Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2008 17:02 - Неприятна, но очаквана вест!
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1993 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 26.11.2008 10:11


Преди една година, при съмнителни обстоятелства, почина Коце Иванов от Монтана.  Преди 10-ти ноември той беше активист на "Независимото дружество" и бе станал известен с това, че го осъдиха задето написал:  "С БКП назад" !   А преди минути ми се обади неговата приятелка Зоя, с която живееха в едно жилище, – че и е връчено известие, да освободи общинското жилище, в което 15 години живееха с Коце!   
Сега Зоя има две седмици да обжалва, но нито има пари, нито е здрава, за да опита да запази единственото си жилище.  Друго жилище и друг избор няма!
А аз и малкото други приятели и колеги от дружеството, излиза, че можем само да търсим думи за окуражаване и успокояване на Зоя, и да и съчувстваме!   
Но и една добра дума, сега за нея е нещо!

Публикувам това, за да се знае, а и да призова, ако некой може и желае, да помогне –
В памет на Коце:

 

Делото срещу КОЦИ ИВАНОВ от Михайловград


Излъчено по Радио Свободна Европа 12.10.1989 г., 
архив, Румяна Узунова, ролка № 19

Със свидетелството на Константин Георгиев и Драгомир Цеков
от НДЗПЧ в България.


(Говори Румен Воденичаров)

