Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2009 15:36 - Банките и паричните знаци, и мълчанието на Маркс
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1784 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03.2009 22:01


Те мълчеха и плащаха, та учени и икономисти да се ровят навсякъде, но не и в паричната сфера, та у никого да не възникне въпросът за парите: от къде се вземат, кой ги печата и на какво основание? 

Истината освобождава!

Ето това е било изобретение – паричните знаци! По този въпрос е трябвало да се мълчи, и Те мълчеха, и плащаха големи пари, та учените и икономистите да се ровят в производствената и разпределителната сфера, и навсякъде другаде, но по никакъв начин да не се доближават, даже и на пушечен изстрел, разстояние, до паричната сфера, та у никого да не възникне, т.н. паричен въпрос: – какво са това, пари, от къде се вземат, кой ги печата и на какво основание?

Като че ли, всички ги заработват, производителите ги печелят, както е настоявал Маркс, с помощта на добавената стойност, но производителите, първоначално взимат парите от банките. 
А самите банкери откъде ги вземат?  И излиза, че това е най-интересният въпрос!

По рано, когато парите са били реални ценности, не е имало и нужда от такъв въпрос... Но когато парите станали само хартиени знаци, вече, в тези знаци е можело да се вложи или подразбира, каквото е угодно, а и да се печатат в неограничено количество!...

Така че, този въпрос – паричният, изведнъж придобил основно значение и е трябвало спешно да бъде потулен, и за него въобще да не се говори, а да се говори по други теми. Например, да се измасти акцентът, върху производствената сфера, на което се и отзовал Карл Маркс, а рекламата, му осигурили парите на неговите босове, от династията на Ротшилд. Не случайно, семействата на Ротшилд и на Маркс, са живеели в един град – Лондон. А Маркс, с голямото си семейство е живял в скъпия град Лондон, без никъде да работи, с красивата легенда, че е бил учен.

Вижте сами, как става ценообразуването, според Маркс. Той твърди, че цените на стоките се определят от обществено необходимото време за труда, по изработването му, плюс добавената стойност, която, предприемачите "капиталисти", слагат в джоба си. 
А банкерите, в тази марксова схема, ги няма никакви!

Но ето ви пример от днешно време: пакет цигари Марлборо, в САЩ струва 8 долара, а в Москва, същият, този пакет Марлборо, произведен в САЩ, струва 1 долар. Защо един и същ пакет цигари Марлборо, струва 8 пъти по-евтино в Москва, отколкото в страната производител, въпреки транспортните разходи (и митото)? Друг пример: Искам, от Ню Йорк да отида в Италия. Но ето че е по-евтино да отида първо до Москва, от там да си купя туристически билет до Италия, и после пак обратно до Москва, и от там за Ню Йорк. Вместо директно да отлетя, до Италия и обратно? Защо е тази несъразмерност, рави Маркс? – Затова, защото още отдавна е било известно, че цените на стоките се определят от покупателната способност на масите, а не от "обществено необходимия труд", както го е измислил равинът Маркс, и неговото мнение веднага го запропагандирали, въпреки че, очевидно не е така.

Друг пример: Всеки от вас знае, че по съветско време, милиони чифта некрасиви обувки или облекла, лежеха по рафтовете и никой не ги купуваше, независимо от изрядно измереното "обществено необходимо време" за тяхното производство. Тоест, цената на продукта се определя и от необходимостта от продукта, за купувача, независимо от производствените разходи, които, купувача въобще го вълнуват.

При все това, само ще спомена, че съществуват множество подобни абсурдни примери за ценообразуване, като картината "черният квадрат". Какво значение има за цената на тази картина, "обществено полезният труд", който в този случай е равен на нула? И самите събрани съчинения на равина Маркс, също съдържат обществено полезен труд, равен на нула. А защо им се придаваше и имаха толкова голямо значение?

