Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2009 21:10 - Муравей Радев: Кирил Саксгобургготски най-безцеремонно лъже българите
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2033 Коментари: 2 Гласове:
1



        

Г-н Радев, защо пет години мълчахте и изведнъж излязохте на “сцената” с гръм и трясък като казахте, че сделката ни с външния дълг е опасна за България?

image- Ако така се е получило – не съм целял такъв ефект. Не се стърпях, защото хората, които дойдоха в България с девиза “Почтеност във всичко” сега спокойно могат да го променят на “Кражба, даларева във всичко”. Днес обществото се интересува по-серизно от многобройните начини по които е било ограбвано години наред. А този начин на кражба сделката с външния дълг за над два милиарда долара, непознат досега, ме накара да се опитам да обясня  на хората –да разберат какво се случи, кой загуби и кой спечели. Правя това не толкова да изваждам стари неща на бял свят, колкото да се опитам да допренеса това да не се повтаря повече.

Защо по-рано не артикулирахте така ясно този проблем?

- Не сте права - всичко това съм го казвал още през 2002 година публично- както от трибуната на Народното събрание, така и по медиите. Но нямаше отзвук, защото българското общество тогава все още беше замаяно от ореола на „Мадридския спасител” и верваше сляпо на свитата му.

- Под чий натиск и принуда излязохте толкова неочаквано от политиката?

-Аз излязох от политиката, защото станах свидетел на най-голямото и тежко разцепление в дясното пространство, говоря за периода 2004-2005 година. Не желаех да участвам в тези братоубийствени битки, защото по една или друга причина щях да бъда принуден да застана срещу хора с които до вчера сме били заедно.

Когато това голямо разделение се случи – едните воюват с другите се налага да вземеш страна. А тези “други” за мен не са други. Ние сме едно цяло. Аз бях изключително огорчен от това което се случи  и не исках да съм част от тези войни.Затова, доброволно, по собствено решение, а не по външна принуда, напуснах активната политика.

-  СДС не се ли беше разцепило на две крила – крилото на  Петър Стоянов и това на Иван Костов?

- Това разделение никога не е стояло пред мен като проблем, защото аз никога не съм подкрепял Петър Стоянов. Аз съм първият човек в СДС който каза, че е голяма грешка този човек да бъде издигнат за президент на България. Казах публично това. Тогавашното ръководство на СДС е наясно с този въпрос.

Тогава ми беше зададен въпроса – Защо не го подкрепям?! И не само от ръководството на СДС, но и от самия Петър Стоянов. Да, той ме попита :”Защо бе майна си против мен?”. Аз му казах :”Ами нямам ти капка доверие, бе майна?”. Как защо – защото от 1990 година го познавам като фигура, като политик, като човек. Знам, че Петър Стоянов е склонен да постави собствените си интереси над всичко друго.

Точно това се случи. Петър Стоянов в много моменти е поставял своите лични интереси не само в ущърб на СДС, но и  на политиката която се водеше и която беше може би единствено възможната в периода на годината след погрома на Жан Виденов. Тогава когато трябваше да се вадят кестените с голи ръце, тогава беше необходима  подкрепата и  от президентската институция, но тя имаше други цели.

- Излязоха силно дискредитиращи неща за сина на Петър Стоянов. Твърди се, че бил замесен с наркотици и оръжие? Може ли това е компромат срещу Стоянов, който обаче подозрително мълчи?

- Не познавам сина му, не съм запознат и с историите около него. Нямам представа за фактологията около сина на Стоянов. Младите хора си имат свои разбирания различни от нашите, не искам да ги коментирам. Ако се верни тези неща, то те по-скоро са проблем  на баща му, а не мои. Според мен е много нечистоплътно чрез децата да се посяга на родителите. Това е недостойно и непочтено действие. Ако имам нещо да кажа на Петър Стоянов аз го правя директно в очите.

- Защо след като не сте го одобрявал го избрахте за президент? Все пак той беше лицето на демократична България?

- Петър Стоянов се яви на предварителни избори в СДС. Когато СДС го избра за кандидат аз оттеглих своите публични възражения към него, защото съм свикнал да бъда дисциплиниран член на СДС. Приех това решение, защото мнозинството го искаше. Имах резерви към Петър Стоянов, но те си останаха в мен.

