Едва ли има някой, който да не е чувал за смелите амазонки. Със своите невероятни качества те са предизвиквали възхищението дори на богоподобни герои като Ахил Пелеев. Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото й на нейните съплеменнички. Тезей пък изгражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг амазонките не случайно са наречени ойорпата – унищожители на мъже.

 

Дълго време се смяташе, че амазонките са само мит. Някои считаха, че Херодот ги е измислил, за да направи книгите си по-интересни. Бяха предложени също много етимологии за името им. Най-популярната идва от гръцкото а-мазо – без гръд. Вярвало се е, че древните жени-войни са режели едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. Друга версия за значението на името им е персийското хеме зен -всички жени. Предложени са били дори еврейското амиц- силни, монголското аиме зайне- прекрасни жени и славянското омужени – омъжени ( в смисъл на мъжкарани). До сега няма консенсус по нито едно тълкуване, защото не е направено и по-задълбочено проучване на етногенезиса на древните амазонки. Понеже най-ранните извори за митичните жени-войни идват от гръцки източници, то е доста вероятно и значението на названието амазонки да идва от гръцки език. Добър кандидат са гръцките думи амазео, амаза, амазофоретес- язден(езда), колесница(каруца), жилище на скиталци (номади). С тези понятия южните ни съседи са характеризирали конните народи, които са използвали каруци за спане по време на походите си. Конните народи познати на гърците са траки, скити и сармати. За последните се знае със сигурност, че са имали жени-войни.

 

При археологическите разкопки в Южна Русия ( курганите около Покровка) извършени от Дж. Дейвис-Кимбал бяха намерени над 50 гроба на индивиди от женски пол. Като дарове са били положени лъкове, стрели, мечове, копия... Всички артефакти са сарматски по произход.  Това е в съгласие с твърдението на Херодот, че сарматите са потомци на скити и амазонки. Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата добре. Сарматките-амазонки са били уникални за времето си. Грижовни майки, любвеобилни съпруги и най-вече спасителки на племето. Едва ли животът им е бил лек, но са намирали сили не само да отгледат децата си и да се грижат за родителите си, но и да се изправят пред жестоки противници. Тръпки са побивали гърците, когато са правели опити да завладеят сарматко селище. Имало е за какво. Обхватът на гръцкия лък е 100 метра, а на сарматския 300. Преди гърците да достигнат до стените на сарматското селище, доста от тях са приличали на таралежи заради многобройните стрели. С това проблемите на нападателите не свършвали. С ужас гърците установявали, че сарматските жени въртят със смайваща бързина дълги мечове, а бойните им брадви са били в състояние да пробият и метален шлем. Най-големия шок разбира се е бил фактът, че “мъжествените” елини са били победени от жени. В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала  полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже. Нормалното за сарматите е било коштунство за гърците, които подигравателно наричат сарматите- командвани от жени. Да, жени, но не като гръцките, а волни, свободолюбиви и смели сарматки. Пленително красиви, но и носещи бърза смърт на нериятелите. Със смесени чувства гърците дават информация за народа, управляван от амазонки – сарматите.

 

Според Страбон сарматите са скитски народ. Гръцкия летописец обяснява също, че в най-дълбока древност (преди Троянската война) дори и траките са наричани скити. Прокопий определя сарматите като част от голямото семейство на гетите. Херодот нарича гетите най-смелия и справедлив тракийски народ, а Дексип ги определя като скити. По-късно Стефан Византийски казва, че скитите са тракийски народ – скути етнос тракон.

В по-късни времена английския учен Дънлап определя скити, траки и пеласги като една общност. От всички тези факти излиза, че амазонките са били палеобалкански народ. Това се потвърждава от тяхното участие в Троянската война, а и в битката при Атика, състояла се през XIII-ти век преди Христа. Освен това амазонските благороднички Пентесилея и Антиопа са определени недвусмислено като тракийки по произход. Древните скулптури на амазонки показват жени с тракийски дрехи и въоръжение.

