Разказ на Георги Кулев от Варна, политически затворник от Старозагорския затвор.  Архив на Румяна Узунова от радио "Свободна Европа" (откъс).  (17.06.1989 г., ролка № 256)  от сайт:
http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_G_kulev.html


... През 1970 г. Софийският окръжен съд ме осъди заедно с още 10 души по чл.104, ал. 1 да изтърпя наказание “лишаване от свобода” за 12 години... ”събирал и предавал сведения, представляващи държавна и военна тайна на чужда държава”... В преписа на моята присъда не посочват на коя държава съм събирал и предавал сведения. Това е много лесно за разбиране, защото в нашата страна такива фарсове лесно се монтират към другояче мислещите. Това е правото на силния на деня. Имам предвид управляващата в момента партийна бюрокрация и органите на ДС. Не искам подробно да се спирам на престоя си в софийското ДС, следствен в “смъртно отделение” на Софийския затвор, за което много дълго може да се разказва, но ако ти пожелаеш, мога да разкажа и за него. Останалата част от моята присъда изтърпях в Старозагорския затвор. След като се установих вече там, започнаха мъките и страданията. От първия ден още като минах през затворническата управа, където ме заплашиха, че ако не направя някакъв компромис със своите разбирания, ще ми бъде много трудно да изтърпя тия 12 години. Аз без много да се замислям, приех лошото и до ден днешен не съжалявам за това. По-добре мъртъв, отколкото играчка в ръцете на органите на ДС! Бях поставен в килия с усилен строг режим и до ден днешен помня имената и лицата на тия 12 мъже. А 13-ят бях аз. Управата на затвора от първия до последния ден упражняваше силен натиск върху всеки политически затворник, само и само да пречупят неговия характер и воля. Затворът не е само затвор, а една школа за мъжество. Който устои на цялата инквизиция, пред която и Светата инквизиция бледнее, само той може да завърши тази школа за чест. Работих известно време като мебелен бояджия, но както ви казах вече, затворническата управа не се примиряваше с това, че не приемам и мъничко от тяхната комунистическа идеология и затова бях свален в салона за неработещи, където се запознах с моите приятели о. Благой Топузлиев, Едуард Генов, Петър Бояджиев, Димитър Пенчев, Васил Узунов, Атанас Костанджиев, Любен Стойков и много други мислещи като мен. От сърце искам да им благодаря за това, че ми помогнаха да устоя на всякакви страдания, лишения и мъки и да остана верен на своите идейни принципи, тъй като аз бях най-младият затворник между тях. Това отделение е наказателно. Там са поставени на режим, както ние го наричахме помежду си, “режим на унищожаване”. 
Веселият смях на Едуард Генов, остроумните приказки на о. Благой Топузанов ми даваха сила и увереност, че няма да успеят да ни унищожат с този режим, а още повече много от нас, които бяха по лагери, много повече години на този режим, оцеляха до ден днешен. /…/ Илия Минев /…/ , Едуард Генов, който вече е в изгнание. Досега бях откровен с Вас и ще бъда откровен до края на своето писмо. Илия Минев не го познавам много добре, Петър Манолов – за него много малко мога да говоря. Искам да ви спра вниманието на Едуард Генов, когото много добре познавам от Старозагорския затвор, макар че той няма нужда от защита от моя страна заради това, че е далеч от родината. Не мога така лесно да приема нападките, които се отправят към него. Няма да ви го описвам, а направо ще ви кажа какъв човек е той. Но, първо, в статията на в. „Работническо дело”, която е писана неизвестно от кого, е допусната една грешка. А именно грешката е там, че този, който е писал статията, не е седнал да мисли малко или да се информира от някого кой е Едуард Генов, какъв е и на какво е способен. Точно тук е противоречието: Едуард Генов е задържан от органите на Народната милиция през 1968 г. заради това, че е разпространявал позиви против нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия; позиви, които в момента на задържането му от ДС бяха открити в джоба му. А в статията на в. „Работническо дело” го описват като терорист, който е организирал и създавал терористична група за насилствено сваляне на властта в България. Трябва ли да се говори още по този въпрос? Ако органите на КДС бяха намерили в джоба на Едуард Генов, не позиви, а един малокалибрен пистолет, то днешната статия във в. „Работническо дело” щеше да го обкичи с пистолети и бомби. За съжаление, това не им се отдаде. Защото той никога не е боравел с оръжие, а с бяла бюлетина. Дотук терористичните наклонности на Едуард отпадат. А за това, че в момента на престоя му в Старозагорския затвор е организирал бягство от затвора, какво ненормално виждате в това? Една английска поговорка казва: „И най-лошата свобода е по-хубава и от най-хубавия затвор.” Нима ще открия и някаква тайна, като посоча един пример: Министърът на отбраната в България в момента Добри Джуров, който е осъждан три пъти на смърт, и трите пъти успял да избяга от затвора; нали и той се е стремял към тази лоша свобода от хубавия затвор. 
Това бяха деянията на Едуард Генов. А аз искам да насоча вашето внимание към неговото сърце, като ви посоча един пример: 
В Наказателното отделение на Старозагорския затвор Едуард Генов бе намерил едно току-що излюпено врабченце. Той го прибра при себе си в килията и започна да го храни с храната, с която разполагаше. Това врабченце растеше от ден на ден и се привърза към него, и не слизаше от рамото му, защото не можеше да хвърчи. Един ден един от надзирателите забеляза, че той полага грижи за това врабченце и тогава го спря до входната решетка на коридора и му каза: „Едуард, остави това врабче навън!” Той му каза: „Добре де, какво ви пречи това врабченце?” Надзирателят хвана врабчето и го блъсна в стената.
Едуард Генов не отговори нищо на надзирателя, а заплака и седмици наред той плачеше за това птиче. И ако в момента той е забравил за тази случка и се намери някой, който да му напомни за това, то аз съм сигурен, че той отново ще заплаче. 
И питам аз автора на тази статия във в. „Работническо дело” от 7.02.1989 г.: как може да нарича този човек терорист и убиец? Ето, драги приятели, тук изниква въпроса: кои са истинските терористи - тези, които се мъчат да създадат от току-що излюпени същества нещо, да ги накарат да хвърчат, или тези, които ги убиват преди да са хвръкнали?!...
........................................
(За врабчето на Едо съм чувал и аз, как го будело сутрин, като го подърпва с човчицата, за мустака, в отделението за изолирани - неработящи!)

от сайт:
http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_G_kulev.html