Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2009 00:26 - Трета извадка от книгата на Княз Жевахов - 'Спомени'
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2367 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.02.2009 00:33


 "Не търсете никакви доказателства, за опозиция на Съветите, в думи или постъпки на обвиняемия. Първият въпрос, който трябва да се изясни, е от коя класа или професия е подсъдимият и какво му е образованието" – Тази заповед, неговите сътрудници изпълнявали буквално.
.............................................................

  от сайт:

http://www.ic-xc-nika.ru/texts/2009/jan/n371.html#_Toc219919978

Тази публикация, наистина не трябва да се чете от хора със слаби нерви!

В името на Отца и Сина и светаго Духа!  Амин.
Господи благослови!


"Чрезвичайките" (участъците на ЧеКа) обикновено се помещаваха в най хубавите сгради и заемаха най-разкошните жилища, имащи много стаи. Там заседаваха безброй "следователи". Докарвайки жертвата си в приемната, жидовете (слугите на сатана) я предаваха на следователя, и започваше разпитът. След обичайните въпроси за самоличност, професия и местоживеене, започваше разпитът за характера на политическите убеждения и принадлежността към партията, за отношението към съвстската власт, за провежданата от нея програма и т.н. и т.н. След което, под заплаха от разстрел, искаха адресите на близките, роднините и познатите на жертвата, и цял ред други съвършенно безсмислени въпроси, с цел разпитванят да се сбърка, да се обърка в своите показания и с това да даде повод за предявяване на обвинение... Задаваха се стотици подобни въпроси и нщестната жертва бе задължена да отговаря на всеки от тях, като отговорите щателно се записваха, след което разпитванят се предаваше на друг следовател.

А той започваше разпита от начало и задаваше буквално същите въпроси, само че в друга последователност, след което предаваше жертвата на друг следовател, после на четвърти и т.н., все докато доведеният до пълно изнемогване, обвиняем, се съгласяваше да всякакви отговор, приписваше си несъществуващи престъпления и се предаваше в пълно разпорждане на палачите. Мнозина не издържаха изтезанията и губеха разсъдък. Тях ги причисляваха към щастливците, понеже напред предстоеха още по-страшни изпитания и още по-зверски изтезания.

По цяла Русия, жидовете-людоеди създадоха центрове, вкоито кървави садисти се опиваха от властта си над хората.

Никакво въображение не е способно да си представи картината на тези изтезания. Събличаха хората голи, вързваха им ръцете в китките с въженце и ги закачаха за тавана, така че краката едва да докосват земята, а след това, бавно и постепенно ги прострелвали с картечница и ли пистолет. Картечарят отначало раздробявал краката, за да не могат да поддържат тялото, а после насочвали мерника в ръцете, и в такъв вид оставял жертвата да виси с изтичаща кръв. И като се наслади на мъченията на страдалцита, се заемал отново да стреля по жертвата, където му хрумне, докато все още живият човек се превърне в безформена, кървава маса, и чак след това го доубивал с изстрел в черепа. Там седели и се любували на наказанието, и поканени „гости“, които пиели вино, пушели и свирели на пианино или балалайка.

Най ужасното било това, че не доубивали нещастниците, а ги свличали във фургона и ги хвърляли в яма, където мнозина били живи погребвани. Ямите, изкопани набързо, не били дълбоки, и от там не само идвали стонове на мъчениците, но имало случаи, когато страдалците, с помощта на преминаващи, обезумяли, изпълзявали от ямите.

