Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2009 00:11 - ЕДНА ОТ ПЕСНИТЕ ЗА ОРФЕЙ от ‘ВЕДА СЛОВЕНА’
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2240 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.01.2009 11:52


Орпю се жени за мома Врида, дъщеря на Юдиня (самодивския) крал.

- В други песни Орфей е наречен Орфен юнак
("Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове"- Протокол 16 !)


Друдну дъбну
– друдин говор - език 
Друден, Друда – Друид-а 
Дрида – дъбова гора 
Юден, Юда – Полу Бог-иня 
Бана – цар, крал, юнак

(Виж речника в края на песента!)

 

ПРИТУРКА II.  Песна 2:1.
(Езикът на помашкия текст е леко "осъвременен")

Орпю ле мили сине,
Орпю ле бане ле.
Дума му мийка говори:
Днесъ беше, сине, в гората,
В гората, сине, в планината,
Дребна си лова ловилъ,
Че си иде личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-денъ,
Да си ти майка готви
Вечера, сине, силенъ бъдникъ.
Още щом, сине, излезе,
Темна се мъгла спусна,
Ситна ми роса зароси,
А в къщи ми, сине, трясна,
Трясна ми, сине, гръмна.
Кога да видя, що да видя.
Стара се Друда зададе,
Стара ми Друда от гората,
От гората
Дъбова,
Златна си дреха метнала,
Златни си коси спуснала,
Та ми дума говори,
Друдну ми дума дъбну: 
- на друдин ми говори език
Орпюмъ ди нинъ у язби, 
- Орпю де сега вкъщи
У язби собою; 
- В къщи с тебе
Слугалъ е тебе, 
- Помагал ти е
Дивичумъ тебе ситилъ, 
- С дивеч те е хранил
Двисте веке лета. 
-Двесте вече години
Доста веке у язби! 
- Стига вече в къщи
Доста веке собою! 
- Стига вече с тебе
Ача е юненъ суренъ, 
- Вече е юнак (Богу) обречен
Нине ми суренъ друденъ. 
- Сега е обречен за "друден"
Рече ми Друда не дорече,
Мене ме смехъ насмеяло,
Чи си друдну ни думамъ. 
- Че друдиня език не разбирам
Та са Друда налютила,
Налютила, разядила,
Писна ми на глас заплака.
Три ми Юди пристигнали,
Три ми Юди Самувили,
Те ми думатъ говоретъ:
Мале ле, стара мале,
Ти си ми друдну ни думашь?
 
- Ти друдин език не разбираш ли?

Стара ти Друда дума,
Дума ти Друда говори,
Че си я Бога пратилъ,
Пратилъ я Бога от небето.
Доста е Орпю при тебе
Почти двасте години.
Да си го, мале, не годишъ,
Да си го, мале, не женишъ.
Сега само до неделя
Дребна ми лова лови.
Деветъ ще се Юди спуснат
Бели му ръце ще му вържат,
Та ще го в гора заведат,
Във гора, мале, на вишина,
Дето е Друдна пещера,
Де ми е стара Друда.
Друдини деветъ сестри,
Деветъ и сестри Юди,
Друдини сестри Юди.
Юдини сестри Самувили,
Ще му Юди запеят,
Юдина свирка засвирят,
Златна дреха ще му метнат,
Та ще е друденъ в гората
Близо три години;
На Бога служба ще служи,
И ще го фальба фали,
Чи е юнакъ надъ юнаци.
Хайде ти, мале, да знаешъ:
Сега малу да чекашъ,
Сега малу ду ниделе;
Да си му вечере готвишъ,
Да си ми вечере вечере,
Че си е личенъ-день
Личенъ-день Банинъ-день.
Дуръ да ми слънце грейне,
Деветъ Юди ще се спуснат,
У твои къщи у двори.

