Другият човек, който направи списък на ръководителите на Съветската държава след революцията, е Робърт Уилтън, кореспондент на Таймс. Него така го възмутило убийството на царското семейство, че по горещите следи отишъл до мястото на убийството и разговарял със следователя Соколов. След връщането си в Лондон 1920 г. Уилтън веднага написал книга, която станала бестселър "Последните дни на Романови". В послесловитео, но само във френското издание на тази книга, му се удало да отпечата списък на ръководителите на съветска Русия, от който също следвало, че всички те са евреи, - факт, грижливо скриван от западната преса. Съдбата на Уилтън е такава, както и на Виктор Марсден. След връщането си, той останал без всякаква работо и 1925 г. скоропостижно умрял, или са го ликвидирали.

Следващят, неизвестен в Русия, документ, е статията, написана 1921 година в Мюнхен, от известния германски политически деец, 

Алфред Розенберг

"Еврейският болшевизъм" 

Мюнхен, ноември 1921 г.

Всички наблюдавали махалото на революционния процес в Русия, знаеха, че това махало не трябва много да се отклонява вляво. Защото не е възможно да се намери чисто руски човек, който би планирал такова тотално унищожение на страната. Това бе унищожение на целия икономически живот и на населението. Унищожение, сатанинско по своята свирепост, и в същото време, абсолютно хладнокръвно убийство, което представлява смисъла на болшевишкото управление в Русия.

В създаденя лудешки хаос, се излюпи пълзящ змей, който до тогава тайно се е размножавал в тялото на поразеня организъм на Русия. От страданията и мъките изпълзя смрадлив гад, който до този момент е паразитирал в тялото на Русия. Този гад, с периодическа закономерност, се излюпваше в различни държави, с трагични последзтвия за своите жертви. Сега дойдее редът на Русия. Този гад е "Организираното еврейство". Сега Русия изпита върху себе си ужасите на "великите" революции на Англия и Франция. Но ужасите на Русия, по свята мащабност, надминаха всичко известно ни до сега.

От всички краища на планетата, децата на Израел се устремиха към Русия, за да "коват желязот, докато е горещо", да пируват върху развалините и да пият още димящата кръв. Болшевишките вестници бяха започнали от Петроград и Москва. Специално обучени демагози, имащи в разположение неограничен източник на пари, станаха членове на създадените от тях, нови органи на властта на Съветите. Те не губеха време, използвайки всички средства на тяхно раазположение, за да деморализират народа и да започнат клането на руснаците. И руснаците се поддадоха на демагогията, понеже в мнозинството си бяха народ необразован.

Един пример: Веднъж в Петроград се появи човек, на име Стеклов. Той излизаше пред хората, пропагандираше всеобщ мир, свобода, хляб, и предлагаше пари на всички новобранци. Накрая вестниците разкриха, че той не е никакъв Стеклов, а отвратителния, брадат евреин, по фамилия, Нахамкес. Сега Стеклов е един от диктаторите на съветската преса. И те всичките са такива.

Пред самите очи на либералното правителство на Русия, дошлите от Америка, Троцки и Зиновиев, и от Швейцария, Ленин и техните бойци, окупираха разкошния царски дворец, където с пари, започнаха да събират, да хранят и да поят с водка, дезертьроте от фронта, предлагайки им, не само да избегнат отговорността за дезертьрство и за извършените престъпления, но и да вземат властта в свои ръце, и да се подиграват с народа. Много евреи бяха подготвени в специалната терористична школа на остров Капри, под ръководството на евреина Раппопорт. Именно от остров Капри, еврейските агитатори се отправиха в Кронщат и на фронта, да разлагат дисциплината. Аз самият наблюдавак, как еврейски младежи разпространяваха листовки сред ранените в болницата в Крим.

Първата атака бе през юли 1917 г. Евреинът Рошал и хората му, подгряха с водка кронщадските матроси и им обясняваха какво да правят нататък. Тези въоръжени матроси плуваха нагоре по Нева, слизава групово в града, завземаха товарни камиони и караха по улиците на Петроград, стреляйки за самочувствие. Но тогава безпорядките, бяха потушени, подстрекателите вкарани в затвора, но не за дълго.