Тези мои резерви година, две след това се потвърдиха публично и то на бял свят пред очите на всички. Потвърди се и неговото характерно поведение, когато Симен Сакскобурготски  пристигна в България. Стоянов прояви недостоен начин да се хареса на този човек. Винаги съм казвал, че Симен Сакскобурготски е човек, който има проблем не с езика. Той че не владее добре български е вярно, но неговият проблем е интелектуален.

За мен Симен Сакскобургготски е един съвсем посредствен човек. Така че да се опиташ да привлечеш на своя страна този посредствен човек с неподохдящи и недостойни действия, за да имаш втори манадат е много комично. Поведението на Петър Стоянов нанесе тежки удари  върху тогавашното СДС.

- Петър Стоянов е флиртувал и със Симеон Сакскобургготски?!

- Да, опита се. Спомнете си крилатата му фраза за „Победените Авари”
и съвета му към СДС да се присламчи към царската свита.

- Прие ли царят този флирт?

- Знам ли. Той има много интересно, непредсказуемо поведение. Затова отначало много хора мислеха, че това е резултат на дълбокомислието на един мъдрец. Кагато в последствие царят остана гол, всички видяха, че това е един човек дошъл в България не в името на почтеността във всичко както заявяваше, а за далаверата във всичко. За да подкрепя казаното от мен, че проблемът на С.С. е интелектуален, а не езиков, ще ви дам един- два примера.

Единят от тях е когато на 11 септември „Ал Кайда” нападна Щатите и когато кулите близнаци си срутиха. Тогава на въпроса отправен към С.С. какво е негово становище за това, което се случва в Америка, той изрече поредния “бисер”: “ Не се безпокойте, няма страшно, Америка е много далеч от България.” Това не е пропуск на езика, това е интелектуална недостатъчност.

Второ - когато в Македония вреше и кипише и когато албанците едва ли не превземаха Македония, спомняте си какви проблеми имаше на нашата граница. Тогава на въпроса какво мисли С.С. в качеството си на министър- председател, той “роди” друг бисер : “Ами попитайте македонските отговорници”. Коментарът остава за вас.

- Засегнахме “тема за царя” и затова не можем да не споменен  сина му Кирил. Методи Андреев каза в интервю за нас нещо много интересно. Каза, че Кирил Сакскобургготски е бил съветник на президента Петър Стоянов?!

-Точно така, известно време той беше официален съветник. В началото Петър Стоянов се обгради с фигури с международна известност и по този начин се опита да придаде едно по-високо ниво на своята президентска институция като се съветваше с хора ползващи се с международен престиж.

- Искал ли е Кирил Сакскобургготски конфиденциална среща с вас, когато бяхте финансов министър? Питам ви, защото тези дни той започна да разказва друга версия по този въпрос……

-Да, поиска такава среща. Кирил Сакскобурготски се обади в министерство на финансите и поиска конфиденциална среща. Не желаеше да се знае, че е в България, да не се разбира от медиите и някак си да мине незабелязано. Изразът на Кирил беше - искам конфиденциалност. Аз приех срещата, разбира се. Дори не определихме темата на разговора.

Поиска човека да дойде. Приех го. Обади се от Англия в отдел международни връзки. По този канал съвсем официално постъпи това искане за среща. Беше ми предадена неговата молба. Аз отговорих по същия начин, че ще го приема. Действително няколко дена по-късно той пристигна и не беше сам, а с висш представител на небезвестната банка “Лемън Брадърс”. Предложиха ми неизгодна за България сделка с външния дълг.

imageСамо преди няколко дни Кирил Сакскобургготски  от страниците на вестник „24 часа” най-безцеремонно излъга, че на това посещение не е предлагал такава сделка, а сме си говорили за здравето на баща му. Той забравя, че аз не бях сам на тази среща. Имаше представители от дирекцията по външния дълг, специалисти по външния дълг, експерти. Те бяха ръководени от тогавашния зам.министър Пламен Орешарски.

Той също участваше на тази среща. Тя беше конфиденциална по отношение на външния свят, но по отношение на министерство на финансите беше съвсем публична. В този смисъл не сме разговаряли на четири очи, а в присъствието на хора. Кирил донесе документално предложение за операция по външния дълг съвсем сходна с тази, която година по-късно, юпитата на които той се явява мениджър, извършиха в България.

- Какво би могъл да съветва Кирил тогавашния президент Стоянов?          