Речь-та още не дорекли
Па ми са, сине, летнали.
От тогаж съмъ, сине, не спала,
Дребни си сълзи роня.
Сал ти си ми, сине, у къщи,
И ти си вече друденъ!
Къща ми ще запустее!
Орпю и дума говори:
Мале ле, стара мале,
Доста си, мале, плакала,
Плакала, мале, викала!
Дребна съмъ лова ловилъ.
Среща ме Юда срещнала,
Та ми дума говори:
До сега си, Орпю, в гората.
Дребна си лова ловилъ
Та си на майка носил;
От сега си вече друденъ.
Тука, Орпю, в гора,
На Бога ще слугуваш,
Малко – много, три години;
И ще литнеш, Орпю, на високо,
На високо, на небето,
Та ми седишъ още малко,
Още малко, три месеца.
Бог ще те дарба дарува,
Дарува ти златна свирка;
Та ще те Юда учи,
Да си ми, Орпю, свиришъ,
Да си ми, Орпю, пеешъ,
Както юнакъ не е свирилъ,
Както юнакъ не е пялъ.
Чудна е свирката, дивна;
Какъ си ми свиришъ и пеешъ,
Гората ще се, Орпю, люле,
Та ще се пещерата отвори,
Ще изпопадат катанци-те—
Дето е (затворена) малка мома,
Малка мома Врида,
Врида ми мома Дода (госпожица?).
На лице и ясно слънце,
На гръди и ясна месечина,
Въ скути и дребни звезди;
Студна ми вода пие
Ясенъ бисеръ изплюва.
Богъ да го бие баща и,
Баща и, Юдиня крал,
Чи е доста касканжие—
Ни я годи, ни я жени.
Че юнакъ не намерилъ
Дет" е за нея, спроти нея.
Хайде ти, мале, хайде,
Хайде ти, мале, да зготвишъ
Вечера, мале, бъдникъ—
Утре е личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-день;
Че съм обещал
Да съмъ в гората друденъ;
Да си на небето литна,
На Бога да слугувам,
Че ми е сърце на свирката.
Белкимъ си либе намеря,
Дето ми, мале, подхожда,
На лице, мале, прилича,—
Нийде не съмъ мома харесал.
Майка му вечера готви,
Вечера му силень бъдникъ,
Че ми е личенъ-день,
Личенъ-день Банинь-день.
Седна ми Орпю на вечера,
Та си съсъ майка вечеря.
Зора се веке зазорила,
Йоще ми слънце не грейналу.
Силни ми ветрове задухали,
Силни ми ветрове, фъртуни,
Дребна ми роса заросила;
Задали са деветъ Юди.
Деветъ Юди Самувили,
Седнали му на двори.
Писна юнакъ да плаче!
Че му майка думала,
Та му се нажалило.
Дурде се Юдите налютили.
Налютили, разядили;
Вързали му бели ръце,
Лепнали му златни криле,
Та го в гората закарали—
Йоще ми слънце ни изгрелу
Занели го в пещерата.
Пещера ми заключена,
Заключена, залостена,
На порти са катанци-те.
А дето е най-малка-та,
Гласно се провикна:
Оле, оле, улевина!
Асремъ та Котина,
Друденъ ми пришеде. -
Друден ми дойде
Рече, йоще не дорече,
Изпадали катанци-те,
Златни са порти растворили,
Дето седи стара друда,
Стара друда съ деветъ сестри,
Деветъ сестри деветъ юди.
Я дето бе най-малка-та,
Развърза му бели ръкце,
Та му пее свята песен:
Бре, юначе, бре, левенте.
Доста си лова ловилъ!
Сега си веке в гората,
В гора, в пещерата,
Друденъ си вече на Бога
На Бога служба ще служишъ
Близо три години.
Цура си сурина,
(?)
Ясна си яснина,-
Свята си светиня
Друмна си друмина,-
Каменна си скала
Азна ми бидина,
(?)
Сутрешъ ми дудина,
?
Ахайна ми хаята, -
Безсмъртен си?
Сурумъ дивна удита. -
Дивен си и бележит
Като песната испела,
Юнакът се засмялъ.
На лицето му ясно слънце,
В десна му ръка златна сабя,
В лева му ръка златна чаша.
Стара Друда отговори:
Ей ти, сестро Жива Юдо,
Жива Юдо Самовило.
Орпю е вече друденъ.
В ръка му златна сабя,
Златна сабя, златна чаша,
На Бога служба ще служи
Но от Бога не е простено.
Ни е простено, не е дарено.
Богъ да бие твоята сестра,
Твоята сестра Мора Юда,
Люто му се заканила
Да му сече руса глава,
Та вече не е на небе-то.
Но ми слези тука долу,
Тука долу във сарая,
Дето ти е милия брат,
Милия брат, Живна Бога,
Та си го служба служи.
Като му давашъ златна чаша,
Дорде вода не е пилъ,
Да му се мольба молишъ,
Да си пърсне жива вода,
Да си пърсне и да ръсне
Тука долу в пещера-та,
Служба юнакъ да си служи;
Че да пие жива вода,
Богъ да бие твойта сестра
Да не му сече руса глава.
Живни, Юду, живни, -
Спаси го Юдо!
Тулундуле у Златица, -
Тука долу у Златица
