Така е писал и е вярвал Раковски, но "Господарите на света" са планували и записали обратното: "Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като ще оставим само ония, които описват грешките на гоевските управления" - ПРОТОКОЛ №16 !!!
............................................


"Веда Словена"  

Песен 6-та, от песните за "Ладов-ден"

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ЛАДОВЪ-ДЕНЬ

ПРАЗНИЧЕН ДЕН – ЛАДОВ ДЕН

С малки корекции, за осъвременяване на езика - за по-лесно четене!

(пояснение:  Деветте Юди са били нещо като Богини или "ангели", които са предавали на хората посланията на Боговете.  Деветте "Юди" са представлявали и деветте месеца в годината!)

Песна 6. Низъ Черно море кораб плува,
Низъ Черно море низъ белъ Дунавъ,
В кораба Юда Самовила,
Та си викна и се провикна:
Варай деветъ Юди Самовили!
Седите ми в гора-та,
Чули ли сте знаете ли
Че е свадба на небе-то?
Три недели свадба правятъ
Сички звезди се събрали,
Събрали се Юди Самовили
Във сарая при моето брата;
Че се жени Ясно слънце,
Булка му е звезда Деница,
Та му е хатъръ останало,
Сички му са дошли на свадбата,
А вие му не идвате!
Та ме прати още рано,
И кораб ми даде
Да си дойда във гора-та,
Та да си ви вест предам.
Ако си го, Юди, почетете (уважите)
И на свадба му дойдете;
Булката му дарба ви дарува
Златни чорапи, лепи зариви*.
И са чули деветъ Юди
Деветъ Юди Самовили.
Отидоха на Черно море,
На Черно море, на белъ Дунавъ;
Флезоха ми в кораба,
Съсъ кораба на небе-то;
Кораба е чуден, бележит,
Кораба е много-крилат,
Та си фърка като пиле.
Събрали се сички Звезди,
Събрали се сички Юди Самовили,
Та си женятъ Ясно Слънце,
Три недели песна му пеятъ.
И излезе млада булка,
Млада булка – звезда Даница,
Булото и ясен огънь,
Лице и се зажарило,
Дарба си дарува Ясните Звезди,
Дарба си дарува Юдите Самовили
Златни чорапи, ясни зариви*;
А сестра му, ясна месечина,
Тя си слиза на белъ кладнецъ,
Та си точи "огнена" вода,
Дето я пие Бога на небе-то,
Дето я пие Злата Майка,
Пиятъ я и не умиратъ.
Налива им ясна месечина
Подава и на Юдите Самовили;
Както пили тая вода,
От лице им ясно слънце грейва,
На гръди им ясна месечина,
На скути им дребни звезди,
В ръцете им свята книга.
Пременили се нагласили се,
На главите им ясни зариви,
На нозе-те златни чорапи.
Слезнали вече на земята;
Къде ходят книга пеятъ.
Събрали се седемдесе крале,
Седемдесе крале, седемдесе бана,
И на Юди курбанъ колятъ;
Че си пеятъ свята книга,
Що я нема нийде на земята! 
.........................................................


Пояснения от записвача на песните – учителя "Гологанов" (от 19-ти век):

Зариви: било нещо, кое-то носили Юди-те на ушите въ знакъ че не са още оженети.
Ладува: касметъ нарича.
Ладовъ-день: билъ праздникъ на момци-те и на моми-те, който праздникъ празднували съсъ свирки и хора.