Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2009 01:31 - Продължение от книгата 'Спомени' на княз Жевахов
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3338 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 06.02.2009 01:51


На чело на това ужасно учереждение, по времето описвано от мен, стоеше човекът-звяр, полякът Дзерджински (който е говорел на идиш; баща му е шляхтич а майка му - еврейка), имащ неколко помощници, и между тях - Белобрадов, убиецът на царя.
..........................................

В Името на Отца и Сина и Светаго Духа. 
                                              Амин.

Господи Благослови!

 

 от сайт:

http://www.ic-xc-nika.ru/texts/2009/jan/n371.html#_Toc219919978

Работата на ЧеКа в Русия – изтезанията и убийствата са имали не само садистичен, но и ритуален характер

Че Ка се състоеше от жидове-людоеди и издънки от всякакъв род други националности

В Русия всеки град имаше по неколко поделения, чиято задача се състоеше в унищожаване на образованата класа, а в селата се свеждаше до изтребление на духовенството, помешчиците и най-заможните селяни. А зад граница, както видяхме, задачата бе – шпионаж и подготовка на комунистически акции, организиране на стачки, подготовка на избори и подкупване на пресата, за което се харчеха стотици милиони във злато, ограбено от Русия.

„Първата категория обречени от ЧК съставляваха:

1. лицата, заемали в доболшевишка Русия, поне що годе, забележимо служебно положение, - чиновници и военни и техните вдовици, независимо от възрастта;

2. семействата на офицери-доброволци (имаше случаи на разстрели на 5 годишни деца, а в Киев, разярени болшевики налитаха даже на пеленачета, нанизвайки ги на щиковете си;

3. свещенници;

4. работници и селяни от заводите и селата, подозирани в несъчувствие към съветската власт;

5. всички лица, без значение на пола и възрастта, чието имущество се оценяваше на повече от 10 000 рубли.

По размера и обема на своята дейност, московската ЧК беше не само министерство, но и нещо като държава в държавата. Тя обхващаше в себе си цяла Русия, и пипалата и проникваха и в най-отдалечените ъгли на необятната територия на руската държава. Комисията (ЧК) имаше цяла армия служители, военни отряди, жандармски бригади, огромно количество батальни граничари, стрелкови дивизии и бригади, башкирска кавалерия, китайски войски и др. и др., да не говорим и за специалните, привилегировани агенти с многочислени щатни служители, чиито задачи се състояха в шпиониране и доноси.

На чело на това ужасно учереждение, за времето описвано от мен, стоеше човекът-звяр, полякът Дзерджински (който е говорел на идиш; баща му шляхтич а майка му – еврейка), имащ неколко помощници, и между тях – Белобрадов, с гордост наричащ се – убиец на царя.

Начело и на провинциалните отделения бяха подобни зверове, хора белязани с печата на сатанинската злоба, несъмнено подкрепяни от дявола, а низшият служебен пресонал, както и в центъра, така и в провинцията, се състоеше главно от евреи и издънки на всякакви националностти – китайци, унгарци, латиши и естонци, арменци, поляци, освободени каторжници, пуснати от затворите престъпници, злодеи, убийци и разбойници. Това бяха непосредствените изпълнители на директивите, палачи, опиващи се от кървта на своите жертви и получаващи заплата за всеки наказан (зверски убит), по отделно. В техен интерес бе да "накажат" колкото може повече хора, за да "заработят" повече. Измежду тях, видна роля играеха и жени, почти изключително – еврейки, и особено малди момичета, които поразяваха с цинизма и поносимостта си, даже закоравелите убийци, не само руските, но даже и китайци. „А "заработката" беше голяма: всички бяха милионери.

Не подлежи и на най-малко съмнение, че между тези хора нямаше ни един физически и психически нормален човек: Всички те бяха дегенерати, с ясно изразени признаци на изродство и трябваше да се намират в домове за лишени от ум, а не да скитат на свобода. Всичките се отличаваха с неистова развратеност и садизъм, бяха в повишено нервно състояние и се успокояваха само при вида на кръвта... Некои даже слагаха ръка в изпаряващата се, гореща кръв и облизваха пръстите си, при което очите им горяха от изключителна възбуда.

(Разбирате ли защо "перестройката", – бе грандиозна, нямаща аналог операция на Чекистката хунта“? Защото ЧеКа, изначално се създаваше от жидове-людоеди, за изтребление на руски хора, по особено зверски начини!)

И в ръцете на такива хора се намираше Русия!...

И ръцете на тези хора стискаше „културната“ Европа!

О срам и позор!

