Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2009 22:22 - “ИЗЧЕЗВАНЕТО” НА ЕДИН НАРОД. Автор: sparotok
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2275 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.09.2009 22:28


Никъде по света не живеят толкова много хора както в Тракия, освен в Индия. Сигурен съм, че биха били всемогъщ и непобедим народ, ако живееха в единство, или бяха управлявани от един владетел...”

Това са думи на бащата на историята Херодот, записани след посещението му на нашите земи. Старият автор подчертава недвусмислено, че траките са най-многобройната общност на Европа, като посочва дори и потенциала им на господстващ народ. Нашите учени обаче са на мнение, че Херодот се е лъгал, че твърденията му почиват по-скоро на впечатление oтколкотo на реалност. 

Няма нищо лошо едно свидетелство да бъде подложено на съмнение и да бъде извършена проверка на верността му. За съжаление академиците ни не са сторили това и са отхвърлили лекомислено сведението на древния летописец, макар то да е подкрепено и от много други историци.

Тукидит, който е съвременник на Херодот споделя следното: „Що се касае до богатство и мощ, одриската( тракийската ) империя няма равна на себе си в Европа.”

Пет века по-късно Страбон дава конкретни цифри: „Днес (I век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните) то тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника…”

Дори и за днешни стандарти това е огромна войска, която между другото не представя всички траки, а само обитателите на земите между Стара планина и Бяло море. Пеони, трибали, даки и гети принадлежат на същия народ, както и живеещите в областта Тракия. Рим се е съобразявал с тракийските племена и е правил всичко възможно да ги привлече за съюзници.

Павзаний е друг древен историк свидетелстващ за огромното население на Тракия, той споделя „Лизимах управлявал над съседните с македонците траки...това ще да е била малка част от тях, понеже по-многоброен народ от траките няма, ако не броим келтите” .

Плиний  също потвърждава кaзаното oт другите стари автори, кaто споменава в книгата си “География”,че траките са един от най-могъщите народи на Европа.

Oколо хилядолетие след Херодот, Юстиниян пише в Aутентикa-“ Tова е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождение в кръвта си .’’

 

Както се убеждаватесами, свидетелствата подкрепящи твърденията на Херодот са доста. Бащата на историята изобщо не се е лъгал. Впродължение нахиляда години старите автори са виждали в траките най–многолюдния и силен народ наЕвропа. Най-добрите войници на римската империя са идвали от нашите земи.

 

Според днешните учени обаче това море от хора – траките, изведнъж изчезва от лицето на земята. Как точно се е получила тази невероятна мистерия никой не е успял да обясни както трябва. Най-разпространената теория е тази, че след римското нашествие голяма част от траките са били разселени, останалите сравнително бързо се латинизирали и гърцизирали, а при образуването на старобългарската държава са се претопили сред множеството славяни и българи.

 

Подобно твърдение няма научна основа. Сведенията на Херодот, Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний и Юстиниан са доказателство, че траките са били огромен народ. Въпреки, че римляните разселват някои племена, тези, които са останали са били милиони.

 

Също липсват каквито и да било писмени извори, в които изрично да е казано, че тракийското население се е гърцизирало, или латинизирало напълно. Така нареченото претопяване на траките не е подкрепено с исторически свидетелства, а е само мнение на предубедени учени.

 

Най-важното, а и необоримо доказателство за присъствието на даден народ в определени земи са топонимите. Всеки народ си има свои собствени названия за вода, гора, село, море, отличаващи се от тези на хора от друга езикова група. По характера на документираните топоними може да се определи какъв език е говорило населението, което ги е оставило.

В Дакия и Мизия най-разпространените топоними съдържат частицата ДАВА имаща вариант ДЕВА: Сингидава, Зиридава, Даосдава, Аедева и др. Според нашия езиковед И. Дуриданов ДАВА/ДЕВА е свързано с българския глагол дявам/девам, т.е. полагам, слагам. ДАВА/ДЕВА е означавало място за полагане на стан, селище от временен характер. Тъй като жителите на Северна Тракия са били предимно скотовъдци ( както научаваме от Йордан) то е напълно естествено те да са оставали само за кратко в определено място. Огромните стада са изисквали нова паша и поради тази причина северните траки са били често в движение, като селищата им са били временни лагери. В древността този начин на живот е бил напълно естествен, но с течение на времето скитническото скотовъдство бива изоставено и хората се насочват към уседналост. Това става и причина в Средновековна България да не се срещат селища от типа ДАВА/ДЕВА. Просто този тип селище ( временен стан) вече не е съществувало.

