от книгата “Срещу течението”  1990 – 2001 г.

Непобедимата идея за човешки правдини

             Веднага, след като пролетта на 91 г.  станах председател на временната управа (кмет) в нашето село, – на кметската пишеща машина, – във връзка с публикуваните, две години преди това, клеветнически статии срещу дружеството, – написах, до вестниците "Дума" и "Време" (бившите, – "Работническо дело" и "Пиринско дело"), следното "обръщение":

Непобедимата идея за човешки правдини

 Преди две години, февруари 89 г. за гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев, от "Независимото дружество за защита правата на човека", се заговори по всички западни радиостанции.  Интелектуалци от България и чужбина, открито и решително се обявиха в защита на гладуващите, и най-вече за връщане архива на поета Манолов, ограбен му от служители на ДС. 

 В защита на активистите от "дружеството", се ангажираха международни организации и правителствени ръководители от запад !

 Точно тогава, комунистическата "машина" у нас, – виждайки че ще загуби тоталния контрол над обществото, ако допусне да хване корен "непобедимата идея за човешки правдини, – даде ход на дирижирана клеветническа кампания срещу дружеството и неговото ръководство !

  Надявам се че днес, бившите пропагандни средства на БКП, – "Работническо дело" и "Априлско дело", – са вече наистина СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ и няма да е проблем да се публикува кратко разяснение, на страниците на днешните им наследници, – "Дума" и "Време".

  Не става дума за опровержение, защото авторите на статията във в. "Дело", – "КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България", от 7. 02. 89 г. бяха надминали всички граници в оклеветяването на първите организирани застъпници за човешки права в България !

  Какво всъщност се случи преди две години, в началото на 89-та година ?

  На 11. 01. 89 г. ръководството на дружеството трябваше да се събере в дома на Петър Манолов в Пловдив, за да обсъди и приеме устава на дружеството. Всички пристигнали в този ден, обаче, бяхме арестувани!

  Благодарение на незабавните международни протести и предстоящото посещение в България, на Франсоа Митеран, – само след три дни, бяхме "освободени".  Освободиха ни от ареста, с условие да не напускаме местоживеенето си, 1 месец.  За мен този срок, в последствие, бе продължен с още 1 месец.

  По предваритвлна уговорка, всички ние от ръководството на дружеството, трябваше да обявим гладна стачка, ако евентуално ни задържат.  По време на тридневния ни арест, а и след това, бяхме напълно изолирани един от друг, и дълго време неможахме да научим, че Манолов и Минев са продължили гладните стачки и след ареста.  Вероятно най изолиран бях аз, понеже живея на село и нямам телефон, а милицията от трънското МВР, денонощно дежуреше около къщата ни, за да са сигурни че няма да мога да се срещна с никого.

  На 2. 02. 89 г. при мен в гр. Трън, където току що, принудително бях започнал работа, дойдоха двама журналисти с касетофон, и настоятелно искаха да ме интервюират.  Отказах, макар че нямах нищо за криене, защото знаех(ме) че интервюто ще е само повод, да се публикуват клеветнически статии срещу дружеството.  Но след като ми обещаха, че ще ми предоставят касета със записа на интервюто, а и без това неможех да им попреча да напишат каквото си искат, оправдавайки се с отказа ми да говоря, – аз приех !

  По време на интервюто, продължило около час, единият от журналистите, така се престараваше да защищава тоталитарния комунистически режим, че от него едвам успявах да взема думата.  С особено раздразнение реагира, когато споменах, че нашето дружество е "правозащитна организация".  "Другарят" изглежда бе убеден, че само ДС, към която явно принадлежеше, е такава организация !

  Само неколко дни, след полу-насилственото интервю, на 7. 02. 89 г. във в. "Работническо дело", цъфна, почти на цяла страница –

            "КОЙ  И  КАК  се бори за правата на човека в България"

 Предчувствията ни, за предстоящо оклеветяване, се сбъднаха.

 По команда, тази неподписана статия, бе "обсъждана" в партийните организации и "трудовите колективи", из цяла България !  Във вестниците организирано се публикуваха писма на "възмутени граждани" !

