Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2009 12:49 - Прекрасна песен от 'Веда Словена', даваща най-добра представа за целия сборник
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5141 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 19.01.2009 23:40


Песните "Веда словена" са записани на помашки диалект. В тази песен има и стихове от древен, почти неразбираем език. Затова, помашкия текст публикувам с незначителни езикови корекции, а най-святия древен текст - в оригинален вид, с червен шрифт, и паралелно, където е възможно (в синьо) давам предполагаемото или сигурното значение на думите!
......................................................... 

Раковски е написал това, в което е бил убеден:
"Щем докажем необратимо, че ние сме най-древните жители на Европа"!  
Но "Господарите на света" са написали нещо съвсем друго:
Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като ще оставим само ония, които описват грешките на гоевските правителства“! - Протокол 16
.........................................................
"Слeдоюща-та песна моми испевали зимата когато са събирали на седенки да предатъ или друга некоя работа да вършетъ". ПРИТУРКА I. Песна 5:1. (250 стиха)Боже ле Коледе,
Роди се, Боже, на земята.
Слезла ми Злата Майка,
Слезла ми майка отъ небе,
Та си те, Боже, зачела.
Съгласил си се Боже,
Та земята да се не съсипе;
Но да се, Боже, родишъ,
Да отървеш млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Да ги отървеш от неволя,
Че са ти грях сторили.
Малките моми на кладнецъ,
На кладнецъ на Дунавъ,
Студна си вода точатъ,
Съсъ юнаци се глумят играят. 

Родил си се, Боже, на земята
Малко ми дете, млада Бога;
Расталъ си вече порасналъ.
Та си по земята ходиш,
Съсъ тебе млада Дефа (ангел),
Съсъ тебе деветъ Юди (полу-Богини),
Деветъ Юди Самовили;
Бело ти лице блеснало,
Блеснало като ясно слънце,
Блеснало ти, грейнало;
Коса ти се позлатила,
Бела ти се брада посребрила.
Песна ти Юди запяли,
Млада е Дефа думалъ,
Думалъ е Дефа говорилъ,
Че си носи ясна (свята) книга,
Ясна книга позлатена, 
Във книга, ясна (свята) песна: 

Кола ми, Коледа,
Коледа ми Дефне (пречист),
Дефне, Превита,
Превита, Арита (арийски),
Арита, Денита (Зорница),
Денита, Апита.
Дере мини на гуру (гури - гора),
На гуру на идру (В гората на извора),
Золина ти дъру (Златно ти дърво),
Дъру ти укиса,
Жива ми Дефа,
Жива ми Юда,
Зорна й краска (боя, рисунка),
Краска й на рука,
Служи та тебе идруту (подава ти от извора),
Идруту абросу (от извора амброзия);
Раитъ ти лику (грее ти лицето),
Лику ти пирну (лицето ти огнено),
Пирну ти лику жарну (огнено ти лице жарко).
Узрелъ ми Вишну (Съзрял ми Вишни Бог),
Узрелъ ми на земе (Съзрял ми на земята),
На земе на поле;
Три су арни (три са момчета) на Дунавъ,
На Дунавъ на идру (на извор).
Три су арни, три су афици (три са девойки),
Ела са глума глуметъ (Но се на шега играят).
Вишну са осенъ уярилъ (Вишни се много ядосал)
Златну му лику жлетналу (прежълтяло)!
Сиву (на Бог Сива) си дума продумалъ:
Сиву ле, Сиве,
Златенъ ти каменъ на ръка,
Златенъ ти каменъ, златна грома (гръм-отевица);
Я" си ми каменъ подай,
Да гу на земе метна,
На земе на Дунавъ,
Три си арни да потрена (три си момци да затрия),
Три си арни, три си афици (три момци, три девици)
Още си силе (си праща) Сура Ламица
Да ми на поле слезе,
Да си ми поле потрене (унищи),
Дуръ да си поле посъхне.
Сива ми каилъ (съгласен) станалъ.
Дава му каменъ подава,
Каменъ му дава, грома;
Иоще гу Вишну не фърлилъ,
Ти си, Коледа, на гуру (в гората),
Висналъ си висе на дъру (високо на дървото)
Та ми се качишъ на небе.
Дума си, Боже, продумалъ:
Вишну ле братку,
Братку ле Славу,
Що си се осень уярилъ (много ядосал)?
Златенъ ти камень на ръка,
Златенъ ти камень, златна грома,
Да си гу метнешъ на Дунавъ
Три си арни да потренешъ,
Три си арни, три си афици;
Я" да си (ако си) камень метнешь,
Земе си Вишну потреналъ (земята ще пометеш)!
И язъ каилъ ни ставамъ (Аз не съм съгласен).
Бива ли, Вишну, или не бива,
Да си слеза на земята,
Да си седна в гората,
В гората подъ дървото.
И да слезе Злата Майка,
Да ме роди малку дете,
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да се по земята шетамъ,
Да си уча арни (момци),
Арни още афици (девици),
Да ти грях не вършат.
По-добре, Боже, да слеза на земята,
Да слеза, Боже, да са родя,
Та земята да затриеш!
Остави си Вишну златенъ камень,
Златенъ каменъ, златна грома.
Та си каилъ стана (та се съгласи),
Да не фърли камень на земята, —
А на Коледа разреши,
Да се роди на земята.
Та ми Коледа слезе,
Слезе ми в гората,
Седна ми подъ дървото.
Три дни ми не минали,
Злата си Майка слезе.
Жива и Юда чаша подаде,
Пие ми майка вода,
Та си те, Боже, зачева.
Сега те, Боже, родила,
Родила те малку дете
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хайде сега на земята,
На земята на полето;
Хайде сега в града,
В града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
Да се глума не глуметъ (играят, подиграват),
Да си гях не правятъ.
Деветъ си Юди фъркнали,
Фъркнали Юди, побегнали;
Млада ти Дефа (ангел) книга подаде,
Та си фъркна на небе.
Ти си се, Боже, шеталъ
По земя, по поле,
По поле, в града,
Свята ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици,
Та си им думалъ говорилъ:
Арни юни (мади), афици,
Нине (сега) сте граснали (съгрешили),
Пред Вишну сте граснали!
Вишну са осенъ уярилъ
Да си земята затрие!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
И вече каменъ да фърли
Да си земя унищожи;
Па да си прати Сура Ламица
Да си на поле слезе,
Да си поле пресъхне,
Да си сеитби погибнат,
Сеидби бели пшеници;
Язъ му се мольба молехъ,
Да си каменъ не фърля.
А съм се съгласил,
Да се родя на земята,
Да се родя малку дете
Малку дете, млада Бога.
Сега самъ веке на земята,
На земята, на полето,
Та се в града шетамъ.
Кой си на мене верува,
Да ми целуе свята книга,
Лицето му ще блесне,
Като ясно слънце;
И душата ще му е на небето
Като ясна звезда,
Ясна звезда ясна зора. 