Като ужасен вампир разпростря ЧеКа, своите мрежи из просторите на цяла Русия и пристъпи към унищожение на християнското население, започвайки с богатите и знатните, изявените представители на културната класа, и свършвайки с неграмотните селяни, на които се приписваше вина, само това, че са селяни.

За кратко време бяха убите, едва ли не, всички представители на науката, учени, професори, инженери, доктори, писатели, художници, да не говорим за стотиците хиляди държавни чиновници, които първи бяха унищожени. Такова масово избиване се оказа възможно, само за това, понеже никой не допускаше самата възможност за нещо такова. Всички си стояха по местата и не предприемаха никакви мерки за спасение, понеже, естествено, не допускаха и мисълта за това, че задачата на новата власт се свежда в изтреблението на християниъе.

(Сега вече е известно на какво са способни задкулисните господари на света, но вече малцина вярват, че това наистина е било. Не фантазиите за Холокоста, а реалното изтребление на милиони хора, с поразяващо зверство. Главната вина на тези хора бе, че са живели в Русия и че са били кръстени в православна черква.)

 

Във вестника „Последние новости“, (№ 160) е поместена бележка за гибелта на руските учени, останали в Съветска Русия. Ето извадката:

"За двете и половина години съществуване на съветския строй, умряха 40% от професорите и докторите. На мое разположение са списъците на починалите, получени от дома на учените и дома на литераторите. Тук давам списъка на най-известните професори и учени:

Армашевский, Батюшков, Бороздин, Васильев, Вельяминов, Веселовский, Быков, Дормидонтов, Дьяконов, Жуковский, Исаев, Кауфман, Кобеко, Корсаков, Киковеров, Кулаковский Кулишер, Лаппо-Данилевский, Лемм, Лопатин, Лучицкий, Морозов, На-гуевский, Погенполь, Покровский, Радлов, Рихтер, Рыкачев, Смирнов, Танеев, кн. Е. Трубецкой, Туган-Барановский, Тураев, Фамицын, Флоринский, Хвостов, Федоров, Ходский, Шаланд, Шляпкин и др.»

А по сведение на в. „Время“ (№ 136), през последните месеци на 1920 г. в Съветска Русия, от глад и мизерия са умрели и още следващите учени: проф. Бернацкий, Бианки, проф. Венгеров, проф. Гезсхус, Геккер, проф. Дубяго, Модзалевский, проф. Покровский, проф. Федоров, проф. Штернберг и академик Шахматов.

Разбира се, тези сведеня са непълни, но ако толкова учени за погинали за две и половина години, то колко ли са погинали за 10 години?!  А и възможно ли е да се установи точната цифра, когато съветската власт не пропуска зад граница никакви сведеня, които биха я компрометирали, а емиграцията ползва само откъси, случайно попадащи във вестниците?! 

Със всеки ден от своето владичество, жидовете(-людоеди), ставаха все по-нагли.  В началото се провеждаха масови обиски за уж скрито оръжие, след това арести, затвори и смъртни наказания в подземята на ЧеКа (чрезвичайките).  Терорът бе толкова голям, че за никаква съпротива не можеше да става и дума.  Никакво общуване на населението не се допускаха; никакви никакви съвещаня за мерки за самозащита не бяха възможни; бегства от градовете и селата, отцепени от червеноармейците, бяха немислими.  Под заплаха от смъртно наказание беше забранено даже да се излиза на улицата, но и даже да нямаше такава забрана, никой не би се осмелил да излезе от дома, от опасение да бъде убит, понеже престрелките по улиците станаха обичайно явление.  Хващаха хората на улицата, извличаха ги от домовете – денем и нощем – измъквайки обезумелите от страх, от постелите и ги влачеха в подземята на ЧеКа, - старци и жени, майки, юноши  и деца, връзвайки им ръцете, оглушавайки ги с удари, за да ги разстрелят, а труповете да хвърлят в ями, където ставаха плячка на гладните кучета. 

Липсата на съпротива, покорността и наплашеността на населението, още повече разпалваха страстите на палачите и те скоро престанаха за убийства на хората да измислят всякакви инсценировки, а започнаха да разстрелват на улиците всеки минувач.

И за нещастните хора такава смърт беше, само най-хубавият, най-желаният изход.  Внезапно поразените от куршум умираха мигновено, не изпитвайки ни предсмъртен страх, нито предварителните процедури и мъченя  в “чрезвичайките”, нито унизителните издевателства, съпровождащи всеки арест и затваряне в затвора.  В какво се състояха тези мъченя и издевателства?  Нужно е да имаш здрави нерви, само за да се замислиш за ужаса на тези преживяваня, пък макар и доста отдалечено да си ги представиш в своето въображение.

