… И, наистина, кои лица разстреляхме? Ами това са:

тримата  регенти,  между  които  един  княз  от  Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на „О Боже почиващия Цар  Борис  ІІІ”,  за  да  го  развенчаем  като „народен  цар”  и  за  да  го изтъкнем  като  главен  виновник  за  страданията  на  нашия  народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета  на Иван Багрянов –  всичко 33-ма министри, между  които трима  Министър  председатели;  разстреляхме  почти  цялата престъпна дворцова  камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Об Нар Събрание. 
Но само това ли? Не,  ний  разстреляхме  тоже  целият  висш  военен  съвет,  целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. Военни престъпници,  които  имат дълголетна  служба  на  велико-българския шовинизъм и са водили страната ни от катастрофа към катастрофа и  са  заповядвали избиването на прогресивния българ народ и неговите  героични  синове;  разстреляхме  целият  апарат  на кървавата  фашистка  полиция:  всички  директори  на  полицията, всички Обли Окол. полицейски началници, коменданти и Окол. управители, всички групови полиц. началници и цялата  полит.  полиция  в  страната,  с малки  изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, фашизирани палачи над българ. народ, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.

Имаме  едно  почти  пълно  кастриране  на  върховете  на кървавия

фашистки апарат в нашата страна. 

Всичко  това  преценено  обективно,  ни  извежда  към  твърдото

заключение,  че НародСъд изпълни достойно  възложената му

задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.

ЕТО  ЗАЩО,  историческото  дело  на  Народ[ния]  Съд  днес  се

сочи като един бляскав пример сред всички демократически народи,

а  най-вече  в СССР…

… ПРИЗНАВАМ  СЕ  ВИНОВЕН,  че  се  бях  превърнал  на  едно

бюро за ходатайства на хиляди хора и не можах да намеря у себе

си  достатъчно  сили  да  се  боря  срещу  тази  напаст.  Ежедневно

стотици хора се тълпяха пред моя кабинет за всевъзможни жалби и претенции.  Наредих  милиционен  пост  за  да  се  предпазя  от  тези неканени гости, никакви кордони не можеха да ги спрат и в края на краищата  се  видях  принуден  да  си  определя  приемен  час  за публиката  от 11-12  ч.  преди  обяд.  С  чуждите  хора  и  близките на задържаните лица аз лесно се справях, на никого не позволявах да говори повече от1-2 минути и  ги изпращах да  си отидат  с нужното безучастие и суровост, което се налагаше от заемания от мен пост на Глав. Народ. Обвинител. Но не мога да откажа, че в много от  тези  оплаквания  имаше  известна  доза  общочовешка  правда.

Задържаните  лица,  между  които  имаше  и  невинни,  задържани  на лично донесение и за лична мъст, се държаха с месеци без завивки /черги и одеала/ и без бельо  за преобличане –  така беше първите няколко  месеци  и  в  помещенията  на  народ[ната]  милиция  и  в Центр. затвор. В резултат на това, хората бяха въшлясали и имаше  сериозна  опасност  да  се  появи  някоя  инфекциозна болест,  която би  застрашила и  соф. граждани. Появила  се бе и  краста. 
Всички сочиха мен  като отговорен  за  това положение.

Без  да  давам  вид,  че  съм  се  затрогнал  за  това  положение  и

щадейки  авторитета  на  нашата  народ. милиция,  аз  ги  съветвах

да подадат за това заявление до Директора на нар. милиция и въпросът се уреди. А когато подаваха за това заявления до мен,

аз  ги  препращах  до  милицията „на  разпореждане”…………..  

извадка от сайт:   http://www.nbu.bg/historyproject/represii.htm