Христос никога не е и намеквал, че трябва да обичаме хора, които никаква обич не може да отвърне от непреклонната им решимост да отровят нашето тяло и душа. И самият Христос не се е опитвал да прави това. 

http://www.zarubezhom.com/eckart.htm

Глава 4

– Има едно нещо, което трябва постоянно да помним. – прогърмя той. – Не трябва да забравяме думите на Шопенхауер за евреите, за да не се окажем отново глупаци: – „Велико мошеничество!“ ...

Всеки, който се е сблъсквал с тях, го казва – от фараоните, до Гьоте, в нашето време. Това е казано на всеки език... Ще си помислите, че това всеобщо осъждане ще е някакъв намек за нашите политически дейци да се позамислят. Къде ти!  Самият Христос нищо не е можал да им докаже. Той стоел сред тази еврейска тълпа, и неговите думи падали върху тях, като удари на бич: – „Вие сте от баща си – дявола, и неговите похоти искате да задоволявате.  А той беше убиец от самото начало и не се поддаваше на истината, защото в него истина няма...  защото е лъжец и прародител на лъжата“! ...

– А Христос никога не е бил друг, освен искрен и прям – продължи той, с повишен тон.

„Горко вам фарисеи и талмудистки евреи – лицемери!  Вие прекосявате морета и страни, за да обърнете поне един в юдаизма...“ (т.е. в сатанизма и в сатанинската им масонска мафия, за което са им били нужни местни, покорни слуги, които под формата на търговци и търговски представители, каквито са били гърците, да разширяват подмолната им мрежа за експлоатиране, поробване и унищожение, и повсеместно налагане на скритата им сатанинска власт! Г.С.).

Новият завет ясно говори:
... За евреите, Галилея е била страна на неевреи, чието население, според тях, е било невежествено. Те казвали: „Какво хубаво може да излезе от Назарет?“ „Ти от Назарет ли си? Търси и гледай: никой от Назарет не е бил пророк“.

Евреите дотолкова били убедени в нееврейския произход на Иисус, че го считали за ненавистен Самарянин.  Четете Новия Завет, там има много примери.

– Да се позволи на отделния човек да има свое лично спасение, по собствена воля, е политика, която никога не може да бъде препоръчана от евреи – подчертах аз – скромното предположение за такава политика включва в себе си и – честно разкаяние и истинска вяра, - което въобще не може да допусне евреинът. Това различие е трябвало да бъде подчертано отдавна. Но това не е направено, и затова религията на лихварите се сдобила с привилегии, от криво разбраната търпимост към тях. Христос не е бил толкова толерантен, а с бича си, сложил край на бизнеса, на „децата на дявола“, макар че е казвал „обичайте врага си“.

– Да – отвърна той (Хитлер) – но ние трябва да помним, какво е разбирал Христос, под „враг“. Ние може да обичаме честния и открит враг, даже и да е жесток, но искрен и открит във враждебността си. Защото го познаваме.

Но! Христос никога не е и намеквал, че ние трябва да обичаме хора, които никаква обич не може да ги отвърне от непреклонната им решимост да отровят нашето тяло и душа. И самият Христос не се е опитвал да прави това. Напротив, той удрял с бича си, със всичка сила. И думите които Христос е хвърлял в лицето на еврейската тълпа, сами по себе си говорят, за пълната му непримиримост към тях. Лично според мен, Христос е действал напълно адекватно, когато е основавал новата религия: – няма никакво противоречие между проповедите и делата му...

Баварската Работническа партия, например, прекрасно знае, че ние защищаваме Християнските основи на нашата нация, без всякакво „но“. Те знаят, че ние няма да тръгнем на съюз с тях, докато те водят тази своя политика. Тогава те ще се обърнат към евреите, надявайки се с тяхна помощ да останат на власт. Но ще бъдат неприятно изненадани, ... когато евреите ги унищожат, след победата си.

