Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2009 19:56 - Къде грешат тези, които сравняват комунизма с христн­янството?
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2584 Коментари: 1 Гласове:
0



Социалистическата идея е идеята за равенството. Откак­то има цивилизация, има и мислители, които се занимават с въпроса как щастието да се раздава на равни порции между хората. Защо един има повече, а друг - по-малко, това е стартовата точка на тези теоретици. Прескачайки факта, че хората просто се раждат с различни умения и възможности, дадени им от Бога, инженерите на социума, от древността до наши дни, разглеждат направо темата за разпределение на благата без оглед на индивида. И обик­новено не стигат по-далече от заключението, че собстве­ността трябва да е обща, включително и жените. Стреме­жите на всички идейни водачи на тези разрушителни дви­жения са смайващо еднакви и схематични. И блестящият ум на Елада - Платон през IV в. пр. н. е., и водачът на ма­нихейската секта Маздак през V в. от н.е., и лидерът на ка­тарите Лутвар през Х в., и водачът на таборитите Ян Жиш­ка, през ХV в., и протестантът-социалист Томас Мюнцер през XVI в., и комунарят Гракх Бабьоф през XVIII в., и немският евреин-философ Карл Маркс през XIX в., и Ле­нин през хх в. искат едно и също.

Централизирана държава без частна собственост и се­мейство, без право на индивидуална изява, казармен ред и принудителен труд, цензура, диктатура и насилственото на­лагане на всички тези принципи. Кой знае защо тези отк­лонения на социалкомунистите от нормалното, дадено от Бога, човешко общежитие, влизат постепенно в теоретична литература, като "идеал". А за създател на "идеала" се счита Платон.

Атвнскияг философ Сократ имал един любим ученик Ари­стокъл (427-347 г.).  По-късно Аристокъл приел името Платон, с което и останал в енциклопедиите.

Той започва да преподава през 357 г. пр. н.е. в гимназион, ­посветен на Академос. Това училище слага основите на прочутата Платонова академия, която съществува некол­стотин години - до 532 г. от н.е.

Смъртта на Сократ, осъден на смърт, главно за "развращаване на младежта" (според някои автори под това се разбирало агресивен хомосексуализъм), потресла Платон. Той търсил начин да избяга от отвратителния земен свят в на идеите. Този свят Платон нарича “меон" - нещо, което не съществува, но което ние страстно желаем. Мео­нът става същност на Платоновите трудове. Те са във форма на диалози и един от найзвестните е "Държавата".

В "Държавата" Платон развива идеята за идеалното об­щество - идея, базова за всички по-натагъшни социалисти­чеки опити. "Държавата" на Платон оказва влияние две хиляди години след създаването си, на поколения мислите­ли и "социални инженери". В прочутия си диалог Платон излага виждането си за съществуващите по това време че­тири вида държави, и визирайки недостатъците им, очерта­ва петия вид - идеалната държава, която трябва да копира божествената форма за устройство на обществото или цар-

ството божие на земята. В религиозната литература от по-к­ъсно време такива възгледи се наричат вяра в хилядолетното царство Божие на земята или "хилиазъм". Античният социализъм е до голяма степен точно такъв хилиазъм.

На практика, с желанието си да устрои на земята съвър­шено общество, човешката мисъл, независимо дали тя е на Платон или на Маркузе, застава априори на една антибоже­ствена, антихристова позиция. Съществуването на матер­иалния свят според християнството само по себе




Гласувай:
0



1. grigorsimov - Продължение от текста, във вид на коментар:
22.05.2009 20:00
Съществуването на материалния свят според християнството само по себе си изключва съвършенството тук на земята, защото материалната обвивка на човешката душа - тялото, е дадено като част от наказанието Божие заради първородния грях. Никакви човешки опити не могат да компенсират тази даденост и да превърнат човешкия живот на земята в идеално богоподобно съществуване. Няма значение дали това се прави чрез структуриране на някакъв измислен град-държава, както е при Платон и Томас Мор, или чрез генетична намеса в ДНК, обещаваща безсмъртие, както е днес в глобалното, технократично общество. И в двата случая имаме опит за надлъгване с Бога, чийто завършек е обречен на крах.
Съвременният философ Карл Попър определя виждането на Платон за държавата, като "тоталитарно". Прав ли е Попър? Ако разгледаме Платоновия модел, ще кажем "да".
Държавата на Платон е разделена на три основни касти: философи, които управляват, воини, които пазят, и работници - занятчии и земеделци. Платон не се задълбочава много в начина на производство и разпределение. Текстът му е посветен главно на тези, които управляват и пазят. Преминаването от една каста в друга е почти изключено. Неограничената власт е в ръцете на философите. Това са хора, ,,които винаги ще обичат науката, които имат в ума си високи помисли". Защо ще е така, Платон не казва. Управлението на държавата за тях е необходимост.
Стражите или воините са подчинени на философите. Платон ги сравнява с кучета. Те "с домашните са съвсем кротки, а с непознатите проявяват напълно противоположни качества". Децата им трябва да опитат кръв като ловджийските кучета и да се възпитават като тях. Жените им носят почти същите задължения, но все пак съобразени с физическите им качества.
Според създателя на "Държавата", трябва да се забранят всички митове, които представят боговете като променливи създания, които разказват за ужасите на подземното царство и смъртта, защото това пречи на възпитаването на мъжество у стражите. Платон иска вето и върху Омир:
"Нека Омир и другите поети не ни се сърдят, но ние такива стихове и подобни на тях ще зачеркнем и не че не са поетически и приятни за слуха на мнозинството, а поради това, че колкото са по-поетически, толкова по-малко трябва да ги слушат младежите и мъжете." Забранява се и хоровото пеене, в града-идеал няма да има флейтисти, от музикалните инструменти се разрешават само лирата и китарата.
Приказките или митоете трябва да се подбират и да се съчиняват така, че да възпитават правилно стражите. Така например, за да се утвърждава кастовото разделение, настражите от малки ще им се обяснява, че у философите, когато са правени, е добавено злато, у стражите - сребро, а у земеделците - мед.
Собствеността в държавата на Платон е обща за стражите. Те не притежават нищо освен тялото си. Но могат да