Скоро стана очевидно, както и тук в Германия, че евреите са отпуснали огромни пари за пропагандиране на класова война в гойското общество. Освен това, евреите от всички страни, се защищаваха, посредством внедряване на свои хора във всичките необходими им учереждения и "умерени" партии. Вождове на Есерите и Меншевиките бяха евреите Мартов-Цедербаум, Либер, Гоц, Дан, Бернщайн-Коган, и друга паплач с германоподобни фамилии.  
Веднага щом Троцки и Каменев-Розенфелд, бяха арестувани, по целия свят се вдигна такъв "вой", че веднага ги освободиха, ръководейки се от принципи, които щяха да бъдат подгазени първи, когато самата тази банда се докопа до властта.

Евреите Либер и Дан, лесно принудиха Керенски да пусне Троцки и компания, като началникът на полицията на Керенски, също бе евреин - известен ционист - Рутенберг.

След предаванаео на Русия, на болшевиките, те вече нямаше от какво да се плашат, сега вече те принудиха всички да се плашат от тях. В края на октомври, само ден, преди да се събере Учередителното събрание, на което се надяваше цяла Русия, бе извършен държавен преврат и започна жестокият терор.

Но кой даде огромните пари за осигуряване на огромната работа по разлагането на държавата и армията? Германофобски автори настояват, че и Ленин, и Троцки били емисари на Германския генерален щаб. Но истината, всъщност, е обратна. Вождовете на болшевиките са емисари на еврейските банкери, от страните, "благословени" като господари на борсите (или от "благословените" господари на борсите?). И това са именно еврейските пари, с които бе платена подготовката, създаването, извършването и привеждането в действие на разрушителната машина на еврейските болшевики.

Бурцев, който знае повече от останалите, за руската революция, в своя памфлет "Бъдете проклети, вие, болшевики", открито обвини "германския" (роден в Русия) евреин Парвус-Гелфанд, в това, че той е кръстникът на еврейския болшевизъм.

Този Парвус беше като Фигаро: в Цариград, в София, в Копенхаген, в Берлин! Този евреин Парвус, който натрупа капитал от търговия с оръжие по време на световната война, бе най-добрият другар и на наща революция 1918 г. в Германия. Швейцарците просто изхвърлиха Парвус от Швейцария, след машинациите му с негови съплеменници от нашето министерство на външните работи, на Вилхелмщрасе, когато те подсигуриха Ленин и неговите стотици бойци, без спиране да преминат от Швейцария, до Русия, в лукс класа. Но най-интересното в цялата тази история е, че "демократичното" правителство на Русия пропусна този влак със змии, да премине през границата. 
На това място целият свят замря, и всички разбраха, че Русия Пропадна!

Троцки и Зиновиев-Апфелбаум, съпровождани от 300 обитатели на Ню Йоркското (еврейско) гето (между които са били Урицки и Володарски), тръгнаха по същия начин, но с параход, натоварен с най-ново оръжие, винтовки и новички, още в масло, американски револвери Колт, (а по-късно, и американски бронирани влакове - крепости, връх на тогавашната техника) с които те след това ще разстрелват в тил руснаците. Тази банда бе задържана в канадския град Халифакс. Но президентът Уилсън казал своята тежка дума, и те продължили да плават нататък! И на тази банда хищници, "демократичното" руско правителство, също, спокойно позволи да влязат в страната! (То, ако не е било всичко подсигурено, те е нямало и да тръгнат към Русия!)

Дясната ръка на президента Уудроу Уилсън, тогава бе еврейският банкер Симон Волф, а лявата, - Върховният съдия на САЩ, евреинът Луи Брандис, известен в целия свят, ционист. Антируската политика на Америка върви още от 1904 г. когато еврейският банкер Яков Шиф, финансира японците за война против Русия. Яков Шиф, със свои пари, организирал в Япония тренировъчен лагер за подготовка на революционери - терористи, измежду пленените руснаци, между които е имало много евреи.

Истинският началник на президента Уилсън, на Версайската конференция, бе еврейският мултимилионер Бернард Барух, който бе и истинският началник на американската делегация, на версайската мирна конференция в Париж. Тази конференция затова и не бе мирна, както я бяха маскирали. Бернард Барух доведе със себе си 117 еврейски специалисти, които, с помощта на своите съплеменници от другите делегации, така разпокъсаха Европа, че там, без нова европейска война, нямаше как да се мине.

По какъв начин бяха насочени еврейските бултериери към Русия, ясно се вижда от книгата на Хенри Форд 
"Международното еврейство" (Интернационалното еврейство), където се цитира писмо, взето от официални източници, изпратено от руския евреин Фюрстенберг, от Ню Йорк, до евреина Рафаел Шолон. Писмото е датирано "Стокхолм 21 септември 1917 г.". В писмото се твърди, че еврейският банкер от Хамбург, Макс Варбург, е открил сметка за "предприятието" на другаря Троцки, и че, друг човек отговаря за снадбяването с оръжие и боеприпаси, и прехвърлянето на оръжието до местоназначението.

