в приблизително следния вид:

(Вместо изказване)  
Изложение, написано на коляно,

пред конференцията по "Речника на дисидентите" 

             Днес е ясно, че дисидентството се разви като ефективно движение, след като започна да използва само законни форми на протести и изяви.  По начало, тоталитарните комунистически режими не спазваха, а и не бяха в състояние да спазват и собствените си зкони и конституции!   Така, вместо да отричат и не признават "комунистическата законност", борците против комунистическата диктатура, наблегнаха на спазването на вътрешните държавни закони и изпълнението на международните договорености.

             Парадокс ли е обаче, че и днешната демократична власт в България, не спазва и не изпълнява някои от собствените си закони?   – Закона за "досиетата", например!

             През 1997 г., най-после, се прие някакъв, макар и импотемтен закон за архивите на ДС,  и аз, като осъждан 6 пъти, и прекарал в затворите 13 г., по политически причини, – а след това, един от организаторите на "Независимото дружество за защита правата на човека", и негов координатор,в периода, 1988 – 89 г., – поисках и продължавам да настоявам да прегледам досието си, и да преснимам по-важните за мен страници, както е по закон! Но поне за сега, няма никаква вероятност това да се случи!

             И сега, вместо на 10 ноември да празнувам десетата година от демокрацията, – ще трябва за пореден път да изляза с плакат, поради липса на друг избор, и пак да настоявам да получа това, което ми се полага по закон!                                     31. 10. 99 г.

                  От тази конференция, минаха  много години, но още не съм чул да е написан "Речникът на дисидентите"!?  
(Появи се през 2007-ма, но моето име го няма, – и по-добре!)

 И така, на 10 ноември, 99 г., се наложи пак да отида в София, със следния плакат:     

НЯМАМ  ДОСИЕ  В  "ДС" !?

13  год.  ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК;     
  6  ПЪТИ  ОСЪЖДАН  ОТ "ДС",  1970 – 1985 год.

ИЗСЕЛЕН  ЗАРАДИ  "ЧОВЕШКИТЕ  ПРАВА"

КООРДИНАТОР  НА  "НЕЗАВИСИМОТО  ДРУЖЕСТВО  
ЗА  ЗАЩИТА  ПРАВАТА  НА  ЧОВЕКА"  1988 – 89 год.

-------------------------------------------------------

  Григор  Симов  Божилов   
 —   ПРОТЕСТИРАМ   И   ОБВИНЯВАМ  ! 

             Софийските полицаи веднага ме погнаха, защото плаката им се струваше  "опасен за реда и сигурността", но всъщност, много добре знаеха за какво става дума! 

             Този път не чаках да ме арестуват, а се местех от едно място, на друго място, но навсякъде, същото.   Видях че няма смисъл "насила" да се опитвам да стоя някъде със скромния си плакат и отидох в клуба на репресираните, на Дондуков, при Иван Станчев, с когото се познавахме от скоро.  Той се заинтересува; преснима плаката ми и пое ангажимент да внесе пореден протест или изложение, в правителствената сграда, където работеше.

             В деня на конференцията по "Речника на дисидентите", по инициатива на Тошо Пейков, заедно с него и Петър Гогов, посетихме бай Илия Минев, в старческия дом в Пазарджик, за да подпише и той, подготвеното от Пейков, обръщение до френския ТВ канал "Арте", относно "забравените борци против комунистическата диктатура".  Това вероятно е бил последният политически документ, който Илия Минев подписа.   

Подписка и нова пресконференция

             Месец декември 2000-та г. във връзка с внесения проект в Народното събрание, за изменение и допълнение на закона за "досиетата", предприех следната:

П О Д П И С К А

от бивши политически затворници,

за реално отваряне архива на бившата ДС   
        

          Ние, бившите политически затворници, по времето на комунизма, с настоящата подписка  ЗАЯВЯВАМЕ:

          България ще се освободи от воденичния камък на комунистическото си минало, и ще се отърве от задушаващата прегръдка на "силовите групировки", когато безусловно се отворят архивите на комунистическата "Държавна сигурност".

         Ние се чувстваме длъжни да вземем публично отношение по този, наистина "цивилизационен избор" за България, макар да ни е трудно да вярвме, че парламентарното мнозинство, което не изпълнява и досегашния закон за досиетата, – има сериозно намерение да приеме нов, по-радикален закон!