Сурна вода у чаша. -
жива вода
Чула ми Юда не чула,
И си летна на небе-то
На небе-то и при Бога,
И при Бога в сарая.
Боже ле, братко ле,
Юнакъ ми в пещерата,
Юнакъ ми е друденъ.
И ти се мольба моля,
Като пиешъ жива вода,
Да си пърснешъ и да ръснешъ-
Да си ръснешъ тука долу,
Тука долу в пещера-та,
Дето е стара Друда,
Юнакъ да си служи;
Богъ да бие моята сестра,
Люто му се заканила
Да му сече руса глава.
Хайде, Юдо, хаде у сарае
У сарае на белъ кладнецъ,
Наточи му жива вода,
Че ми си се доста забавила.
Жива ми Юда на порти,
На порти, на капии.
Богъ да бие Сура Ламя,
Че е порти завардила,
Седемъ глави и опашки.
Богъ да бие, не си дава
Да си флезе у сарае.
Та си Юда вели говори:
Тусе буне уара,
?
Думияда у хае,
?
Сетумъ хае удуна,
?
Ухута жимъ жинева. 
- В къщи живот и здраве
Рече йоще ни утрече
И се порти разтворили,
Катанци-те искапали,
Та си флезе у сарае.
На кладнецъ ми не ишла.
Подаде се Злата Майка,
Подаде и златна чаша,
Та наточи жива вода.
Служба служи милна брата.
Милна брата Ючна Бога
(тройния Бог)
Ючна Бога Сурва Бога,
Сурва Бога и Коледа,
Коледа Бога, млада Брата,
Бога си вода пие.
Па си пърсна в пещерата,
Пърсна ми ръсна
Де си ми е стара Друда—
Та подаде златна чаша,
Та си служи друденъ юнакъ;
Още от водата не ми пил,
Косата му са позлатила,
Съз злато му се пронизала,
С бисеръ му се нанизала.
Дето си е най-малка-та,
Най-малка-та Видна Юда,
Искара си златна сабе—
Съсъ сабе юнакъ да сече,
Сабя маха, сабя се ни вие!
Със сабя сече, глава се не сече!
Още повече му се позлатила. 
Отговори стара Друда:
Хайде, юнакът не умира,
Чи ни иде мора Юда.
Далечь Юда във гора.
Орпю ми вече в пещерата,
На Бога си служба служи
Сега близо три години.
Юденъ ми вече друденъ,
Па си на поле не слиза.
Стара му Друда пее:
Юдю ми Друдю,
Хаде ти веке хаде,
Хаде ти на небе,
На небе при Бога.
Апенъ ти удле ,
?
Кусумъ ти жине,
?
Аре на яра.
Слава на (Бог) Яра?
Рече ми не изрече,
Летна си Орпю фъркна
На небе Орпю при Бога.
При Бога Орпю е в сарае
Сега малу три нидели.
Служба си Бога служи,
Златна му чаша подава
И в чаша жива вода,
Бога си вода пие.
Юнака си дарба дарува.
Та му дава златна свирка.
Йоще ми свирка не фаналъ,
Зададе се Юда Самувила;
Учи го Юда научи гуо
Да си свири, да си пее.
Не е вече друденъ.
Но си слезе в гора-та;
Право иде в пещерата.
Пещерата заключена
Съсъ ключуве със катанци.
Свирна юнакъ да ми свири,
Да ми свири, да ми пее.
Гората ми се люшка, люлее,
Пещера се потреснала,
Искапали катанци-те,
Порти ми се растворили,
Та си флезе в пещерата.
Кога да види, що да види.
Седнала ми малка мома,
Та ми плаче и вика,
Чи е слънце ни видела
Сега малу три години.
Подаде юнакъ десна ръка:
Хайде, моме хайде,
Ти си, моме, за мене,
Ти ми си млада булка.
Тамамъ мома навървила,
Тамамъ веке да излезе,
Исправи се люта змия,
Люта змия с деветъ глави,
Прозинала деветъ глави
Да погълне малка мома.
Та си мома  заплака.
На юнакъ му се нажалилу,
Нажалилу, натъжилу.
Що да прави, що да стори,
Да отърве малка мома.
Де му наумъ дойде,
Та си свири и си пее.
Какъ си свири съсъ свирка-та,
Какъ си свири и си пее,
Замаяла се люта змия,
Паднала си на земята:
Та искара златна ноже
Та посече люта змие—
Та истекли ду две реки,
Ду две реки ясни кръви
Закара си малка мома,
Малка мома мала Врида -
Да премине, не се преминава!
Пак си свири и си пее.
Двете реки присъхнали -
Та си юнакъ поминалъ.
Хайде вече на Юдина земя.
И си флели във сарае,
дочака ги Юдна крале.
Прегърна си малка мома:
Халалъ юнакъ да ти е!
За тебе юнакъ спроти тебе.
Та заправи силна свадба;
Бре си кани стара майка,
Стара му майка на свадба.
Млада я булка дарба дарува —
От лице и ясно слънце,
На гръди и ясна месечина.
В скути и дребни звезди: —
Халалъ, сине, да ти е!
Че е за тебе, спроти тебе.
Орпю ми е станал млада крале,
Млада ми крале, Юдна царе.
Свирка свири, песна пее.
Та му песна останала.
Йоще му се песна пее.