 Не бях изненадан от безпределните лъжи в статията, и от злобните коментари в писмата на възмутените "другари".  В тези статии няма нищо друго верно, освен имената на избраните жертви от ръководството на дружеството,  – Илия Минев, Григор Симов, Едуард Генов и Петър Манолов !   Явната цел бе: – безогледна дискредитация на самата идея за организирано правозащитно движение в България!

 Наскоро след като си прочетох скроената ми криминална биография в "Дело",  бях удостоен лично с подобна статия в тогавашния софийски областен вестик "Априлско дело", от 28. 02. 89 г. под заглавие,  "Трънският месия".  Този път се изненадах, защото освен вече публикуваните в "Дело" клеветнически свободни съчинения, се цитираха и някои мои, почти неподправени изречения от интервюто.  Статията бе подписана от Драгомир Пенчовски и Енчо Цветков.

 Всъщност аз считах и считам, че трябваше да се публикува само оригиналният текст от записа на интервюто, което би било най-доброто опровержение и морално обвинение към организаторите на онази клеветническа кампания.  За щастие, сега, – може би благодарение и на нашето дружество, – може да се говори и пише всичко, но все пак, много по-важно е, кой какво е казал тогава !  Затова ще настоявам, въпросните журналисти "да си спомнят" къде е касетата със записа (а тя несъмнено е в ДС), и макар с двегодишно закъснение, да ми предоставят обещания презапис !

 Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването и укриването на документи, какъвто е и тази касета, – немога, и мисля че не би трябвало да се прощава !!!

 Впрочеем, ако някой от причастните вестници, ми предостави място на страниците си, бих публикувал и конкретни опровержения, с факти и документи ! 
 (1991г.)  м. Март      с. Парамун,  Трънско,   Григор Симов

             С това изложение, посетих редакциите на двата вестника, но те отказаха да публикуват каквото и да е, под предлог, че вече не били същите вестници, понеже си бяха сменили имената!?

  Есента на 91 г., на проведените избори, спечелих кметското место в селото ни.

  Кандидатирах се, не защото имах амбиция, а само за да покажа на все още страхуващите се и невярващи съселяни, че комунистите могат да бъдат победени.   А за да илюстрирам страхъ у хората, тогава, преди изборите  91 г., ще цитирам само следното изречение, казано ми от моя съселянин, Съма "Гемето", за предстоящото гласуване:  – "Тъя пэт че се престрбшимо"!    (или, – "Този път ще се престрашим" – да гласуваме за СДС)!?  А това значи, че на първите избори, доста хора "не са се престрашили", което личеше и от резултата !

А след като СДС спечели изборите, – декември 91г., по аналогия на писмото от 86-та г., написах ново, "открито писмо – апел"
  ДО  ПРЕЗИДЕНТА  НА  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ

   ДО  МИНИСТЪРА  НА  ВЪНШНИТЕ  РАБОТИ

  ДО  МИНИСТЪРА  НА  ВЪТРЕШНИТЕ  РАБОТИ

"О т к р и т о    п и с м о  –  а п е л"  

             Уважаеми Господа, най-висши ръководители на Република България:  Есента на 86 г. шестима българи – радетели за човешки права, подписахме и изпратихме "Открито  писмо – апел" – за човешки права, до "Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа".   Като автор на това писмо и като един от подписалите го, ви моля, сега когато няма никакви пречки за това, да се разпоредите, – всички документи и факти относно "писмото" да се разсекретят и да станат достояние на всеки заинтересован гражданин!

             Моля Господин Министъра на "Външните работи" да спомогне да се изясни – каква е била позицията на българския представител на "Виенската конференция", след като там е било прочетено нашето "Открито писмо"!

             Моля Господин Министъра на "Вътрешните работи" да бъдат събрани и разсекретени всички документи и факти за преследването ни, от органите на ДС, след изпращането на въпросното писмо!