         Показателно е, че отново се предлага да не се разкриват агентите и доносниците на "ДС", които и сега са в "Националната служба за сигурност".

         Ако и в новоприетия закон остане такъв член, то ще е ясно, че и днешната "Национална служба за сигурност", ще си е всъщност, – преименуваната "Държавна сигурност"

         Без кадрови катарзис, няма никаква декомунизация!  Има само – 10 години демагогия и национален упадък!

      —  Господа депутати:  Отворете реално архивите!

Дистанцирайте се от служещата на КГБ, и по същество,  – АНТИ българска, "ДС"!

Подписаха се следните 10 политически затворници, петима от които, вече не са живи!

†  Стефан Димитров Савовски от София, – 13 г. и 6 м. затвор

–  аз, Григор Симов от с Парамун, – 13 г. затвор и 1 г. и 6 м. интерниране

†  Любомир Собаджиев от Русе (живущ в София), – 7 г. затвор

–  Радослав Петков Пройнов от с. Крушуна,  – 3 г. затвор

†  Христо Дафинов Цачев от с. Д. Липница, – 17 г. затвор и лагер

†  Константин (Коци) Борисов Иванов, от Монтана, – 5 месеца затвор

–  Огнян Христов Ченгелиев  от София – 4 г. и 5 м. затвор

–  Стоян Николов Гигов от с Насалевци, – 2 г. и 6 м. затвор

†  поп Иван Николов Паунов от с. Сопица, – 2 г. и 2 м. затвор

–  Райчо Йорданов Георгиев от с Режанци, – 9 г. лагер, затвор и интерниране

             Подписката предадох, чрез Иван Станчев, на депутатите вносители на законопроекта за изменение на закона за досиетата!   След което, насрочих и проведох, заедно със сина на Стефан Чанев, – Иван Чанев, – следната пресконференция: 

Пресконференция в агенция "Балкан", на тема:

Досиетата, архивите и законът за достъп до документите

 на бившата държавна сигурност  (З Д Д Б Д С)

       —  участници: 

 1. Григор Симов Божилов – представител на група политически затворници

 2. Иван Чанев – син на политическия затворник Стефан Чанев

       —  дневен ред:

 1.  Нежеланието на властите да изпълняват закона за досиетата;

         и новият законопроект за изменение и допълнение на същия закон!

 2.  Банална или актуална е тази тема?

 3.  Подписката.     

 4.  Защо трябва да се отворят архивите на ДС?

 5.  "Откритото писмо – апел" то 1986 г.

 6.  Независимото дружество за защита правата на човека, и разработките на ДС,

       за неформалните организации!

7.  Анализ и коментар от Иван Чанев, за "делата" на ДС, по времето на Комунизма, и до днес.

Пресконференцията, на пръв поглед, се проведе успешно.  Имаше журналистически интерес и раздадохме много от подготвените писмени материали.  След пресконференцията дадохме и допълнителни интервюта за неколко телевизии, но в края на краищата, пак нищо не бе публикувано или показано!

        Следват два от материалите, прочетени и раздадени на тази пресконференция 

АРХИВИТЕ,  ДОСИЕТАТА  И  ЗАКОНЪТ  ЗА  "Д Д Б Д С"

                    Банална или актуална е тази тема?

               Щеше да е банална, ако след “голямата промяна”, 89г., ситуацията в България се развиваше по нормален и приемлив, за мнозинството от нас, начин.  Ако бе установен правов ред и законност; ако държавата ни се бе декриминализирала и замогнала; ако отдавна, мнозинството от гражданите, бяха престанали да се питат:  —  преди ли бяхме по-добре или сега?   Очевидно, плюсовете в нашата  демокрация са малко, а разочарованията, много!

     Защо е тази наша единадесетгодишна агония?        

               Не е ли защото, бившата комунистическа номенклатура, реши да премахне пречещия и вече “социалистически строй”?   Затова, ТЕ  отказаха, и номенклатурните привилегии, и “държавния и партиен контрол”, – и предпочетоха ролята на ОЛИГАРХИЯ !   Роля, обещаваща им всевластие и пълна безнаказаност!

               С десетоноемврийския преврат, ТЕ ни вкараха в своята нова игра, – този път, – игра на демокрация!   ТЕ, с кадрите си от многобройните свои служби и отдели, реално  приватизираха и мутризираха България! 

