Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2009 20:11 - АМЕРИКАНЦИТЕ НАСТЪПВАТ, КЪДЕ СЕ СКРИ „АТАКА”?
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2791 Коментари: 2 Гласове:
0



image Георги Ифандиев

За продадените души и надеждите на агнетата или „за мишките и хората” не по Стайнбек  •  Б.Б. и по-нататъшното развитие на интернационализма  •   Изход ли? Има, но годни ли сме да го намерим


Това, че САЩ планират да отворят нови военни бази у нас едва ли е новина, а още по-малко – изненада. Проверих съобщението за планирания държавен харч на американските военни у нас и в Румъния в тяхната официална електронна медия Stars and Stripes – буквално Звезди и райета. (Така наричат националния си флаг.) Оказа се вярно. В милата ни родина някои посрещат известието като манна небесна, а други – на нож. Трети го подминават с безразличие. Последните са ясни. Любопитни са първите два чешита.

Обикновено онези, които в такива случаи викат Осанна!, произлизат от три различни клона на нашето многострадално и съществуващо само в представите ни и в медиите общество.  Първите, предизвикващите снизходителни симпатии, са люде от старата буржоазна прослойка с всички нейни условности, които по болшевишки продължават да приемат всичко идещо от Запада за праведно и правилно, за чиста монета. Те не забравят ужасните години, когато, като моя милост, при всяка гръмотевица шепнеха на ухо помежду си: They are coming!Те идват! Под Те, They, разбираха преди всичко американците. Чувал съм тате да казва на приятел: Говори се, че вече са на границата. Слава Богу, че не доживя, та да не се сблъска с отвратителната истина – Те или по-скоро тайният им левитски елит, са създателите на комунизма и нацизма.

Тъй че съвсем оределите групички от тази свързана с предсоциалистическото ни минало прослойка все още вярват на другарите от Уол Стрийт и Белия дом. Приемам това със смесица от недоумение, разбиране и дори умиление. Тези хора са ми ясни и са на изчерпване, както се казва. По интересни са другите две категории американофили.

Едни от тях също имат корени в по-добрата буржоазна България, но отдавна са продали душите си на Луцифер. Преди това тяхното собствено минало им пречеше.  По тази причина се записаха в БКП, донасяха на Държавна сигурност и усърдно слугуваха на другарите. В замяна папкаха на корем и пътуваха зад граница. След промените побързаха да хвърлят тази позорна част от своите биографии в боклука или да я скрият в най-затънтените ъгълчета на съзнанието си. Познавам десетки подобни същества. Досущ както онзи дърт комунистически министър на отбраната, с детски мерак по маршалските звезди, те се оправдават с времето. Преди 19 години съпругата на тогавашната икона на СДС – лицемерният пишман писател и лъжехристиянин Д.К., ми рече: Ами влязохме в партията, защото имахме деца. Сякаш ние нямахме!

imageАмбициозни синове и дъщери на политици, дипломати, фабриканти, банкери, търговци, занаятчии преследваха кариера и плюеха върху родовата си памет. В името на успеха ставаха членове на БКП, дори партийни секретари и агенти на ДС. Някои от тях надминаваха всички очаквания и се превръщаха в по-комунисти от Ленин. Справка – другаря Павел Писарев, внук на един от любимите автомобилисти на фюрера, явно свързания със Съветите Манфред фон Браухич. (През 1955 г. тъст му бяга в... ГДР?!) Тъкмо бившият генерален директор на телевизията с многозначителното фамилно име Писарев, въвежда лозунга: Да се женим за дъщерите на Политбюро! И сключва брак с внучката на комунистическия масон и съветски гражданин Васил Коларов, състудент на Бенито Мусолини. Кариерата му е готова – оле! Той поне остана алено червен, но хиляди други на бърза ръка смениха боята и днес са посинели от биене в гърдите – зер са заслужили демократи. (Впрочем сбъркали са и боята, тъй като в любимите им Съединени щати цветът на минаващите за десни, за консерватори републиканци е... червеният.) Такива са се опитвали да ми държат сметка защо не съм присъствал на еди кой си митинг... Манталитетът им е комсомолски. Тази зараза не се лекува.