 

Ще продължим с топографския термин ПАРА, който е най-често срещания в същинска Тракия. Тъй като предимно гръцки автори дават сведения за тракийските населени места, то ПАРА може да се чете и като БАРА. В гръцката азбука няма буква Б и поради това южните ни съседи са заменяли тракийското Б с П. Като пример може да се даде името на цар Берисад, документирано като Перисадес.

Относно ПАРА/БАРА Дуриданов споменава, че то може да е свързано със старобългарската дума БАРА – малка река. Трябва да се отбележи, че когато в древността се е основавало селище, то мястото е било избирано винаги в близост до река, или извор. Водата е жизнено необходима както за хората, така и за животните.

 

Следващия важен термин е БРИЯ. Той се среща като наставка в имената на най-големите селища в Тракия: Месембрия, Полтимбрия, Селимбрия, Алайбрия...В. Георгиев не дава подробна етимология на БРИЯ, докато значението е ясно. Едно голямо селище е събрание, сбор на няколко по-малки. БРИЯ е свързано със старобългарския глагол брати – бера, събирам, сбирам, т.е. обединявам в едно. Значението на БРИЯ е събрание, обединение.  

По цялата територия на Тракия и Дакия се срещат селища съдържащи частицата ВИС: Патовиса, Висдина, Висмарос, Берзовис. Частицата ВИС отговаря перфектно на старобългарската дума вьсъсело, селище. Днес тази дума е излязла от употреба, но в миналото е била широко използувана. 

Следващия топографски термин идва от езика на фригийците. Те са били тракийско племе, обитавало Югозападна България и Македония много преди Троянската война. Фригийците са наричали градовете си ГОРД/ЗОРД. Eзиковедът О. Хаас свърза ГОРД/ЗОРД с думата ГРАД. В наше време има доста селища имащи наставка град

Свиленград, Ивайловград, Радград, Златоград. Те разбира се не са древни, но пък имената им показват продължение на една традиция.

 

Отново в наречието на фригите намираме думата белте-блато. Трябва да се отбележи, че първичния смисъл на блато е бяла, блестяща повърхност. Коренът на белте е бел, съвпадащо едно към едно с нашата дума бел/бял.

 

Тракийската дума за море намираме в етнонима морисени- живееши край морето. Това тракийско племе е описано от Плиний Стари в книгата му “География”. 

Много древни населени места от нашите земи съдържат частицата БУРТ/БУРД. Някои от тях са Буртидизос, Бурдапа, Бурдонес, Буртикон. Георгиев свързва БУРТ/БУРД   с нашата дума брод. Дори и днес съществува българско селище, в чието име е включена думата брод, това е Костинброд. 

Имената на тракийските укрепени селища на хълмове съдържат частицата ПЕРГ: Пергамос, Пергамон...Георгиев обяснява, че ПЕРГ има първично значение високо място, но пропуска да отбележи, че прекрасен еквивалент е българската дума праг

( първичния смисъл на праг е високо препятсвие).

 

К.Влахов определя тракийската дума ДРУМ – гора, като сродна на старобългарската дръмъгора (срещащо се във името на нашия Вълчидръм). 

От името на тракийския Одесос ( имащ древен вариант Водесос - Водеса) може да се заключи, че тракийската дума за вода е....вода, т.е. не се различава от днешната българска дума. Значението на Одесос ( Варна) е град край вода, град заливан от вода. Варна е била често наводнявана, познаващите историята на този град знаят това.

Тракийската дума за земя е ЗЕМЛА, отговаряща прекрасно на старобългарската дума земляземя.

В таблица 1 е дадено сравнение между тракийската топографска терминология с   български, латински и гръцки сродни думи.