             Моля нашия достоен Прзидент, Господин Жельо Желев, ако е възможно, да прояви лична заинтересованост във връзка с настоящия ми апел, тъй като отдавна се поставят въпроси, – "Кои, и с какви подбуди и цели, създадоха или възродиха, демократичната опозиция в България".   А групата българи – дългогодишни политически затворници – изпратили откритото писмо, и година по-късно, – януари 88, – създали "Независимото дружество за защите правата на човека в България", бяха съществен елемент от новосъздадената опозиция!

             "В Р Е М Е   Е"  (Тогава имаше такъв предизборен плакат на СДС)   да започне да се отговаря на многото въпроси, оставали до сега без еднозначен и категоричен отговор!

             Господа министри от първото демократично българско правителство:   като осъждан 6 пъти по политически причини;  прекарал в затворите 13 г.,  и накрая, заради "откритото писмо", – интерниран в Добруджа, – изразявам пред вас,  жизнената си заинтересованост за съдбата  на досиетата, и в частност, за моето!

             Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването на документи за нашата история, според мен, е непростимо !  Считам, че всяка помисъл за унищожаване на досиетата, е най-тежък грях спрямо жертвите и спрямо историята на България !

             Настоявам пред вас, моето досие, на политически затворник и незаконно преследван български гражданин, – да се разсекрети, като се вземат мерки, нито лист от него да не изчезне!

             Уверен съм, че този е начинът, много въпроси да намерят своя отговор, а съмненията и колебанията да намалеят!

24. 12. 91 г.  С уважение :  Григор Симов Божилов   с. Парамун  общ. Трън

             Това "открито писмо", предадох в редакцията на в. "Демокрация", на политическия редактор, – Невен Копанданова (по късно – главен редактор!).  След седмица отидох отново, и Копанданова ми върна текста, с обяснението, че "неможе да им послужи"!?

             На излизане от редакцията, случайно се срещнахме с главния редактор Волен Сидеров и понеже се познавахме от "дружеството", той за втори път настоя, на следващия ден да поговорим в неговия кабинет.  Използвах случая и подадох на Сидеров, върнатото ми от Копанданова "писмо", за да го прочете и утре да си каже мнението. 

             "Утре", отидох в уречения час, пред кабинета на главния редактор, но се оказа, че след като бе прочел "писмото", Сидеров, "вече не ме познаваше"!   Излиза и влиза неколко пъти, покрай мен, от кабинета си и като видя че продължавам да чакам, каза на секретарката, че днес няма да е тук, и замина нанякъде!  Свидетел на случая е бившият активист на дружеството, Иван Петров, от Плевен.

             От този опит във в. "Демокрация", нагледно се убедих, че на този етап, няма да има смисъл да предлагам писмото си за публикъване на друго място!   А защо Сидеров и редакцията на "Демокрация", реагираха така?   Естествено, защото са служители на ДС!

             И затова настоявам за отваряне архива на ДС, но и защото в архивите и досиетата е по-голямата част от биографията ми, и не бих желал тя да се изгуби или в бъдеще да се манипулира, а и много от данните съдържащи се там, несъмнено имат историческа стойност!

Кому е нужна България без българи?

(По повод споменаването на Волен Сидеров)

             Към избуялите напоследък в България, "ДС" националисти, се отнасям силно резервирано, защото, нито комунистическата "ДС", нито преименуваните ъ "служби", на днешната мафиотска олигархия, могат да са национални!   А най-изявените националисти, днес, са "Атака", но и тя явно е десарска организация, както и повечето основни партии у нас, като целта на създаването ъ е, да обира протестния вот на крайно разочарованите избиратели и да ги насочва в глухата линия на омраза срещу турците и исляма.  И веднага трябва да "кажа", че сатанизирането на мюсулманите, налива вода само в "мелницата на разложението и унищожението"!   През тази мелница са минали, или предстои да бъда "прекарани", всички народи и автентични култури, докато оцелелите не бъдат превърнати в умаломощена, безлична и безволева маса!   Затова, всички добронамерени хора и всички автентични религии, вкл. мюсулманската и еврейската, следва взаимно да се уважават и да се подкрепят, защото, много повече е общото между нас, отколкото онова, което ни разделя!   Особена сега, когато от доста години е подета мръсна пропаганда против исляма, и се води злодейска война, уж против "световния тероризъм", а всъщност, против свободата на всички ни! 

