ОБРЯДИ  - Изваршвани кога проваждали дете-то първъ пътъ въ училище-то.  Едно время, казваше дедо ми, въ нашето село Абланица когато некой първъ пътъ шелъ да пусне детето си на хожета, срукувалъ въ къщата си децата които утивали на хожета и деветъ моми; най-пишинъ, онова дете кое-то шело да иде на хоже-та закалало три църни кукошки курбанъ на Жива Юда коя-то, верували, че давала умъ и разумъ на деца-та да са учетъ да пеетъ; после онези кукошки ги зготювали деветъ-техъ моми, рукнували и хоже-та, та го гощавали заедно съсъ деца-та; кога-то дете-то колело кукошки-те, моми-те пеели следоюща-та песна:

(Песните са записвани от певци – помаци, затова се споменава ‘ходжа’ и са използвани много турски думи, - нещо напълно нормално за времето и за средата!) 

 

Пояснение за следните строфи,

касаещи ‘Славянските Веди’

и специално – песен 1, от главата ‘Обряди’:

...“Свята книга и ратина,
И ратина и звезница,
И звезница ‘и’ земица,
Па си учила книга петица”...

‘Съединението, ‘и’, в случая, по-скоро е форма

на членуване (както и представките ‘лу’ и ‘ду’). 

Затова тази строфа

вероятно следва да се чете така:

“Свята книга и бойната,

И бойната и звездната,

И звездната и земьописната,

Па си учила и петокнижната”

Песна 1. 
(Езикът в текста е леко осъвременен)

Юдо, Юдо, Жива Самовила!
На небе си, Юдо, седела,
На небе, Юдо, при Бога;
Та се Бога решил,
Училъ те е свята книга,
Училъ те е малко-много,
Малко-много деветъ години.
Научила си свята книга,
Свята книга и бойната,
И бойната и звездната,
И звездната и земеописната,
Па си учила петокнижната.
Сега Бога решил,
Да си слезешъ на земята;
Да си учишъ нашия цар
Да си пее, да си пише;
Та ти Бог, подарък дава
Свята книга и бойна,
И бойна и звездна,
И звездна и земноописна,
Йоще ти дава и петокнижие,
И ти дава златна каница –

(навит на роло пергамент или тъкан?)
Златна каница златна писалка.
Та си слезе на земята,
Та си учишъ наще царе                      25
Нашия цар, Има краля,
Научи го да си пее
Да си пее, да си пише.
Той си шета по земята;
И който ти курбанъ коле,                   30
Курбанъ коле до три пуйки;
Царя го учи да си пее
Да си пее, да си пише.
Има царя, редъ му дойде,
Та си дойде в наше село                35
В наше село: в наши къщи,
Ще ми учи малко дете.
Малко дете курбанъ коле,
Курбанъ коле до три пуйки,
Та ти се, Юдо, мольба моли:             40
Какъ си учила Има царе,
Да си учишъ малко дете
Да си пее свята книга,
Свята книга и ратина,
И ратина и звезница.                           45
И звезница и земица,
Още и книга петица;—
Още, Юдо, да си учишъ малко дете
Да си пише на златна каница,
И на царя да си праща бела книга,   50
Бела книга черно писмо.
Като си порасне малко дете,
На царя ще е млад войвода;
В десна му ръка, златна писалка
И на царя е първи писар.