Често се практикувало и одиране кожите на живи хора, за което ги хвърляли в кипяща вода, обрязвали ги около врата и китките, и с клещи обелвали кожата, след което ги изхвърляли на зимния мраз... Този способ се практикувал в харковската „чрезвичайка“ (участък на Че Ка), на чело на която стоял „другаря Едуард“ и каторжникът Саенко. След изгонването на болшевиките от Харков, Доброволческата армия открила в подземията на ЧеКа, много „ръкавици“. Така се наричала одраната заедно с ноктите, кожа. В разкопаните ями, където се изхвърляли труповете на убитите, открили следи от чудовищни „операции“ на полови органи, същността на които не можали да определят и най-добрите хирурзи. Те изказвали предположения, че това е едно от използваните в Китай, мъчения, които по болезненост надвишавали всяко човешко въображение. На труповете на бившите офицери, били открити, изрязани с нож или жигосани с огън, пагони на плещите, та челото съветска звезда, а на гърдите – ордени. Били им отрязани носовете, устните и ушите... А на женските трупове били отрязани циците и др. Маса раздробени и скалпирани черепи, изскубани нокти, със забити под тях игли и пирони, прободени очи, отрязани пети и др. и др. Много хора били удавени в подземията, където вкарвали нещастниците, след което отвъртали водопроводните кранова.

(бел. прев.: В книгата има много автентични снимки на обезобразени тела и на одрани кожи, но въобще нямам намерение да ги добавям, заради ужаса който е запечатан на тях. Не се съмнявам, понеже е логично, че из цяла „съветска Русия“ се е действало по същия начин, само че никой друг район не е бил временно отвоюван, както Украйна, и затова няма такива свидетелства от други краища на „Великата страна“! Масови дивашки зверства са вършени и навсякъде, където на власт са били комунисти, и това е една от причините да не се отварят, реално, архивите на „ДС“ в България, и съответно, в другите соц. Страни!)


В Петербург – начело на „чрезвичайката“ стоеше латвиецът Петерс, прехвърлен после в Москва. След встъпването му в дължност „началник на вътрешната отбрана“, той незабавно разстрелял 1000 човека, а труповете заповядал да хвърлят в Нева, където са изхвърляни и разстреляните от него офицери, в Петропавловската крепост. Към края на 1917, в Петербург са били останали още неколко десетки хиляди офицери, оцеляли във войните, и по голямата част били разстреляни от Петерс, а след това, от жида (евреина) Урицки, били разстреляни повече от 5000 офицери.

Преместеният в Москва, чекист Петерс, между чиито помощници е била и латвийката Краузе, буквално заляли с кръв целия град. Няма възможност да опиша всичо, което е известно за тази жена-звяр и за нейния садизъм. Разказваха, че тя довеждала в ужас със самия си вид... Тя се гаврела със жертвите си, като измисляла най-тънки видове мъчения, предимно в половата област, и ги прератявала чак след пълното си изнемогване, и след настъпване на полова задоволеност. Обекти на мъченията са били главно юноши, и никаква писалка не е в състояние да предаде, какво е вършела тази сатанистка със своите жертви и какви операции е правела върху тях... Достатъчно е да се каже, че тези операции са продължавали с часове, и ги е прекратявала, чак когато вкочанените от страдания младежи се превръщали в окървавени трупове със застинали от ужас очи... Неин достоен сътрудник бил, не по малко извратеният садист Орлов, чиято специалност било да разстрелва момчетата, които извличал от домовете или ги ловил по улиците. Неколко хиляди "такива" е разстрелял в Москва. Друг чекист, Мага, обикалял затворите и разстрелвал затворници, трети посещавал болниците, с тази цел...

Ако моите сведеня изглеждат неправдоподобни, а това може да се случи, защото те наистина са невероятни и от гледна точка на нормалните хора, са недопустими, аз моля да ги проверите, запознавайки се, поне само с чуждестранната преса, за годините, започвайки от 1918, и да прегледате вестниците «Victoire», «Times», «LeTravail», «Journal des Geneve», «Journal des Debats» и други.

Всичките тези сведеня са взети от разказите на по чудо измъкнали се от Русия, чужденци, или от официални съобщения на съветската власт, която се смята за толкова силна, че не намира за нужно да скрива своите злодейски замисли към руския народ, обречен от нея на изтребление. В издадената от Троцки (Лейбой Бронщейн) брошура „Октомврийска революция“, пише:

Ние сме толкова силни, казва той, че ако обявим утре сутринта, заповед, цялото мъжко население на Петроград да се яви в еди кой си ден и час, на Марсово поле, за да получи по 25 удара с камшик, то 75% веднага ще се явят и ще се наредят на опашка, и само 25%, по предвидливи, ще се сетят да се запасят с медицинско, освобождаващо ги от телесни наказания...“

В Киев, „чрезвичайката“ бе във властта на Лацис.