Значи в ценообразуването действа и още някакава друга сила!  И тази сила, както ще видите, е скритата сила на организираното еврейство, която и определя световното ценообразуване, и която е поставила някаква фалшива цена, и на "Черния квадрат" на Малевич, и на "трудовете" на Маркс, и на цигарите "Марлборо", и на много, много други неща в този свят; или, въпреки глада (или тъкмо за създаване на глада), тази скрита сила изгаряше цели реколти, само за да вдигне цените.


... В човешкия свят нищо не се случва, без нечия воля, а основната, определяща, активна воля, в този свят, е волята на световното еврейство. И именно, волята на еврейството, особено когато е на пулта за управление на печатницата за пари, определя ценността, известността и търсенето на вещите, на хората, на събитията, – на всичко и на всички.

Печатарската машина, както и атомната енергия, се оказаха двояки изобретения. Заедно с големите положителни качества, тя донесе на човечеството и беда. Тази беда са книжните пари, банкноти, акции и други видове дългови разписки, и псевдо-ценни книжа, които потекоха от печатарските машини, предизциквайки истинско безумие, умножавайки астрономически, бедите и страданята на човечеството.

В 1604 г. в Холандия се появява първата банка, която е била абсолютно такава, като днешните централни банки във всяка страна по света, само, без компютри.

Това че първата банка се е появила в Холандия, е било абсолютно не случайно. Холандия е била мястото за масовова емигрирация от Испания, на тази нация, която винаги се е занимавала с лихварство, заради което, именно, са я и изгонили от Испания. Тази нация, още много преди това е била монополизирала тези лихварски, "банкерски" операции, но до появяването на протестантството, тези лихварски операции са били нелегални. Обаче, от протестантската революция, насам, те станали почетна и изгодна привилегия, водеща до натрупване на богатства, т.е. на капитал.

В средата на 16-ти век, тази нация е изгонена от Испания, и се преселва масово в Холандия, и отнема холандия от Испания, под формата на борба за независимост. И завзема там, абсолятната власт, като унищожава християните. Така че, не случайно, първата банка е създадена 1604 г. 50 години след революцията в Холандия.

А след 100 години, в средата на 17-ти век, в Англия, абсолютно не случайно, е бил извършен държавен преврат, съпроводен от свалянето на законната монархия и убийството на краля. Това убийство на английския крал Карл, ознаменува края и окончателното погребване на докапиталистическия, християнски, по-добър свят, в който не е имали, нито лихва, нито безкрайни дългове. В света започнала да се разпорежда незаконна власт, която зад кулисите е имали възможност да печата неограничени суми хартиени пари и да контролира хартиено-паричните потоци, вследствие на което е сваляла и назначавала "хартиени" крале и хартиени президенти, без да носи никаква лична отговорност (понеже е тайна - анономна, световна, мафиотска власт!).

Така, тези задкулисни фантоми от Хпландия, издигнали на власт в Англия, свои подставеници и основали своя куклена кралска династия, която, от тогава, та и до ден, днешен, служи за прикритие на истинските парични крале.

Тези задкулисни парични крале, набързо, в 1696 г. по образ и подобие на холандската, създали и Английска централна банка, която, от това време и стана главният бастион на финансовите крале. Още от тогава в Англия се е възцарила нацията, която винаги е имала монопол върху лихварските операции в целия свят. И именно от Англия, използвайки я като плацдарм, така, както преди това, Холандия е била използвана за завладяване на Англия, самата Англия е станала плацдарм за завладяване на, от лихварската нация, на Северна и Южна Америка (и Франция!).

А каква ужасна е била станала тиранията на еврейския капитал, към началото на 19-ти век в Англия, добре го е описал евреинът Фридрих Енгелс, в своя труд "За положението на работническата класа в Англия".

От 17 век, насам, банките започнали да никнат по целия свят. Но най-благоприятни условия за размножение, бнките намерили в Германия, защото тогава не е имало единна Германия, за която би била достатъчна една Централна банка, както в Англия. Германия, тогава е представлявала около 300 независими германски княжества, в които банките се размножили, до над 300, и намерили райски кът за процъфтяване и размножаване, в самия център на Европа. Достатъчно е да си припомним, че династията на финансовите крале на света, произхожда от тогава никому неизвестния германски град Франкфурт на Майн, което в превод означава "Брод на река Майн".