 

Това е може би объркващо за някой, който е чувал, че сарматите са обитавали земите между река Дон и Каспийско море, доста далеч от Тракия. За съжаление почти никой не знае, че е имало големи тракийски миграции и по-далеч от Каспийско море. В древните индийски пурани (исторически предания) се говори за богоподобния народ бргу. Името бргу напомня на тракийските бриги, наричани още фриги. Споменава се и народът сака, като се казва, че те били потомци на кшатрия- войнската класа на древните арийци. Страбон обяснява, че саките са били просто източните скити, принадлежащи на същия етнос обитавал и Добруджа (наречена още Малка Скития). А както вече бе обяснено скити и траки принадлежат на една и съща общност, към която спадат и пеласгите, които също са мигрирали често. Предполага се, че пеласгите са дали името на Персия ( истинското име на автохтонните племена, живеещи в земите на Иран е артеи/кефени). Свидетелство за това получаваме от трако-пеласгийския характер на иранския топоним Бистун, имащ древен вариант Бага Стана – Станът на Бога. Бага (багос, багайос) е тракийската дума за Бог, срещаща се непроменена в словенския (цръклянски диалест) като БАГА. Земите около Бага Стана са обитавани от масагетите – големите гети (малките гети обитават Северна България). Тяхна владетелка е била Томирис (Тамирис), чието име е подобно на живелия преди Троянската война тракийски поет Тамирис. Според Йордан черноморския град Томи е наречен така заради масагетската царица Томирис. Нейния син е носил името Спаргапис, сродно на скитското лично име Спаргапейт и на тракийското Спароток.

Сармати и имало и в Британия. През 165 година Марк Аврелий сключва мир със сарматите и им дава известна автономност (това събитие съвпада с нулевата година от Именника на българските князе). В знак на преданност те дават на римския император 5000 катафракти (тежка конница). Част от тях отива да пази Адрияновата стена
(в Северна Британия). Там сарматите основават свой град, който те наричат Дева, а това е тракийския термин дева/дава, с който е обсипана древна България. Старото име на Пловдив е Пулпу-дева. От рода на мигриралите за Британия сармати е Луций Арторий Кастус, известен и като крал Артур. Неговия “замък” Камелот е всъщност тракийската казарма от град Камулодунум, а истинското име на мечът му Ескалибур е Калад Болг (калад означава меч и е свързано с нашата дума калъч- дълъг нож)....Толкова за тракийските миграции.

 

За да се разбере с точност етническата принадлежност на сарматите – потомци на амазонките е нужно да се направи етимологически анализ на названията на сарматските племена. Щом принадлежат на палеобалканските народи като траки и пеласги, то обяснението трябва да дойде от тези езици. Племенното название сармати е двусъставно. Сар отговаря на тракийската дума сартас-жълт и българската дума жар, заря, зарево. Частицата мати отговаря на тракийския глагол мант, чийто ненасализиран вариант е старобългарския глагол имати- имам.

Частиците мат, мант, ват, вант се използват в арийските езици за образуване на прилагателно. От арийското пашу – добитък, паша получаваме пашу-мат – имащ добитък, богат. Това се е прилагало и в трако-пеласгийския. Радамант се състои от Рада, отговарящо на старобългарското радъ- радостен, и мант, отговарящо на старобългарския глагол имати-имам. Други примери са Ифидамант, Одоманти, Идамант...

 

