Маркс, Енгелс и Ленин ценят особено високо произве­денията на френските просветители. “Бойката, жива, та­лантлива, остроумно нападаща попщината публицистика на старите атеисти от ХVШ в. много често ще се окаже по-по­дходяща да събуди хората от религиозния сън, отколкото скучните, сухи преразказвания на марксизма, които преоблават в нашата литература ... Няма никакво основание да се страхуваме, че старият атеизъм и старият материали­ализъм ще останат у нас недопълнени с поправките, които са внесли Маркс и Енгелс", пише Ленин .

В критиката си срещу християнството френските прос­ветители използваха насочените срещу християнството съ­чинения на английските философи Томас Хобс, Джон Лок, Джон Толанд, Хърбърт Чербери и др., които се опираха на философията на здравия разум. "Философията на здравия разум се оказа най-страшният противник на защитниците на религията и религиозния мироглед" - пише съветският марксистки философ Казарин в сборника си "Французские просветители ХVШ в. о религии", Москва, 1960 г.

Съветските марксист-ленинци разглеждаха цялата реди­ца от учени и писатели на Ренесанса и Просвещението, като свои предшественици и издаваха в обемни поредици тех­ните съчинения по време на комунизма. Трудовете на Раб­ле, Бонавантюр Деперие, Клеман Маро, Мишел Монтен, Етиен Доле, Франсоа Волтер, Дени Дидро, Пиер Бейл, Да­ламбер, Русо, Монтескьо, Холбах, Хелвеций, Кондорсе бяха издавани в многотомни поредици "философско нас­ледство" както в СССР, така и в България по време на най-­пълното тържество на държавния комунизъм. Запитва ли се някой защо комунистическите власти толерираха чете­нето на тези все пак "буржоазни" мислители? Отговорът е прост - защото всички тях ги свързва едно-единствено нещо - богоборчеството и богохулството. Под различни форми - материализъм, рационализъм, тържество на при­родата над Твореца ѝ, триумф на разума над Бога, но поре­дицата от идейни предтечи на еврейско-болшевишкия пуч, наречен Велика октомврийска социалистическа револю­ция, внушават едно: няма Бог, човекът е Бог, той, човекът, е по-високо от някаква си "религиозна емоция", която само стеснява хоризонта на разума му. Човекът е по-високо от създателя си.

Френските материалисти започват своя поход на изток.

Те се опитват да повлияят на мисленето на православна Русия, която по това време е единствената свободна страна - пазител на Христовата вяра в нейния първообраз. Дидро пише писма на руската императрица Екатерина II през 1773 Г., с които я убеждава да допусне широка “веротърпи­мост", защото "това е пътят към прогреса". Днес чуваме съ­щите приказки от евреизираната Америка, която всяка го­дина изготвя доклад за човешките права и си позволява да съди суверенни държави за това, че не дават зелена улица на доказано обществено-опасни секти, като сциентологията, Свидетели на Йехова, Муун, мормоните и други. Ето го мостьт, хвърлен през вековете, който свързва богоборчест­ото от късното Средновековие и Просвещението с XXI век. Френските просветители смятат, че трябва да се негли­жира до минимум църквата в обществото и да се създаде “държавна религия". През втората половина на ХVШ в. ма­териализмът и атеизмът стават мироглед на цялата образована младеж във Франция. Това подготвя почвата за големия погром върху църквата, вярата и монархията, наречен Френска революция през 1789 г.

Тази "еволюция" на образованието минава през деизма на философи, като Томас Хобс, пръв критик на християнството (1588 - 1679 г.), Джон Лок, който е първоучител на материалистите-просветители и техните последователи ­Антъни Колинс, ученик на Лок (1676-1729 г.), Джон Тоу­лънд, ученик на Лок - революционер-материалист, автор на “Християнство без тайни".  Тези богоборци подготвят т. нар Английска революция през 1648 г. и събитията след нея, които нанасят удар срещу църквата и монархическата институция в Англия така, че до днес те са само фасада, зад която действа една богоборческа върхушка. Във Франция учениците на атеизма и материализма се казват: Хелвеций 715-1771 г.), автор на "За универсалната религия", Холбах (1723-1789 г.), автор на "Здравият разум или естественит­е идеи", Морели, автор на "Кодекс на природата", Ла­етри (1709-1751 г.), автор на "Човекът-машина" и "Систе­на Епикур", и Волтер (1694-1778 г.), автор на редица трактати против религията. Всички изброени са или атеис­ити, или деисти. Хелвеций е бил категоричен последовател на древногръцкия философ Епикур (342-271 г. пр. Хр.), според когото "освен движещи се частици", които Демокрит ­нарича атоми, "в света няма друго". Повече от 2000 го­дини след Епикур, Ленин ще каже същото: "В света няма друго, освен движеща се материя." Според Ламетри пък, щом няма сетива, няма идеи. По тази логика трябва да отречем биополето на човека, което днес вече може да бъде заснето фотографски, тъй като за него човешките сетива са безсилни. Как материалистите да приемат, че има нещо та­кова, като душа, при такъв начин на разсъждение. Всичко, което не може да. се пипне, не подлежи на анализиране, теглят чертата предшествениците на комунизма...

Поредица от книгата на Сидеров "Бумерангът на злото"

 
– Ще продължи, по възможност!