               ТЕ са тези, които нямат никакъв интерес, обществото ни да знае “КОЙ, – КОЙ  Е”,  и в политиката, и в бизнеса!  

               Пак наближават избори, но особен избор няма!   За да имаме избор, трябва да знаем кого избираме !   В противен случай, – пак и пак, ще се чувстваме излъгани и разочаровани!                                                       

----------------------------------------------------------------               

Архивите на  "ДС"  трябва да се отворят,  защото:

1 –  "Ще научите истината и тя ще ви направи свободни"! (Думи на Христос, от св. Евангелие) 

2 –   Отварянето архивите на ДС, е все още неизпълнен дълг на българското общество, към жертвите на комунизма у нас!

3 –   Дописването на най-новата ни история ще е нереално, без съпоставяне и анализиране на двете страни: – достъпните факти, документи и спомени, – и документите в огромния ДС архив!

4 –   Отъждествяването на националната ни сигурност с филиала на КГБ в България, – ДС, – е лицемерие!  Заплаха за националната ни сигурност са тези, които десетилетия наред крепяха с престъпни средства, чужда за нас, античовешка система и идеология!  В тази връзка, най-малко, българските политически затворници биха искали изнасяне на документи от ДС архива, заплашващи националната ни сигурност!

5 –   Естествено е човек, чийто живот е преминал в килиите на ДС и в затворите на "НРБ", да е жизнено заинтересован, биографията му в досиетата, да не бъде унищожена, а възможно най-скоро да стане обществено достояние.  В противен случай, утре неговите преследвачи и угнетители ще бъдат "изкарани" борци за демокрация или за преустройство, а жертвата им, – "доносник" или "екстремист" !!

6 –   България никога не е избирала комунизма на свободни избори.  Комунистическата диктатура у нас е наложена с масов терор, умопомрачителна пропаганда и изолация от света.  Истината за терора в годините след  9 септември, недвусмислено ще лъсне от ДС архивите!

7 –   Ако в архива на ДС, действително има факти, примерно, че в убийството на Георги

Марков, или в опита за убийство на Папата, е замесена българската ДС, това няма да  дискредитира България, – това ще дискредитира комунистическата система!  Само укриването на подобни факти, би дискредитирало България !

8 –   От днешното безнадеждно състояние на Българската православна църква, ще се излезе, ако от досиетата на ДС се отберат и предложат за избор, само неопетнените или най-малко позволилите компромиси с вярата и съвестта си, архиереи и свещенослужители.

9 –   Съдът и прокуратурата сигурно нямаше да са така "импотентни" в борбата с престъпността, ако за всяка възлова длъжност в техните структури не се отбираха "прависти", само с дългогодишен стаж в комунистическата съдебна система!

10 –  Реална борба с организираната престъпност ще е възможна, само ако се знае КОЙ – КОЙ Е,  в днешна България, (включително и в съдебната ни система), и какъв е кадровият и финансов генезис на така наречените  "силови групировки"!

11 –  Който не търси истината, не са му присърце елементарната нравственост и общественото добро!

12 –  "Искайте, и ще ви се даде"!  (Думи на Христос, от св. Евангелие) 

     След пресконференцията, заедно с другите раздадени документи, разпратих следния "отчет", до всички подписали се на подписката:

Здравейте приятели и колеги политически затворници

          С това писмо ви запознавам, макар и със закъснение, с действията които предприех във връзка с подписката ни "за реално отваряне архивите на Държавна сигурност".

          Подписката бе започната през декември и завършена януари.  Оригинала изпратих до комисията по национална сигурност към народното събрание, а копие до народния представител Петко Илиев.  Председателя на единия от двата съюза на репресираните, Иван Станчев, се ангажира да предаде подписката ни, на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на "закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност".

          Янко Янков, с когото се срещнахме след като вече бях предал подписката, изрази желание да ми съдейства да напиша изложение до компетентните държавни институции, с поредно настояване да се изпълнява законът за "досиетата".  И според отговора, да преценим дали да се обърнем и към европейски инстанции, във връзка с неспазването на законите в България.  Янко Янков, между другото, освен бивш политически затворник, е и професор по право!

          Към написаното изложение, по моя инициатива приложих за информация и подписката, както и аргументите, "защо архивите на ДС трябва да се отворят", и ги разпратих до изредените в изложението инстанции и посолства.