– Да, това е неизбежно – съгласих се аз – Те не биха се сблъскали с такава изненада, ако биха направили съюз с нас. Защото ние не продаваме и не убиваме собствената си кръв и плът, за моментни изгоди. За нас даже би било добре, ако Баварската работническа партия запази властта си, за да могат да очистият своя свинарник и да признаят колко прави сме били. Ние не се боричкаме за властта, но искаме германизма, искаме истинско Християнство, искаме ред и здрави основи, и искаме това да се вкорени така, че даже нашите деца и внуци да не могат да изменят тези устои.

– Те мислят, че това е невъзможно – каза той – затова считат нашата програма за празни брътвежи, подобни на техните собствени. Но нашите цели, не само са възможни, но и са предопределени, даже и да не можем да направим това още утре. Но трябва да се направи първата крачка. Никога, никъде до сега не е съществувала истински социална държава...

– Решително, ние сме против левите и десните. Странна ситуация: Ние се отбраняваме от противници, които сами се бият помежду си. Червените викат че сме реакционери, а за реакционерите сме червени. Тоест, евреинът ни напада от две страни. Низките слоеве все още не могат да го разпознават и затова ни ненавиждат с цялата си тъпота. Горните слоеве го знаят. Но се надяват че той може да е полезен за техните интереси, и затова поради практичността си, ни стрелят в гърб. В тези условия трябва да имаш непоколебима вяра, за да запазиш мъжество.

– Каквато ние имаме, слава Богу – каза той, усмихвайки се – Но нито една друга дума на Христос не се отнася за нас така, както думите: „Не бой се! Нямай страх!

Това може ли да го каже евреин? Когато самите те са източниците на страха!

Глава 5

– Всеки път, когато се появява нещо ново и плодоносно, евреинът веднага е готов да го разкъса – започна той. – Евреинът проявява направо кучешки нюх към всичко, което може и най-малко да го заплашва. Откривайки го, той използва цялата своя хитрост, за да го овладее, да го изврати, да му измени природата или май-малкото, да го отклони от целта. Шопенхауер наричал евреите „отпадък на човечеството“, отродие и „велико мошеничество“.

– И как отвръщат евреите на Шопенхауер? – Учередяват Шопенхаурско общество! Също и Кантовото „общество“ е дело на техните ръце! И то, въпреки, или именно затова, че Кант заявил пред всички, че евреите са мошеническа нация. ( Immanuel Kant “ Antropologie in pragmatischer Hinsicht . Konigsberg 1798)

Също такова е и „обществото“ на Гьоте. „Ние не понасяме евреите сред нас“ – казал Гьоте. (Goete “ Das Jahrmarkt zu Plundersweiler”). „Тяхната религия ги стимулира да ограбват неевреите“ – е писал Гьоте, пак там: „За тази изтънчена (мошеническа) раса има един принцип: където има ред – за тях няма далавера“.

Гьоте подчертавал: „аз се отказвам от всякакво сътрудничество с евреите и техните помагачи“ (Goete “ Tag- und Jahresfeste”).

Но напразно – „Обществото Гьоте“ си съществува. То ще съществува, даже и ако Гьоте със закон е забранил създаването на такова измамническо „общество“.

– Със същите такива цели – намесих се аз – ние и двамата можем да постъпим в Талмудическо Общество. Но какво лицемерие е нужно за това. Това просто е непостижимо (за нас)!

– Но само не и за евреите – възрази той. – Те могат да мислят само в категориите – полезно или безполезно, загуба или печалба.

– Всичките наши политически дейци се поддават на въдичката им. Даже Гьоте, Кант и Шопенхауер не са можали да се оправят с тях – присъединих се аз.

– Какъв ти Гьоте! – Прекъсна ме той, с насмешка – самият свети Тома Аквински не е можал да се мери с тях. Бащата на Християнската Църква е описал своите отношения с евреите, във вид на пътуване с кораб. Евреите се качили на кораба, с единствената цел – докато Християните управляват платната, евреите да грабят складовете и да провъртат дупки в дъното на кораба. Свети Тома Аквински нарежда да им се отнеме ограбеното и да бъдат приковани към веслата. Какъв ужас! Никак не е по християнски!  Бедните евреи, от които може толкова да се научи! ... А светът продължава да си съществува по законите от времето на Йосифовия Фараон.

