Извадка от книгата на Ноам Чомски „Хегемония или оцеляване”. 
- издателство „Бард”     

Копирано от: Wraffblog 

Годината 2003 започна с предостатъчно индикации, че тре­вогата за оцеляването на човешкия вид е твърде реалистич­на. Ако споменем само няколко примера, в началото на есен­та на 2002 г. се разбра, че преди четиридесет години една по всяка вероятност пагубна ядрена война е била предотвратена в последния момент. Непосредствено след това смайващо раз­критие, администрацията на Буш блокира усилията на ООН да наложи забрана над милитаризирането на космоса, което представлява сериозна заплаха за оцеляването изобщо. Съ­щевременно администрацията преустанови международните преговори за забрана на воденето на биологична война и пред­прие необходимото за гарантиране неизбежността на нападе­нието срещу Ирак, независимо от безпрецедентното, като исторически феномен, всеобщо противопоставяне.  

Президентът Буш и неговите сътрудници се заеха и с война с Ирак. Много специалисти и разузнавателни служби публикуваха предупреждения, добавяйки, че агресивността на Вашингтон - не само по отношение на Ирак - увеличава дългосрочната заплаха от международен тероризъм и разпространение на ОМП. Всички тези предуп­реждения отново бяха пренебрегнати.

През септември 2002 г. администрацията на Буш огласи своята Национална стратегия за сигурност, узаконяваща упот­ребата на сила за отстраняване на всяко предполагаемо пре­дизвикателство, насочено срещу глобалната хегемония на САЩ, която трябва да бъде наложена веднъж завинаги.

Но­вата грандиозна стратегия предизвика загриженост в целия свят, включително и сред висшите външнополитически кръгове в Америка.  През същия този месец септември беше предприета пропагандна кампания, която да представи Саддам Хюсеин като непосредствена заплаха за САЩ и да намекне за негова отговорност, за варварските терористични актове на 11. 09., както и за запланираните от него нови такива. Кампанията, която неслучайно съвпада с началото на междинните избори за Конгрес, оказва изключително въздействие за промяна на общественото мнение, успявайки да отклони от действителните глобални проблеми и подпомогна администрацията да постигне електоралните си цели и да утвърди Ирак като удобен пробен камък за току – що оповестената доктрина за прибягване до сила по собствено усмотрение...

През октомври 2002 г. стана още по-трудно подминаването на факта, че светът е „много по-загрижен от разюздаността на американската власт, отколкото... от заплахата, която предс­тавлява Саддам Хюсеин"...

Безпокойс­твото се повиши рязко през последвалите месеци, когато ги­гантът (САЩ) даде ясно да се разбере, че ще нападне Ирак, дори ако приетите с неохота от него инспекции на ООН не успеят да открият нужните като претекст оръжия. През декември под­крепата за войната на Вашингтон почти навсякъде извън САЩ едва достигаше 10 процента според международните проучва­ния на общественото мнение. Два месеца по-късно след масо­ви протести в целия свят пресата съобщи, че „на планетата вероятно все още съществуват две свръхсили: Съединените щати и световното обществено мнение" (като в случая „Съеди­нени щати" означава държавната власт...).

В началото на 2003 г. проучванията показваха, че страхът от Съединените щати е достигнал забележителни стойности в целия свят успоредно с недоверието в държавното ръководство. Пренебрегването на елементарните човешки права се съпровождаше от безпрецедентна по характе­ра си демонстрация на презрително отношение към принци­пите на демокрацията, на фона на демагогски изявления за искрено зачитане на човешките права и същата тази демок­рация. Разгърналите се събития би трябвало дълбоко да обез­покоят загрижените за света, който завещаваме на своите внуци.