Училъ си, Боже, по земята,
Училъ си, Боже, арни,
Арни, Боже, афици;
На тебе, Боже, верували,
Ясна ти книга целунали;
Та им ликце грейнало,
Грейнало им блеснало,
Като ясното слънце,
Как си ми грее на небето.
Богъ да го бие Харапска-та крале,
Харапска-та крале, Църна Харапине;
Какъ ми седи в сарае,
Хаберъ му в сарае утиде,
Че си се, Боже, родилъ,
На небето свят Бога,
На земята млад цар;
Та се шеташъ по земята
Та си учишъ млади арни,
Млади арни, афици,
Да си в града не идат,
В града в сарая,
Да не му слугуват.
Пратилъ си е трима войводи,
Де си те, Боже, намератъ,
Да ти секатъ златна глава;
Йоще се, Боже, шеташъ.
Сички си вече верували,
Ясна ти книга цалунали.
На поле са облаци спуснали,
Та си та, Боже, закрили
Дорде си земя прошеталъ;
Та си на небе фъркналъ.
Фальба те, Боже, фалиме!
Че ни дойде а земята,
На земята на полето,
Вишну се Бога разядилъ,
Разядилъ са, налютилъ;
Златенъ каменъ да фърли,
Златенъ каменъ, златна грома,
Та земята да погуби;
Да прати Сура Ламица.
Да прати Ламица на полето.
Дето са седби сяли,
Та да седби погинат; 

Нямаше Боже да останем;
Нямаше, Боже, да сме на седенки,
Нито да предем, ни да тъчем. 

А сега сме, Боже, на седенки,
Та си ни наумъ дойде,
Чи си се, Боже, родилъ.
Та си те фальба фалиме,
Песна ти, Боже, пееме.
Сега, Боже, и до Колада,
До Колада, до Коледовъ-денъ,
Курбанъ ти юнаци колетъ,
Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,
Та са гозба гостетъ;
Малки се моми събиратъ,
Свят си йогань кладат,
Свят ти баъдница гответъ;
Стар ми дедо на йогнище,
На йогнище на трапеза;
Златна му тоега на трапеза,
Та си гони малки деца
Дорде се зора зададе,
Съсъ зора ясно слънце, —
Съсъ слънце ти иде празникът,
Личенъ-день Коледовъ-денъ,
Малки деца коледуватъ,
Малки моми на хоро-ту,
Малки ми моми играетъ,
Съсъ песна те, Боже, фалетъ.
Слелъ си, Боже, на земе-та,
Родилъ са се малку дете,
Малку дете, млада Бога.




Тагове:   най,   сборник,   даваща,


Гласувай:
2
0



1. анонимен - statii za veda slovenas ot hristo spiriev
27.01.2011 16:17
knigata e interesna za poznavachite na veda slovena
цитирай
2. анонимен - statii za veda slovena
27.01.2011 19:47
анонимен написа:
knigata e interesna za poznavachite na veda slovena

цитирай
3. demograph - Нямаш грешка Гриша!
02.04.2013 00:28
Веда словена...Българския епос-запис на тракийските времена. Не случайно записвачът е убит от кой?....Поздрави! Особено за поясненията - те показва неописуема древност. Хигинс пише, че не се знае дали индийците са дошли в Тракия или траките са отнесли познанието в Индия. НО НИЕ СИ ЗНАЕМ!
цитирай
4. demograph - Дефне - Дафне!........
02.04.2013 00:29
Хвърляш ме в тъча.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11598948
Постинги: 3564
Коментари: 6374
Гласове: 7237
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031