Във Франция, здравата национална монархия на Людвиг 14-ти, не допускала установяването на такава космополитска интернационална институция, Централна банка, поради което, се наложило, международните финансови крале да организират, т.н. "Велика френска революция", следствие на която се появила централната банка на Франция.

В Америка, веднага след образуването на САЩ, личният представител на Ротшилд, скритият евреин Александър Хамилтън, веднага започнал организирането на централна банка на САЩ, но тогава, това не му се удало. Но Хамилтън положил здравия фундамент на Централната Банка на САЩ, във вид на филиал, на Лондонската банка...

Оформянето на банковата система на САЩ и подчинението и на Централната банка на Англия, която винаги е била основната щаб-квартира на банковата къща на Ротшилд, станало 1863 г., от първия еврейски президент на САЩ, Абрахам Линколн, който, поради това, бил издигнат във званието – несменяем "най-велик президент на САЩ", независимо от това, какви са били президентите след него. Затова американските банкери построили на Линкълн, огромен, личен мавзолей във Вашингтон, където Абрахам Линкълн бил приравнен в богочовек, седящ на огромен трон в огромния ансамбъл на личния му пантеон и мавзолея.

Абрахам Линкълн го приравнили с богочовек, и затова, че 1863 г. той подписал "The National Currenci Act". Този закон за националната валута, реално предавал властта над паричната система на САЩ, на частните "национални банки", които всъщност са филиали на Английските банки. Същият този акт (закон) установил и "Офис на контрольора на валутата", и "Департамент за Съкровището" ( "Office of the Controller of the Surrency" и "Department of the Treasury"), или, този закон правел съкровището на САЩ, орган, подчинен на международната частна банкова система. Този закон направил възможно и финансирането на започнатата война, против независимостта на Юга, който вече е бил разбрал пагубността на социалната система, натрапена от северния президент (евреин) и решил да излезе от съюза, на което е имал пълното конституционно право. Този указ на Линкълн, предоставял на частни, основно, английски банки, монопол върху изкупуването на облигациите по държавния заем. В резултат, американският народ веднага бил поставен в положението, да изплаща огромни проценти на банкерите, по облигациите на държавния заем. Тоест, американският народ попаднал в безсрочно финансово робство към банкерите, понеже лихвите се плащат от бюджета, а бюджетът се събира от данъците на гражданите.

Но за отвличане вниманието от фактическата парична война между Севара и Юга, било обявено, че уж, Северът воюва за освобождаване на негрите в Юга. И веднага следва да бъде казано, че гръбнакът на армията на Севера, бил съставен от наемници и интернационални еврейски "доброволци", от цяла Европа. Един от тях е бил генералът от Северните войски Иван Башилович (Башевич, Василиевич) - турчин(?), на когото Абрахам Линкълн, лични привсвоил званието генерал, въпреки че "руският болшевик" - турчин, бил предаден на съда на военния трибунал, за проявена изключителна жестокост (явно, по време на войната?).

"Актът за националната валута" бил допълнен 1864 г. с подобрения за банкерите, "Национален банков закон" (National Bank Akt" of 1864). A 1865 г. същият Аврам Линкълн, наложил да се дават на банките 10% от всички пуснати от съкровищницата (Финансовото министерство), пари. И октомври 1866 г. Америка вече била напълно под властта на огромната система от английски банки, които обхванали Америка, като гигански октопод, и вече не са я изпускали от смъртоносната си хватка. Английската контрареволюция, тихо се реванширала, на независима Америка, която е била относително независима, само 50 години.

Следващият етап от финансовото заробване на Америка е бил законът на Олдридж-Виланд (The Aldrich-Vreeland Act of May 30, 1908), който установил "Национална парична комисия", която и пробутала (National Monetary Commission), която пък прокарала "Акта за Федералния Резерв" (указ) от 1913 г. (The Federal Reserve Act, или Act of December 23, 1913).