Третият клон на днешните ни американофили принадлежи на комунистическото дърво с кърваво червени корени. Това са момчета и момичета, които по нареждане от партията-майка или поради вродения им конформизъм, са прегърнали опортюнизма. Онзи ден бяха комунисти по рождение, както се казва, вчера станаха седесари, царисти и прочие. Днес са гербери. Миналото им нямало значение. Важно е какви са сега, изтъкват вярващите в тях. Преди време в телевизионно предаване чух точно това да излиза от устата на един от ярките опортюнисти, другаря Асен Агов със спестеното досие. Понастоящем тези гербери, десебари, седесари, резесари и прочие далавераджии са убедени демократи, но задължително с келепирджийски привкус. Тъй де, капитализъм е, забравихте ли правото на частна инициатива? По-рано бе социализъм и затуй бяха точно толкова убедени комунисти.

imageПо-скоро т. нар. общество остави някъде в избата на своята памет спомена за това как същите другари, техните баби и дядовци, майки и бащи, чичовци и вуйни яростно преследваха всеки опит за подобна частна инициатива. Това бе буржоазна отживелица, която трябваше да бъде изкоренена. На подобно свободолюбие и стремеж към лична изява се гледаше като на западно влияние. За ликвидирането му използваха целия арсенал от жестокости, с който болните им мозъци разполагаха, включително и убийствата по най-мъчителен начин. Пращаха в концентрационните лагери само за това, че някой притежавал цехче или дюкян. Маса подивели прасета край Белене се облажиха от страшната панихидна почерпка с труповете на такива нещастници.

Днес част от извършителите на тези престъпления срещу човечеството развяват байрачето с райетата и петдесетте Ротшилдови петолъчки. Те са уж бивши, но на практика са винаги готови за следващи метаморфози амбициозни комунисти. За тях важи възприетата от масоните древна максима: Ubi bene, ibi patriaКъдето е добре, там е родината! Става дума за homos bolscevicus. Ако се наложи, например при пришествие на марсианци, представителите на тази особена човешка порода ще си сложат антенки на главите. Ще го сторят със същата лекота, с която се пребоядисаха от комунисти в антикомунисти и демократи, само и само да бъдат актуални, да са в крак с действащата политическа мода. Никой да не ме убеждава, че всеки има право да се променя. Който го твърди, нека ме остави да му извадя окото. Веднага ще му се извиня и ще се променя... Може да звучи грубо, но е вярно. Нека се променят по домовете си. Да ги няма по върховете на икономиката, политиката, медиите, културата, спорта. Може да не съществуват ангели на този свят, но се намират достатъчно почтени, почти неоцапани от Системата, качествени и подготвени българи, които могат да изведат страната от въртопа на бурята и да я превърнат в държава от ХХІ век. Колко лесно забравяте, че нов бардак със стари проститутки не се прави! Уви...

Накрая идват онези, които приемат американските военни бази като лична обида. Те пък са все още неприбраните отпадъци от оная Система, която привидно приключи съществуванието си на условната дата 10 ноември 1989 г. Повечето са истински тежки престъпници. Доста от тях са убивали, разграбвали са частна, а по-късно и държавна собственост, измъчвали са хора, донасяли са срещу ближните си, вършели са всякакви пъклени дела. За тях социализмът е бил земен рай. Тогава са се чувствали избрани, по-висши от останалите. Тяхната партия изучи децата им, построи панелните коптори, в които досега битуват, позволи да си направят вилички, да си купят москвич или в най-добрия случай лада и дори им осигуряваше възможност да ходят на море. Вярно – в общежития, наречени станции (като гара), в които ги хранеха с домати с ориз, но пък... евтино?! Обикновен социализъм.

imageСтрашното е, че и едните, и другите и третите, и четвъртите не разбират същността на комунизма, нито колко голяма е заплахата, която той отправя към нормалния човешки живот. Затова ще си позволя да повторя тълкуванието на покойния руски философ и писател Александър Зиновиев, поместено в парижкия вестник Фигаро от 3 март 1990 г.: "Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система." [1]

Ето че стигнах до отправната точка към основната тема, свързана с поредната стъпка напред на интернационалния комунизъм – предстоящите американски военни бази в България и Румъния. Сега е момента да задам логичните въпроси: Къде е сега Политическата партия Атака? Кам го нейният лидер, пламенният народен трибун, вождът и учителят на българските патриоти, верният приятел на Русия и най-опасният враг на всичко турско, американско и изобщо западно, другарят Волен Сидеров? Защо тъй гръмогласно мълчи?

