Повечето хора свързват отминалия 11 септември с терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон преди 8 години. Аз обаче бих искал да ви припомня едно друго събитие, случило се на същата дата близо две десетилетия по-рано.

 Автор:thetrooper                            

На 11 септември 1973 година военна хунта, оглавявана от ген. Аугусто Пиночет, извършва преврат над социалистическото правителство в Чили и завзема властта в страната (Тогавашният президент - комунист Салвадор Алиенде се самоубива в президентския дворец, с подарения му от Кастро автомат калашник!). Въведено е военно положение, четири политически партии (комунистическата, социалистическата, радикалната и движението на революционната левица) са поставени извън закона, а активистите им са подложени на преследване и арест. Поради липсата на достатъчно свободни места по затворите, чилийските комунисти са задържани на централния стадион в Сантяго (столицата на Чили). Твърдите действия на военните предизвикват международен отзвук и мащабни протести не само в комунистическия лагер, но и в  доста западни страни с либерални правителства. Въпреки откритата враждебност на немалка част от света към режима, управляващите в Чили провеждат успешна политика, която впоследствие води до икономически растеж.

Подробности за това кой е ген. Пиночет и какво е направил за страната си, можете да прочетете тук. Аз смятам да обърна внимание на нещо друго.

През 1973-а година чилийската държава и общество са изпаднали в колапс. Водената от социалистическия президент Салвадор Алиенде политика е изправила страната на ръба на разрухата - хиперинфлация, стачки, социално недоволство. Казано накратко, по това време Чили е много по-назад от България по икономическо и социално развитие. За капак на всичко Съветския съюз упражнява силно влияние в политиката на Чили и заплашва да я превърне във "втора Куба". А как стоят нещата  днес?

През миналата година по време на престоя ми в Австралия се запознах с абсолвент от Чили, който беше тръгнал на околосветско пътешествие. От него получих информация за днешната икономическа реалност в Чили. Оказва се, че чилиец, който е завършил гимназия и си търси неквалифицирана работа, може да разчита на стартова заплата от 800 USD на месец. А завършилият висше образование, който започва работа по своята специалност, може да се надява на стартова заплата от 1500 USD на месец.

Ясно се вижда кое е по-добро за една държава - нейните комунисти да бъдат на власт или да бъдат в нелегалност.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм, ама никак не съм привърженик нито на превратите, нито на военните режими. От друга страна обаче, не мога да скрия възхищението си от един генерал и държавник, спасил страната си от лапите на комунизма. И ако изборът ми се свежда само до комунизъм и военен режим, мисля, че ви е ясно какво бих предпочел.

Затова слава на Бога, че тук изритахме комунистите демократично, чрез избори!

Всъщност, изритахме ли ги наистина?
.................

 
Автор: thetrooper

Още за Чили, и не само за Чили!

от Григор Симов:

 
(от книгата ми "Срещу течението")

Не всичко е забравено, "господа",

не е забравен и Борис Арсов!

             Есента на 74 г. на една страница на вестник “Работническо дело” бяха поместени две малки статийки. По-отгоре пишеше  “Хуманен Акт”, където тържествено се съобщаваше, че по случай годишнината от “социалистическата революция”, се дава амнистия на емигранти “невъзвръщенци”, които доброволно се завърнат в родината !

             В другата статийка със заглавие  “Демагогски ход”, пишеше, че по повод една година от преврата, президентът на Чили, Пиночет, дава амнистия на всички задържани след преврата срещу комуниста Алиенде, които се съгласят да напуснат страната!

             Набиваше се в очите, че ако заглавията на двете статии се разменят, щяха да си дойдат на място, защото по амнистията от “хуманния акт” пуснаха показно от затвора, само един-двама, явно техни хора, и толкова!   А пет-шест души, повярвали на уловката, дълги години търкаха наровете на родните затвори, след наивното си завръщане от запад !   Такъв беше "Хуманият акт"!

             Но от “демагогския ход” на Пиночет, – стотици, ако не и хиляди задържани чилийци – комунисти, бяха освободени и радушно бяха приети в много европейски страни, включително и в България!   А в същото време, в “социалистическата ни родина”, – хиляди младежи, без да сме извършили каквото и да е престъпление, ни мъчеха години в затворите, само за това, че искахме да видим свят и да напуснем режима, превърнал родината ни в затворнически лагер!   Обаче, на комунистическата ни власт, и през ум не ъ минаваше да ни амнистира, а още по малко, да ни разреши да напуснем страната, както бе направил Пиночет!  Така че, нека всеки сам да разсъди, за  “хуманния акт на Живков” и за “демагогския ход на Пиночет”!

             Същата есен бе оповестено, че бил задържан некой си Борис Арсов, опитвал се от чужбина да организира борба против комунистическата власт в България.  Търсел помощ от различни правителства и пращал обръщения и декларации.   Дейност, напомняща за времето на Раковски!            

             Тогава неможехме да разберем нищо повече от това което писаха в комунистическите вестници, но с течение на времето научих доста неща !

             По това време, мен и още двама души (Христо Угринов и доктор Васил Пеев) ни съдеха за “шпионаж” , затова че като затворници 1972 г. по инициатива на Угринов, записвахме номерата на колите в “Школата на Държавна сигурност” в Симеоново, където ни караха да работим.  Групата ни “за събиране на сведения” бе от пет души, но останалите останаха неразкрити ! 

             По това дело, Христо Угринов получи  присъда 12 г., аз 8, а доктор Пеев бе осъден на 3 години, защото “знаел но не казал”!  Неколко пъти ни караха “на дело”  в Съдебната палата, и там, в една от по-отдалечените килии за арестанти, където по стечение на обстоятелствата ме затвориха, попаднах на следния надпис на стената:    
Бор. Ар.  осъден  на 15 г. за рев. дейност 
                                                                                                                              

             А доктор Пеев е бил в една килия с Борис Арсов, по време на следствието им, на “Развигор”.  Там Арсов му разказал следното:  Идват един ден в жилището му, в Дания, неколко непознати.  – "Как си бай Боре, какво правиш?"  – докато влезнат!  После го връзват, качват го в една кола, и на пристанището, направо с колата, го качват на кораб!  Така Борис Арсов се озовава на “Развигор”!

             След около година, чухме, че Арсов се “обесил” в пазарджишкия затвор!  Беше  ясно, че са го убили, но още не се знаеше нищо конкретно! 

             Десет години по-късно, – 1984 г., когато бях пак в Софийския затвор, осъден за “подготовка за създаване на противодържавна организация”, ме заговори един колега, който през 1975 г. е бил в Пазарджишкия затвор, в наказателното отделение, точно срещу килията на Борис Арсов.

             Този колега, специално ми разказа как видял през процепа за "сигналната палка" (или през шпионката), следното:  Една вечер надзирателите пускат в отделението двама цивилни и им отварят килията на Арсов!  Той като ги вижда, явно ги познава и се отдърпва назад в килията си.  Двамата цивилни влизат в килията му и затварят вратата зад себе си!   Сутринта намират  Борис Арсов обесен с чаршаф за решетката на прозореца!

Вече не съм сигурен, но май, очевидеца каза, че намерили Арсов, обесен надолу с главата?!

ВЕЧНА  ПАМЕТ  И  ПОКЛОН 
НА  БОРИС  АРСОВ  !   

                                   
     (м. май  2001г.)