След присъдите, произнесени в Тервел, Варна и Шумен срещу етнически турци от 22 до 26 септември тази година по текста на чл. 273 от НК на НРБ, вчера, 10 октомври, в Окръжния съд на Михайловград се даде ход на ново показно дело №113, което този път цели сплашване не на етническо малцинство, а на самата българска работническа класа.
Работникът инвалид Коце Иванов бе обвинен по чл.148 за персонална обида на директора Венцислав Георгиев и по чл. 273 „за разгласяване на неверни твърдения от естество да предизвикат недоверие към властта или смут в обществото”. 
На делото присъстваха семейството на Коце Иванов - съпругата му и трите му дъщери; членове на НДЗПЧ в България, колеги от акумулаторния завод в Михайловград и журналисти от в. "Септемврийско дело". 
Подсъдимият пое защитата си сам. Знаейки от предварителното следствие за острия и точен език на подсъдимия, изпълнителната и съдебна власти, в лицето на капитан Горанов от МВР – Михайловград и прокурора Орлин Боянов, направиха всичко възможно гласът на Коце Иванов да не напусне залата, записан на лента. Още с обвинителната си реч прокурорът показа, че обвинител ще бъде подсъдимият. След общи приказки като тези, че е слушал клеветнически радиостанции, имал отрицателно отношение към демократичните процеси в нашата страна, камъчето бе изплюто. Коце Иванов е писал лозунги в момент на кризата с Турция с цел предизвикване на смутове. 
След това думата бе дадена на обвиняемия Коце Иванов. Случи се нещо, което заслужаваше да се види от всеки българин, който се бори за човешки права. Отказалия се от официална защита подсъдим започна спокойно, много обмислено и убедено да оборва точка по точка обвиненията на прокурора Боянов. Той откри, като начало, две грешки в обвинителния акт: това, че е осъждан през 1985 г., а всъщност е съден за обида на длъжностно лице през 1973 г., следователно за съда той сега е неосъждан, и че бил работил малко по специалността си, след като трудовият стаж като икономист му е 19 години. 
След това Коце Иванов продължи по същество. На обвиненията, че слуша радиостанциите "Свободна Европа", "ВВС" и "Дойче Веле", които бяха наречени клеветнически, той отговори, че слуша всичко. Слуша и съветската радиостанция "Маяк" и че "Свободна Европа" не е вражеска, а близка до проблемите на българина радиостанция; и това, че е на чужда територия, се дължи на факта, че партийците /той разграничи партийците от комунистите!/ не искали да намерят място на станцията на нашата територия. „Всички грамотни българи слушат тези радиостанции, казва той, и съм сигурен, че и съдийският състав също ги слуша; това е право на всеки човек.” 
По-нататък Коце Иванов направи страхотна пледоария за независимите сдружения и преследванията, на които са подложени, в нарушение на Хартата за правата на човека. "Известен ми беше чл.273 и знаех какво ме очаква, ако се облече в юридическа форма" - каза той. "Писах лозунгите, подписах декларацията на Любомир Собаджиев, защото исках да съм солидарен с приятелите си: д-р Тренчев, Николай Колев, отец Христофор Събев и другите. Аз не предизвиках смут и недоверие. Те съществуват отдавна. Защото комунизмът се оказва утопия и след 70 години дори и неграмотните хора като тези, които работеха около мен, чувстват интуитивно това". Коце Иванов поясни и смисъла на някои от лозунгите. Например: “С БКП назад”, или “Комунизмът е гола теория, изпаднала в нокдаун”, или “Партийците ограбват българския народ”. Партията, според него, се е самоназначила преди 42 години. Чл. 273 е въведен в НК, за да се пресече всякаква критика и несъгласие с партийните догми. “Чл. 273 - каза Коце Иванов, е зловещо наследство от сталинизма. Той противоречи на чл.19 от Международния пакт за защита на гражданските права, по който България е страна. Той е толкова абсурден при днешната обстановка в Европа, че дори Юлий Бахнев, отговорен секретар на официалния Комитет по правата на човека, е казал: "Чл. 273 е такъв, че човек просто трябва да го е страх да излезе на улицата". 
По обвинението за персонална обида на директора на Акумулаторния завод Коце Иванов изясни на присъстващите в залата какво представляват каторжните условия за работа в автоклавното отделение, където никой не спазва технологична дисциплина и е обречен на бавна смърт в отровната оловна атмосфера. Той призна, че е нарекъл и двамата директори некадърници, защото те наистина нямат поглед върху технологията и процеса в Акумулаторния завод и нехаят за подобряване на условията на труд на работниците. Той ги е обвинил, че се обогатяват, експлоатирайки и увреждайки здравето на работниците. "Работна сила има, но тя не желае да работи - каза Коце Иванов. Системата е спирачка на производителните сили.” Когато хвърлихме поглед на присъстващите след края на блестящата самозащита и контраобвинение на Коце Иванов, в атмосферата на залата имаше нещо гротестно и гоголевско: зачервеният прокурор беше хвърлил сакото си и беше останал по пуловер; Съдията беше залиняла; от двете й страни стояха като мумифицирани двама съдебни заседатели - мъртви души, сборът на годините на които беше поне 160; от двете срещуположни стени стояха двама подпухнали от ядене и пиене старшини, барабанящи с пръсти и стрелкащи с очи присъстващите на делото. И в пълен контраст