В тази война, наемниците – окупатори, са наричани "рейнджъри – доброволци", а защитниците на домашни огнища, – "терористи, свързани с Ал Кайда" !?   Разделянето и насъскването ни, на верска основа, е тактика на световната мафията на еврейските банкери и техните тайни нечестиви организации!   

             А конкретно за България, основният ни национален проблем, в сравнение с който, почти всички други, освен нравствените, се обезсмислят, – е, че при крайно негативната демогафска тенденция, и с приспивния лозунг, – "В България всички са българи", –  освен всичко друго, само след  20 години България ще е циганска държава!   Затова е важно да се знае, че понятията, "нация" и "национализъм", умишлено се замъгляват, а е съвсем естествено и логично, че единствено българите могат да са българска нация; – другото е абсурд !  Затова трябва ясно да разграничаваме понятията: българин и български гражданин, и само в по-широк смисъл, нацията е сбор от всички народности и малцинства населяващи една стран!   Затова народностите в България трябва да се назоват с истинските им имена, и да се каже и пише ясно, – кой какъв е по народност, – според произхода му, а не според "самоопределението", защото самоопределение може да има само в конкретна спорна ситуация!  

             Според наложените ни днешни закони, примерно аз, мога да се "самоопределя" и запиша "китаец", но това ще е смешно и абсурдно!   Да, смешно и абсурдно е, но тези закони и тази политика, ни се налагат целенасочено, именно, за да разводнят и затрият нациите!        

             Фаворизирането и подстрекаването на некои малцинства, и поставянето им над закона, като циганите в България, е дело на една  световна нечестива сила, която съвсем не се е загрижила за циганите, но целта ъ е, унищожаване на европейските арийски нации, от които, българите са неразделна част!  А постигне ли целта си, "нечистата сила", още по-безпроблемно ще се справи и с циганите.  Не че циганите са по-прости, – напротив, по-хитри са от българите, но са по незаинтересовани за утршния ден.  В тази връзка, вмъквам извадка от протокол 17 на "нечестивите", която се отнася за религиите, но важи и за нациите:  Само години ни делят от момента на пълното унищожение на християнската религия.  А що се отнася до другите религии, – ще срещнем още по-малко трудности да се справим с тях"!                                                                  

             Още в древноарийския епос "Махабхарата", създаден преди хиляди години, е написано:  "При добра управа, народът се увеличава"!  А днес, ниската раждаемост, е характерна за целия "запад", включително и за бившите комунистически страни, което е достатъчно показателно!  И няма как да е другояче, щом в целия, уж християнски запад, вместо почитане на морала, семейството и Бога, т.е. – христянските ценности, – "злите сили" натрапват безверие, алчност, насилие, егоизъм, арогантност, разврат и поругаване на всичко свято!  

              А за проблемите с турското малцинство, трябва да се знае, че първопричината, и тук е в "еврейското масонство" и в неговия главен проводник в България, – ДПС, – а не в турците.  Проблемът с българските турци, преднамерено бе създаден по времето на комунизма,  с насилственото им "преименуване", а скоро след това, през 1990 г., комунистите отново подеха антитурска и анти ислямска, псевдонационалистическа кампания, чиято цел бе, да се притъпи демократичният ентусиазъм и той да бъде насочен в "глуха линия"!  Но и сега, 2006 г., по подобен сценарий, и със същите кадри, – разочарованието пак бе насочено в антитурската посока, а истинските проблеми: – ограбванетона и мафиотизирането на България, и безнравствените войни в Ирак и Авганистан, – останаха на заден план!  По този начин, умишлено се компрометира и национализмът, както вече бе компрометирана демокрацията   Затова, на изборите за президент, комунистът Първанов, спечели две трети от гласовете, – за недоумение и "ужас" на всеки, що годе разумен човек!?  А е ясно, че избирателите на БСП, плюс турците и циганите, са две-трети от галсуващите в България, и че анти турската кампания, само мобилизира турците и гарантира победата на Комунистите!