Отговорът с вятъра се носи: Ами трае си в името на келепира. Тъй като у нас националистите са изключително бивши интернационалисти – членове на терористичната червена бригада БКП и на нейните репресивни тайни служби – най-върлите сметкаджии в българската история. Понеже по стечение на обстоятелствата националистическото партийно строителство се извърши почти пред очите ми, мога да свидетелствам: по-правилно е партията да се нарича СКАТ.[2]

Днес сме свидетели на политико-медийна шизофрения, която поизлиза от раздвоението на личността на националистическите политически и медийни фюрерчета.[3] След тазгодишните избори за евродепутати в интервю за седмичника Шоу прогнозирах: Мога да споделя, че на парламентарните избори очаквам ДПС и „Атака” да станат „балансьори”, ако ми позволиш този неправилен термин. Те затова и бяха създадени. Някога Доган бе коалиционен партньор на „сините”, а Волен, като една нашенска Раймонда Диен, го бранеше всячески. Напоследък кукловодите привързаха Ахмед Демир към условното ляво, което всъщност е най-дясното. Защото най-богатите, най-консервативните и най-закостенелите отрочета на партията-майка са в БСП. А „бившите” комунисти Б.Б. и Костов, на които вмениха роли на условно десни, ще бъдат принудени да преглътнат крайно левите пишман националисти.

Не забравяй, че тукашната политика не се определя у нас. Ген. Любен Гоцев и останалите служат на Политбюро, но то, от своя страна, се подчинява на други, задгранични сили…[4]

imageПиша прогнозирах, тъй като интервюто бе дадено около две седмици преди общите избори от 5 юли т.г. и публикувано в навечерието им.[5] Онова, което се опитвах да изясня, бе: ако присъдят първенството на ГЕРБ, Атака ще се залепи зя тях. Ще бъде част от една обявена или негласна коалиция. Тогава приятели, с които рядко се виждах или разговарях по телефона, ме упрекнаха, че греша. Днес ми се струва, че няма да се намери някой, който да отрече: така стана.

Ето защо задавам въпроса за мълчанието на атакистите по отношение на бъдещите американски военни бази в нашата Татковина. Понеже до неотдавна подобно съобщение като това, с което наченах, щеше да предизвика техен митинг. Яростни патриотари от калибъра на офицера Енчев[6] щяха да заклеймяват мръсните империалисти и техните подлоги у нас. Dйjа vu - така беше, преживели сме го. В края на април 2006 г. СКАТ ни направи преки свидетели на подобно сборище в столичния Южен парк. Тогава настроението на тълпата, стилът и лексиката на ораторите ми напомниха мракобесните времена след 9 септември 1944 г. Кулминацията бяха речите на вожда и на комуниста от ДС Велизар. Неокомунистическото представление приключи с мъчително изкачване по сипеите на Тула махала[7] към американското посолство за връчването на протестно писмо. Същата вечер обявих, че напускам телевизията. Собствениците се втурнаха да ме разубеждават. Всичко завърши с устното споразумение, че повече няма да спазвам ограничението да не обсъждам Атака и ченгетата в и около нея. Водещите се за чорбаджии на кабеларката не удържаха думата си. Навярно за националистите това е мъжество – по комунистически.

imageДнес Волен и Атака-та му са се снишили като в затишие между две битки. Както при ранния Горбачов нашенският Тато ди тути тати препоръчваше на болшевиките да постъпват. Конформизмът надделява над национализма. Трапеза е това, охолството е приятно занимание. Русия и САЩ се разбраха за базите в Чехия и Полша. След скорошната си среща с Путин, по повод на петролопровода Бургас-Александруполис, чието изграждане Б.Б. щеше да отменя, тази невярна мома патриотично заяви, че сега е по-важно не дали ще бъде строен, а за колко ще се продадем. Междувременно интернационалната левитска мафия показа зъбите си. Ротшилд и Путин доказаха, че няма да се церемонят с някаква пожарникарка, охранявала телесата на комунистическия диктатор. И докато Б.Б. обмисляше цената ни, сякаш сме проститутки (да продава себе си), във вторник, 20 октомври т.г. Юроактив съобщи, че двата проекта – газопроводът Южен поток и петролопроводът Бургас-Александруполис ще заобиколят страната ни. Оказа се, че докато Силвио Берлускони с педята на лявата си ръка е мерил гърба на булката от Банкя и е опипвал мускулите й сякаш е call girl[8] на някое от неговите ергенски забави, с дясната е стискал ръцете на руския и турския си колеги.[9]