Цялата огромна сума пари, която поглъщаше "Петросовет", при подготовката на преврата, защото трябваше да се храни и пои цялата тази дезертьрска пасмина, идваха през Стокхолм, където се намираше и самият Фюрстенберг - Ганецкий. Сега Фюрстенберг е съветски представител в Рига.

Руското воинство, деморализирано от самата война и от еврейските агитатори, добре помогна на евреите да постигнат нужната им победа.

Еврейската олигархия, в такъв вид, в какъвто отдавна съществува в западните страни, тогава още не съществуваше в Русия. но от момента на революцията, с цялото си богатство и население, Русия започна да принадлежи на евреите. Всичко бе "национализирано" от евреите, конфискувано, свалено от труповете, в нещастната Русия. Както и сами разбирате, богатството в случая можеше още да се умножи, с унищожаване на част от населението, която трябва да се храни и облича. Цялото, първоначално заграбено богатство, цялото царско залато и златото, и скъпоценностите свалени от труповете, и претопените златни коронки, отиваха за заплати на новите попълнения еврейски наемници, пристигащи от чужбина. (И в частност, за привличане на "чехословашкия корпус"). Този тотален грабеж, даде възможност на съветското правителство, да създаде, с помощта на своите съплеменници, сметки в чужди банки, и да придобие множество недвижима собственост зад грница.

Но за да не дадат възможност на руснаците да се пробудят и да отхвърлят от себе си този еврейски кошмар, евреите, в ускорен темп проведоха унищожение на цялата руска интелегенция и въобще, на грамотните хора. Под лъжливя предлог, че престъпленята на предишния режим трябва да бъдат наказани, болшевишката власт изпрати чуждестранни наемници, за да бъде убит всеки морски и армейски офицер, полицаи, държавни служители, инженери, и на всеки способен да мисли и анализира събитията самостоятелно.

Щаб-кавартира на световно известния "Департамент по убийствата", бе Петроградската ВЧК, която ръководеше, сега убития, дошеля от САЩ, Мойсей Урицкий. Тя се намираше в дом №2, на Горковска улица. Десетки хиляди мъже и жени бяха убити на този адрес, без всякакъв, не само съд, но и следствие. Във времето, когато официален палач на Петроград бе Мойсей Урицки, Зиновиев-Апфелбаум, бе комисар на града, Председател на съвета на целия север, и глава на ЦИК на Третия интернационал. Той убиваше хората със свои способи: чрез конфискация на продуктите, изземане продуктите от продажба, с глад, чрез създаване на епидемии, и с други изпитани методи. Същевременно, американският гангстер, Троцки, организира същото това и в цялата страна.

Евреите предприеха и наложиха наслилия, убийства и жестокости, в невиждани, преди това, мащаби. Червеноармейците неотделимо бяха прикрепени към зверските банди на еврейските престъпници. И тази банда я доведоха да ръководи Русия, общите, щателно обмислени и организирани усилия на евреите от целия свят! Червената армия всмука в себе си всичките ужасяващи човешки отрепки, не само от Русия, но и от целия свят. Най-изпитаните отряди от болшевишки евреи, съставляваха основно, кавказци, прибалтийски евреи и китайци. Те подложиха руския народ на най-тънките азиатски изтезания, за които не биха могли и да се досетят в Европа. С тяхна помощ, обреченото население на Русия бе разръфано, без всяко право на несъгласие, - какво ти несъгласие, - без всяко право на вопъл за пощада.

Кървавите остатъци от руската интелегенция, която по чудо преживя клането, евреите принудиха да работи за тях, осигурявайки им добра работа, използвайки семействата им, в качество на заложници. Ошашавени от глада, от постоянния страх от смъртта, обкържени от всички страни със шпиони - замаскирани като политкомисари, те нямаха друг избор, освен да работят за своите безжалостни палачи. Мнозина, наистина, предпочетоха смъртта, но и много се предадоха. Еврейската победа бе пълна и безапелативна.

Селяните, разпръснати по своите села, не можаха да се обединят за борба с болшевиките. Масовата кланница, устроена 1917 - 1921 година, костваше на руския народ, 35 - 40 милиона човешки живота. (Само до 1921 г.!). Всеки, който не е сляп, не може да не види, че от самото си начало, комунистическото предприятие беше напълно еврейско. Англичанинът Робърт Уилтън, 1920 г. пътувайки из Русия, изнесе, че от 380 болшевишки комисари, най малко 300 са били явни евреи. Днес ни е известен относително пълният списък на всичките еврейски тирани. Памфлетът, "Евреите в Русия" написан от Виктор Марсден, изброява 550 официални лица от болшевишката администрация, заедно с дължностите им.