             Нямам съмнение, че масонската върхушка на висшите военни в република Турция (неизменно властваща там, още от времето на Ататюрк), – вилнее и у нас !   Тази върхушка, има по-висок ранг, в световната масонска йерархия, в сравнение с масоните в България, затова, България е подчинена на турските масони, както доскоро бе подчинена и на сръбските!  Затова Ахмед Доган има прекомерна власт, и най-вероятно, той е масонският "Генерал Губернатор" за България! 

             Но всеки, който се постави в услуга на дявола, – един ден, непременно получава, "дяволска отплата"!   А мюсулманите в България, е добре да знаят, че турските политически водачи, са толкова мюсулмани, колкото нашият президент Първанов е християнин! 

            Така че, ако не се има предвид първопричината, – световното еврейско масонство, – е все едно, да се бие самарът, вместо магарето!   Затова, всеки който сочи българските турци, за главен проблем на България, ако не е глупак, е съзнателен манипулатор!                      

Законът за достъп до документите

на бившата "Държавна сигурност"  (ЗДДБДС)

             През 1990-та година, бях писал молба до МВР, да ми се даде документ, че съм бил изселен по политически причини, в периода 1987-88 г.  и бях вече забравил за тази молба, когато 92 г., изненадващо получих отговор, на типова бележка, със изх. № 7344 / 04.05. 1992г.  В бележката бе попълнено само името ми, и името на с. Кайнарджа, и със стандартен текст, с който се отговаря на всички еднакво, ме известяват:  че в архивите и фондовете на МВР не се установиха данни за обстоятепствата по чл. 2,  за които се предвижда еднократно обезщетение(!?)                                                                                   

 По това време на власт бе СДС, а министър на вътрешните работи, – Соколов.  Молбата ми, да получа документ за изселването, не бе във връзка с обезщетенията, понеже имах предостатъчен стаж в затвора, – 13 години, а обезщетения се плащаха само за около 2 години затвор, и който е "лежал" повече, – "да не е лежал"!   Цинизмът на тази бележка е в друго:  –  Аз, "до вчера" бях изселен, заради застъпването ми за човешки права, а "днешната демократична" власт, ми отговаря:  – "Не се установиха данни ..."!   А  печатите от адресната регистрация в паспорта ми, още показват, кога съм бил изселен в с. Кайнарджа, и кога съм отписан!  

Значи, – тогава ми отговарят, – "Не се установиха данни ..." , – а по-късно, 1998 г., когато поисках да видя досието си, – ми отговориха, че "нямам досие", а вместо това, подробно цитират, – кога, къде и защо съм бил изселен, и даже, че:  "Изселването ми влияело добре и съм се бил поправил, затова ме освободили"!?                                                              

А истината е, че ме освободиха под натиск от запад, и в директна връзка с посещението тогава в България, на американския зам. Държавен секретар по човешките права, Уайтхед !

А когато, Август 1997 г. в народното събрание започна разглеждането на проектозакона за достъп до документите на бившата държавна сигурност, или т.н. "закон за досиетата", – понеже сериозно се съмнявах в искренните намерения на "демократичното мнозинство", – още същата сутрин застанах до Народното събрание, със следния плакат:

ГОСПОДА  ДЕПУТАТИ

ОТВОРЕТЕ  АРХИВА  НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ  НА  БКП, – "ДС"!

ТАМ СА КОРЕНИТЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА  ПРЕСТЪПНОСТ;

НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ  И  ПОЛИТИЧЕСКИТЕ  КУКЛОВОДИ !

Застанах край работния вход на събранието, но веднага ме изгониха.  Гонеха ме отвсякъде, докато не застанах край паметника на "Цар освободител", срещу Народното събрание.  Там стоях с плаката, всеки работен ден, в продължение на седмица, докато закона не бе приет!  