Тукашната Брижит Бардо в мъжки дрехи ще подходи по същия начин и към военните бази на САЩ. Сидеров и Атака ще му държат исото като школска агитка. Има ли още наивници, които да вярват на каратистката от Банкя и на лъжливото ямболско овчарче? Сигурно се намират. То още древните са отсъдили: Errare humanum est stultum est in errore perseverareЧовешко е да се греши, но да повтаря грешката си е характерно само за глупака.

imageПрословутите Наполеонови сто дни на новото правителство на БКП – пардон – ГЕРБ, изтичат. Партийните вълшебници от Позитано 20 ще изоставят окопните престрелки и ще задействат своите парламентарни бойни части за открити атаки. Защото слугата не може да бъде господар. Ще видите добре планирани антикабинетни операции на условно сините – РЗС, ДСБ и дори на мушмороците от СДС. И ще се наслаждавате на един политически оксиморон, ако мога така да се изразя. Ще наблюдавате как Атака-та се превръща в Отбрана. Мълвата от СКАТ носи, че Волен и кумът му – Валерката Балевски,[10] развалили калимерата. Официално – заради атакисткото навеждане пред властта. В действителност – заради провала на Симеоновите кандидати за депутати в отминалите общи избори. За него чорбаджията обвинявал своя кумец.

Според слуховете, на хоризонта се задава нова националистическа партия, която отново щяла да носи запазената марка на бургаската телевизия и на нейния главен надзорник. Щял да я предвожда бившият Воленов заместник, кюстендилският милиционер Антон. В историята и политиката всичко се повтаря като фарс. Спомнете си титана Волен и си представете този гигант на мисълта и физиката Антон. Няма как творението да не бъде мъртвородено. Така е и в любимата на родителите му пролетарска поезия: Но устата на мъртвия комунист сгрешила, сама промълвила - Антон![11]

 

*          *          *          *          *

 

Не мислете, че не ме интересува мнението ви. Макар да не го следя редовно, от време на време преглеждам форума след публикациите ми. С усмивка научавам нови неща за себе си. И очаквам подаръци. Например някой да ме дари с мерцедес, за да се сбъднат писанията на някои храбреци.

Споменавам това на шега. Поводът за тези редове са упреците, че не предлагам изход. Това не отговаря на истината. Правил съм го не веднъж. Държа да подчертая, че никога не съм бил и не желая да бъда продавач на неосъществими надежди. Преди всичко съм предлагал да се почувстваме личности, граждани. Да усетим достойнството си и да не сътрудничим на другарите политици, както и да наричате политическите им сили. Те до един са подчинени на Братството.

Освен това съм изтъквал неотложната необходимост да започнем да се обединяваме по места и то около на пръв поглед не до там високи цели. За да не губя време, ви предлагам кратък откъс от епилога на новата ми книга, която трябва да завърши трилогията, започнала със Спомени за изгубения живот и Чудовището. Нейното заглавие е Името на звяра и се надявам да се появи на дискриминиращия ме книжен пазар преди Рождество Христово. Откъсът започва с разсъждения, породени от цитат от издадената през 1984 г. пророческа книга на бившия офицер от КГБ Анатоли Голицин Нови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация.[12] В нея авторът разкрива плана за разпадане на социалистическата система цели пет години преди това да стане. И така, ето обещания откъс:

imageСега е лесно, но повтарям: книгата на Анатоли Голицин излезе през 1984 г. А освен всичко изредено, както и края на националните противопоставяния, той прогнозира и идеологическата солидарност, както сам нарича странното на пръв поглед съгласие между наистина изкуствени полюси – лявото и дясното. Онези които ги измислиха и въведоха в употреба, сетне ги извадиха от политическия живот и терминология. Ако перифразираме Оруел от споменатата му определяна като неоутопия гротеска 1984, понастоящем лявото е дясно и обратно.