-Петър Стоянов би могъл да каже какво точно го е съветвал Кирил С. Все пак един човек, който работи в т.н. висш финансов свят в английското сити, има връзки с различни големи международни банки, би могъл да бъде полезен на Петър Стоянов.  Аз не отричам Стоянов да е имал полза от подобен съветник. Но най-добре той да каже. Приемам това съветничество като съвсем резонно, нормално.

Президенът не може да бъде капацитет във всички области. И когато някои изявени специалисти са готови да му сътрудничат – това е добре дошло. Така, че не бих хвърлил сянка на съмнение в сътрудничеството помежду им. Според мен обаче, Кирил поиска, да осребри своето участие като съветник на българския президент, да го осребри чрез предлагането на една финансова сделка, която е  видимо неблагоприятна за България, но изгодна за външни среди. Сделката облагодетелства онези външни банки и инвестиционни посредници на които това им е работата – да вършат такива сделки. Но това са същите банки, където до вчера работиха юпитата на Сакскобурготски.


Освен като посредници, те печелят най-много от притежаването на българските Брейди облигации, които се замениха чрез тази сделка с Евро облигации. Общо загуба за България от над 2 милиарда щатски долара - чиста печалба за тях в същия размер.Затова тук вече можем да говорим за директно облагодетелстване на самите банкови институции. Но на тях това им е работата. Те с това се издръжат.

Аз не ги обвинявам. Аз казвам, че този човек доведе един мениджър да предложи на България сделка, която по разчетите на Министерство на финансите, на експертите на Централната банка не е добра. Тези две български институции още тогава прецениха сделката като много рискова и неизгодна за България. На правителството, на министерството на финансите не му е работа да се прави на брокер. На онези банки съдръжанието, същността им е брокерска. Но едно правителство- брокер е най-опасното нещо, което може да се случи на която и да е било държава.

- Познавате световната практика. Има ли някъде в света правени подобни опасни сделки?

- Такива сделки са правени. Сключвани са най-различни сделки от различни държави и с различни параметри. Такава сделка също би могла да бъде направена в България, но с други параметри и с други условия. А не с тези, които нашите момчета дошли от Лондон и под диригентската палка на Кирил С. направиха в България.

Защото ако махнем сиропа, които се излива от тези рекламни брошурки с които обосноваваха необходимостта и ползата от една такава сделка, ако изчистим всичко това, остават няколко голи факта. Те говорят само за едно – или за вопиюща некомпетентност на хората, които правят сделката от българска страна, или по-лошо – за една добре осъзната, умишлено сътворена сделка, която облагодетелства  и то в големи размери външни на България институции и лица.

- Според Методи Андреев ексминистърът на финансите Пламен Орешарски е критикувал остро сделката по дълга, но след като е станал министър в тройната коалиция е “забравил” за тази сделка?

- Това е логично. Пламен Орешарски е човек от моя бивш екип, това е публично известно, той е много добър специалист.  Ако се върнете назад във времето ще видите как  Орешарски отправяше много силни и тежки критики точно за сделката по външния дълг. Неговите критики бяха аргументирани и доказваха неизгодността за България от тази сделка. Но когато стана член на правителството на тройната коалиция, той не беше самостоятелен.

Той не можеше свободно да изразява онова, което е смятал до тогава, защото трябваше да се подчини на една обща политика на кабинета Станишев. Тази политика се градеше на вътрешното споразумение на трите партии, които образуваха коалицията. И при това положение той да вади на коалиционния партньор кирливите ризи и да ги развява – това е доста рисковано политическо упражнение. Аз предполагам, че Орешарски е замълчал точно по тази причина.

Но днес вече не би трябвало да има притеснения и  би могъл спокойно и откорвено да изрази това което мисли по въпроса. Най-малкото, може да каже, дали Кирил Сакскобугготски е идвал да предлага такава сделка. Орешарски беше участник на тази среща. Това би могъл да разкаже. Познавам го като честен човек, който надявам се, няма да отрече фактите.