– Да.  Управляващите – довърших аз – са толкова заети с управлението, че не забелязват, че управляват не те, а други. Вземете цар Николай Втори, който също се е занимавал със самозалъгване, докато не получил куршум в главата. Даже и министър-председателят на Англия (евреинът) Дизраели, в 1843 г. ни е намекнал, какво да очакваме: „Загадъчната руска дипломация, изцяло се организира от евреите. И великата революция в Германия, която се извършва сега, също се върши под ръководството на евреите“. ( Benjamin Disraeli “ Conningsby” London 1844).

– Повечето революции – каза той – независимо от началната си цел, са се развивали под еврейско ръководство. Те инспирират и поставят всичко на служба, на дявола.

Ето, започнало да се заражда младото Християнство, и евреите вече са там. Вижте апостол Павел, който всъщност е Саул (Савел), който се учел за равин. Този Савел, отначало избрал звучащото по римски, име – Саулус, а после бързо променил името си на Паулус. Което трябва да ни навежда на размишления! Освен това, нали имено той е преследвал младата християнска община, с ужасна жестокост.  Как масовият убиец, впоследстие се превъплаща ва в светия... Не са ли много чудесата за един човек? ...

Бидейки евреин, Павел е знаел, че от всички хора на земята, именно евреите, на първо място са се нуждаели от спасение за душите си.

„Иди, не при неевреите, а при загубените овце от коленото Израилево“ – изисквал Христос.

– Винаги съм мислел – продължих го аз – за изумителния господин Левин, от вестника “Berliner Lokalanzeiger”. Веднъж той, като в откровение, заявил: „Само евреин е можел да го извърши, с нахалството на Павел, да се намести в центъра на Рим и да провъзгласи доктрина, която е носела разрушение на Римската империя“! Ето какво е казал дословно Левин. И до сега го помня точно.

– Това определено ще е удар в десетката – съгласи се той. – Много време е трябвало да мине, та Християнството да се съвземе от апостол Павел. Какви доверчиви души сме ние! Евреите убиват огромно количество Християни. След което виждат, че останалите стават още по-ревностни Християни. След това, известната на всички, светлина, озарява Павел, той се преструва, че се е преобразил, заема нужната поза, и гледайте: въпреки че извращава учението на останалите апостоли, ние с внимание слушаме проповедите му.

Простото учение на Христа, което може да разбере всяко дете, трябва задължително да ни бъде обяснено от евреите, и трябва да бъде добавено от евреите към евангелията, като пояснение. Сами, без поясненията на евреите, ние не можем да четем думите на Христа!

... И формално те са прави. Един тип, по фамилия Голдщайн, веднъж се хвалеше, че евреите проповядват на германския народ „духовност“. ( Moritz Goldstein, “Kunstwart” March 1912.) ... Добре, че винаги се намират хора, които ще четат Гьоте през очите на самия Гьоте, а не през мътните очила на господин Голдщайн... Такива хора никога няма да се свършат и те ще съхранят оригиналния Гьоте. А евреите ще внедряват „нов Гьоте“. Те няма да се откажат от него.

(Това което впоследствие се случи с композитора Вагнер. Ако Екарт е можел да знае как след това са извратили оперите на Вагнер и Байрот, той би се разстроил още повече, от възможността да се „интерпретират“ произведенията на Гьоте) – Преводачът.

– Не е такава душата на чистите души – засмя се той. – На тях душите им са толкова пълни, и сърцата толкова чисти, че е безполезно да им се набива в главите каквото и да е. Те винаги ще чувстват само със сърцето. Те интуитивно чувстват, кое е истина и кое, не. Те правилно чувстват това, което умните никак не могат да разберат с ума... Може да им заблудят главите, но никога няма да овладеят сърцата им.
.......................