(По-нататък Алфред Розенберг, изброява некои от изнесения от отмен списък и добавя, че съветски представители са били също и: В Ревел - Литвинов-Финкелщайн, в Прага - Гилерзон, в Люцерн - Шерман, Шкловски бе изгонен от Швейцария, Воровски се намира в Италия, Вигдор Копп и Самуел Райх се намират в Берлин.

Днес социал-демократите твърдят, че политиката на западните "демокрации" се определя от "пазара". Но тези джентълмени. назная защо, не могат да ни обяснят, защо тези финансисти и банкери, които управляват прословутия "пазар", и които са 99 % евреи, едновременно поддържат "пролетарската революция", и в същото време, уж се борят с нея, поддържайки армиите на Колчак, Врангел, Юденич и Деникен.

Истината, обаче, се заключава в това, че "пазарните" политики на Ню Йорк, Лондон и Париж, лесно биха могли, само за час, да спрат кислорода на болшевишкия режим в Москва, и отведнъж да прекратят диктатурата на съветските евреи и терора на троцкистите в Русия. Апфелбауми-те ще се принудят само след месец да напуснат Кремъл. Но "пазарните политици" на запада, незнайно защо, не го правят.

Руските национални армии получават само минимална западна помощ, и само в такъв обем, колкото да оправдаят присъствието на съюзническите войски в Русия, в същото време, реалната задача за присъствието на съюзническите войски в Русия, е осигуряването на военна и материална помощ на болшевишкия режим, а също и извозване на ограбеното.

От речите в палатата на общините на Английския парламент излиза, че единственото, което ги е вълнувало 1919 година,, е да се обуслови всяка помощ на английското правителство за Колчак, с пълна гаранция за пресичане от Колчак, на всякакви антисемитски тенденции в Сибир.

А още по-интересно е, че: армията на Юденич бе снадбена от английското правителство, и успехът бе близо, Петроград бе пред тях. В продължение на три дни, падането на Петроград се предаваше по радиостанциите из целия свят. Руските акции моментално се покачиха във всички борси по света, и се вдигаха, и вдигаха. Борсовите агенти продаваха руски рубли и различни руски ценни книжа. На всички световни борси настъпи руски бум. И изведнъж, внезапно, английският флот, прикриващ фланга на Юденич и вече обстрелващ революционния Кронщат, изведнъж изостави Юденич и се оттегли, без да каже и довиждане. Нещо повече, английският флот отиде към Рига и започна да бомбардира антиболшевишките немско-руски сили, които заедно противостояха на болшевиките!

Армията на руските националисти на Юденич, бе принудена да отстъпи от вече почти превзетия Петроград, и повече боеприпаси и муниции от съюзниците не постъпваха. Кампанията бе провалена, рублата моментално се обезцени, още по-низко, отколкото преди, а еврейските борсови спекуланти пак препълниха джобовете си. Как да разбираме това? Като предварително замислена военно-борсова операция на английското и болшевишкото правителства!? “Journal de Geneve” нарече всичките тези събития, "израелска спекулация".

(Световните спекуланти) Разтръбиха по целия свят, че армията на Врангел е екипирана по последната дума на техниката и че имат всичко. Но на мен, достоверно, ме е известно, че Врангел е получил само три кораба стари оръдия и стари винтовки, които е трябвало да се ремонтират в Севастопол. Но за този "скрап" Врангел бил задължен да натовари много повече кораби със чисто зърно, за французите. От 10 членове на френската военна мисия при Врангел, 7 бяха чисти френски евреи. Заключение: Френските евреи, по същия начин измамиха Врснгел, както англичаните, Юденич.

В резултат, както и предричаха опитните наблюдатели, състоянието на Русия продължи резко да се влошава, понеже еврейските бошевики започнаха да я стягат в железните клещи на глада. Населението гладуваше от началото на 1918 година, но разрухата, в частност, на транспорта, бе доведена до такава степен, че гладният паяк изяде даже любимото дете на болшевиките - "Червената армия". До този момент, светът плюваше, за гладното население на Русия, но изведнъж пресата по целия свят започна да се надпреварва да привлича вниманието към "умиращия руски народ", и настояваше за незабавна помощ, която потече, естествено, само за червената армия и за самите болшевики. Руският народ, еврейските болшевики, оставиха да умре, както е запланувано. Еврейското правителство на русия раздаваше чуждестранната храна, само с картончета и само на своите социално близки елементи. На останалите оставиха възможността да умрат.