-  Кирил е останал с впечатление, че едва ли не е разговарял с вас на четири очи? Той изобщо не визира г-н Орешарски да е бил на прословутата среща, а и аз сега от вас научавам, че срещата ви с Кирил е организирана от служители на отдела за връзки с обществеността на МФ? Самият Кирил ни внуши че едва ли не сам ви е звънял по телефона?                                                                                                           

- Когато водиш със себе си представител на ръковоството на такава голяма банка един подобен разговор най-малкото не трябва да бъде публично известен преди още да има някакъв  резултат. Защото все пак не бива да забравяме, че подобни предложения за операции по външния дълг пристигаха по няколко на месец при нас. Не една, не две, а по няколко на месец – от най-различни банкови институции, от големи финансисти и лица, включително и българи, които искаха да бърникат  по външния дълг на България. И видите ли България да може по този начин да направи нещо с външния си дълг, да го управлява активно, както казваха юпитата. За мен активното управление на външния дълг е неприемлив риск. Това е все едно да играеш на борсата и да рискуваш парите на данъкоплатеца.  Първата задача на един държавник е да може стабилно, много отговорно да управялва външния дълг така, щото да не подлага на никакъв риск бюджета и парите на държавата. Затова тези неща се правят внимателно, много разумно и бавно.

Чак тогава можеш да постигнеш добър резултат. Аз ще повторя какво направихме преди юпитата да дойдат в страната.  България изкупи външен дълг обратно без да бие барабана, като купуваше същите тези брейди облигации, които после те замениха с евро облигации. Изкупувахме ги внимателно, обаче не като държава, а чрез посредник . Но държавата публично не стои зад това изкупуване. В момента, когато пазара разбере, че държавата изкупува собствения си дълг моментално цената му на пазара се вдига. Ние изкпувахме бавно и по малко външен дълг до  75 цента за долар чрез Булбанк.

Наш агент беше Булбанк, сега Уникредит, тогава българска банка, със 100% държавно участие. И чрез Булбанк ние изкупувахме външния дълг по същия начин, само че никой не го разбра. Със всеки долар изкупен външен дълг България спестяваше 25 цента. Дойдоха нашите момчета и казаха – ние ще управляваме  активно външния дълг и започнаха несръчно да изкупуват външния дълг, и го правеха така, че пазарът разбра, че държавата изкупува обратно външния си дълг. Цената веднага скочи на  80-85 цента.

- И вие знаехте това през цялото време?!

- Да и го казвах много ясно още тогава. Ще ви кажа и защо не са невинни действията на екипа, който направи тази сделка.Съдържанието на сделката по същество е замяна на Брейди облигации на стойност около 2100 мил. щатски долара с Евро облигации. Замениха Брейдитата на цена 90-91 цента за долар, а не както преди това ги изкупувахме по 75 цента за долар. Разликата от 16 цента е загуба за България и печалба за този който държи външния дълъг - банки, частни лица, може и Кирил да е имал участие, знам ли?.  Аз казвам, че тази разлика  е чиста загуба за държавата и чиста печалба за държателите на дълга.

Два милиарда и сто по 16 цента загуба прави триста и  четиридесет  милиона долара загуба. В момента когато пуснаха емисия на еврооблигациите България  загуби 340 милиона долара, които бяха спечелени от онези, които имат брейди облигации. Това е едната много сериозна загуба. Второ- кагато замениха старите с нови облигации, те казаха така – България е вързана с еврото трябва да превалутираме част от тях в еврова позиция. И 835 милиона от тази нова емисия  деноминираха в евро.

Само по себе си това е правилна политика. По начало България работи  с евро, левът е вързан с еврото,  и за страната по-добре е външния дълг да е в евро. Аз не оспорвам, че е  превалотиран в евро. Аз оспорвам, че е избран най-неподходящия момент за това. Тогава когато нивото на долара исторически беше най-високо при 2,10-2,20 за долара. Впоследствие курса на долара се срина с 30-35% , което доведе до нова загуба средно с 31%.

- Щом едната страна по тази сделка е губеща явно тази операция не може да се нарече сделка? Нали евреите казват, че има сделка, когато и двете страни са доволни?

- Това е сделка – при която един  е излъгал другия. Лоша сделка за един и много добра за другия.  Това е опасна сделка. Втората загуба също е  сериозна. 835 милиона долара деноминирани в евро при обезценка на долара с 31 % правят 260 мил. нова загуба. И с предишните 340 мил. станаха 600 мил.

- В следствие на тези сложни финансови операции какво губи обикновения бълагрин, който не разбира от заплетени финансови пируети?

- България като държава плаща външния си дълг. Ние го плащаме, защото България това сме ние – данъкоплатците. Тези пари отиват да плащат един външен дълг, които се увеличава със загубата за която говоря.