В началото, както вече казах, се практикуваше, уж обиск за скрито оръжие, и във всеки дом на всяка улица непрестанно, денем и нощем се явяваха въоръжени до зъби войници, в съпровод на агенти “чрезвичайци” (чекисти), и открито грабеха всичко, което им попадаше под ръка.  Никакви обиски не правеха, но по списъци отвеждаха набелязаните жертви, както и роднините и близките им.  Всякакви възражения бяха безполезни, и допирането дулото на револвера във врата, бе отговорът за всеки опит да защитиш най необходимите су вещи.  Грабеха всичко, което можеха да понесат и наплашените обитатели бяха щастливи, ако тези посещеня на злодеите – разбойници, завършваха само с грабежи.

А по сетне, тези визити се съпровождаваха с нечувани подигравки и издевателства, и се преверщаха в диви оргии.  Под предлог за обиск, тези банди разбойници се явяваха в по-хубавите домове на града, носеха вино и си устройваха вечеринки, и барабанейки по рояла, принуждаваха домакините да им танцуват...  Който отказваше, го убиваха на място.  Особено се наслаждаваха негодниците, когато им се удаваше да принуждават да танцуват престарели, грохнали старци или свещеници и монаси.  И не бяха редки случаите, когато донесеното от разбойниците шампанско, се смесваше с кръвта на застреляните от тях жертви, валящи се по пода, там където те продължаваха да танцуват, извършвайки своите сатанински ритуали.  Изглеждаше, че повече няма на къде, но извергите си позволяваха още по-големи зверства:  Пред очите на родителите, те не само изнасилваха дъщерите им, но и се гавреха с малолетни деца, заразявайки ги с неизлечими болест.

Ето защо, когато такива посещения се ограничаваха само с грабежи или арести, обитателите се считаха за щастливи. 
.........................................................

Преводът и публикуването на следващия откъс, ще продължи - по възможност!



Тагове:   спомени,   княз,


Гласувай:
0



1. zaw12929 - И КАКВО ОТ ТОВА?!
06.02.2009 06:06
"...Идеята за свобода е неосъществима, понеже никой не умее да се ползува с мярка от нея. Ако само за известно време се предостави на един народ сам да се управлява," А КАК ДА СЕ НАПРАВИ. ЕТО : СВОБОДЕН... сте, народът също или не е ...
цитирай
2. анонимен - Може би чиста случайност, но урода ...
06.02.2009 12:00
Може би чиста случайност, но урода Феликс Зверджински е роден на 11-ти септември.
цитирай
3. grigorsimov - На zaw12929 -
06.02.2009 13:10
Не е ясно на кое казвате "И какво от това", ако е за текста от книгата, - е много жалко!?
А цитата от протоколите е оценка, мнение или по точно - сатанинско внушение, че ние арийците (защото за нас става дума) уж не сме умеели да се 'самоиуправляваме' и трябвало многоумните сатанисти да са ни господари, та те да ни оправят!
а тук ще ви цитирам по памет, друг абзац от протоколите:
–"За да не се усетят преждевременно народите, какво им се готви, скоро ще започнем да публикуваме в пресата най-различни игри, викторини, спорт и други забавления" (писано е 19-ти век). А вие си правете сметка, колко телевизии има днес, и колко безидейни затъпяващи шоупрограми се въртят непрекъснато. И не само шоупрограмите, ами почти всичко в медиите цели именно, отвличане на вниманието, затъпяване и тотално деморализиране. Или незнаете чия собственост са реално всички медии? – Собственост са на тези, чиято собственост са световните капитали!
И комуто е по-приятно да върви към гибелта си, весел и щастлив, нека върви. Но точно това е целта на злото: Да 'мислим позитивно' и да не обръщаме особено внимание на реалносттите и неопровержимите факти.
А за откъса от книгата, това са, така да се каже, "спомени от бъдещето", защото всичко това, че и много по-лошо, предстои за целия свят! а дали ще стане, е Божия работа, но зависи най-вече от нас, - от нашето осъзнаване и ориентиране в океана от лъжи, заблуди и сатанински внушения!
За тези неща трябва да се пише и говори.
А който не разбира от една дума, няма да разбере и от сто!
цитирай
4. toross - Чудесно попадения
06.02.2009 19:47
Искрено благодаря на г-н Симов за публикуването на материала. Има доста неща върху които всеки трябва да се замисли, защото става дума за факти, нали?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315195
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031