"Населинието на Русия на границата на смъртта от глад!". "Стотици хиляди умират всеки ден"! "Милиони вече загинаха"!  И наистина, еврейските финансисти от Ню Йорк, Лондон, Берлин и Виена се притекоха на помощ и спасиха Троцки и цялата му банда.

Но вече бяха хвърлени всички маски - образуваха, т.н. "Народна" "Държавна", съветска банка. Тази "Народна банка", всъщност бе офис на "международните" еврейските финансисти от Ню Йорки и Лондон (както и след 1991 г.). Процентът на лихвите по заемите бе 10 - 15 % на месец!!! Същевременно, съветските еврейски крале започнаха съвместни капиталистически, частни предприятия със своите западни еврейски събратя. Съветът на директорите на най-голямото от съветските "социалистически" капиталистически предприятия, се състоеше от Троцки, Склянски, Голдсберг, Шатуновски, Спензер, Есмут и т.н., само евреи.

И за край, Върховните финансисти на планетата предадоха измъчената, разстроена и разсъблечена Русия, в ноктестите лапи на глада. Планът да се умори Русия от глад, беше договорен по джентълменски, във финансовите еврейски кулоари на Ню Йорки и Лондон, в спокойна и тиха обстановка. А непосредствено го изпълниха еврейските съветски комисари, надошли от всички страни на света, и го извършиха с помощта на бандитите, престъпниците и китайските щикове.

Всеки, който иска да разбере световната еврейска политика, трябва да си изясни, че болшевизмът и комумизмът не са цели, а средства за унищожение на гоите (европейците - неевреи), и тогава изведнъж ще ви стане ясен вътрешният смисъл на комунизма, на еврейския равин, Маркс.

Имайки пред вид своите тайни планове за унищожение на гоите, евреите отдавна бяха решили, че за тази цел, най-подходяща е формата - "демократична република" с многопартийния метод за създаване хаос в държавите, в който хаос им бе най-лесно да постигнат плановете си, понеже ще са единственият, реално организиран отряд. За този план им е абсолютно все едно дали ще се запази или не, монархията, което нагледно бе демонстрирано в Англия, а също в Русия, в Германия, и навсякъде наличието на монархия никак не предпази страната от върхлетялата я еврейската катастрофа.

Но съществува един факт, който еврейските убийци, от целия си печален исторически опит, отказват или не искат да разберат: безпрецедентната жестокост, с която евреите убийци наказаха Русия, непременно ще повлече след себе си наказанието (кармата) на възмездието! Тези не-хора са обречени. (Статията е написана 1921 г., далеч преди 1937-ма, когато наистина възмездието настигна мнозина от главните садисти!). Даже любимата на евреите "демокрация" няма да ги спаси. Възмездието на руския (и не само) народ ще се стовари върху тях, и тогава в цяла Русия няма да се намери един (виновен) евреин, който да си спомни онези "славни години", когато заедно със своята омазана в кръв банда, танцуваха върху това, което се предполагаше, че е трупът на великата руска нация.

Нека всички останали нации си извлекат поука (колкото са я извлеки 1921г., толкова ще я извлекат и сега, но поне е написано!). Погрижете се, навреме да предотвратявате еврейските планове и да не допуснете, и вашата страна да попадне в косматите лапи на Еврейския палач. Бъдете винаги на щрек! Еврейският враг никога не дреме!

Мюнхен, ноември 1921 г.

превод от руски, от адрес:
http://zarubezhom.com/antigulag.htm

WOW!?

Такива текстове трябва да бъдат разпространявани, за да ги прочетат колкото може повече хора. Копирах го тук:
http://genocid.ucoz.ru/

Радвам се, че тъмните петна от историята все повече започват да бъдат осветявани! Евреина и масона на светло не виреят.

Всички тъмни сили на светло стават безсилни.

http://kalinrumenov.bloginar.net/category/ihr-kampf-цигани-евреи-vs-калин-руменов/ - вижте как чифутите вият на умряло срещу един добър български журналист. Жалко, че случаят е малко стар.

Благодаря за линка. Публикувах го тук:
http://vazrajdane.ucoz.ru/
Със заглавие "Евреите срещу България". Ще пусна и другите статии из моите сайтове. Истината трябва да се разпространява.
http://eltimir.ucoz.ru/