Негови помощници са били извергите: Авдохин, жидовките (еврейките) другарката Вера, Роза Шварц и други девици. Там имаше 50-тина „чрезвичайки“, но най-страшни са били три, рдна от които била на ул. Екатерининска 16, другата, на ул. Институтска 40, и третата на ул. Садова 5. Всяка от тях е имала собствен щат служители – палачи, но измежду тях, с най-голяма жестокост са се отличавали споменатите две еврейки. В едно от подземията на "чрезвичайката", не помня точно в кое, е било устроено подобие на театър, където са били подредени кресла за любителите на кървави зрелища, а на "естрадата", са се изпълнявали наказанията.

След всеки точен изстрел, се издавали викове „браво“, „бис“, и на палачите поднасяли бутилка шампанско. Роза Шварц лично убила неколко стотин човека, предварително затворени в сандък, от горната страна, ана който имало отвор за главата. Но стрелбата в целта за тези девици е била само весела забава и не е възбуждала притъпените им вече нерви. Те са искали по-остри усещаня, и за тази цел, Роза и „другарката Вера“, избождали с игли очите или ги изгаряли с цигара, или пък забивали под ноктите тънки гвоздеи.

В Киев със шепот преразсказвали за любимата заповед на Роза Шварц, как, често издавана в кървавите „чрезвичайки“, когато с нищо не е можело да заглушат душераздирателните викове на изтезаваните: – „Налей в гърлото му разтопено олово, за да не врещи като прасе...“ И заповедта се изпълнявала с буквална точност.

Особена ярост предизвиквали във Роза и Вера, тези попаднали в „чрезвичайката“, в които намирали верижка с кръст. След невероятни гаври и подигравки с религията, те откъсвали кръста и прогаряли изображение на кръст, на гърдите или на челото на жертвите си. С пристигането на Доброволческата армия и изгонването на болшевиките от Киев, Роза шварц била арестувана в този момент, когато поднасяла букет на един от офицерите, движещ се пред своя отряд, влизащ в града. Офицерът познал в нея мъчителката си и я арестувал...

В киевските „чрезвичайки“ се практикувал и други методи за изстезания. Например, нещастниците затваряли в тесни сандъци и забивали в тях пирони, и търкаляли сандъците по пода... Палачите използвали и Днепър, където вкарвали стотици навързани един за друг, и или ги давели или с картечници, накуп ги разстрелвали с картечници.

А когато фантазията им се изтощавала да измислят начини за измъчване, тогава просто хвърляли на пода нещастните страдалци и с удари с тежък чук им разбивали главата на две, с такава сила, че мозъкът се изтъркулвал на пода. Това се е практикувало в киевската „Чрезвичайка“, на ул. Садовая“ 5, където войниците от Доброволческата армия, открили салон, асвалтовият под на който бил буквално затрупан с човешки мозъци. Не е чудно, че за шестте месеца болшевишка власт, в Киев са загинали, по слухове, 100 000 човека, между които най хубавите хора в града, гордост и украшение на Киев.

Заповедтта на Лацис: „Не търсете никакви доказателства, за каквато и да е опозиция на Съветите, в думи или постъпки на овиняемия. Първият въпрос, който трябва да се изясни, е от коя класа или професия е принадлежал подсъдимият и какво му е образованието“ – Тази заповед, неговите сътрудници изпълнявали буквално.

По откровените и цинични горделивите признания на същия Лацис, през 1918 г. и в първите 7 месеца, на 1919 г. били потушени 344 въстания, при корто били убити 3057 човека. И за същия период били наказани (убити), само по присъди и постановления на ЧеКа – 8389 човека.

.......................................................................................


Преводът и публикуването ще продължи, по възможност!





Тагове:   спомени,   княз,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316234
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031