   Табл.1

 

ТРАКИЙСКИ

БЪЛГАРСКИ

ЛАТИНСКИ

ГРЪЦКИ

1

ДАВА/ДЕВА

ДЕВАМ/ДЯВАМ

ДИДИ, ЛОКАРЕ

ДИНО, ТЕТО

2

ПАРА/БАРА

БАРА

ПИТИС

ВОРВОРОС

3

БРИЯ

БРАТИ, СЪБОР

КОНВЕНТУС

СУНЕЛЕУСЕ

4

ВИС

ВЬСЪ

ВЕКУС

КОМЕ

5

ГОРД/ЗОРД

ГРАД

УРБС

ПОЛИС

6

БЕЛТЕ

БЛАТО,БЕЛ/БЯЛ

ПАЛУС

ЕЛОС

7

БУРД

БРОД

ПОНС

ПОРОС

8

ПЕРГ

ПРАГ

АЛТУС

ПУРГОС

9

ДРУМ

ДРЪМЪ

СИЛВА

ХУЛЕ

10

ВОДА

ВОДА

АКУА

ХУДРОС

11

ЗЕМЛА

ЗЕМЛЯ/ЗЕМЯ

ТЕРА

ХТОНОС

12

МОРЕ

МОРЕ

МАРЕ, ПЕЛАГУС

ТАЛАСОС

 Виждаме, че основните тракийски топографски термини или имат стопроцентови български еквиваленти, или поне са обясними на български. Разликите между българските и тракийските думи са толкова малки, че могат да се класифицират като диалектни особености. В случай, че траките бяха различен от българите народ, то не би било възможно тракийските топографски термини да намират обяснение в езика ни. С помощта на българския ние можем да разберем смисъла само на български названия. Ние нямаме обяснение за гръцките думи коме-село, таласа-море, или хтонос-земя понеже гърците са чужд за нас народ. 

Всъщност не само анализа на тракийските топоними показва, че те са оставени от хора говорещи български диалекти. Племенните названия на траките са също лесно обясними на български:

Веси – означава заселени и идва от старобългарската дума вьсъ - село;

Висалти – е сродно с веси, частицата лти (лети) е диал. форма на люде-хора;

Дерзи- означава дръзки и е свързано със старобългарската дума дрьзъ – дързък;

Добери – означава добри ( открито от E. Живков );

Другери- означава другари ( открито от E. Живков );

Сеялети – означава сеячи, съставено е от сея и лети ( диал. форма на люде-хора);

Долонки – означава дълги и свързано със старобълг. дума долонгъ- дълъг;

Серди – означава живеещи в средата, сърцето на държавата;

Бруси – е обяснимо със старобългарската дума бръзъ – бърз;

Приянти  е обяснимо със старобългарската дума приянтъ -приятен, достоен;

Карпи е обяснимо с нашата дума карпа- скала, т.е. карпи означава обитатели на скалисти места/планини;

Трауси означава жалеещи, оплакващи. Херодот описва техния странен обичай да жалеят и оплакват новородените деца. Името на траусите е свързано със старобългарската дума трьsаниежаление (терзание);

 Списъка може да се продължи прилично, но това е само трупане на факти. Характерът  на посочените тук тракийски етноними е поредното доказателство, че български наречия са били говорени в Тракия още от най-дълбока древност. Трябва да се отбележи, че до Средновековието това е било известен факт защото в  едно от писмата си до цар Калоян, римския папа Инокентии III-ти споменава, че във вените на българският владетел тече римска кръв ( т.е. Калоян е потомък на римските императори). Духовният водач на Вечния град добавя също, че нашите деди заслужават дълбоко уважение поради това, че приели Христовата вяра от Апостолите. 

Апостолите Павел и Сила са проповядвали в нашите древни земи през I- ви век и за да могат да дадат на българите новата вяра, то дедите ни трябва да са обитавали Южна Тракия през I- ви век. В по-късни времена ранното тракийско християнство е обявено за ерес от гърците и изповядващите го биват жестоко преследвани и избивани.

Колкото до твърдението на Инокентий III-ти, че сред предците на Калоян е имало императори на Рим тук ще бъде посочени родените в Мизия и Тракия: Maксимин Тракиеца, Галерий, Лициний, Лъв Бесът,  Кoнстантин Велики, Юлиан, Юстин I-ви.... Тези тракийци  започват кариерата си като войници в римските легиони и се издигат до императорския престол благодарение на качествата си. Тях е имал предвид папата споменавайки кръвната връзка на Калоян с римските владетели. 