на тази картина в стил „съдебно ретро” стоеше Коце Иванов - обвиняемия – обвинител, морално извисен, недостижим за дребни апострофи, спокоен, умен, уверен в правотата на своята гражданска позиция. Делото продължи с разпит на свидетелите. Тази част от процеса приличаше по-скоро на шахматен сеанс на девет дъски. Бившите колеги на обвиняемия пристъпяха гузни и не можеха да го обвинят в нищо друго освен в невъздържаност. В гросмайсторски стил, само с един въпрос, Коце Иванов обезоръжаваше свидетеля, благодареше му и изчакваше спокойно следващия. Неговата критика над бившия директор Белов и настоящия Георгиев беше точна и безпощадна. Мисълта му работеше безотказно. Един по един началниците от Акумулаторния завод сядаха на скамейката, зачервени като получили двойка, проклинайки се вътрешно, че са се съгласили да станат прокурорски свидетели. На края беше разпитана съпругата на Коце – Бисерка. От нейните показания стана ясно, че този, който изкарва с тежък труд заплатите на директорите и има 25-годишен стаж – 6 и половина години в атмосфера на живак и олово, е принуден да живее в една стая с трите си деца и да получава за този труд179 лв. основна заплата. Ето откъде идва социалното недоволство на Коце Иванов.
Заключителната реч на прокурора Огнян Боянов беше още по-неубедителна от встъпителната. Той дори сам призна, че “обвиняемият успешно е доказал, че чл. 273 трябва да бъде изхвърлен от НК. Но тъй като подсъдимият казва, че целял да влезе в затвора именно по този член, то трябва да приемем, че той е изпълнил текста му” - каза прокурорът. 
Заключителната реч на обвиняемия Коце Иванов беше отново достойна и обезоръжаваща съдията и прокурора. Той заяви, че отлично е съзнавал действията си. Не иска да се оправдава и винаги е отговарял за постъпките си. Фактът, че бившия директор, който е злоупотребил с 4 000 000 лева, е на свобода, е доказателство, че в НРБ има втори НК, по който се съдят членове на БКП, висши ръководители като Найден Белов. "Аз не бях арестуван в кръчмата, а на работното си място" - каза Коце Иванов. Присъдата срещу мен ще бъде присъда срещу независимите сдружения, но тя ще е присъда и срещу Хартата за правата на човека. По-точно, срещу чл.19 от Международния пакт за граждански права, който гласи: “Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си." Вие трябва да разберете, че не живеем във времето на Сталин и Вишински, а във време, когато потокът от информация не може да се спре и нарушенията на правата на човека не могат да се прикрият. Аз не съм кокошкар и искам статут на политически затворник. Моето място не е във Врачанския затвор, където бях държан до делото. В този концлагер са събрани най-големите отрепки на човешкия род - 710 души. Не ще позволя никой да ме обижда. Може да ме осъдите, че наричам нещата със собствените им имена, но ефектът от присъдата ще бъде равен на нула. Моята вина е вина де юре, но де факто аз съм невинен." Коце Иванов накрая цитира председателя на КГБ Крючков, който отговорно заявява на страниците на сп. "Ново време", че да се изразява към съветската власт положително или отрицателно отношение е въпрос на лично убеждение и Законът в бъдеще няма да го забранява.
Съдът се оттегли като отбор, който беше загубил на свой терен. В кулоарите хората гадаеха дали ще има или няма да има присъда изобщо. Но те забравяха, че у нас съдът не е независима инстанция и процесът е показен. 
След половин час присъдата беше обявена: една година лишаване от свобода по чл.273 и десет месеца лишаване от свобода по чл. 148 на НК на НРБ. В залата настана гробно мълчание. Мълчание, което показваше пропастта, отделяща властите от народа. Съдът все още се надяваше да пречупи коравия правозащитник, който съзнателно отиваше в затвора, за да покаже на цяла Европа абсурдността на българското правораздаване. Неговата последна дума беше: "Няма да обжалвам присъдата. Отведете ме. Белезниците, които ще сложите на ръцете ми, ще бъдат златните гривни на моята съвест и на моето гражданско достойнство". 
Така завърши поредното нарушаване на правата на човека в България. Властите демонстрираха как всеки, който надигне глас за промени отдолу, ще бъде осъден с помощта на съществуващия НК. Те не можаха да отхвърлят убедително факта, че българското законодателство е в противоречие с международните документи за правата на човека, подписани от нашата страна, и че българската социалистическа система е остатък от тъмния период на сталинизма и исторически абсурд. 
НДЗПЧ в България, в близките дни ще излезе със специална декларация по случая на Костадин Борисов Иванов в Михайловград. 
11.10.89 година.                    Румен Воденичаров, София.

(12.10.1989., ролка № 19)



Тагове:   вест,   Очаквана,   Неприятна,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - v pamet na Kotsi Ivanov
19.11.2008 18:13
Гриша, браво, че си публикувал това съобщение. Надявам се на всички, които желаят и всеки според чергата си... Бог да прости Коци! Беше с благородна природа (винаги всичко мислеше и правеше за полза на другите), смел и непреклонен борец за свобода. Драго.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12745194
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7412
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031