- Това не е ли престъпление?

- Това е морално престъпление. Не законово, защото внесоха сделката в парламента за утвърждаване. Ратифицираха я точно с гласовете на НДСВ, част на БСП също гласува за тази сделка. Аз защо казвам – че това нещо не е невинно че не е напрвено от хора които не разбират за какво става въпрос. Още в момета на сделката много по-подборно и специализирано аз изнесох проблема от трибуната на НС, говорих по телевизии, радия, вестници. 

- А каква е третата загуба по сделката?

- Третата загуба е много важна. Замененият външен дълг беше с много ниско лихвено ниво.Лихвата е плаваща , свързана е пряко с  либора.
Тогава годишната лихва бе около 2,5-3% . Авторите на сделката ни обясняваха колко е опасно да си свързан с либора и че ако той някога много нарасне, лихвите ще станат много високи. По-добре от сега да превалотираме в твърда лихва новите облигации. 8.25% лихва годишна  вместо 2,50 –3.0%. Гениални мошеници са авторите на тази сделка – Милен Велчев, Красимир Катев и сие.

Тези хора казаха че ще спечелим, като плащаме 8% вместо 3%. И че разликата от 5% (8-3) фактически не е загуба а бъдеща полза.Аз казвам, че ако това е полза то тя е за външни страни, а за България си е чиста загуба.Много голяма- 5 % годишна загуба до 2015 г. когато е падежът на новите облигации оформя обща загуба от 1400 милиона долара.  И онези 600 станаха-  два милиарда. Това е оптимистично.  Това съм го казал още през 2002.

- Говорил сте от трибуната на парламента, а защо не казахте проблема лично на царя, който тогава беше премиер?

- Той е силно заинтересована страна, какъв е смисъла да се говори с него?! Той, и най-вече чрез сина си Кирил са заинтересовани. Когато Кирил предлагаше тази сделка  баща му го нямаше и сделката беше отхвърлена за това, че бе неизгодна за България. Сега чувам Милен Велчев да казва, че видите ли, ние изпълнявахме това което предишното правителство е имало като стратегия за промяна от долари в евро на нашия външен длъг. Това е положителна тенденция.

Но ние не сме му казали на Милен Велчев направи я в най-неподходящия момент, когато долара е най-висок.Нито сме му казали, смени два милиарда добре разсрочен външен дълг с ниска лихва , срещу друг дълг с 5 % по висока лихва. Така не се прави. Прави се – една малка пилотна емисия. Тя се пуска, тества се пазара  и тогава както се казва “кучето като оживее ваксината се използва”.  А той какво направи. Той не пусна пилотна емисия а една за над два мииларда и нещо долара, което значи еднократно, масирано да облагодетелства с огромни суми  външни на България интереси.

- А може би и собствените си?

- Не мога да кажа. Има съмнения в това, но аз не мога да го твърдя, защото не знам дали е така.

- Инвазията на фамилия Велчеви по морето съвпадна точно след сделката по външния дълг. Обогатяването на тази фамилия и превръщането й в клан нали стана точно по това време?

- Не бих могъл да твърдя нещо, което не съм видял. Както, например, не бих могъл да твърдя, че след сделката с външнrя дълг Кирил Сакскобурготски, си е купил много скъп имот на Палма де Майорка. Не твърдя това, но съм го чувал от различни хора. Твърдя обаче, че идването на Симеон Сакскобурготски и свита в България, беше за всичко друго, но не и за „Ползу Роду”. Обслужи тясно родови и небългарски интереси и с това ще се запомни от поколенията.

Интервю на Мария Друмева
www.blitz.bg


Автор: slivenplus




Гласувай:
1
0



1. zaw12929 - Познавам го от ВТУ "Ангел К...
22.10.2009 21:32
Познавам го от ВТУ "Ангел Кънчев"
Манипулира. Както винаги манипулира и не е случайна появата. Куцо, сакато се спусна да обеснява колко лошо сани управлявали, защото никой друг не го направи толкова добре и няма да може да го направи
С омраза никоя работа не става
цитирай
2. grigorsimov - На zaw12929
22.10.2009 21:55
Не с омраза, а с факти се аргументира Радев! Кажи нещо за конкретно цитираните цифри и за конкретните загуби за нас, и за съответните печалби на далавераджиите!




цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12745163
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7412
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031