По същия начин спускат в икономическия и политическия живот разни същества, определяни като елит, а после ги отстраняват (посредством фалити, избори, импийчмънт, преврати, дори убийства, а всички заедно – чрез революции). Не вярвайте, че тези мераклии за власт и слава, които искат да ги почитаме и облажаваме, имат нещо общо с истинските властелини на света. Разните Елизабет ІІ и Путин, Дън Сяопин и генерал Дьо Гол, Буш и Клинтън, Шарон и Арафат, Татчър и Блеър, Живков и Кол, Сталин и Хитлер, патриарси, папи, главни равини, мюфтии и далай лами, Херодотовци и Ахнатоновци, Аристотеловци, Херодотовци, Да Винчевци, Микеланджеловци, Пикасовци, Ленъновци, Дилъновци и т.н. са просто високопоставени изполичари на вечните (така си въобразяват) господари на новия световен ред. Обаче и тях ги контролират, както те нас. От своя страна, левитите са подчинени на по-висшите от тях, на онези, които се стремят да превземат планетата и да наложат единната комунистическа държава под формата на нов световен ред. Винаги е било така.

Как да ги разпознаете? Бог е дал едно единствено напътствие: „По плодовете им...”[13] По-лесното и достъпното е да не живеете по техните правила, иначе казано –  да не постъпвате като тях. „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.”[14]

Също така не вярвайте, че разни влечугиreptiliansса пристигнали на Земята и пълзят сред нас, както действителни теоретици на конспирацията се опитват да втълпят. Приемете това образно, като метафора. Тъй като делата на този скрит елит са змийски, символите му – също. Те са втъкани в т. нар. свещени книгилегенди за пране на съзнанието, пълни с идеи, които обслужват непознатото ни луциферианско Братство. Ерата на анунаките и подобните им гости е безвъзвратно отминала. Нима не е по-добре да престанем да битуваме в мъглявината на подхвърлени ни спомени, а да се готвим за грядущето. „И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.[15]

Истината в писанията трябва да бъде внимателно прецеждана, с умението и търпението, с което жътварят отсява житното зърно от плявата. Колцина са призваните да вършат това? „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.”[16] Останалите са онези „които вършат беззакония”.[17] Защото не спазват Божия закон – за любовта и доброто. И рано или късно, ще получат върховна справедливост. Спомнете си, че имате душа и съвест. Пазете ги и им се доверявайте. В тях е Божествената искра, вложена у всеки от нас. Нямате по-добър приятел от тях. Понеже Бог няма лоши намерения, нали? Пътищата са много, но със сигурност един от тях е да устоявате на изкушенията.

Те ни манипулират чрез храната и напитките, медицината, лекарствата, включително витамините, електромагнитните вълни (даже домакинските електроуреди, телевизорите, компютрите и телефоните – всичко, в което са вградени чипове), медиите, най-вече електронните, но и печатните, както и интернет, музиката, литературата, образователната система (историята, философията, психологията, даже приказките, които разказваме на децата си), замърсяването на въздуха...

Това са основните оръжия, с които политиците – слугите на елита, всекидневно ни обстрелват,


Автор: slivenplus




Гласувай:
0
0



1. анонимен - ...олеле, Боже! /радерс/
22.10.2009 21:03
Ми то голяма бъркотия в този твой постинг, бе братко. Ти изкара американците най-големите комунисти, комунистите - вегетарианци, седесарите - терористи, журналистите - мафиоти, атакаджиите - евреи, евреите - цигани, а циганите май джентълмени. Накрая за пискюл извади цитати от светото писание, само дето не спомена, че Бойко Борисов е писал библията. Край няма.
цитирай
2. grigorsimov - На анонимен 1
22.10.2009 21:47
За твое съжаление, изнесените факти и тези, в тази публикация на Ифандиев, са абсолютно точни и верни! А незнанието ти, не е повод за тържествуване, защото, не американците, като народ, а задкулисните им ръководители – банкерите, са създатели и покровители на комунизма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12745320
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7412
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031