Всъщност не само Инокентий III-ти говори за връзката на българския цар Калоян с траките. Гърците наричат българския цар - мизиецът Йоан. Мизите са тракийско племе, през IV-ти век  техните земи са наречени България от Св. Йероним.... 

Виждаме, че според историческите извори и анализа на топоними и етноними траките изобщо не са изчезвали като народ, изгубило се е само името им. Това е нещо напълно естествено, случвало се е и на други места. Днешните иранци са наричани в миналото перси, а по-старите им имена са артеи и кефени. Един неосведомен човек би видял в тези названия четири разллични народа. Промяна в името на един етнос може да настъпи по политически, или религиозни причини. 

Да отправим поглед към Тракия, която  е била обитавана от много племена. В началото под името траки се е разпознавало едно единствено племе. Гетите са считали себе си за гети, а мизите са се самоопределяли като мизи, въпреки, че са говорели същият език както и племето гети. За да се идентифицират многото племена имащи един и същ произход, в древността се е използувало едно обобщително име – това на най-известното племе. Страбон обяснява, че в най-далечни времена гърците са наричали всички свои северни съседи с името скити. Между Троянската война и V-ти век преди Христа гърците са познавали най-добре войнствените дерзи ( дерзики). Понеже езикът на южните ни съседи е бил различен от този на предците ни, то дерзи/дерзики се редуцира на терсики – терейки – траки. През V-ти век преди Христа одрисите основават първата империя на Европа и всички поданници на новообразуваната държава биват наричани одриси, независимо дали произхождат от племето одриси, или са мизи, гети, пеони, кабилети... След време идва ред на бесите да станат символ за всички траки, а между IV-ти и VII-ми век мизите ги изместват като доминантната група. Тези мизи биват наричани още българи.  Различните названия скити, траки, мизи, българи не са индикация за различен произход.

В случай, че старите ни книги не бяха унищожени от гърците, то днес нямаше да се налага да се анализират топоними и етноними, нямаше и да е нужно да се ровим из чужди исторически извори, а щеше да бъде всекиму известно, че българите са потомци на траките. 

В последствие пък на римска и гръцка пропаганда днес много от българите са дълбоко убедени, че ние сме чужд народ за сърби, поляци, словенци, украинци...Много наши сънародници се ужасяват при мисълта, че ние българите сме славянски народ. Хубаво е да обичаме Родината и за нас тя да е всичко, но не бива да позволяваме на тази любов да ни заслепява. България трябва да се обича с ум, душа и сърце! Не е разумно да се отричат лекомислено древни свидетелства само защото не са в тон с вярванията ни. Човек оформя възгледите си въз основа на информацията, която притежава, но никой няма гаранция, че знанията, които той притежава са абсолютно верни. Не само гърци и римляни са унищожавали и изкривявали историята ни. След освобождението ни от турското подтисничество в Западна Европа се поема яростна кампания целяща да отчужди българите от роднинските им народи. До голяма степен западните академици постигат целта си и успяват да заблудят много наши сънародници. Благодарение обаче на родолюбци като Г. Ценов, Г. Сотиров и др. поне част от българите прозря истината, а именно, че ние сме потомци на траките, но и роднини на другите славянски народи.

Доказателствата за това са от различно естество. Според Т. Симоката и А. Марцелин славяни е новото име на гетите, които Херодот нарича най-праведните от всички траки. В житието на Св. Теодосий се казва, че весите са представители на хората говорещи славянски езици. Посочихме, че тракийския етноним веси значи заселени. Старобългарската дума ВЬСЪсело, селище присъствува не само в нашия език, но също и в словенския ( вас- село), чешкия ( вес- село), вендишкия ( вйес- село). Весите са обитавали както Родопите, така и Мизия и Дакия. Заточения в Томи ( Констанца) Овидий ги споменава в “Тристия”.

Ако сравним тракийските топографски термини с български, словенски и чешки думи ще видим, че не само нашият език е близък до тракийския. Словенския и чешкия също показват силни прилики.
(продължава в следващия постинг!)



Тагове:   траки,   славяни,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13046286
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7467
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031