Този акт, създал частна, много умно наречена "Банка Федерален Резервен", която банка, в действителност, е частна, а не федерална, и няма никакъв резерв, но само целия бюджет на правителството на САЩ, се взема от мнимия "Федерален Резерв", в заем, с голяма лихва!

В това е и целият хитър механизъм за заробването на САЩ, който механизъм вече отдавна е приложен от Финансовия Интернационал, към всички страни и правителства. Преди този Акт, по конституция, властта над паричната система на страната е принадлежала на Конгреса. Но с този указ, американският Конгрес, "доброволно" предал всичките парични дела на САЩ, на разпореждането на частния "Федерален Резерв". А съгласно Американската конституция, тази власт принадлежи на народа, и Конгресът не е имал право да делегира тази власт, на никого... От 1913 г. в САЩ съществиват "парични дисиденти", които постоянно повдигат този въпрос, но тези, които упражняват паричната власт, не ги и чуват.

Агентът на Ротшилд, който прокарал в САЩ "Федералния Резервен Акт", е бил еврейският банкер, от Германия, Пол Варбург, Който, заедно с двамата си братя, Макс и Феликс, станали съсобстеници и на банкерската "къща" Kuhn, Loeb & Co., на която до тогава, шеф е бил печално известният в Русия, Яков Шиф. Това е същият, който предоставил 20 милиона долара (по сегашен курс = 1 милиард) и парахода с оръжието, на другаря Троцки, за завземане властта в Русия. 
И една малка тайна: който и да е бил шефът, на който и да е банков дом, всички те влизат в един Финансов Интернационал, Председателството (или собствеността) на който в продължение на неколко века, принадлежи на семейство Ротшилд.

Главният държавен деец на САЩ, който в предварителен сговор с Пол Варбург, е осигурил прокарването на "Акта за Федералния Резерв", през Конгреса, е бил сенаторът Нелсън Олдридж (Nelson Wilmarth Aldrich (November 6, 1841 – April 16, 1915). Дъщерята на този Олдридж е била омъжена за еврейския банкер Джон Рокфелер, младши, вследствие на което, внукът му е носел името Нелсън Олдридж Рокфелер, впоследствие, вице президент на САЩ при Джералд Форд. 
Те всички се оказват роднини! Колко е тесен светът! 
Същият този, печално известен сенатор Нелсън Олдридж, в същата тази 1913 г., осигурил прокарването през конгреса, на "Закона за въвеждане на "Данък общ доход", какъвто до тогава не е имало в Америка. Тоест, в 1913 г.
властта в САЩ, напълно преминала в ръцете на Финансовия Интернационал, посредством тиха и назабелязана революция, а на врата на американския народ е бил надянат финансовият ярем на международната финансова мафия, която се явява чисто еврейска, и която, окопала се в различни безданъчни фондации, не плаща никакви данъци. Доста впечатляващ е и фактът, че "Актът за Федералния Резерв", от 1913 г, е позволил да се привлекат във финансирането на Първата световна война, финансите и огромните материални ресурси на САЩ, което, в крайна сметка, е осигурило победата, на интересите, на американските евреи, както в Първата световна война, така и в Революцията в Русия, извършена от Троцки, с парите на Яков Шиф и братя Варбург.

А от това задължително следва, че Пол Варбург е прокарал "Акта за Федералния Резерв", 1913 г., знаейки точно, че Първата световна война, обезателно ще започне.

http://g-wise.livejournal.com/2009/02/06/

 

Линк към мемоарната ми книга:
"Срещу течението"
Спомени от затворите 1970 - 1985 г.
"Независимото дружество" 1986-1990г.

и кратки извадки от протоколите
на "Великите майстори" на злото -
"Сионските мъдреци"


http://dox.bg/files/dw?a=516ccb9e59




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28317220
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031