 

Речник на непознати думи, записани така, както са ги тълкували певците

 

Орпю: билъ единъ отъ старовремски-те юнаци; нашите дедове всякого, кой-то билъ юнакъ, нарицали го съ това имя.
Бане: имя, кое-то са отдавало на юнаци-те.
Банинъ - день: праздникъ определенъ въ честь на юнаци-те.
Бъдникъ: вечеря, коя-то готвили особно на големи-те праздници.
Друда: била жена, коя-то не са женила, но била определена още отъ рождение-то въ слугуванье на Бога; тя живеяла всегда въ гора-та, найвече която била насъдена отъ дъбъ.
Дрида: гора коя-то била насъдена отъ дъбъ.
Друдну дъбну: такви-те жени, говорили съ особенъ язикъ, кой-то не билъ никому познатъ, само Юдите говорили съ него.
Орпюмъ ди нинъ у язби: до сега е Орпю въ къщи.
У язби собою: въ къщи съсъ тебе.
Слугалъ е тебе: на тебе е хизметъ правилъ.
Дивичумъ тебе ситилъ: съсъ ловъ та е хранилъ.
Двисте веке лета: ето веке двасте години.
Ача е юненъ суренъ: че е юнакъ на Бога определенъ.
Нине ми суренъ друденъ: сега е веке юнакъ определенъ на Бога, както е друда въ гора-та.
Врида: дъщеря на Юдна краля прочуена за гиздавина-та си.
Оле, оле улевина: мольба къмъ Бога.
Друденъ ми пришеде: юнакъ ми дойде.
Цура си сурина: здравъ си като Сура Бога.
Ясна си яснина: ясънъ си като зора-та.
Друмна си друмина: силънъ си като камень.
Азна ми бидина: не са зная значение-то.
Сутрешъ ми дудина: и това не са зная.
Ахайна ми хаята: живъ си хичь не умирашь.
Сурумъ дивна удита: чуденъ си нишенлия.
Жива Юда: предстателька на животъ-тъ.
Мора Юда: предстателька на смъртъта.
Живни, Юду, живни: подари му Юду животъ.
Тулундуле у Златица: не са зная значение-то. Тусе буне уара: стари рйчи отъ дядовия язикъ.
Ухута жимъ жинева: речи, съ които призовава помощь-та Богова.
Ючна Бога: наши-те дедове верували трима Бога въ едно лице; ючна, е турска речъ, кое-то значи трима.

 

 



Тагове:   Орфей,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13266156
Постинги: 3681
Коментари: 6608
Гласове: 7526
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829