Следващите песни се добавиха в тъмницата Демир-Хисарка, на 8 януари 1880 г. от некой си Мехмед Ш.  от село Фъргово, Неврокопско, който, като идвал с още неколко души, за Джумаята на пазар, обрали неколко власи - кириджии, и за това са затворени 10 дена.  И като не можаха власите да доведат свидетели, ги пуснаха.

На пролет в селото им, едно време, се събирали момчета и моми, и като пеели следващата песен, отивали в гората и набирали цветя.

ПРИТУРКА II.  Песна 1:1

        Следоющи-те песни са добавиха въ темница-та Демиръ-Хисарка на 8 януария 1880 г. отъ некого си Мехметъ Ш..... отъ село фъргово Неврокопско, който като дохождалъ съ други още за жумая-та на пазаръ соблекли съ други-те няколко Власи Кираджии, и за това са затвори 10 деня, и като не можеха Власи-те да докаратъ свидетелие, испуснаха го.

Пролеть-та въ село-то хми едно время събирали са момчета и моми и като пеяли следоюща-та песна утивали въ гора-та и набирали китки.

Тълкуване на непознати думи, от певците:

Зимледелъ: билъ слуга на Летна Бога и предстатель (предстоятел, началник) на лето-то. 
Заравиелъ: не са зная значение-то му (зара – звездоброец-гадател; Зоравевъл?).       
Урана: небе-то.
Укита: съдъ каде-то стояли цвете-то (саксия, ваза).
Пирчина: книга.
Ширини: писма.
Иже: къща.
Спритецъ: не са зная що значи.
Белица: гора каде-то седели Богове-то. 
Афлене, бифне, флана, думти, авлежина. акипа: всички-те тези речи са отъ старо время на кое-то значение-то не ся зная.

Песна 1:1. 

Зимледелъ ми иде,
Иде ми, да дойде,
Зимледелъ е заравиелъ,
Утъ урана афъ гора-та.
На глава му ясну слънце, 
На раму му ясна звезда,
Ясна звезда сейнита (сияйна),
Сейнита и зорита (сияйна Зорница);
На ръка му на десна,
На десна му златна укита (ваза),
Афъ укита бела китка;
На лева му ръка,
На лева му ясна пирчина (свята книга),
Ясна пирчина златна кожина (пергамент
Златна кожина златни ширини (писма); 
Писалъ ги написалъ
Бога ми на небе-ту,
Ясна ми Бога Летна,
Та си юнакъ дарувалъ,—
Да си слезе на земе-та,   
Да си пее афъ гора-та.
Рукналъ са подрукналъ:
Е, бре" луди млади,
Луди млади се юнаци,
Луди млади мали моми, 
Мали моми млади дефи (чисти, деви)
Лу де да сте тука да сте. (Дето и да сте...)
Ним" сте веке у града,
У града у селу,
У селу уфъ иже,
Доста веке у спритецъ!
Хаде веке у гора-та,
У гора-та у Белица,
Де ми е Бога сарае градилъ.
На дори му бахче-ту, 
Афъ бахче-ту златни китки,
На китки ми пиле лета
Та ми ясну пее:
Дойде лету и пролету!
Хаде, деду, хаде,      
Хаде веке на небе-ту,
Ша ми грейне ясну слънце,
Да та слънце ни увари (завари).
Старъ ми деду афъ гора-та,
Та си фъркна на небе-ту,  
Ни е веке на земе-та;
Летналъ ми фъркналъ,
Чи е зима поминала.
Чули ми луди млади,
Луди млади, мали моми.   
Пременили са наредили,
Приметнали златна махрама,
Какъ си мета млада булка,
У ръка хми златна тоега,—
На вървили низъ поле-ту,  
Стигнали ми у гора-та,
У гора-та у Белица.
Я си юнакъ ни намерили;
Намерили стару деду,
Стару деду съ бела брада.   
Налюти са разеди са,
Спусна си бели ръки,
Та си махна низъ поле-ту.
Задули ми ветрове-те,
Ветрове-те фуртуни-те,   
Афъ гора-та люта зима,
Поле ми побелелу.
Заплакали луди млади,
Заплакали,завикали,
Утмалъ душе приговорили (едва):
Афлене ми Бифне,
Суръ си мамилъ, (мамил си ни?)
Суръ си лъгалъ!  (лъжеш ни?)
Флана ми на висе, (Слънце...)
На висе на небе;        
Зимна ми афъ гора,
Афъ гора и на поле
Думти авлежина,
Авлежина акипа.
Речь-та ни утрекли,     
Ясну ми слънце грейна.

Зимледелъ ми у гора,
Та им вели ютговори:
Еле вие луди млади,
Луди млади, мали моми.  
Разеди са Летна Бога,
Разеди са, налюти са,
Чи не дойде стара кмета,
Стара кмета съ бела брада,
Курбанъ да си коле,       
Бога да си фали,
Че е зима поминала.
Рече юнакъ не дорече,
И си флезе във сарае,
Във сарае във бахче-ту,  
Та си бере бели китки,
Бели китки и цървени,
Дарба си дарилъ мали моми.
Па са моми на поле-ту,
На поле-ту у селу-ту.