Но закона се прие в крайно окастрен вид, като в него се гарантираше, че няма да се разкрият имената на никого от служителите на ДС, които са продължили да служат във вече преименуваната "НСС".  Също и онези, които по някаква причина са напуснали "дуржавна сигурност", но отново се върнат на служба, – се гарантираше че няма да бъдат разкрити работните им досиета!  Това означаваше, че никой служител от бившата ДС, няма да бъде разкрит, но уж, поне щяха да дадат право на преследваните от ДС, да прегледат досиетата си.

          "Да, ама не"!  Оказа се че и това е само поредната измама!

На 1 септември, 97 г., както бе по закона, подадох заявление в МВР, с искане да ми се разреши да прегледам досието си, и изчаках едномесечния срок.  Минаха не един, а три месеца, но отговор не получавах. 

След като и от министъра на вътрешните работи, не получих отговор, – на 13. 01. 98 г. отидох в София и писмено уведомих кмета, Софиянски, че от 19. 01. 98 г., възнамерявам да стоя с плакат пред министерския съвет, в продължение на един месец.

А на 16 януари, 98 г., неколко стари членове на "дружеството", вкл. и Илия Минев, проведохме среща по случай десет години от учередяването му.  На тази среща предложих, и всички се съгласиха, да подпишем следната декларация, адресирана до главните държавни институции и до средствата за информация: 

ДЕКЛАРАЦИЯ

От членове на "Независимото дружество за защита правата на човека",

по случай 10 години от учередяването му

              Господа:  Долуподписаните членове на НДЗПЧ в България, ДЕКЛАРИРАМЕ нашето настоятелно искане, най-после, осем години след 10 ноември, 89 г., да се разсекретят архивите на бившата Държавна сигурност, имащи връзка с нашето дружество, а така също и досиетата на всеки един от нас.   Същевременно изразяваме възмущението си, че онези от нас, които подадоха молби, още на 1 септември, все още нямат отговор!

                   Прилагаме копие от оригинала на декларацията, с подписите на членовете на НДЗПЧ в България.                                                                          София,  16. 01. 98 г.

             Пръв подписа декларацията, Николай Галев, но поради грешки в текста, се наложи да я препиша, а Галев вече си бе заминал и затова неговото име не е на декларацията. 

             Тази декларация, заедно с Петрана Стоева, разнесохме до упоменатите инстанции, като изисквахме и входящи номера.  (Петрана Стоева, и по късно, по време на протестите ми с плакат из София, ми оказваше неоценима помощ!)

             Между другото, повечето изложения и декларации, се налагаше да давам за преписване, в офиси за компютърен набор на текст, защото нямах компютър, а там винаги преписваха текстовете с много грешки.  Затова, макар че междувременно биваха размножени, на следващия ден се налагаше да се преписват наново, този път с други досадни грешки!  Тези материали трябваше пак да се размножават, и за всичко това плащах и губех много време.

             На 19 януари, отидох с плаката си, в центъра на София и там пред бившия партиен дом заварих група мирно протестиращи, затова, че държавата не им е изплатила заплатите заработени в чужбина.  Те, като ме видяха с моя плакат, се зарадваха и ме извикаха при тях.  Аз обаче, трябваше да отида до общината за резултата от подадената от мен молба за разрешение за протеста ми с плакат.  Затова побих плаката си до техните и отидох до общината за да си получа разрешението, но там ми връчиха забранителна заповед!

 Бях решил да стоя с този плакат, край правителствените сгради, поне един месец, затова, въпреки забраната, застанах на тротоара пред "партийния дом", но след 5 минути дойдоха полицаите и ме арестуваха.  А преди да ме арестуват, от в. "Сега" са ме снимали в гръб, и утре ден публикуваха снимката ми, на първа страница.  Това е и единствената снимка, от моите протести !   Така, този ден прекарах арестуван в пето РПУ на МВР.  Привечер ме закараха в софийското кметство, за да подам нова молба, – макар че по закон, това се изискваше само за групови шествия, митинги и демонстрации!           

Линк към книгата "Срещу течението" http://www.4shared.com/account/file/75229281/ff5d77da/Sreshtu_techenieto__2_.html?sId=grCDIIn1E02QBSbG