На трако-пеласгийски сармати означава сияйни, светли, народ със светли коси. Принадлежащите на сарматите алани са описани от А. Марцелин като хора с руса, рижа коса, а самото название алани има прекрасно обяснение с българската дума алени- червени ( в смисъл на червенокоси, рижи). Друго сарматско племе са ариаките, за чието име Плиний казва, че означавало орачи. Ариаки е просто по-стария вариант на орачи. Сираките са сарматско племе, за което знаем от Страбон. Сираки осначава сираци- сами. Наречени са така, защото са били малобройни и изолирани. Името на язигите е обяснимо със старобългарската дума языкъ – народ, племе. Названието на аорсите е обяснимо с пеласгийската дума уриско-връзка. Аорси значи свързани, съплеменници. Удини е обяснимо с българската диалестна дума уда-вода, удини означава водни, живеещи между водни басейни. Съществува и тракийско племенно название имащо същата семантика. Става дума за ведоните, обитавали в древността земите на днешния македонски град Воден. Като сарматско племе са определени и сербите, чието име е същото както на нашите съседи сърбите. Древнославянско племе сорби е обитавало сарматските земи около Висла. Всъщност тези хора  съществуват и днес, но освен сорби, те са наричани и венди.

 

Тук държа да подчертая нещо. Бе посочено, че сарматите са палеобалкански народ, сроден със скити траки и пеласги. Според английските изследователи Дънлап и Доналдсън палеобалканския пеласгийски език е предшественик на славянския. Английския учен Р.Дж. Летъм определя язигите като древни славяни. В проучване на други западноевропейски  академици направено през  1908 година, скитите са наречени предци на славяните. Гъркът Прокопий обяснява, че сарматите са част от огромното семейство на гетите, а египтянинът Симоката определя гетите като славяни. В житието на Св. Теодосий, писано от анонимен римски автор, весите, роднини на гетите са наречени представители на хората говорещи славянски езици. Никой от изброените летописци и изследователи не е от славянски произход, нито пък е работил за руския император. В никакъв случай не може да се говори за панславянски заговор, защото хората, на които дължим историческите сведения не са свързани със славянството, не са и живели в една епоха.  Да не забравяме, че названията на описаните по-горе сарматски племена са обясними не само на български, но също и на други славянски езици.

 

Признавам, че сарматите са свързани най-силно с българите, но да не забравяме, че скити, сармати, траки и пеласги са само обобщителни названия за народите наричани днес славянски. Тамгите на сарматите се срещат не само сред старите българи, но и сред предците на поляците. Свастиката, трискелът и тризъбецът са тамги на полски благородници. Господарите на Киевска Русия също са имали тамги подобни на нашите.

 

Трябва да отбележа, че съществуват данни, от които може да се отсъди за доминиращата роля на нашите деди над роднините им. Страбон говори за Царските Сармати живеещи в черноморските степи през I-ви век. През VI-ти век Йордан нарича тази област земите на българите.  От този район се започва раздвижването на тракийските народи, довело до обединяването на Дунавска България, чиято южна част е била под властта на източноримския император до VII–ми век.

 

Преди епилога е нужно още едно пояснение. Названията сармати, траки, скити са имена на родствени народи, от които е изградена Дунавска България. Днешните българи са потомци и на гетите, и на скитите, и на сарматите. Няма държава изградена от едно единствено племе. В Германия са се обединили потомците на алемани, хавки, франки, ингвеони, сакси, скири, фризи, херуски, хамави, хасдинги, тюринги, силинги и много други. Всички те са говорели близки наречия, имали са близки обичаи и материална култура. Различните имена не са гаранция за различен произход.

 

 

Досега мнозина чужди изследователи са опитали да присвоят митът за жените-войни в полза на своите народи, но амазонките-сарматки са свързани с българското минало. Българските жени са най-красивите и най-силните, в края ня краищата в техните вени тече кръвта на амазонската царица Пентесилея, на великата Томирис, на обожаваната Антиопа. През вековете българката е показвала многократно качествата си, превъзхождащи тези на гъркини и германки. Ето за това нека ценим, обичаме и уважаваме нашите български майки, съпруги и сестри! Докато има българки ще има и България!

 

Автор: sparotok

Поздрави от една Българка - средностатистическа, среднооцеляваща, среднооценена и среднонедооценена, на средна и малко над средна възраст.
Хубав ден !!

Желая здраве и късмет.

Това е само едно малко повдигане крайчеца на завесата. Помагайте и вие да я повдигнем още!

Наистина добре казано,но трябва повече хора да се запознаят с произхода НИ.