влизаг и да ползват всеки дом. До злато и сребро не трябва да се докосват, а жените са общи. Съешаването между половете се контролира от философите, които бдят за кастовата чистота. Възпитанието на децата е грижа на държавата. Стражите разполагат на такова място лагера си в полиса, “откъдето биха могли да обуздават най-лесно вътрешните, ако някой от тях би поискал да не се подчинява на законите".
Цялата постройка на Платон се гради върху пълното отрицание на личността, в името на цялото общество, и по това утопията му прилича изцяло на съвременните тоталирни доктрини - комунизма и фашизма. Идеите на Платон веднагат биват осмени от сатирика Аристофан, който им посвещава две пиеси. Най-голямата ирония при Платоновия идеал е, че в държавата-мечта има роби (или почти всички са роби!).
За да бъде привлекателен социалкомунизмът, неговите адепти създават манипулативната теория, че той е сроден с християнството. Основателят на социализма у нас, Димитър Благоев, например оформя тезата, че богомилите искали установяване на ранното християнство. Което пък, според Дядото, било някакъв първичен комунизъм. Тази теория - ше бъде преподавана на поколения българи след 1944 г. Но рреална ли е тя?

Още след създаването на Христовата църква започват отклоненията от вярата - ересите, които дават илюзията, че християните били социалисти. Всъщност социалнихилсти са точно отлъчилите се от църквата секти като николаитите през първи век, проповядващи обща собственост. Манихеите в Персия и роденото от тях движение на Маздак, също е протокомунистическо и богоборческо в същността си. То се разпространява през V- VI В., отречено е от християската църква и проповядва общи жени и собственост. И в съшото време - строга военна йерархия и двоен стандарт за върхушката.
Тези течения преливат в Средновековието и Реформацията в по-нови ереси и протестантски деноминации. През Х и XI в. цяла Европа е превзета от учението на катарите, албигойците и всички производни на богомилите. В социалистическите учебници учехме с гордост как българското богомилство е първият социален протест срещу феодализма. Всъщност богомилството и разклоненията му не са нищо друго освен битка срещу християнството и стремеж за унищожаване на църквата и държавата.
Катарите и богомилите изграждат теорията си върху дуализма. За тях има два бога - добър и зъл. Добрият бог е създател на духовния свят, а злият - на материалния, на земния свят. Тази теза е грубо погазване на Светото писание, което казва, че Бог е създател на всичко земно и неземно.
Изкривяването на вярата у катарите стига до абсурда да обяви целия земен живот за дело на Сатаната и затова за ненужен. Всъщност като крайна цел на живота на човека и човечеството, катарите поставяли самоунищожението. То трябвало да се постигне чрез прекратяване на ражданията и отказ от нормалния човешки семеен живот. Болните, но и някои здрави последователи те съветвали да се самоубиват, което се наричало “ендура". Ендурата имала разнообразни форми, най-често - гладна смърт. Според изследвача на Инквизицията Долингер, "от ендура са загинали много повече хора доброволно и насилствено, отколкото от Инквизицията." Този самоубийствен нагон разкрива за първи път така явно нихилистичния, разрушителния характер на социалкомувистическата идея.
Катарите изповядвали социализъм, според който собствеността се отричала, тъй като е елемент на материалния свят. Интересното е, че и тук имаме кастово разделение. Катарите се делели на "съвършени" - елит, в който влизали само посветени, и на "вярващи". Това разделение на "посветени" и "профани" се пренася по-късно при масоните и важи за тях и до днес. Виждаме го всъщност при всички видове тайни общества и политически конспиративни организации. Съвършените имали право да се разпореждат общо с имуществото на сектата, без да имат своя собственост. Нещо като комунистическата номенклатура. Помним как Политбюро на пракгика имаше на разположение всяка резиденция и сграда в държавата, без да е нотариална собственост на членовете на върховния "орден" на компартията. Бракът се смята за грях при катарите, но не и прелюбодействието без брак. Точно обратно на Божия закон, който учи да имаш семейство и да не пожелаваш жената на ближния. (Това е поредната малка порция от книгата на Сидеров "Бумерангът на злото")
Препоръчвам ви и следните публикации:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/04/05/dialog-mejdu-hitler-i-ekart-cionizmyt-ot-moisei-do-lenin.318134 в 4 поредни постинга,
както и:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/05/06/na-koi-gospod-vsyshtnost-se-moliat-evreite-kratko-iasno-i-ne.331267
а също и:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/04/16/iudeisko-tvorenie-li-e-hristiianstvoto-kakto-uporito-se-vnus.323291
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312417
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031